Рори Сатаната

ОСМА ГЛАВА

Единственият малък люк в каютата на Рори пропускаше само бледа, водниста светлина, а тя изпъстряше белите стени и тавана с движещи се отражения на водата и слънцето. Тази светлина, изместила дългия мрак, разбуди Рори от упоителен сън. Изпитваше такива болки по цялото си тяло, че не можеше да си намери положение, при което да се почувствува поне малко по-добре. Пръстите зашариха по гръдния кош и попаднаха на съсирени корици кръв, плътни и нагъсто. Съсиреците не бяха само по гърдите — по бедрата и краката му също имаше белези, кожата на едното рамо беше разкъсана, а и косата бе полепнала в кръв.

Внезапен страх го облада. Дали не бе ранен в най-жизнената си част. Ръката му затрепери нерешително. Трябваше да знае, а не можеше да намери смелост да провери. От различните болки по тялото се опита да разбере дали не го боли в тази част. Не, не можеше да различи една болка от друга, но окуражен от факта, че не различава болка там, спусна ръка надолу. Всичко, което трябваше да се намира, си беше на мястото. Изпъшка със задоволство. Тим бе спазил обещанието си и той се почувствува доволен, че и на свой ред го беше пазил.

Съдейки по светлината и шумовете по палубата, трябва да беше късно утро, но никой не бе дошъл наблизо, а при сегашното му състояние той не може да иде никъде. Направи опит да прехвърли крак през ръба на нара, но болката беше непоносима. Той падна по гръб, намести тънката възглавница под главата си за опора и започна да залива с псувни Спаркс, чичо си в Ливърпул, баща си и най-вече Куарма, която смяташе виновна за всичко. Защо ли не беше я зарязал? О, не! Независимо от всичко случило се той беше доволен, че я бе имал, макар че бе дал представление на този копелдак Спаркс. Поне сега нямаше за какво да мисли и така да си помогне в очакващите го напред седмици без жени. Бе дал на черната кучка повече, отколкото се бяха пазарили, и бе готов да се обзаложи, че никога през живота си тя не бе получавала повече. Всичкото това фукане с брат й не е нищо друго освен лъжи. Никой мъж не би могъл да постигне това, което твърдеше тя. Никой!

Разгневеността и мислите му за Куарма временно го разсеяха. Сега, след като нямаше вече с какво да подхранва гнева си, пак почувствува болките. Странно наистина, но откри, че въпреки тежкото му състояние е огладнял. Дявол ги взел и Спаркс, и побъркания му екипаж! Нима щяха да го оставят да гладува? Трябваше да се намери някой да занесе поне на Тим нещо за ядене на смърдящата предна палуба. Това насочи мислите му към Тим и той се зачуди как ли се чувствува приятелят му. Както бе казал Спаркс, Тим бе измъкнат из клоаките, ала независимо от всичко бе славен приятел. И като побойник си го биваше. Можеше да повали когото и да е и все пак фактът, че Рори можеше да види светлините, играещи по тавана тази сутрин, свидетелствуваше за добросърдечието на Тим, тъй като той можеше да избие с камшика и двете очи на Рори и така да си спести много страдания. Вярно, че и той можеше да стори същото на Тим.

Искаше му се Тим да е при него. Биха си правили компания в нещастието. Да, Тим го обичаше и дори копелдакът Спаркс бе признал това. Също и Стинджър! А екипажът го беше приветствувал. Тогава какво, по дяволите? Значи нямаше врагове и гърбът му сякаш започна да го боли по-малко. Като се наместваше, най-сетне намери положението, при което можеше да си почива. Отпусна се на границата между унеса и съня, като забрави болките и мислите си.

Звукът на отваряща се врата го измъкна от унеса. Полуотворил клепки, той позна Спаркс на прага, по бялата перука по която играеха светлините. Лежеше без да се помръдне, съзнаващ как Спаркс се възхищава от тялото му. Спаркс го огледа, после затвори вратата. След няколко минути се почука силно и влезе Лийзи. Носеше паница топла каша, кана вода и малка дървена бъчвичка под мишницата.

— Капитанът казва може да сте с празен корем — Лийзи сложи на пода каната с водата, сложи бъчвичката до нея и постави дървената паница в ръцете на Рори. — Хей, мистър Махаунд, готвачът наряза вътре шунка и масло. Изяжте го, сър. По-добре е като човек има нещо в корема.

— Е, какво се говори из палубата тази сутрин, Лийзи? — Рори направи опит да натъпче лъжица каша в устата си. Беше топла и готвачът не се бе показал свидлив нито по отношение на маслото, нито с шунката. Те бяха добре дошли за стомаха му и го затоплиха.

— Целият кораб говори за вас, мистър Махаунд. Казват как честно сте пердашили Тим и нито сте го ослепили, нито сте го осакатили. Истински джентълмен сте. Всички казват, че сте славен авер, мистър Махаунд, и че старият Бастинадо е истинско лайно. Той и хотентотската му цепната дупка! Няма тайни на този кораб, мистър Махаунд. Навред очи и уши. Всички знаят как старият Бастинадо е пратил черната кучка да ви откара в каютата му. Той обича да гледа как друг мъж тъпче женската му, честна дума. На миналото плаване в Хавана взе един от онези кубински мелези на борда и го накара да й го плъзне, докато гледаше през дупката на вратата. Клетият слезе от кораба като промушена свиня, целият накълцан. Странен чешит е старият Бастинадо, харесва му да надзърта през дупките.

— Изглежда всички на този кораб са такива. — Рори изгреба остатъка от каша с лъжицата. — Даже и ти, Лийзи.

— Едно момче трябва да преживее, мистър Махаунд. Не е леко да си юнга. Трябва да уйдисваш на всички авери от предната палуба. Но както и да е, все е по-добре, ако си сирак у дома. Тук си изкарвам хляба.

— Какво има в бъчонката? — посочи към пода Рори.

— Лой. Готвачът казва, че няма нищо по-добро от лойта за такива рани и натъртвания. Той винаги държи от нея, за да лекува тези, които старият Бастинадо наказва. Поръча да ви намажа. Искате ли, мистър Махаунд? Ще го направя с удоволствие и ще внимавам да не ви заболи.

Лойта миришеше на умряла овца, но Рори се обърна и остави Лийзи да го намаже. Стискаше очи, когато пръстите на момчето го докосваха, но верен на думата си, Лийзи беше внимателен, докато ръцете му се плъзгаха по тялото на Рори. Когато свърши и Рори лъсна като прасе на селски сбор, той се отпусна и се почувствува значително по-добре.

— Кажи на готвача да прати и на Тим от това.

— Тим е целият намазан — ухили се Лийзи. — Най-напред бях при него. Тим е по-зле от вас, мистър Махаунд. Левият му крак е оголен до кокала. Направо се вижда костта.

— Жал ми е за него. Кажи го на Тим, чуваш ли?

— Тим знае, Тим не ви мрази, мистър Махаунд. Няма ви карез. — Той посочи бъчвичката на пода. — Вода, мистър Махаунд. Можете ли да я стигнете? — Лийзи бръкна под ризата си и измъкна една книга, подвързана в телешка кожа. — Капитанът ви праща това.

Рори взе книгата и едва не повърна от миризмата, излъчвана от мишниците на Лийзи.

— Ще се върна с вечерята ви. — Лийзи изгледа продължително Рори. — Не искате ли да ви бъда полезен с нещо друго, мистър Махаунд?

Рори поклати глава и Лийзи се запъти към вратата, затваряйки я подире си. Изпратената от Спаркс книга бе същата, която четеше в деня, когато Рори попадна на борда — за девойчето на име Фани Хил. Рори я разгърна, заинтригуван от илюстрациите, които не оставяха съмнение за характера на героинята, и изостриха апетита му към текста. Скоро бе погълнат от разказа, но тъй като четеше бавно и трябваше да спира да разгледа подробно всяка рисунка, не напредна кой знае колко, докато заспа.

Два дни и две нощи прекара на леглото, обслужван от Лийзи, намазван всеки ден с овча лой и задълбочен в приключенията на прекрасната Фани. Спеше много, замаян от виното, което Спаркс редовно му изпращаше. Болките стихнаха и страданията станаха по-поносими. Благодарение на шмекериите на Фани, виното и пикантните ястия, които готвачът му приготвяше, тези няколко дни бяха спокойна пауза в живота на Рори. Рисунките, както и огнените описания в текста, сякаш запалваха фитил на пороя от мисли, които замотаваха странни фантазии в главата му. Едва не се изкуши да забави Лийзи при едно от посещенията му, когато му носеше храна, но смрадта и пришките на хлапето го отвратиха.

През втория ден долови писъци и когато Лийзи му донесе вечерята, той каза на Рори, че по заповед на Спаркс двама мъже били бити с камшик. Единият бил заловен да спи на смяна, а другият не бил лъснал достатъчно перилата и Спаркс не останал доволен. Но, побърза да го осведоми Лийзи, пътуването било нормално, тъй като обикновено Спаркс пердашел всеки ден. Да, призна си Лийзи, той обичал да наблюдава — наслаждавал се, докато трае боя, а след това изпитвал съжаление към нещастните копелдаци. Радваше се, че на сегашния рейс имало малко бой. Може би старият Бастинадо така прогонвал част от чувствата си към черната жена.

На третия ден с помощта на Лийзи Рори успя да се облече и излезе на палубата. Първият човек, когото срещна, беше Спаркс, който го поздрави вежливо, сякаш нищо не се е случило, макар че си запуши носа, когато Рори го наближи.

— Гръм и мълния, мистър Махаунд, воните на препечен овчи бут. Готвачът ви е оправял, вижда се. Той си мисли, че лойта лекува всичко, дори и сифилис. Е, кажете, как ви хареса Фани? — Той бавно притвори едното си око с многозначително намигване.

— Човек не би могъл да желае по-добър събеседник по време на неразположение, сър. Много мило от ваша страна да ми я изпратите.

— Наистина, мистър Махаунд. Рано или късно ще разберете, че не съм чак толкова жесток. Само отегчен. Удоволствията на борда на кораба са ограничени, особено когато сте ограден само от мъже.

Рори го изгледа въпросително.

— Куарма? Тя не е жена, мистър Махаунд. Тя е животно. По-добра е от кучка, естествено, тъй като може да говори и, надявам се, да мисли. Но не правете грешката да смятате негрите за човешки същества. Започнете ли да ги считате за хора, значи нямате способности за нашата гадна работа. Те не са нищо друго, освен двукраки животни и толкова. Купуваме ги, продаваме ги — в плантациите на Западна Индия ги използуват за работна ръка. Те са само определено тегло плът на крака. Ще разберете, че негърът има само най-примитивните, скотски инстинкти. Като е гладен, яде. Щом се умори — спи. Разгорещи ли се кръвта му, бесува. Не си ли намери жена, взема мъж или говедо. Слушал съм, че се съвокупляват с крокодили в Африка и не се съмнявам в това. Не хабете чувства по тях, нито дори по Куарма. На нея й трябва само мъж и досега не е намерила някой да я задоволи, освен може би нейният брат, за когото винаги разправя. Възнамерявам да я продам след това пътуване. Ще донесе добри пари в Хавана или Порт-О-Пренс. — Спаркс въздъхна и сви рамене, сякаш да се отърси от въпроса. — Надявам се, че не ми се сърдите, мистър Махаунд.

Рори беше благоразумен. Някога бе готов да убие този усмихващ се негодяй. Сега се възхищаваше за откровената му наглост.

— Не, сър — Дори му се усмихна.

Спаркс завря пръст под перуката си и се почеса.

— Свирите ли на някакъв музикален инструмент, мистър Махаунд? Ако е гайда, не споменавайте, защото това не считам за музика.

Рори бе объркан от рязката смяна на темата. Той не знаеше нищо за музиката, макар че не беше съгласен с мнението на Спаркс за гайдите. Техният писък му харесваше. Поклати глава в отговор, зачуден каква ли сатанинска мисъл се гнезди в главата на Спаркс.

— Попитах ви просто защото Тим О’Тул лежи и не може да ни посвири на арфата си. Исках да се поразвеселим с танци по палубата тази нощ. Това ще разведри екипажа, но без Тим изглежда ще трябва да се откажа.

— Как е Тим? — запита Рори.

— Не много добре, за съжаление. Десният му крак не заздравява и е прикован за нара. Тим е добър човек, но боя се, че ще си загуби крака.

— Ще ми позволите ли да го посетя, сър?

— Разбира се, мистър Махаунд. Предайте му съчувствията ми. Кажете му, че ако се наложи да ампутираме крака му, ще го удостоя сам да извърша това. Не че имам опит като хирург, разбирате, но поне ще мога да го отрежа с малко повече знания от всеки друг.

— О, сигурен съм в това. — Рори не можеше да каже дали капитанът е наистина загрижен за Тим, или не. Човек никога не знаеше кога капитан Спаркс говори искрено, кога със сарказъм. — Ще предам съобщението ви, сър. — Той се обърна и продължи пътя си.

— Още минутка, мистър Махаунд — протегна ръка Спаркс. — Просто забравих. Кажете ми, от многото картини в книгата коя най-много ви заинтересува? Ще бъде интересно да видя дали вкусовете ни съвпадат.

— Струва ми се, сър, — бавно отговори Рори, гледайки Спаркс право в очите — онази, където Фани надзърта през ключалката и наблюдава как другото момиче забавлява нейния неаполитански приятел.

— Туше! — засмя се Спаркс и вдигна ръка да потупа Рори по гърба, но се спря навреме. — Позволете ми да кажа обаче, че и самата Фани не е попадала на по-възбуждаща гледка от спектакъла, на който аз бях свидетел. Неаполитанецът не би могъл да ви достигне, мистър Махаунд.

— Благодаря, сър. Радвам се, че сте останали доволен. Естествено, ако знаех, че наблюдавате, може би щях да бъда по-добър.

— Не, ако знаехте, щяхте да бъдете нащрек. Но вие ме разочаровахте последните няколко дни. Имам предвид едно повторение на случая, който Фани описва. Когато седяла на стола в хана и надзъртала през стената да гледа двамата младоци от другата страна. Предполагах, че след като прочетете Фани, може би ще се заинтересувате от Лийзи, ала уви, времето ми зад ключалката отиде напразно.

— Ще трябва да прекарам много дълго по море, преди да се нахвърля на Лийзи!

— Не мога да кажа, че ви обвинявам. Той беше същински Ганимед, когато го наех за първия рейс, но се промени, за жалост. Е, не ме съдете много строго. Когато човек скучае, би сторил какво ли не. Освобождавам ви от работа и смени докато ви зараснат раните. Идете да се видите с Тим и му кажете, че се надявам кракът му да се оправи. Ето — Спаркс бръкна в джоба си и извади една лъскава златна гвинея — дайте това на Тим. В края на краищата той наистина си я заслужи.

Рори взе монетата и се оттегли. Този човек положително бе луд. Или пък, както сам бе казал, просто отегчен от живота. Беше добър капитан, ако човек гледаше само безукорната чистота на кораба, дисциплината на екипажа и съвършените му навигационни познания. Но бе непредвидим. В даден момент беше страшно любезен и учтив. В следващия ставаше жесток, садистичен и безмилостен. Рори нищо не би могъл да стори, освен при възможност да подражава на добрите му обноски. Но сега да върви да види Тим.

Прекоси палубата и се спусна към вонящата предна палуба. Това бе част от кораба, където изрядното поддържане и почистване не се поддържаше никога. Тя принадлежеше на екипажа, на който бе позволено сам да определя какъвто си иска ред. Малко капитани си позволяваха да налагат дисциплина върху тази част на кораба. Понякога някой моряк, встрастен в чистотата, поддържаше собствения си нар — дюшекът чист, одеялото сгънато и дрехите сложени в някакъв порядък, но в повечето случаи дюшеците бяха вмирисани, одеялата накуп, сред хаоса от мръсни дрехи, а собственикът им вонеше некъпан, несресан и вонлив.

Рори си проправи път през лепкави вълнени чорапи по пода, съдрани панталони и други парцали, докато се добере до нара на Тим.

Проснал се гол и стенещ, Тим не го чу и не отвори очи, докато Рори не раздруса раменете му.

— Мъчно ми е, че нещата не вървят на добре с теб, Тим.

Зелените очи на Тим бяха замъглени от болка.

— Не ме съжалявай, друже. Ти как си?

— На оправяне, Тим. Казаха ми, че кракът ти не го бивало.

— Така е, Рори. Ужасно боли, мамка му.

Рори намери парче свещ и я запали, после коленичи да огледа крака на Тим. Имаше една дълга рана — гноясала и отекла, а тъканта беше мъртвешки бледна, граничеща с тъмночервена. Целият крак се беше подул, кожата бе изопната и лъскава. Пламтеше, когато Рори я докосна.

— Как изглежда? — бавно изговори Тим, сякаш се боеше от неизбежния отговор.

— Е, бих могъл да кажа, че изглежда добре, Тим, и да те излъжа. Зле е, ала не чак толкова, че да не можем да направим нищо. В каютата на Спаркс има аптечка. Ще отида да взема нещо. Малко разбирам от рани, но зная поне това, че трябва да те почистим и измъкнем от тази воняща дупка. Трябва да изтеглим отровата. Моят старец Джеми падна и си разряза ръката, която отече като твоя крак. Старата Мак Ларен, която познава билките и тревите, го наложи с лапи от брашно и мляко. Така го излекува. Само почакай за минутка, Тим. Излизам, но ще се върна. Не се тревожи, аз ще се погрижа за теб.

Рори изкачи стъпалата и се върна на палубата. Видя капитана на задната палуба и с бърза крачка тръгна натам.

— О, мистър Махаунд, — диамантът на Спаркс блесна на слънцето, когато той размаха пръст към Рори. — Изглежда, че ви харесва компанията ми, щом пак ме потърсихте.

— С ваше позволение, сър, за да лекувам Тим. Както изглежда, не вярвам кракът му да изтрае дълго, ако не се направи нещо. Много лошо състояние. Искам да се опитам да направя нещо за него.

— И да не се обърнете на самарянка, така ли? Само за да спасите крака на Тим? Е, изглежда, че на кораба са се събрали всички християнски добродетели като Вяра, Надежда и Любов, щом и вие ставате бавачка на Тим. Да, спасете крака на Тим, ако можете. На мен не ми трябва еднокрак. Казах, че няма да се явявате на работа. Правете, каквото решите.

— Тогава бих желал да преместя Тим в малката каюта до моята, която е празна, сър. Не бих могъл да се грижа за него на предната палуба.

— Умната, мистър Махаунд! Той е кон с различен цвят. Един моряк на задната палуба. Не мисля…

— Тим е добър моряк. Сам го казахте. На вас не е необходим с един крак, затова ми се струва, че си заслужава да го спасим. Особено след като ви е нужен за примамване на хора.

— Хм, струва ми се, че сте прав донякъде, мистър Махаунд.

— Искам да го изправя пак на двата му крака.

— И искате да бъдете домакин на Тими в съседната каюта. Смешно, мистър Махаунд. Развеселен съм. Нямате ли чувство за хумор? Винаги ли трябва да сте сериозен?

— Работата е сериозна, сър. Дали в аптечката ви има опиум?

— Ще наредя да ви изпратят в каютата едно шишенце. Никога на задната палуба не съм приютявал моряк, няма да го направя и сега. Но ако вие преместите Тим без мое знание, работата е малко по-друга. Аз няма да знам нищо, нали?

— В такъв случай няма да ви благодаря, сър. — Рори го остави и слезе до кухнята. Готвачът поклати глава, когато Рори му поиска бял хляб, но след като разбра какво е решил, кимна с глава.

— Овесената каша ще свърши същата работа, мистър Махаунд. Може би по-добре с ленено семе, но една хубава лапа с овесена каша ще измъкне сърцевината направо с жилото на цирея и ако свърши работата, добре е да се изтегли отровата от една рана. Ще забъркам една паница и ще я държа на печката, така че да ви е подръка, щом потрябва.

— И малко гореща вода. Тим трябва да се измие.

— Веднага ще стопля един казан, мистър Махаунд. Славен авер сте вие. Всички обичаме Тим и ще ви бъдем благодарни.

След час Рори бе преместил Тим. Нареди да го изкъпят, да му срешат косата, постави възглавница на гърба му и го разположиха пред сравнителното удобство да дъвче най-големия от всички деликатеси — пресен ананас, който готвачът му беше изпратил по Лийзи. Парче платно, напълнено с гореща овесена каша бе превързано с парцалени ленти около раната на крака му. Той загледа Рори и му се усмихна. Беше печална усмивка, но в погледа на Тим вече не се четеше страх.

— Вече съм по-добре — каза той. — Какво смяташ да правиш сега, Рори?

Рори седна на нара и разтвори книгата на капитана.

— Ще ти почета, Тим. Това ще те разсее, щом чуеш за Фани и какво й се е случило, като отишла в Лондон. Приключенията й спокойно могат да разпенят всеки мъж. Ще ти покажа и рисунките. Да, почакай сега да чуеш за Фани. Ще се изправиш като войник, Тим, така че даже няма да са ти нужни два крака, за да стоиш прав.