Рори Сатаната

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Настанили удобно Тим въпреки бинтования му крак, от който на Рори му се повдигаше всеки път, щом се сетеше за него, той и Баба бяха придружени от почетната стража до едно просторно обиталище — гостната на селото. Тя беше разположена срещу канала, заобикалящ вътрешния кръг на кралския дворец — чиста и подредена колиба във формата на пчелен кошер, варосана в бяло. Придружителите им, възбудени от неотдавнашното жертвоприношение и от думкането на барабаните, продължаващо да кънти в ушите им, подскачаха в надпревара, а мускулите им реагираха с нервни тикове, които се проявяваха на ситни спазми под лъскавите им кожи. И все пак при цялата им бодрост Рори долавяше признак на потиснатост в погледите на младите им придружители. Басампо, сметна той, при всичката поразителна красота на лицата си и могъща физика, при чистия си начин на живот и съвършени познания на черната магия, не бяха щастлив народ. Това бе очевидно. И все пак докато танцуваха под дървените факли, напоени с палмово масло, дори Рори изпита странен трепет на очакваща възбуда, съчетан със съжаление.

Когато влязоха в църквата, завариха я осветена от изправените канделабри, които, макар и не толкова пищни като тези в кралския палат, издаваха европейския си произход. Две високи гравирани месингови легла с дюшеци от памук и естествена коприна почти запълваха вътрешността, оставяйки само малък коридор, широк колкото човек да се промуши между леглата. Баба уморено посочи едното на Рори и зае другото. Двамата се строполиха, изтощени от продължителната езда през деня и невъобразимото магическо представление. Все пак Баба уведоми Рори, че предстои да види още много. Предстоеше церемониално празненство, после танци и след тях… Баба помисли, че трябва да обясни на Рори повече за басампо.

Както му бе споменал и по-рано, те бяха най-древното африканско племе — същински аристократи сред африканските негри — и толкова могъщи, че никога никой от тях не бе залавян или продаден като роб. Поне напоследък. Въпреки че и те поддържаха военна каста, никога не воюваха, нито ходеха на лов, тъй като не ядяха месото на диви животни. Славата на тяхната черна магия бе така широко известна и толкова се бояха всички, че никой не се осмеляваше да плячкосва от тях. Сам Баба не бе виждал примери на тяхното магьосничество, но като правоверен той побърза да увери Рори, че не им вярва. Все пак не можеше да се съмнява във видяното от собствените очи. Той бе виждал същия този Бора-Боро да фиксира със злокобен поглед един мъж и мъжът бе умрял за секунди пред очите му. Бе чувал, макар да не вярваше много в тази история, че нощем магьосниците на басампо се превръщали на животни — лъвове, леопарди или други зверове — и имали същата сила да превръщат другите в хиени. Затова именно хиените се въртели около хорските поселища и виели подобно на хората. Те плачели да бъдат превърнати отново в хора.

А най-странното нещо в Басампо било, че те нямали никакви брачни обреди, нямали дори думата „брак“ в езика си. На никой мъж басампо не се позволявало да има полови сношения с жена. Може би Рори е забелязал, че всяка жена в селището — а те били само прислуга — носи едно особено приспособление, което представлявало непробиваем девствен пояс. Сигурно е забелязал също така, тъй като то беше едно от най-очебийните неща в мъжете басампо, че всички мъже бяха прекъснати с клещи, независимо че според признанията на Баба тези приклещвания са станали по-скоро модна прищявка, отколкото нещо друго. Главното им предназначение беше да изпъват и уголемяват мъжките членове. Железните пояси на жените обаче не можеха никога да се отстранят и се носеха от пубертета до смъртта. Естествено, жените, които Рори бе видял в лагера, не бяха жените, които басампо използуваха за оплождане. Родилките се пазеха в друго строго охранявано селище на около една миля оттук и тези жени не носеха метални пояси. Те бяха довеждани само в специални случаи, определяни или от краля, или от шаманите. Всъщност ако тазвечерният пир приличаше на другите, с които бе почитан Баба, може би Рори щеше да види някои от тях.

Рори бе озадачен. Щом на мъжете басампо се отказваха всякакви сношения с жени, щом жените, обслужващи селището, носеха метални пояси, които не можеха да се свалят, и щом жените, които раждаха, се охраняваха строго настрана от столицата, как тогава се възпроизвеждаше племето? Съвсем просто, каза Баба. Някога кралят, и само кралят правил всички деца на племето, но то било много отдавна. Сега агенти на басампо били изпращани по всички пазарища на роби в Африка да подбират най-хубавите момчета и момичета, за които плащали най-високи цени. Обикновената възраст на купуваните била между шест и седем години. Докарани в женското поселище, те били грижливо отглеждани, докато станели годни за оплождане.

Дойдело ли времето за съешаване, никой мъж не бивал допускан до повече от три жени. Освен това племето избягвало смешението на расите. След като заплоди три деца, мъжът бил продаван на Баба — затова именно Басампо представлявал такъв ценен пазар за него. Мъжете, родени от тези съчетания, на шестнадесетгодишна възраст ставали бойци на басампо. Жените ставали прислужнички. За възпроизводство била използувана винаги прясна кръв. А сега, откакто крал Джалайа се възкачил на трона, а това било преди две години, при навършването му на шестнайсетгодишна възраст не само разплодните роби били продавани на Баба, но също така и някои от бойците на басампо, както ще му бъде обяснено по-късно.

Значи ямата, край която бяха минали, беше мястото, където държаха разплодните роби, каза Рори. Баба поклати глава. Не, там държали бойци на Басампо. Щом мъжът от племето навършел трийсет години, бил изпращан в ямата. Това обясняваше печалното изражение по мъжките лица. Всеки ден ги приближавал все по-близо до ямата и до смъртта. Само на краля и шаманите било разрешено да стареят, защото басампо считали старостта за грозна и отблъскваща. Щом един мъж навършел трийсет лета, бил изпращан в ямата и оставал там, докато дойде времето да бъде заклан за храна или принесен в жертва за лечебна цел. Да, басампо били канибали и ядели човешко месо, независимо от мъж или от жена, макар че мъжете предпочитали мъжко, а жените женско месо. Особено жизнените части на мъжа като тестикулите, пениса, сърцето и черния дроб били най-отбраните деликатеси, понеже те обогатявали органите на този, който ги изяждал. Рори сметна това за възможно, защото никога не беше виждал така неимоверно развити мъже като бойците на Басампо. Винаги се беше гордял със собствената си надареност, ала явно не можеше да съперничи на никой басампо.

А жените? Да, те също били отделяни в една яма в женското поселище — прислужниците след достигането на определена възраст, а родилките след като родят три деца.

Рори се заинтересува от друг въпрос. Щом басампо не работеха и просто преживяваха няколко години в тази идилична атмосфера, то как тогава се издържаше племето? Сигурно се нуждаеха от средства, голяма част от които за издръжката им. Така е, обясни Баба. Те определяха налог от злато, слонова кост и други скъпоценности на всички околни племена, които никога не занемаряваха плащанията си. Страхуваха се от черната магия на Басампо.

А децата?

Държали ги в женското поселище, докато дойде време за младежите да дойдат в главното поселище, а на момичетата да постъпят като прислужници. Въпреки че басампо не практикуваха обрязването — дългите кожи бяха необходими за окачване на тежестите, — всяка година се организираше церемония за навършилите възрастта младежи. След продължителни изпитания, които включваха ходене по огън, самобичуване, продължително манипулиране на гениталните органи, докато произведат минимум пет последователни изригвания, и други упражнения, които Баба считаше премного гнусни за споменаване, избираха двама младежи и ги определяха за бъдещи жреци. Те изкарваха обучение, траещо повече от десет години, след което ги провъзгласяваха за шамани. Така се осигуряваше продължаване на черната магия със свежа кръв. По същия начин се поддържаше силата на бойците и басампо бяха винаги млади, красиви и силни. Рори положително е забелязал великолепната физика на бойците. Като отстраняваха старостта и болестите, те по всяко време представляваха племе от силни млади мъже и здрави жени, на които бе непозната както старостта, така и немощта, с изключение на краля и неговите жреци. При тях възрастта беше на уважение, тъй като беше признак на мъдрост.

Имаха и други необикновени обичаи, за които Баба искаше да предупреди Рори, но когато се залови с тези нови теми, двама младежи се появиха на прага с огромен меден съд вряла вода. Следваха ги други двама и още един, който носеше приличащи на каша листа и кърпи. С пълно раболепие те разсъблякоха Баба и Рори, изкъпаха ги, като използуваха листата да получат сапунена вода, изтриха ги с кърпите и накрая натриха телата им с ароматни зелени листа. След като привършиха, Рори почувствува силен бодеж и пламтене в слабините. То беше така забележимо и подчертано, че той спомена пред Баба, само за да бъде приветствуван с гръмък смях от страна на своя приятел.

— Те ти го сториха — кимна той към двамата прислужници. — Имат листа от еуфорбий, с които са натрили твоя „мборо“. Направиха го и на мен. Това е старо африканско възбуждащо средство. Ще пари и ще щипе за известно време, обаче в него няма нищо вредно. Само ще забележиш, че джелабата ти стърчи пред теб, сякаш си скрил кол под нея. — Баба посочи най-напред Рори, после себе си. — Виж! Но не се бой. От това не боли. То прави мъжа два пъти по-силен. Ела да се облечем.

Баба пак измъкна от сандъка внушителни роби, полагайки за Рори толкова грижи, колкото и за себе си. Сам Баба си сложи зелена чалма на хаджия, тъй като бе ходил в Мека, обаче настоя Рори да не покрива русата си коса, за да могат всички да го видят.

Прислужниците ги поведоха покрай вътрешния окоп, а след това по един малък пешеходен мост към големите централни постройки, където се намираше дворецът. Горяха същите огньове, но там-тамите бяха заглъхнали и доколкото Рори можеше да определи, присъствуваха само мъже. Не виждаше никоя от жените, присъствували на магическата церемония, нито пък забеляза някого от шаманите. Бойците седяха в кръг по земята, а младият крал бе седнал на инкрустиран трон, дълъг като диван и отрупан с възглавници. Той се изправи при влизането на Баба и Рори, посочвайки на Баба мястото от дясната си страна, а на Рори от лявата, така че тримата се настаниха на дивана. Сядането им бе съпроводено от думкането на там-тамите и оглушителните звуци на оркестър, съставен от флейти, дървени кречетала, медни европейски тромпети, дрънкулка от късове метал и навързани кратуни. Нямаше стремеж към хармония и все пак имаше определен ритъм, като сърцебиенето на огромно животно, което сякаш разбъркваше съзнанието на Рори с необикновено, необяснимо, ново по същество съдържание. В него той започна да долавя нещо от великата мистерия на Африка и усети как кожата му потръпна от страх, че само той като представител на друга раса, друга епоха, друга култура ще стане свидетел на нещо невидяно досега от бял човек. Почувствува как собствената му цивилизация става нищожна в сравнение с тази огромна и загадъчна сила, по-древна и по-мъдра от всичко познато досега от собствения му народ. Виждаше и това, че чувствата му се споделят от Баба, който се взираше напред с опулени очи. Дори младият крал имаше странно очаквателен израз, с наведена глава и полуотворена уста, от която висеше струйка лига. Очите му бяха странно вперени и деликатните му пръсти галеха вдлъбнатата резба на изкуствения фалос.

Рори се възползува от блуждаещия поглед на краля, за да го огледа. Въпреки че цветът на кожата му беше смолисто чер, той нямаше типично негърски черти. Косата му не беше ситна и гъсто накъдрена като на Баба — беше къса и здрава, но не като гъста вълна. Носът му беше фино оформен, без разширени ноздри, а устните му, макар да бяха пълни и чувствени, не бяха издути и провиснали. Докато го наблюдаваше, Рори стигна до заключението, че младежът е всъщност симпатичен, независимо от женствените му черти и подчертано грациозните му движения. Единствено той беше облечен и дрехите му бяха още по-великолепни от тези, които бе носил при пристигането им.

След като той, Рори и Баба седнаха, свитата му застана зад дългия диван толкова близо до гърба на Рори, че той можеше да почувствува топлината на единия от тях. Пламъците от огъня блестяха по черните тела, намазани с палмово масло и позлатяваха тъмните им кожи. Все пак това бяха все мъжки тела — здрави, млади атлети с твърди, яки мускули. Рори можеше да се възхищава на силата им, ала съвсем не можеше да ги пожелае.

Изглежда, че крал Джалайа дойде на себе си. Занесеният поглед го напусна и той се обърна към Рори, полагайки ръка върху неговата. Беше деликатно гледана, с дълги нежни нокти като на хищна птица, покрити със златен лак.

— Ние се радваме много на присъствието ти, господарю Сакс. Аз никога преди не съм виждал толкова красив мъж. Ти ме заинтересува, господарю Сакс. Задоволи любопитството ми, като ми покажеш дали цялото ти тяло е бяло.

Рори повдигна ръка така, че ръкавът на джелабата му падна свободно надолу, разкривайки дори още по-бялата кожа под мишницата, покрита със златист мъх, който контрастираше с бронзираната от слънцето ръка.

— Както виждате, Ваше величество.

Черната ръка се плъзна дръзко по ръката на Рори.

— Кожата ти е мека, господарю Сакс. Но само когато я търкам в една посока. Когато си плъзна ръката обратно, космите я правят да изглежда по-мека от черната кожа, която е без косми. Но в твоята кожа намирам хладина, каквато тъмната кожа не притежава. Може би под нея трябва да се запали малко огън, който да я затопли. При нас огънят гори непрестанно, затова кожата ти е винаги топла.

— Не бой се, тя може винаги да стане достатъчно гореща — усмихна се Рори, мислейки за настойчивия пламък между краката си.

— Един малък израз на почитанието ми към теб — кралят измъкна от ръката си тежка гривна от ковано злато и я подаде на Рори. — А сега, мои двама господари от Саакс — обърна се той към Баба, за да включи и него в разговора, — ще вечеряме и аз се надявам, че храната ще ни подкрепи за увеселението. Моите мъже очакваха тази нощ, трупайки енергия, но сега ще взривим вира и вие ще видите как тя се разлива като порой.

Иззад светлинния кръг се появиха жени в дълги бели роби. Всяка носеше кратуна, пълна с храна. Един поглед показа на Рори, че не бяха жените с разкрачената походка, които бе видял. Тези жени пристъпяха стройни и прави, с царствена походка. На краля, Баба и Рори поднесоха кратуни. Държаха съдовете в скута си и Рори се чудеше как притесняващия атрибут, носен от краля, ще му позволи да държи съда, но видя как той го развърза и отстрани. След като ги обслужиха, жените обиколиха целия кръг, докато в скута на всеки от мъжете имаше по една кратуна, пълна с храна. После жените изчезнаха, за да се върнат след няколко минути с глинени паници на раменете си. Рори, кралят и Баба пиха силно палмово вино в гравирани сребърни купи, а другите мъже използуваха кратуните.

— Във виното има нещо, което ще затопли кожата ти. — Джалайа пак положи ръка върху ръката на Рори. — Да се надяваме, че то ще разпали огъня в кръвта ти.

— С каква цел, Ваше величество? — на Рори му се искаше Джалайа да махне влажната си, гореща ръка, но тя си оставаше там. Баба поклащаше глава предупредително и Рори разбра, че не трябва да обиди краля, като му отстрани ръката.

— Вечерта е още млада, господарю Сакс — кралят нежно го стисна.

Рори си повдигна леко ръката, като я освободи от тази на Джалайа и си натъкми гривната.

— Подаръкът ти е прекрасен — обърна се той да се възхити на гривната. — И аз съм ти особено благодарен за гостоприемството и за вниманието, оказано на моя слуга.

— Меднокосият е прекрасен и трябва да бъде спасен. А какво ще кажеш за мен? Не намираш ли и мен прекрасен? — кралят загледа Рори изпод дългите си мигли.

— Да, Ваше величество. Тъкмо се възхищавах на твоята красота.

— Ах, ние басампо сме наистина красиви — кралят направи широк жест, в който включваше и бойците си. — Ние сме най-красивите на света, най-древните и най-мъдрите. Ние знаем как да правим много неща, които другите не могат. Ние сме първите хора, населили земята. Дошли сме от луната и оттам носим нашите познания. Никога не остаряваме и въпреки това сме по-стари от самия свят. Ако можеше да се върнеш тук след двадесет дъждовни сезона, би видял, че насядалите тук войници не са се променили. Само кралят остарява, защото той трябва да носи бремето на останалите. Но аз съм млад сега и има много неща, които искам да ти покажа.

— Надявам се да ги видя — отговори учтиво Рори, поуплашен да не би симпатиите на краля към него да вземат друг, съвсем неприятен обрат.

— О, ще ги видиш, непременно ще ги видиш. Обещавам ти. Но хайде да вечеряме. Храната ти изстива.

Рори потопи пръсти в паницата. Бяха някакви мазни мръвки, маниока и зеленчуци. Първата хапка, която поднесе към устата си, имаше необикновен вкус. Бе добре наситена с пипер и чесън и бе попресолена — признак на заможност в Африка, където солта беше в недостиг. Месото, нарязано на малки късчета, бе жилаво и вкусно и очевидно бе изпечено, преди да бъде задушено. Рори установи, че е гладен, и се хранеше бързо и лакомо, като очисти паницата и прекара палец по ръба да улови и последните капки мазен сос. Когато свърши, Джалайа прехвърли на Рори две късчета месо от собствената си паница.

— Отбрани късчета, които запазих за теб.

Рори ги изяде, зачуден що за избор е било, тъй като късчетата бяха безвкусни и жилави. Хвърли поглед през опразнената купичка на краля към Баба, за да види, че той си е изял само зеленчуците. Въздържанието на Баба по отношение на месото го накара да мисли, че може би е свинско, каквото мюсюлманите не ядяха. Е, той нямаше възражения. Би могъл да изяде и втора порция, ала не знаеше дали дворцовият етикет позволява да си поиска още.

След като си изяде храната, жените пак се появиха, носещи кратуни с вода и кърпи.

Джалайа се извини и се отдалечи за миг с един от придворните си, като заяви, че ще се върне веднага и че излиза само за да удовлетвори една естествена нужда.

— Ти изяде всичко! — наведе се Баба през опразненото от краля място.

— Че защо не? Бях гладен и храната беше вкусна.

— А знаеш ли какво беше?

— Свинско, предполагам. Забелязах, че ти не яде.

Баба поклати глава.

— Не беше свинско, човече! Ти яде месо от един мъж, който беше в ямата. Един от онези, които видя и чу. Предполагам, че ти дадоха най-вкусните парчета. Казват, че пръстите и дланите на ръцете са най-крехки, макар че най-жизнените части се пазят за краля. Предупредих те, че басампо са канибали.

— Вярно, обаче аз предположих, че това е само при специални случаи.

— Като този. Сега е специално празненство. Джалайа дори сподели нещо с теб и аз се надявам, че знаеш какво е било. Но не се смущавай. Стореното е сторено. За Африка то е нещо обикновено. Да бях гладен, и аз бих направил същото. Човешкото месо е много по-чисто от свинското. Как беше на вкус?

Рори не можа да отговори. Погнусата от изяденото беше преголяма, за да му позволи да се спира на вкуса. Всичко, което можеше да измисли, беше, че допреди няколко часа бе съществувал един мъж, а сега части от него се намираха в стомаха му. Преглътна гаденето и погледна, където сочеше пръстът на Баба.

Музиката пак беше започнала, но тя имаше толкова малко общо с гърмящото буботене, съпровождало изпитанието на шаманите с тревното въже, че той не можа да долови кога бе започнала. Различните инструменти, които по-рано бяха възпроизвеждали какофония от звуци, сега съчетаваха вълшебна мелодия, сякаш произтичаща от самата джунгла. Рори почувствува как завладялото го отвращение се изплъзва и се излегна върху възглавниците на мекия диван, отпускайки се в блаженство. Джалайа се върна да седне между Рори и Баба, притегляйки ги близо до себе си тъй близо, че Рори можа да почувствува топлината от тялото на краля през златотканите дрехи. С прелъстителна усмивка и отпуснати клепки Джалайа положи една ръка върху коляното на Рори. Обръщайки се усмихнат към Баба, той постави другата си ръка върху коляното на Баба, после заповяда на един от бойците си да седне на земята върху собствените си разкрачени нозе.

Топлината на кралската ръка върху коляното му усили пламтящото усещане в слабините на Рори, което изобщо не беше изчезвало след банята. Странно, помисли си той. Макар да не беше физически възбуден от мисли и случки, само по себе си и съвсем неохотно за него самия пламтенето пораждаше ерекция, която ставаше все по-настойчива и напрегната. Никога преди не бе изпитвал нещо подобно без жена, а сега се чудеше на неволната си похотливост. Да беше сам, би се видял принуден да се самооблекчи. Един кос поглед към Баба му разкри, че ръцете на едрия мъж бяха мушнати под робата му, и съдейки по повдигнатата роба на Баба и бавните движения под нея, очевидно Баба изпитваше същото като него. Ръцете му последваха примера на Баба, но той намери, че не е в състояние да се отърве от това постоянно обилно набъбване. Пръстите му установиха също така и друго необичайно явление — необикновено удължено разтягане, недостигано преди. Но сега се случваха други неща, които в известна степен клоняха към разсейване на ума му в друга посока.

Откъм сенките извън огъня се зададе бавна процесия, пристъпяща в такт със странната музика. За пръв път от пристигането си в Басампо той видя голи жени — жени, които нямаха патешкоподобния вървеж на прислужниците в селището. Първото, което Рори забеляза в тях, бяха дългите им самурени коси, спуснати към голите им тела. Необработени златни украшения висяха на ушите, шиите, ръцете и глезените им и звънтенето на златото, синхронизирано с музиката, усилваше чувствеността. Да, това бяха жени, които да пожелаеш — с твърди, стърчащи заоблени гърди, с изпъкнали боядисани зърна, с вирнати задници и гладки бедра.

Най-напред танцуваха бавно, с едва забележими движения на стъпалата, но с предизвикателни гърчения на коремите. Темпът на музиката нарастваше, докато един от черните Аполоновци в съседство с кралския диван скочи и се изправи пред едно от момичетата. Сякаш това бе сигнал — другите мъже от кръга скочиха, докато всяко от танцуващите момичета имаше по един партньор. Рори забеляза, че удължаващите висулки на мъжете бяха свалени.

Сега, вдъхновени от мъж пред всяка, щръкнал и тупкащ от жизненост, танцьорките удвоиха движенията си. Мъж и жена не се докосваха, не се приближаваха на по-малко от половин метър, но движенията им бяха тъй интимни, сякаш се бяха вкопчили в прегръдка, която слива телата им. Двойката най-близо до Рори привлече вниманието му. Момичето беше едно от най-симпатичните, с гладката заоблена плът на младостта, не съвсем израснала, защото достигаше едва до раменете на партньора си. Дългата й коса се пилееше около бедрата, погледът й бе прикован във вирнатото мъжество на нейния партньор. Устата й бе широко отворена, а кървавият й език се въртеше в кръг около устните, докато ръцете й галеха гърдите. Той я гледаше със замъглени очи и нагаждаше движенията си така, че да съвпаднат с нейните, и когато тя потъркваше бедра, той тласкаше напред, сътворявайки с трескави движения съвкуплението. Танцът ставаше все по-разюздан, движенията на всеки от тях по-необуздани, докато изведнъж със страшен писък той се изпразни срещу нея, падайки на колене от силата на гърча, който го изсмука и укроти желанието му. За миг се олюля коленичил пред нея, после се отпусна на пода, проснат върху твърдата земя. Момичето, с усмивката на победител, отстъпи няколко крачки назад, колкото да отвори път на друг самец да влезе в кръга, заемайки мястото на поваления боец.

Поглеждайки отвъд триещите се хълбоци на тази двойка, Рори забеляза как и други мъже се сгромолясваха и още с падането им местата им се заемаха от свежи попълнения. Момичетата изглеждаха неуморими, независимо от сгромолясването на партньорите. Те продължаваха със същата пламенност, приветствувайки всеки новодошъл, щом той се включеше в кръга.

Рори бе вече извън себе си. Пулсирането в слабините го изгаряше като огън и все пак не бе задоволен. Усещаше как топлата ръка на краля бавно си пробива път по бедрото му. Пръстите на краля достигнаха цепката в джелабата, потънаха горещи край плътта, затърсиха, откриха и замилваха. Той хвърли поглед да разбере дали другата ръка на краля е скрита в гънката на робата на Баба и видя, че краката на Баба бяха изпънати напред. Мъжът, седнал в скута на краля, също ласкаеше Баба, и макар Рори да съзнаваше, че ръката, която го гали, е мъжка, не се осмеляваше да я отблъсне, тъй като тя принадлежеше на крал. Освен това не му се искаше особено, но той се надяваше, че не ще стане нужда да преживее устните ласки на боеца, които Баба получаваше с такова задоволство. Рори чувствуваше как собственото му тяло се изпъва, но докато Баба бе затворил очи, Рори продължаваше да съзерцава отпреде си.

Някои от стоящите и чакащи бойци не бяха в състояние да се въздържат, пъшкаха в неволни спазми, падаха на земята изцедени и изтощени. Колко време бе необходимо, за да се изтощят всички събрани, Рори не можа да разбере. Въпреки манипулациите на Джалайа той не бе в състояние да се облекчи и му се струваше като че ли не можеше повече да трае. Чернокожият младеж на пода сега се беше отдръпнал от Баба, за да се занимае с Рори. Макар че засвидетелстваното внимание не се нравеше особено на Рори, той не посмя да го отклони. Бе следил с поглед танца, който сякаш бе започнал преди цяла вечност и продължаваше. Когато изведнъж музиката рязко спря при един висок тон, при който титаните прогърмяха като гръм, той почувствува заглъхването на музиката като шок. В последвалата тишина мъжете се изправиха на крака, като някои помогнаха на по-изтощените да се надигнат. Те мълчаливо изчезнаха в сенките и жените ги последваха. Не остана никой, освен Рори, Баба и кралят заедно с боеца, седнал пред него. Те стояха дълго сами, преди двама от мъжете да се заклатушкат обратно към сенките.

Джалайа неохотно издърпа ръцете си и стана, усмихвайки се на двамата. При заповедите му двама мъже помогнаха на Баба и Рори да се надигнат и Джалайа поведе процесията, а другите петима го последваха. Рори забеляза, че стъпките на мъжете са несигурни, но дали бяха пияни от палмово вино, или чувствено изтощени, Рори не можеше да определи. Знаеше само, че собствената му глава се върти и че трудно се движеше. Като че ли и на него му бяха окачили някаква висулка, съперничеща на тази, която Джалайа беше обесил пред себе си.

Когато пристигнаха в колибата за гости, вътре имаше една единствена свещ. Докато кралят стоеше загледан в тях, тримата мъже разсъблякоха Рори и Баба и изплакнаха телата им с вода и аромата на сандалово дърво. Двамата от бойците застанаха на стража и Джалайа седна на леглото на Рори, а останалият млад боец седна на леглото на Баба. Докато Джалайа и боецът поведоха оживен разговор, Баба прошепна:

— Не говори и не прави нищо, братко мой. Приемай всичко и не задавай въпроси. Не противоречи. Ти си в пълна безопасност с мен, но тази нощ всички са пияни повече, отколкото само от вино, и аз не мога да отговарям за твоята безопасност, че и за моята. Никой не знае какво може да се случи, ако не им угодим тази нощ. Внимавай! Повече нищо не мога да ти кажа.

Джалайа бе приключил разговора си с другия мъж, който угаси свещта. Вътрешността на колибата потъна в мрак и през открехнатия под се виждаше червената жар на загасващия пред двореца огън и двете стройни фигури на пазачите. Рори усети една ръка да присяга за неговата в мрака. Тя го притегли към леглото и след това нежно го повали. Той потръпна за миг, съзнавайки, че това е Джалайа, ужасен от това, което очакваше да се случи. Обикновено би отблъснал всеки мъж, който би пожелал да легне с него, но тази нощ го въздържаха две неща: човекът до него беше един всесилен крал и собственото желание на Рори, което беше болезнено необлекчено.

Ръката с дългите нокти пропълзя по гърдите му. Той остана неподвижен, мислейки, че пасивността може да му бъде най-добрият защитник, но ръката, която пощипваше зърната му, сама се измести, следваща пътя си надолу по корема на Рори, докато откри ръката му, вдигна я и я положи на гърдите на младия крал. Там имаше изпъкнала мекота, която Рори не бе очаквал. Ръката му се плъзна и той усети през пръстите си облите очертания на женска гръд и набъбналия връх на едно зърно. Обърна се на едната си страна към краля и ръката му продължи да изследва по-нататък. В стремежа си да й помогне, кралят смъкна дрехите си и ги хвърли на пода, навеждайки се на лакът над Рори така, че облата му гръд докосна лицето на Рори.

— Изненадан ли си, господарю?

— Ти не си младеж, Джалайа, а момиче? Разбира се, че съм изненадан.

— Радваш ли се, че съм момиче?

— Да.

— Значи не те интересува особено това удоволствие, на което сега се е отдал Баба?

— Не. Но кажи ми как може едно момиче да бъде крал?

— Тъй като една кралица не може да бъде почитана в басампо, все пак само аз мога да наследя трона. Затова трябва да се маскирам като мъж. Трябва да се преструвам на мъж дори и когато родя дете. Ще бъде голяма магия един крал да роди дете, но има една задръжка. Детето трябва да бъде с коса с цвят на мед. Затова именно, господарю, не мога да те оставя да ми направиш дете тази нощ. Аз ще те задоволя тъй, както не си задоволяван досега, но меднокосият ще бъде този, който ще пусне семе в мен. Затова се налага да го спасим. Той и само той може да ми направи дете. Шаманите отдавна предсказаха вашето идване, но бих желала да бяха предрекли детето ми да бъде от този с косата на злато. — Тя плъзна ръката по корема му и го сграбчи. — Тази нощ, докато шаманите го лекуваха, аз го огледах, и зная, че той няма палма като твоята.

Ръката на Рори се плъзна по безкосмената й кожа, само за да бъде спряна от плътните копринени бандажи около слабините й.

— Това е поставено за твоята и моя безопасност — прошепна тя. — Единият или другият от нас може да се поддаде на изкушението, когато не ще можем да се контролираме. Не бива да ме оставяш да го махна и аз не бива да ти казвам да го свалиш. Не, господарю, ние трябва да устоим на това изкушение, но аз не мисля, че ще има нужда да проникнеш там. Има и други начини, по които мога да те задоволя. Вярвай ми, аз съм много опитна в изкуството да се даде наслада на един мъж. Не е нужно ти да правиш нищо. Легни по гръб, господарю, и ме остави да правя с теб, каквото искам. Ще се насладиш много пъти преди изгрева на слънцето. Отпусни се, господарю, и ми остави да ти покажа.

Устните й докоснаха неговите и търсещият й език завладя устата му, докато ръцете й играеха по тялото му. Тези нежни ръце, независимо от дългите нокти, бяха топли и деликатни в блуждаенето им. Ръцете го сграбчваха и притискаха непрестанно, но чувствуваха кога точно трябва да спрат и да го оставят да си поеме дъх, преди да е експлодирал. После устните й се отделиха от неговите и започнаха бавна разходка по тялото му, като разгаряха пламъци там, където се докосваха. Колкото и да се молеше на Джалайа да бъде облекчен, тя му отказваше. Усети как горещата й влажна уста го налапа и сега вече знаеше, че не може да се удържи. Долавяйки неговата напрегнатост, тя направи опит да дръпне главата си от него, но той я задържа с ръцете. Надигнал бедра, той я прикова неподвижна и я натисна надолу, докато я чу да се задавя и задъхва. Отпусна я веднага, после я остави да продължи. Сега беше моментът! Сега! Тялото му се изви в дъга и след това се отпусна на леглото, но тя не го освободи, а ръката му, която бе притискала главата й надолу като преса, сега я отпусна, задоволена от целувките. Тя се изтегли нагоре и се сгуши в гънката на ръката му. В последвалата тишина той чу как Баба друса леглото и задъханото дишане на младежа при него. После и те притихнаха и в колибата не се чуваше друг звук.

Тихото повикване на Джалайа доведе двамата пазачи в колибата и пръстите на Рори напипаха вкоравената плът на мъж. Това, което се случи оттук нататък беше някакъв фантастичен сън, който той никога не можа да си припомни напълно. Спомняше си топлината на устни, движението на ръце, мекотата на женска и твърдостта на мъжка плът. Свърши веднъж, после пак и пак, и оставаше ненаситен.

Непрестанно го измъчваше неописуема възбуда от влажната топлина на места, в които никога досега не бе прониквал. Нападаше озверено и поваляше, което тяло се случеше под него в животински пози, каквито никога не бе подозирал.

После, когато първите следи на зората проникнаха през вратата на колибата, Джалайа и мъжът излязоха и Рори присегна през тясното пространство между леглата да докосне ръката на Баба и да се увери, че той е все още там. След това заспа, но сънят му донесе нови фантазии. Не бе вече Рори Махаунд от замъка Сакс в Шотландия, а някакъв африкански владетел на корибантски харем. Прикриваше задръжките на собствената си цивилизация и влизаше в странни любовни съчетания, които само няколко часа преди бе порицавал у другите. Беше изследвал всички външни ръбове на еротика, за чието съществуване никога преди не бе предполагал, докато заспа в безсънен унес, който развърза възлите на желанието и го закроти в пълно изтощение.

Когато се събуди, слънцето заливаше колибата. Баба се беше събудил и облякъл. Нямаше никой друг и на нормалната дневна светлина Рори се зачуди дали изтеклата нощ изобщо се беше случила. Надигна се и веднага се строполи на възглавниците. Устата му беше така засъхнала, че едва произнасяше думите:

— Кажи би Баба, дали аз…?

— Денят настъпи, братко мой, и изми всеки спомен от нощта — ухили се Баба.

— Никога не бих преживял още една такава нощ — изправи се Рори. — Но изглежда ти не го смяташ за нещо особено.

— Ние, африканците, сме различни, братко мой. Ти каза, че не би могъл да изживееш втора нощ с Чатсуба и все пак ще го сториш. Тук, в Африка, не ограничаваме насладите си. Съзнаваме, че са много нещата, които могат да ни доставят удоволствие, и се възползуваме от всички тях. Може ли човек да се ограничи на царевична диета всеки ден, когато земята ни изобилствува с антилопи и биволи? Също така защо човек трябва да търси насладата само по един начин? Трябва много да учиш, братко мой.

— Това беше различно, Баба. Върших неща, които мислех, че никога не бих направил. Тази сутрин се чувствувам засрамен, омърсен и порочен.

— Ние от исляма не съдим човека за такива неща. Но за теб имаше една приятна изненада. Твоят млад крал се оказа в крайна сметка нещо съвсем друго.

— И все пак не оплодих един кралски принц.

— Но си задоволен напълно, нали?

— Бях. Никога преди, дори и с Чатсуба, не съм бил толкова неизтощим.

— Забравяш листата еуфорбиум, с които те натриха мъжете.

— Това няма никога да забравя. Гореше адски.

— И те направи могъщ като шейтана. То и виното, в което имаше сок от маково семе.

Рори направи усилие да се вдигне на крака на ръба на леглото. Погледна към Баба и се закиска:

— Това растение… еуфорбиумът, расте ли в Саакс?

— В големи количества, братко мой.

— Тогава няма нужда да вземем семена с нас, да ги посеем и да чакаме узряването им?

— Ти си на път да станеш истински африканец.

— С твоя помощ ще стана. По-скоро, отколкото си мислиш.