Робинята

ТАНАНИКАНЕТО НА ГОСПОДИН МЕРИДАУН

СЕРВО

За много хора в Литъл Костърбейн бе странно, че господин Меридаун, който идваше в града веднъж на всеки няколко години, можеше да накара клиентите си да се усмихват от време на време, макар да участваха в тъжния му труд. Господин Меридаун бе палач на областта, както и на няколко други области, което го правеше зает и преуспяващ човек. Винаги облечен в черно палто и голяма триъгълна шапка, той се отличаваше от останалите, но бе почти невъзможно да го видиш и следователно да го опознаеш. Бездруго почти никой не би си направил труда. Веднага след като се запознае с теб, палачът отново е самотен и не се сприятелява с никого.

Блед и дебел, господин Меридаун имаше дълга червеникава коса, която стигаше до рамената му. Гъста брада покриваше по-голямата част от лицето му и напомняше за мъх по надгробна плоча. Веждите му приличаха на щръкнали бодли. Виждаха го да чете само Библията и го смятаха за целенасочен човек с богат интелект.

Спестовният господин Меридаун отсядаше в хана на Стария Джак, където държеше каруцата си, многобройните инструменти на мрачния си занаят и конете си. Тук бе много по-евтино от странноприемницата и макар никога да не го признаваше, той очевидно смяташе мястото за подходящо за положението и призванието му. Хората в града намираха това за напълно редно. Самият собственик на хана, Стария Джак, бе свидливец, който често повтаряше: „Това, което не можеш да видиш, е без значение, особено като се има предвид, че повечето дреболии дори когато ги видиш, нямат значение.“ Верен на себе си, вечер той палеше много малко свещи, а тези, които горяха, бяха направени от лой и воняха ужасно. Посетителите бяха благодарни, че след като изгаряха, свещите не биваха подменени. Там, до огнището на Стария Джак, на светлината на няколко мизерни свещи, господин Меридаун пиеше силната си бира, тананикаше си и си бъбреше с всеки, който се осмеляваше да говори с него.

Пиещите до късно седяха само на светлината от огъня, но тя бе съвсем достатъчна да видят спътника на господин Меридаун. Десет метра фино конопено въже лежеше до него и никога не го напускаше. Той мажеше въжето с масло, връзваше го и го развързваше с любов, докато по него не останеше нито един възел. Беше вещ експерт в занаята си, колкото и анонимен да бе като човек.

Няколко часа след пристигането на господин Меридаун в Литъл Костърбейн пред странноприемницата спираше каретата, която винаги се отбиваше тук по време на зловещите посещения на палача. Отвътре излизаше забулена млада жена в траурни черни тонове. Тя се настаняваше с мрачно достойнство в най-хубавата стая и оставаше в нея до деня на публичното наказание, когато баща й се захващаше за работа. Това бе Миранда, дъщерята на господин Меридаун. Тя вдигаше воала си само пред няколкото слугини, на които бе позволено да се доближават до нея. В тези моменти се разкриваше най-милото, бледо и красиво лице, което една девственица би могла да покаже. Когато хората от града се струпваха да се насладят на осигуреното от палача развлечение, тя се измъкваше кротко от гнездото.

Миранда беше мила и любезна. Винаги бе мечтала за домашно животинче, но не би позволила коте или куче да страдат от дългите мъчителни пътувания, докато следваше баща

си от град на град и от бесило на бесило. Където и да отидеше, красотата и любезността й караха младите мъже и жени да копнеят да се доближат до нея и да й служат. Тя им доставяше удоволствие с приятни, разговори, но сърцето й беше другаде. По-сериозна любов държеше Миранда в лапите си и това бе страстта й да се упражнява в изкуството на бесенето. Изпитваше неудържимо привличане към свързаните със закона мъже, независимо дали бяха съдии, или пристави, дребни крадци или престъпници. Освен това Миранда обичаше всички видове мъже с дискретна, но пламтяща страст, която нямаше нищо общо с правото.

Обичаше мъжете в най-чистия християнски смисъл, без следа от похот, и внимаваше да си напомня това ежедневно. Но си знаеше, че обича някои от тях по начин, който дразнеше пъпките на гърдите й и малката подутинка между краката й. Непрестанно мислеше за очите на млади мъже, понякога искрящи, а друг път — замислени. Сравняваше носовете им от елегантните патрициански форми до чипите нагли нослета. Изучаваше изрусените от слънцето къдрици на фермерите, докато ги отвеждаха да изтърпят боя с пръчка. Широките им гърбове и мощните закръглени задници, стегнати в кожени панталони, я караха да копнее да изпробва силата им. Тя плачеше искрено за тях, докато те хлипаха под камшика на баща й. Но най-вече размишляваше за пенисите им. Не изпитваше срам от мислите си, а смяташе това за тайното си призвание.

Преди да навърши пълнолетие, тя не бе докосвала пенис, нито бе виждала такъв отблизо, за да огледа внимателно размерите и формата му. Искаше й се да премери членовете на младежите, да ги изпробва и меки, и надървени, за да разбере разликата. Виждаше, че вечно изпъваха панталоните на младите си господари, особено когато те я оглеждаха и й се усмихваха. Пенисите на по-възрастните мъже също проявяваха интерес, но по-спокоен и резервиран. Миранда си представяше формата на пенис, надигащ се бързо в преследване на целта си. И бе сигурна, че притежаваше властта да надигне всеки пенис. Докато се унасяше в сън, пениси в дълги редици танцуваха из мислите й. Пръстите й често намираха начин да обогатят фантазиите й и тя бе добре запозната с вкуса и желанията на собственото си тяло. Най-важното бе, че можеше да ги удовлетвори.

Във фантазиите й плоските кореми и мощните гърди на селяните приличаха на удобно легло, където би могла да си почине с удоволствие. За съжаление, тя никога не можеше да изпробва уменията си, тъй като най-привлекателните за нея мъже вечно увисваха на примката на баща й, преди да може да си поиграе с висящите им части. Миранда бе най-силно привлечена от младите и хубави престъпници. Чувстваше се близка с тях, тъй като апетитите й бяха абсолютно обречени, както животът на младежите. Мразеше мисълта, че някои от тях страдат и секунда повече, отколкото законът на Англия изискваше. Да бъдеш обесен, бе достатъчно лошо за хубавците. Поне трябваше да свърши бързо.

Мечтаеше да беси тези мъже опитно и нежно, както правеше баща й, за да не страдат повече от необходимото. Когато беше малка, а баща й — още чирак в Лондон, бе наблюдавала бесенето на откраднали хляб гамени и умиращи от глад проститутки. Често тежестта на палача трябваше да бъде добавена към висящото тяло, за да му помогне да се залюлее за последен път. Несръчна работа, при която главата често се отделяше от тялото и трупът, и палачът падаха в калта под бесилката. Други дни пък бяха посветени на ужасяващи наказания като разцепването на носове и жигосването на престъпници. Подобни гледки и агонизиращите писъци разбиваха малкото й сърце. Миранда даде обет пред бога да се стреми към перфекционизъм.

Хората, които срещаха погледа на господин Меридаун, мърмореха: „Той е в компанията на мъртвите, а не на живите, да го оставим там.“ Тези неразбиращи души, които го виждаха по този начин, въобще не хвърляха поглед към слабата сянка на дъщеря му, сладката Миранда.

Миранда бе извънбрачното дете на палача и перачка, която се оказа лудо влюбена в опиума. След нейната смърт в ледените води на Темза господин Меридаун реши, че той и дъщеря му ще обикалят областите из страната, за да изпълнят волята на закона и накажат виновните. Те нямаха собствен дом, но поне временните им жилища не воняха на гнило като лондонските затвори. Миранда бе предмет на нежни грижи и любов от страна на баща си. Всяко негово действие бе посветено на щастието и доволството й. На свой ред, тя го радваше с пълно подчинение. Това можеше да накара една по-обикновена жена да се превърне в бездушен предмет, но Миранда притежаваше активен и хитър мозък, за който бунтарството бе излишно. Тя не възразяваше срещу ограниченията, просто намираше начин да прави точно това, което искаше. Господин Меридаун нямаше синове, нито някога щеше да има, защото според него вече бе прекалено стар, за да си вземе нова жена. Следователно той щеше да е последният Меридаун, окачващ хора на бесилката.

Ненужно е да се споменава момичешката трагедия на дъщеря му. Никоя жена в Англия, тогава или сега, не можеше да заеме скандалния пост на палач. И как ли щяха да наричат подобна жена? „Налачка“? Всеки съдия би решил, че подобна безмилостна работа е неподходяща за майчинското сърце на жена. Но Миранда притежаваше качество, което се среща често у жените. Беше не само умна, но и много упорита. Не се молеше, а кипеше като чайник. Баща й, който я обичаше повече от всичко на света, се предаде и й позволи да стане тайният му чирак, за да я умилостиви, макар да знаеше, че тя никога нямаше да може да упражнява занаята. Дискретност и дегизировка направиха опита им учудващо лесен.

В някои отношения съвременните палачи са фокусници. В по-жестоките отминали дни целта бе да видиш как осъденият се дави, гърчи и люлее на края на въжето. Но с течение на времето престъпленията, наказвани с бесилка, се увеличиха и тълпите нямаха търпение да наблюдават гърчещите се страдалци.

Науката се притече на помощ на правосъдието и завесите, спуснати около бесилките, скриха всичко. Също както фокусникът вадеше заек от цилиндъра, палачът дърпаше ръчка и престъпникът изчезваше. Оставаше само тишина, нарушавана от скърцането на въжето по гредата на бесилката. Господин Меридаун винаги увиваше покрова лично, след като сваляше трупа. Покровът бе негов близък приятел и макар никой да не знаеше за това, дъщеря му присъстваше там, за да наблюдава постиженията му.

И защо този достоен човек да не се чувства добре при покрова? Беше роден за това. Баща му беше палач в област Уест. Дядо му бе обесил много престъпници и дори няколко дебели търговци в областта около Доувър. Семейството му, поради очевидната липса на популярност, се местеше често, но всички оставаха верни на занаята на палача дори когато работата загрубееше в по-тежки времена. Изпълняваха гадни задължения като обезобразяване, жигосване или рязане на езици и носове. А на времето, когато роялистите и „Кръглите глави⁴“ се биеха, изискванията към палачите бяха безкрайни.

Членовете на семейство Меридаун смятаха, че съдбата им е да бесят. И вероятно наистина бе така, тъй като някои хора вярваха, че Клодроуз Меридаун бил единият от двамата маскирани и костюмирани палачи, отсекли главата на Чарлз Стюарт през 1649 година. А това бе великолепно изпълнена работа.

Господин Меридаун не споделяше с никого, освен с дъщеря си, че малкото му име бе Просперо, защото смяташе, че името е прекалено лековато за палач. Беше му дадено от пияния му баща, който бе почитател на театъра. Миранда го намираше за много забавно и често го наричаше „Магьосник“, за да го дразни.

Но иначе тя грижливо изпълняваше задълженията си. Лъскаше, железните шипове и миеше кошниците от лепкавата утайка, която се втвърдяваше и миришеше неприятно, ако не се почистеше веднага. Г рижеше се казаните да са пълни с горещи въглища, а после, когато ги слагаха в каруцата на баща й, да са чисти и празни. Уверяваше се, че всички ножове са остри и има достатъчно снопове дърва, за да запалят огньовете под казаните с катран.

Най-голямото й удоволствие бе да следи за това вървите на всички камшици да бъдат грижливо намазани с олио и излъскани, така че оловните топчета, закачени по тях, да блестят красиво в началото на всеки бой. Не беше жестоко момиче и гледаше на закона като на спасител на реда и мира. Вярваше в това, защото ужасната съдба на онези, които изтърпяваха отмъщението на закона, служеше да предупреди останалите да стоят далеч от лъвските му челюсти и лапи.

Миранда изпитваше слабост към бесенето, защото то често сполетяваше най-младите и хубави мъже, които бяха достатъчно дръзки да си опитат късмета, без успех, разбира се, в бракониерство, разбойничество по пътищата и кражби на овце. Тя ги успокояваше нощем, като им пееше тихо, преди да ги поведат към бесилката. И неведнъж бе забелязвала, че въпреки всички непривлекателни последици от обесването, много от тези мъже умираха с надървени членове и очевидно се празнеха в последния си миг. Това бе ново откритие за нея и нещо, върху което да разсъждава, когато мечтаеше за надървени членове.

Още откак стана пълнолетна, тя се вълнуваше от това велико почитание към любовта, в което млади и хубави мъже в мига на смъртта си не мислеха за спасението на душите си, а за плътски удоволствия. Миранда нямаше представа, че страстта им бе неволна и не зависеше от тях. За нея това бе проява на смелостта им или смъртна опасност за душите им, или и двете. Докато лежеше в леглото си нощ след нощ, тя разсъждаваше върху тези неща, като прокарваше ръце по тялото си, а пръстите й се спираха на места, които й доставяха силно удоволствие.

И така, с натежало сърце, Миранда Меридаун се завърна в Литъл Костърбейн, когато областният съдия възложи нова работа на палача. Осъденият беше на около двайсет и две години, почти на нейната възраст. Тя отиде в затвора и дръзко поиска да го види. Веднага й отказаха в името на почтеността, въпреки обяснението й, че бе дошла да премери височината и теглото му, за да помогне на баща си. Излъгаха я, че осъденият е болен от подагра. После възмутено й казаха, че заслужавала бой с пръчка. Тя знаеше, че баща й по-скоро би умрял, отколкото да изпълни подобно наказание. Желанието й да види високия младеж бе огромно и отказът на тъмничаря само го засили.

С помощта на слугиня от странноприемницата, тя се преоблече в парцали, свалени от гърба на проста селянка. Изпрани грижливо, дори вехтите дрехи изглеждаха чаровно върху Миранда Меридаун. Разкриваха малко от златистата й коса, извивките на младото й тяло и големите виолетови очи. Но въпреки това тя можеше да мине по пазарските улици в града, без да привлече повече внимание от някоя изкаляна селянка.

След като се отби при билкаря, Миранда купи прясно месо, хляб и малък пудинг, заедно с две големи халби силна бира. Покупките бяха предназначени за последната вечеря на осъдения, който щеше да бъде обесен призори.

Миранда откри младия обект на желанията си в най-тъмната килия в затвора. Той не беше в добро състояние и вонеше. Лежеше там от две седмици и силно се нуждаеше от къпане. На всичкото отгоре бе хранен само с долнопробна карантия, която спестяваше пари на тъмничарите и им осигуряваше богата храна за самите тях.

Миранда притежаваше неустоим чар и сега, в ролята на проста селянка, тя убеди тъмничаря, в името на християнското милосърдие, да пусне брат й от затвора за една нощ, за да му даде възможност да се помири с Господ. Тъмничарят, вече леко пиян, изгълта една от силните й бири и освободи момчето, като накара Миранда да обещае, че ще го върне призори за бесенето. После мъжът се усмихна топло и падна по лице на пода, както обикновено правеше в този късен час на деня. Миранда знаеше от баща си, че лош човек можеше да е глупав, но глупав човек не бе задължително да е лош. Тя разумно прие, че тъмничарят бе от втория тип и заключи, че ако той се събуди преди разсъмване, няма да вдигне тревога. В противен случай, тя би размазала главата му с халбата, за да гарантира мълчанието му.

Младежът бе непознат в града и не привлече никакво внимание в мизерните си дрехи. Всички приеха, че просто отива някъде с жена си. А и момчето не вонеше повече от другите селяни по пътя. Двамата младежи отидоха в плевнята на фермата, където живееше семейството на слугинята от странноприемницата. След като влязоха вътре, единственото им осветление бе сребристата лунна светлина, която се процеждаше през открехнатата врата. В тази топла и приятна вечер не бе нужна друга светлина.

Чарът на Миранда бе толкова силен, че слугинята се бе съгласила на това приключение, въпреки че ако ги хванеха, че укриват беглец, щяха да я накажат с бой с пръчка, а може и нещо по-лошо. Но никой не можеше да откаже на милия поглед и нежното докосване на Миранда. След като се настаниха в плевнята, тя съблече затворника, изкъпа го и го обръсна грижливо. Очакваше, че той ще е ужасно слаб, но вместо това откри великолепни мускули и сила.

За нейно върховно удоволствие, сега тя си имаше прекрасен пенис, който да изучава внимателно, а осъденият й се подчини с удоволствие. Пръстите й загалиха нежно кадифения член. Дебелите пулсиращи вени по него бяха невероятно интересни. А ароматната и дебела гъба, която го украсяваше отгоре, бе истинско пиршество за очите й. Миранда докосваше, ближеше, целуваше и наблюдаваше реакцията му. За нея този член бе сродна душа и близък приятел.

Тя завъртя младежа, сложи малките си ръце на задника му и разтвори бузите му широко. Притисна пръст към тъмната малка звездичка в центъра и откри, че членът му се надигна в отговор на действията й. Това бе приятна изненада. Тя вкара пръст в дупката, докато галеше члена му, и след малко младежът изглеждаше готов да припадне.

Най-после, когато Миранда изглеждаше задоволена от откритията си, той вдигна брадичката й към своята и бавно притисна устни към нейните. Двамата младежи бяха като залепени един към друг. След миг Миранда се освободи и бързо съблече дрехите си. Двамата се проснаха върху сламата и се заиграха. Целуваха се, галеха се и се изучаваха взаимно. Въздишаха и се кикотеха и скоро въобще не можеха да проговорят, защото устите им бяха заети с някоя вкусна част от тялото на другия.

Той стисна китките й с едната си огромна ръка и я задържа неподвижна, докато целуваше всеки сантиметър по тялото й. Ароматът й се смеси с миризмата на сламата и животните. Пръстите й погалиха зърната му и ги стиснаха леко, после тя плъзна ръце надолу по тялото му. Когато отново стигна до члена му, действията й се забавиха. Докато го изучаваше внимателно, зърното на едната й гърда полегна върху главата на пениса му. Миранда забеляза, че той бе станал почти лилав и усети пулсирането му върху себе си. Младежът изглеждаше неспособен да се възпротиви на вниманието й и това й хареса.

Превъзбуден, той притисна члена си към нея, за да я обладае, но тя го стисна в ръка и му попречи да проникне във влагалището й.

— Не, не още — каза. — Искам да го разгледам и да усетя вкуса му.

Кой младеж би могъл да отхвърли подобно ласкателно настояване? Той се отпусна на сламата и се разкрачи. Миранда се надигна и свали останалите си дрехи. Коленичи между краката му и го хвана за топките. Драсна ги нежно с нокът и започна да ги масажира, докато пенисът му щръкна нагоре, копнеещ за повече внимание.

Тя му го осигури, като прокара език по него. Реакцията му бе изключително приятна — изви гръб и вдигна таза си към нея в безмълвна молба.

Инстинктивно, тя реши да седне върху лицето му и да поднесе слабините си към устата му Езикът му се гмурна в мокрото море на влагалището й, а тя енергично раздвижи задник върху лицето му Сетивата му се изпълниха с топлия влажен вкус и аромат на тялото й. Миранда се мъчеше да се притисне колкото се може по-силно към устата му.

За нейна изненада ръцете му се протегнаха и ущипаха зърната й. Остра, но изключително приятна болка потече от тях към влагалището й и тя се загърчи. Младежът се изпразни мощно като бик, излязъл в пасището за първи път след дългата зима.

Миранда се отпусна замаяно и откри, че членът му е точно пред лицето й. Пое го в устата си и засмука енергично. Незадоволена от това, тя се завъртя и вкара дебелия му гладък пенис в себе си. Някои млади дами знаят инстинктивно как да правят това. Миранда бе усъвършенствала действието чрез комбинация от самозадоволяване и изучаване на коравите членове, изпънали панталоните, които ги криеха.

Освен това тя не беше девственица, както човек би могъл да предположи. Беше се дефлорирала сама по време на среднощна среща с краставица в топлата вана. И сега бе благодарна, че бе свършила това по-рано.

Миранда язди младия престъпник дълго, но накрая билковата отвара, която бе сипана в бирата му, го повали. Той потъна в дълбок сън, а слугинята се появи в плевнята, както й бе наредено. Двете с Миранда положиха младежа върху двуколка и го върнаха в килията му покрай тъмничаря, който още бе в безсъзнание на пода.

Малко преди разсъмване младежът се събуди и откри господин Меридаун, седнал срещу него в килията му Този път палачът не носеше въжето си, което сега се люлееше на бесилката отвън, очаквайки поредната си жертва. Господин Меридаун си тананикаше и се усмихваше, без да проговори. Затворникът се опита да се надигне, но все още бе под влияние на приключенията от предишната нощ, а и бездруго приставът и двамата му местни помощници пристигнаха, преди разговорът да започне.

Младежът бе отведен до бесилката. Там бе поставен върху капака и след няколко кратки думи относно величието на закона, произнесени от местния земевладелец, усети примката около врата си.

Господин Меридаун се наведе към ухото му и прошепна:

— Няма да използвам качулката, синко. Няма от какво да се страхуваш. Дъщеря ми те чака долу.

Решил, че има надежда за спасение, младежът се усмихна. Палачът затананика отново,

пристъпи към ръчката и я дръпна.

Застанала отдолу, Миранда вдигна очи и видя как любовникът й увисна. Пръстите й си играеха нежно с клитора й. Когато въжето се стегна докрай около врата на младежа, той се изпразни мигновено и умря. Миранда свърши в същия миг и се отдръпна от гърчещия се труп. Задоволена, тя преряза въжето и остави трупа да падне на земята, откъдето щяха да го приберат хората на съдията. Единственият звук, който се чуваше, бе тананикането на господин Меридаун.