Робинята

ДИЙНА

ДОН ШЕИ

Дийна Клейтън беше гордостта на област Гилмър, Западна Вирджиния, планинско момиче, твърдо и искрящо като диамант, което успяваше да се измъкне от баща си, когато бе пиян. Тя спечели национална стипендия за висок успех, тъй като нямаше какво друго да прави с нечовешката си енергия и талант в място като област Гилмър.

Стипендията я отведе в колеж Смит в Нортхамптън, Масачузетс, където тя издържа един семестър, преди да уведоми декана, че мястото бе пълно с путки в карирани поли. Макар да бе само на седемнайсет години, Дийна винаги говореше по този начин и използваше подобни груби думи.

След Смит Дийна пристигна в Ню Йорк, където започна работа като полугола танцьорка и спечели друга стипендия, тази за нюйоркския университет. Можеше да работи, каквото поиска, но се чувстваше в безопасност в бара. Казваше, че знае какво точно искат мъжете от нея и как да се справя с тях.

Баха, Мексико

Извън Тихуана купуваме ароматни зелени пъпки марихуана от весел едноок стопаджия и се понасяме по брега към Енсенада, където се настаняваме в мотел край морето. Вилата ни е покрита с червена бугенвшия. В стаята на малката масичка, която гледа към Атлантическия океан, е поставена кошница с пластмасови цветя. Залязващото слънце огрява връхчетата на гърдите на Дийна.

— О, я стига.

— Наведи се леко назад.

— Моля те. Не мога. Аз просто…

— Знам. Млъкни и се наведи назад.

— Мразя това. Обичам го. Мразя те. О, Господи.

— Точно така. Сбогом.

Ню Иорк

Дийна ще се дипломира след един месец и вече си е осигурила, стипендия за магистърска степен по политически науки в университета в Калифорния. От два месеца живее в квартирата ми на Източна Девета улица и през повечето време сме в сексуален екстаз. Имам чувството обаче, че всичко може да се разпадне за миг. В Дийна има нещо неудържимо, опасна непридвидимост, която разпалва страстта и тревогите ми.

Връзката ни не е лесна. Караме се много. Но никога не съм я виждал да плаче, освен когато свършва. А в тези моменти я обичам толкова силно, че ми се иска да попия болката й като гъба. Чувствам го, още откак ми разказа за татко Клейтън и всичко, което й бе причинил.

Но тази сутрин не изпитвам същото. Дийна става от леглото, а единственото й облекло са малки бели бикини, украсени с розови панделки. Първото, което прави, е да извади половин дузина голи снимки от раницата си и да ми ги покаже. Всъщност са снимки на най-интимните й части, направени от различни ъгли, а останалата част от нея служи за фон.

Черно-бели са, идеално фокусирани и свирепи.

Аз току-що се бях събудил, а тя седна на леглото и ми показа снимките. Не мога да се сдържа и се възбуждам. Знам, че иска да я разпитам за мъжа, направил снимките, и какво е станало между тях, но вместо това се протягам да сваля бикините. Когато пръстите ми я докосват, тя става и се отдръпва от леглото, висока, слаба, надменна.

— Недей. Закъснявам. Имам среща със съветника ми във факултета.

— Проклета кучка!

— Поспри се малко, момче.

Подивял от похот, гледам как тя рови из раницата си и търси дрехи. Навлича черно потниче, което изглежда изрисувано върху гърдите й.

— Това ли ще носиш на срещата със съветника?

— Струва ми се, че си пада по мен. Мисля, че днес ще се опита да ме свали.

— Какво ще направиш, ако стане така?

— Всичко, което той поиска.

— Добре, край. Изчезвай оттук. Вземи си партакешите и напусни. Остави ми ключа. Не се шегувам.

— Ще се върна в моя си апартамент, ако искаш. Но съвсем не съм приключила с този прекрасен лилав и пулсиращ член. Погледни го само. Май преди да тръгна, може да…

— Вън! По дяволите, не се шегувам! Изчезвай!

Баха, Мексико

На юг от Енсенада, остър нос земя се врязва в Атлантическия океан — Пунта Банда. Плуваме голи и се чукаме като морски животни в плитките води. Ядем печени миди и пъпеш в дървения ресторант край морето, а соковете текат по брадичките ни. Очите на Дийна са котешки и зачервени. Аз съм загорял и изтощен от секс. Мога щастливо да умра още сега или да продължа да живея дълго с нея. И двете перспективи са чудесни.

— Две текили, моля.

— Да, господине.

— Дай ми крака си.

— Какво?

Дийна хваща босия ми крак под масата и го плъзва между краката си под широката пола. Повдига бедрата си и вкарва три от пръстите ми в себе си. Очите й се затварят.

— Раздвижи си пръстите.

— Дийна, за бога…

— Раздвижи ги!

Неспособен да й възразя, изпълнявам заповедта. След малко Дийна издава гърлен звук, прехапва устни и се загърчва върху крака ми като животно, набито на кол. Тъкмо когато отваря очи отново, келнерът донася текилите. Тя поглъща своята на екс.

Лос Анджелис.

Шест месеца след като Дийна напусна Ню Йорк и потегли към Калифорния, софтуерната компания, за която работя, реши да ме изпрати на курс в Ел Ей. Обаждам се на Дийна, седмицата преди да отлетя натам. Не съм се чувал с нея от година, но разговорът ни върви леко и тя, и лудостта й започват да ми липсват и го споделям с нея. Тя казва, че аз също й липсвам. После избъбря няколко възбуждащи неща по телефона, едно от които е, че наскоро е открила жените като любовници.

Думите й ме възбуждат и тя го знае добре. Признава, че разговорът ни е сгорещил и нея и се разбираме да си взема две седмици отпуска след тридневния курс в 1ВМ.

Дийна ме посреща на летището в Ел Ей, яхнала древен „Харли Дейвидсън“ Загоряла е до бронзовокафяво, а тъмната й коса се вее от горещия вятър. Ключът й от „Фи Бета Капа⁶“ е окачен на гайка на джинсите й с тежък месингов ключодържател. Мятам се на мотора зад нея и сключвам ръце под тениската й около гладкия й, мускулест корем. Понасяме се по магистрала „Санта Моника“ към Венис.

Дийна живее на втория етаж в стара дървена къща близо до плажа. Апартаментът е пълен с възглавници, слънце и миризма на котешка урина. Веднага щом влизаме вътре, тя се нахвърля върху мен.

— Моля те, свали си панталона и ми дай боксерките си.

Тя взема бельото ми и заравя лице в него. Не мога да устоя. Грабвам я и я занасям в спалнята и не спирам, докато не се почувствам скапан, пресъхнал и замаян.

По-късно се разхождаме по булеварда край плажа. Наслаждаваме се на кънкьорите, откачалниците и палмите на фона на залеза.

— Не мога да се съсредоточа в университета. Страхувам се от успеха като всички жени. Получаването на докторска степен ме изпълва с ужас. Все едно, че ми расте пенис.

— Тези страхове не са типични за теб. Сериозно ли мислиш да напуснеш училище?

— Намалих броя на класовете. Присъединих се към няколко женски групи за подкрепа. И преподавам един ден седмично в колеж „Уотс“.

— А този страх от успеха? Имам предвид, откога го имаш?

— От детските години. Мъжете са ме тренирали да се провалям още от детството ми.

— Слушай, ако не искаш да вземеш докторска степен, това си е твоя работа. Но не съм убеден, че трябва да обвиняваш мъжете. Лично аз не се чувствам отговорен за решението ти.

— Да се върнем в къщата. Чукаш по-добре, отколкото говориш.

Дръпваме леглото в предната стая към големия прозорец, откъдето можем да гледаме океана и плажа. Дийна застава пред мен и бавно смъква бикините си.

— Харесва ли ти обръсната? Направих го заради една приятелка.

Тя коленичи пред мен.

— Да, така е… о, господи… и на мен ми харесва.

Тя вдига глава от скута ми. Очите й са с цвета на океана зад нея.

— По-късно, когато си в мен, искам да набуташ кубче лед в задника ми. Ще го направиш ли?

Главата й отново се заравя между краката ми. Прекалено скоро усещам, че краят наближава. Не мога да го контролирам. Дийна още не го знае и няма да го узнае, преди неволните спазми да ме предадат и аз да започна да крещя. Знам, че ще приеме експлозията в устата си.

Минават цели три минути, преди дишането ми да се успокои. Най-после успявам да проговоря.

— Това беше велико. Олимпийско постижение.

— Ще получа ли медал?

— Наблюдавах резултатите. Девет-осем, девет-осем, девет-пет, девет-седем…

— Девет-пет? — пита тя с повдигнати вежди.

— Френският съдия — обяснявам.

Времето в Ел Ей минава чудесно и отново заобичвам Дийна. Обичам високите й скули и чистата красота от Западна Вирджиния, интелекта й, самотата в основата на сексуалните й подвизи. Но малката къщичка във Венис започва да ни притиска и задушава. Нуждаем се от нова сцена за епическия ни разврат.

Наемаме тойота, намираме кой да се грижи за котките и поемаме към Мексико и полуостров Баха.

Баха, Мексико.

Дийна намира Томас на плажа, слабо момче, което дава коне под наем и информация за ресторанти и забележителности. Яздим пет километра през Юка и Котънуд към местния спа център, построен до горещ минерален извор. Огромен, димящ басейн се е образувал чрез запречването на дере под извора. Басейнът е ограден с гладки каменни плочи и пълен с мексикански семейства. Наемаме една от частните бани, малка стаичка с дървена пейка и голяма каменна вана в средата. На стената над ваната има масивен железен лост и чучур за горещата минерална вода.

Дийна е вече леко откачена от ездата. Събличаме се и изпушваме цигара марихуана. После тя ляга във ваната и разтваря крака под гигантския чучур.

— Пусни го.

Коленича до ваната, сложил ръка на лоста, и се вторачвам в гледката. Лъч светлина от високия прозорец осветява ароматния дим във въздуха и колената на Дийна, стърчащи над ваната.

— Пусни го, моля те.

— Да почакаме още една минута.

Скоро цялото й тяло се движи нервно.

— Моля те. Достатъчно. Пусни го.

Дръпвам лоста и горещата вода се излива върху нея.

Дийна става неспокойна. Иска еротична сцена, която крие истински риск. Приготвяме храна и манерки, бензин и компас и се отправяме на юг от Енсенада. Под Розарио всичко е пустиня, прашна пътека през мъртъв, обгорен от слънцето пейзаж. Само от време на време виждаме купчини боклук и тенекиени бараки, които ни напомнят на коя планета сме.

— Колата се нагорещи. Температурата на водата се покачи.

— Да спрем и да се поразходим.

Хоризонтът е трептяща от маранята, нарушена от сухото дере на запад.

— Да отидем до дерето и да видим какво има на дъното.

Докато приближаваме, чувам силно тракане на кастанети. На метър и половина от нас огромна гърмяща змия се приготвя да нападне. Змията е зашеметяваща на фона на голия пейзаж. Златните ромбове по тялото й контрастират рязко с повдигнатите черно-бели рогови пръстени. Дръпвам Дийна назад и усещам прилив на адреналин. Тя се освобождава

от мен и започва да обикаля около змията.

— Дийна, слушай ме! Чуй ме!

— Погледни я. Виждал ли си нещо толкова красиво някога?

— Дийна, чуй ме. Не сме в Ел Ей. Тук няма спешно отделение. Най-близкият лекар е на пет часа оттук!

Дийна застава на сантиметри извън обсега на змията и разкопчава колана си. Смъква бавно шортите си и се освобождава от тях.

— Искам да го направим тук. Искам да съм отгоре, за да мога да гледам змията.

— Това не е смешно, а извратено.

— Мухльо.

Дийна затваря очи и плъзва ръка между краката си. Змията потраква предупредително. Скачам и дръпвам Дийна назад. Не проявявам нежност. Когато я пускам, тя диша тежко.

— Мислех, че притежаваш еротично въображение! Мислех, че имаш топки!

Тя изчаква, докато се качим в колата. Когато завъртам ключа, ме удря силно по лицето.

Ядем и пием каквото си искаме, без да се пазим, и накрая храната и водата ме наказват с висока температура и кошмарна диария. Дийна е като стегната пружина, откакто се върнахме от пустинята, и не очаквам да ми помогне, но не съм подготвен за гнева, който заболяването ми предизвиква. След двайсет и четири часа тя беснее и се оплаква, че преувеличавам страданията си.

— Всички се разболяват от това. Нищо работа. Колко дълго ще останеш в леглото?

— Остави ме на мира. Защо не отидеш някъде?

— Дай ми ключовете от колата. Ще отида до Трес Кабрас. Може да послушам музика.

— Чудесно.

Опиумът в мексиканските камфорови лекарства ме зашеметява и се унасям в неспокоен сън. Температурата ми спада към два сутринта. Събуждам се с прояснен мозък, жаден и неспокоен. Дийна е още навън. Изпивам студена бира и решавам да се разходя по плажа.

Нощта е банално красива. Белите гребени на вълните блестят на лунната светлина. Чувствам се леко замаян, но щастлив, че се отървах от вируса. По-надолу по плажа виждам ограденото място, където Томас държи конете, и бараката, където живее. Приближавам се и забелязвам тойотата, паркирана зад бараката, и светлина вътре. През прозореца виждам Дийна, гола, яхнала Томас. Наблюдавам нежните извивки на гърба й, докато се търка в момчето. Чувствам се като актьор в лоша пиеса, задължен да изиграе ролята си и да изрече смотаните си реплики.

Отварям вратата. Дийна се завърта, слиза от Томас и застава спокойно. Тялото й блести от пот. Томас, ужасен, избягва през задната врата. Тънкият му пенис се мята смешно.

— Чудесно. Наистина чудесно.

— Ваканцията ни приключва след два дни. Ти какво очакваше? Вечна любов? Къща с бяла ограда и рози?

— Не очаквах да съблазняваш деца от третия свят.

— Той е сладка малка курва, ако искаш да чуеш истината. Невинен, но с мръснишки инстинкти. Скимти като момиченце, когато му набутам нещо в задника.

Тонът на Дийна е спокоен, но забелязвам, че се мъчи да се овладее и да пропъди сълзите си.

— Е, наслаждавай му се. Можеш ли да се върнеш в Ел Ей без мен?

— Ти все още не загряваш, нали? Такъв шибан романтик си. Истината е, че взривявам нещата, преди мъжете да го направят. Това е единственият начин, по който мога да запазя разсъдъка си.

— Имаш ли нужда от пари?

— Майната ти на теб и на парите ти, Джак.

— Джак. Хубаво име. Подходящо. Ако някога се срещнем случайно, наричай ме Джак.

Ню Йорк.

Да, видях я отново, година по-късно, но не беше особено приятно. Част от старата страст все още съществуваше, но дотогава различията между нас се бяха задълбочили. Аз работех като технологичен консултант на големи корпорации, а тя бе радикална феминистка.

Минаха още две години и получих съобщение на телефонния секретар. Дийна бе взела докторската си степен.

Чудесно постижение за бедно, тормозено дете от област Гилмър. Опитах се да й звънна да я поздравя, но не знаех новия й телефон.

Не съм сигурен какво се случи с Дийна. Ами ако е започнала да води обикновен живот?

Живот като моя?