Рори Сатаната

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Рори се събуди бавно, борейки се с летаргията, която го бе нападнала. Стаята бе обляна от ярки слънчеви лъчи, както можеше да бъде само в късна утрин. Леко разлюля глава, почувствувал рязката болка в устата, после пое дълбоко дъх и изпъна гърди. Едва не повърна. Повдигна му се от наситения мирис на пот, мускус и отблъскващия солен мирис на завършеното удоволствие. Въпреки отворения прозорец, цялата стая вонеше. Вдигна глава от възглавницата и се загледа в собственото си тяло, покрито в морави петна, там, където Мария бе впивала устни. Черното перо от петела, завито, изглеждаше необичайно и странно. Стърчащото петльово перо, черно и завито на фона на бялата му кожа, възвърна спомена за изтеклата нощ.

Никога не се бе чувствувал така изчерпан и пресушен. Внимателно, като че се боеше да не би Нашият Хари да се е стопил напълно, той се огледа и беше благодарен, когато пръстите му го увериха, че всичко си е на мястото. Захвърли перото настрана и то лениво се устреми към пода, сякаш в него имаше живот. Дявол я взел тази Мария! Не, нямаше защо да я проклина. Каква баснословна цена би имала тя в Африка. Беше по-добра дори от Чатсуба, която така го бе изтощила преди много време в една от шатрите на Саакс. Чатсуба бе обучавана години. Никой не бе обучавал Мария. Не бе ставало нужда. Тя инстинктивно знаеше как да задоволи един мъж, но беше по-скоро животно, отколкото човек.

И какви бяха тия заклинателства, които му бе надрънкала? Нещо свързано с магьосничеството? Какво магьосничество? Припомни си, беше някакъв глупав африкански обред, чисто предразсъдък и толкова. Няма дори да спомене на Мама Феба. Но, господи, ако магьосничеството може да прави жените по-горещи от обикновено, заслужава си да бъдеш магьосница. Всички жени трябва да бъдат. Опита да се усмихне, като си представи целия свят, пълен с жени като Мария. Само след седмица нямаше да остане нито един мъж.

Е, да вървят по дяволите! Прехвърли дългите си крака през ръба на леглото и зашляпа по мозаичния под. Като изля една кана хладка вода в порцелановия леген, той си наплиска лицето, избърса се с груба кърпа и прекара дървен гребен през косата си. Кожата на тялото му се стори влажна и изпускаше пара, но в легена нямаше достатъчно вода, за да вземе баня. Вдигна ръка и помириса мишницата си. Каква воня! А засъхналите бели петна по корема и слабините му! Изкриви устни и поклати глава. Искаше му се да иде в реката, където момчетата се бяха изкъпали предния ден, и да очисти кожата си от Мария и от себе си. А защо не? Тази сутрин ще се върне в Порт ъф Спейн. Нямаше какво да прави в Мелроуз, момчетата бяха настанени. Тим и Мама Феба се грижеха за тях. Той имаше пълно доверие в Мама Феба. Когато умре и отиде в рая, или може би в ада, веднага, щом пристигне, ще се залови за работа и ще сложи всичко в ред.

Небрежно си намъкна дрехите и закрачи из коридора, търсейки кухнята, но Мама Феба го изгони оттам и го отпрати към трапезарията. Отговаряйки на въпроса в очите й, той се захили безсрамно и си призна, че е изкарал адска нощ. Тя, съзнавайки, че говори истината, само присви устни и закима с глава мъдро, сякаш искаше да каже, че знае какво би задоволило един млад развратник с гореща кръв и съзнавайки това, че я е осигурила.

Утринното му безразличие отчасти се разсея, благодарение на чудесната закуска и няколко чаши силно черно кафе, гарнирано с цикория. Макар че Тим вече бе хапнал и ходил да види робите, той влезе в трапезарията и изпи една чаша с Рори. Рори му съобщи намерението си да слезе до Порт ъф Спейн, но Тим отказа да го придружи. Внучката на Мама се бе оказала толкова занимателна, че Тим възнамеряваше да прекара следобеда с нея и евентуално да завербува младия Питър в ролята, която Файал бе играл. Рори забеляза, че постиженията на Пентикъст едва ли биха могли да се сравняват с тези на Мария, в който случай Тим не би бил така ревностен. И Пени трябвало да стане магьосница, но вероятно братът на Мария има известни инструкции и ако е така, той ще подслади тройката на Тимоти.

Заедно с Кту, Рори се отправи към града, като не забрави да вземе кърпи и сапун за двамата. Спряха край реката и Рори се търка, докато кожата му се зачерви, съжалявайки, че не си е взел чисти дрехи. Очистил тялото си, той се отърва най-сетне от лепкавия мирис на Мария. Когато пристигна у Елфинстън, зарадва го възможността да се възползва от приятната хладина на кабинета му. Над една хаванска пура той изложи плана на Джеху пред младия Елфинстън, който се съгласи да им достави волски коли за транспорта на смолата от далечното езеро и се съгласи с Рори, че това е може би най-ценният товар, който може да се вземе от Тринидад. Когато Рори спомена, че иска да включи и индиго, Елфинстън се съгласи да го достави. Той определи триседмичен срок, който смяташе за достатъчен да се натовари корабът със смола и индиго, а после, достигнали вече пределното си възстановяване, робите щяха да бъдат разпределени.

— Освен — погледна въпросително той към Рори, — ако не промените намерението си и не се установите като плантатори в Мелроуз. Земята е добра, но никога не е била обработвана. Милорд Дъджейн я купил, без да я види, като капиталовложение, когато цяла Англия се втурнала към новата колония. Изпратил най-напред един човек, после друг, колкото да надзирава. Дошли от Англия, ала никой от високомерните копелдаци не познавал тропика. Не били засаждали нищо преди това, освен картофи в Ирландия и овес в Шотландия. След пристигането на мисис Фортескю тя мислеше да се залови със земеделие, но скоро се залови с по-доходна работа. — Той намигна съучастнически. — Слава богу, че се залови. Спаси живота на всички бели мъже на острова.

— Плюс моя собствен — кимна Рори.

— Но вие, сър Родрик — младият Елфинстън не изглеждаше изненадан, че Рори се е запознал вече с работата на мисис Фортескю, — вие сте за завиждане. Имате достатъчно черни, за да се заловите за истинска работа. Защо не ги използувате? Такъв би бил моя съвет, въпреки че се лишавам от комисионната от продажбата им.

Рори се замисли дали да се установи в Мелроуз, да се облича в бяло и да стане уважаван плантатор, вместо роботърговец. Почтеността би била нещо ново за него. Ще остане тук и ще се ожени за Мери Фортескю. Ще я накара да се омъжи за него. Не, ще го направи с Елмира и ще стане законен баща на собствения си син. За кратко го завладя мисълта как лейди Мери овдовява — съпругът й сигурно скоро щеше да умре. И щом с такава охота плаща на Файал да я задоволява, както очевидно правеше, тогава по-приятно ще и бъде да бъде с Рори. Не, по дяволите! Нека си плаща да я ожребяват. Той няма да бъде повече с тази синьо-бяла кучка с кожа като каймак. Нейна противоположност беше Мария. Бе нещо като да си наплюнчиш пръста и да докоснеш нажежено желязо. По дяволите жените, да се върнем към Мелроуз. Да, трябваше да помисли върху това, да стане плантатор. Реши, че не е за него. Почтеността беше просто друго име на скуката и — сещайки се мигновено за капитан Спаркс — бе взело твърде много да му доскучава. Никога няма да може да се установи на едно място, заобиколен от плантации със захарна тръстика и кафеени горички. Би умрял от скука за месец, та ако ще и Мери, лейди Мери и Мария да бяха с него.

Поклати глава в отговор на въпроса на Елфинстън. Не, не беше това. Той помоли Елфинстън да задействува плановете си за търга, като го уведоми, че ще задържи неколцина от младите за домашни прислужници, за да му е по-удобно, докато остане в Тринидад.

След чаша ром, не суровата напитка на Тринидад, а чист стар ром от Джамайка, Рори си тръгна и смени хладния уют на кабинета с жаркото слънце. Ще се върна на кораба. Не, няма! Както винаги, Мери Дейвис разрешаваше неговите проблеми. Ще иде при нея. Ефектът на речната баня отдавна се бе заличил и той чувствуваше рукналата по гърба си пот, която се просмукваше през тънката материя на панталоните и разпалваше непоносим сърбеж по слабините му. Извика Кту и го изпрати на кораба за бръснача си, комплект чисти дрехи и лачени обуща, които трябваше да донесе в дома на Мери. Той ще иде там, ще хапне леко и ще се изкъпе хубаво. После смяташе, че ще бъде готов да се представи на лейди Мери в губернаторската резиденция по начин, който би правил чест ако не на принц Саакс, то поне на сър Родрик Махаунд.

Всички щори бяха спуснати в дома на Мери и Файал не сводничеше на прага. Рори се замисли дали вратата не е затворена за новото обяздване на лейди Мери, но щом потропа, вратата се отвори и дребна прислужница го покани. Изглежда, че тропането му разбуди Мери, тъй като тя бе преполовила стълбището да го посрещне, преди още да е прекосил богатото с цветя патио. Обясни й от какво се нуждае и шумното пляскане на ръцете й накара момичетата да се разтърчат да изпълнят заповедите й. Тя се разпореди най-напред да приготвят къс студено месо за него, след това да сгреят вода и да я донесат в стаята с ароматен сапун и големи кърпи.

Поведе го по стълбището към апартамента си, като се тревожеше и му се умилкваше. Настани го в един шезлонг и го огради с възглавници. Втурна се към вратата, отвори я и закрещя надолу, поръчвайки допълнително лимонов сок и захар със съвсем малко джинджифил. Когато ги донесоха, той се отпусна, като отпиваше от напитката. През това време Файал донесе покрит с кърпа поднос и кана вода, а момичетата донесоха сапун и кърпи и примъкнаха голяма оловна вана, която напълниха с вода. Мери ги прогони от стаята, въпреки алчните погледи, които му отправяха. Наряза студеното месо в чинията и му го подаваше на хапки, които редуваше с хляб, намазан с масло.

— Значи се каниш да ходиш в губернаторството? — изложението й се превърна на края във въпросително шотландско тананикане. — Каниш се да атакуваш нейно благородие лейди Клевердън, а? Само внимавай, Рори, момчето ми. След като губернаторът отсъствува, а тя е бясна за Файал, не бих могла да кажа какво ще се случи с теб.

— Ти вече знаеш какво нося под панталоните си, скъпа Мери.

— Толкова по-голямо основание да го потърси.

— Само че на нея не й се харесва Нашият Хари. Можеше да разполага с него от време на време, обаче малкият гренадир не й се понрави.

— Толкова по-жалко! Значи е глупачка. Но ми се струва, че сега ще си го припомни. Бялото месо би било промяна за нея.

— Цветът е без значение след Файал.

— Глупости! Хлапакът може да е надарен, но не знае как да го използува. Няма твоята техника. Което е по-важно. Така ме научи дамата в Лондон.

Той се ухили и я остави да го нахрани. След като избърса устните си с една салфетка, той стана и свали мокрите дрехи, отривайки потта от тялото със суха кърпа преди да се изкъпе. Ръцете й, нежни като винаги, заиграха с него и двамата с изненада установиха, че Нашият Хари не реагира.

За пръв път през живота му се случваше жена да не го възбуди. Мери го изгледа леко разочаровано:

— Какво е станало с Нашият Хари? — запита тя, след като още по-ревностните й усилия не доведоха до никакъв резултат. — Да не си…?

— Трябва да си призная, Мери — заоправдава се той. — Изневерих ти снощи.

— Молила ли съм те някога да ми бъдеш верен? Не обвързвам никого със себе си и не искам да се обвързвам с никого. Ти ме помоли да се оженя за теб и аз ти отказах. Ако се бях съгласила, бих вдигнала страхотен скандал, щом установя, че си бил с друга жена, обаче не се съгласих. Разбира се, момчето ми, аз те ревнувам и бих желала да те запазя за себе си, но това просто не е честно. И щом не съм започнала да ти правя сцени, да си скубя косата и да си удрям шамари, можеш да ми кажеш коя щастливка е докарала Нашият Хари до това състояние.

— Мария, мулатката от Белроуз. Мама Феба я беше изкъпала и преоблякла. И…

— Значи затова е била нужна атлазената ми розова рокля?

— Много великодушно от твоя страна — скалъпи една сконфузена гримаса на лицето си той.

— Ако знаех, че е за нея, щях да я накъсам на парцали. Мислех, че Мама Феба я иска за Пени.

— Тя обслужи Тим. Аз имах Мария.

— И сигурно си я имал още десет пъти, за да пратиш Нашият Хари в непробуден сън.

— Почти толкова. Но това не е всичко. — Рори се залови да опише мъртвия петел под възглавницата и как Мария му е изсмукала кръвта, посочвайки за доказателство раздраната си устна. Беше съвсем неподготвен за реакцията на Мери. Тя скочи, лицето й се изкриви от ужас, очите й загледаха тъпо, а ръцете й се разтрепериха.

— Искаш да кажеш, че тя…? — Той кимна.

— Значи тя наистина е кучка! Потомка е на ада, и то на самия дявол. Дяволка! О, Рори, не съм преживяла месеци наред тук напразно. Зная каква е тази магия. Не веднъж съм виждала резултатите й. Не можеш да го смяташ просто за суеверие. То е едно действително и могъщо зло. Попитай всеки, поживял по-дълго тук. Слава богу, че тя е само дявол. Да беше сукуян, наистина те чакаха големи беди.

— И тя ми каза нещо подобно. — Рори се загледа във ваната с гореща вода, но не му се щеше да се възползува от нея в сегашното възбудено състояние на Мери. — Пет пари не давам за думите й. Само въображаемо суеверие. Видял съм достатъчно, за да мога да вярвам.

— Най-добре е веднага да започнеш да вярваш, момчето ми. Ето ти доказателство. — Тя посочи неговата отпуснатост. — Това не ти се е случвало никога досега, нали? — Той потвърди. — Казвам ти, че момичето е опасно. Направила ти е заклинание, за да те има само за себе си и никоя друга жена да не може да те възбуди. Обучавала я е някоя дърта вещица и е научила някои от тайните. Но е начинаеща. Тях наистина ги наричат дяволи, макар че и това е достатъчно лошо. Както казах, добре, че не е сукуян. Знаеш ли те какво правят?

Той поклати глава, облягайки се на ваната.

— Те са истински дяволи. Говоря самата истина. Могат да си събличат кожите и пак да ги обличат. Могат да чакат до среднощ да го сторят и винаги скриват кожите си под някоя мърша. После литват и търсят някой заспал. Предпочитат здравите, силни мъже, тъй като кръвта им е по-силна. Прилазват до някой и го захапват с предварително заточените си зъби. Забеляза ли зъбите на тази кучка?

Рори се замисли. Не, не беше забелязал зъбите на Мария, но съдейки по начина, по който беше разкъсала устните му, не се съмняваше, че зъбите й бяха заточени.

— След това изпиват кръвта. — Мери сви устни, сякаш самата тя пиеше кръвта на някой мъж. — Така живеят. Като се напият, прибират се у дома и си обличат кожите. Но никога не ядат. Видял ли си Мария да се храни?

— Не съм я наблюдавал достатъчно, за да зная дали яде, или не. Но чакай! Когато отидох за пръв път, видях храна на масата.

— Значи вероятно се храни. Не е сукуян, затова се храни. И онзи плъх, брат й също. Но това е без значение. Тя ти е направила заклинание. Това е станало с Нашият Хари. Не мисли, че просто се е изтощил от нощния галоп. Вече няма да вирне глава за никоя друга жена на света, освен за нея. Тя ти е пила кръвта и е погълнала мъжкия ти сок. Това й е дало власт над теб, защото е приела жизнените си сокове в себе си. После, за да те обвърже окончателно, е направила и още друга магия върху теб с умрелия петел.

— Необходимо е малко повече от един умрял петел и няколко капки кръв, за да се приспи на Хари Гледай, ще ти го докажа. — Но усилията на Рори останаха напразни.

— Довечера ще дойда в Мелроуз — решително заяви Мери. — Няма да те оставя на този вампир. Има само един начин да се развали магията, и той е с друго заклинание с огън. Мама Феба сигурно знае.

— Може би трябваше да й кажа. Изглежда, че тя знае всичко. — Рори опита водата с палеца на крака си и влезе вътре. Остави Мери да го насапуниса и още веднъж се огорчи от липсата на ответ. Е, добре де, утре ще бъде наред. Цялата магия е чиста глупост — бабини деветини. Нищо подобно не можеше да се случи на него и на Нашият Хари!

Докато се къпеше, Кту се върна от кораба. Рори се избръсна и се облече. Не посмя да погледне Мери на излизане. Ако някой заслужаваше пердах, това беше Нашият Хари.

— Винаги има и светла страна, скъпи Рори — опита се да го успокои Мери. — Поне няма да се тревожа какво става в резиденцията на губернатора при отсъствието на Негово превъзходителство. Ако упоритият приятел не пожела да се изправи за Мери, той положително няма да застане мирно пред Нейно високоблагородие.

Рори се усмихна.

— И още нещо — закани се с пръст Мери. — Побързай да се върнеш колкото може по-скоро в Мелроуз. Ще те чакам. Тази нощ няма да има боричкане, гъсочето ми. Ще разкарам Мария. Тя е моя и утре ще я продам, ще я премахна от пътя си, после ще поработим над тебе с камбана, книга и свещ и всички противосредства, с които разполагаме, и ето как твоята приятелка още веднъж ще ти се притече на помощ. Нали Рори?

— Колкото повече гледам благородната мисис Фортескю, толкова повече неща научавам от нея. Ти, Мери, Мама Феба, онова момиче Мария и дори лейди Мери — изглежда всички знаете дяволски повече от мен, отколкото аз.

— Защото, Рори, всички жени знаят повече от мъжете! Как мислиш иначе бихме се оправяли с тях, ако не знаехме повече?

— Нещо ми казва, че си права. — Той улови ръката й и я поведе надолу по стълбището със себе си. Прекоси двора и спря на входната врата. — Нали ще ме оправиш тази нощ? — притисна ръката й.

— Непременно. — Тя се повдигна на пръсти и го целуна. — Трябва да върнем малкия гренадир пак към живот по какъвто и да е начин.

— Тогава ти ще му бъдеш командир, Мери.

— На драго сърце. И когато му изкомандувам да застане мирно, той или ще застава, или…

— Или какво?

— Ще го предам на военен съд. Трийсет дни карцер.

— Това ще го научи. Никога през живота си не е прекарвал толкова дълго време в карцер.