Рори Сатаната

ТРЕТА ГЛАВА

Измокрен, изтерзан и разтреперан от дългото стърчене на покрива на дилижанса Рори Махаунд видя Ливърпул късно привечер. Чувствуваше се щастлив, че е пристигнал навреме, тъй като утре беше денят, определен за отпътуването на „АРИАДНА“. Провря се между вързопите и денковете и се заклатушка към чакалнята на хана. Пращящият огън бе добре дошъл и той пристъпи към него да разтърка напуканите си колене и загрее изтръпналите си ръце, докато бе пропъден от келнерките, които чакаха да напълнят халби с топла вода за грог и да използуват нагретите ръжени за топли сайдери. Никой не му обръщаше внимание, докато накрая една келнерка, която го бе проследила с интерес, му заговори:

— Махай се от краката ми, пораснало дръвниче, и седни ей на тази маса — посочи му тя една празна маса, после му намигна и се усмихна, което смекчи грубостта й. — Имаш жалък вид, момчето ми, и ми се струва, че чаша горещ ром от Барбадос, подсладен с петмез и масло, ще ти стопли вътрешностите. Трепериш като куче, което пикае на изтравниче. — Тя се изправи на пръсти и му прошепна: — Няма да ти струва даже и три пенса. — Почака го да се настани край масата и после му донесе напитката. Той й се усмихна благодарно.

— Случайно да знаеш, малката, къде из този град се намира Ливсли Корт? Търговско място, а фирмата се казва „МакКейрн и Огилсви“.

— По това време е затворено. Вече е почти десет и всички чиновници и чираци са заключени за през нощта. Бедните момчета, трябва да се прибират в девет часа и никога не могат да се поразвлекат.

— Къде е тогава пътят за доковете?

— Това не е място за момък като теб. Ще те подмамят.

— Подмамят? — повтори той.

— Подмамят, замаят, издебнат, грабнат, отвлекат! Днес трудно се намират моряци и капитаните правят всичко, да се сдобият с екипаж. Животът е тежък, господарите жестоки, никой не иска да плава. — Тя сложи ръка на рамото му и го стисна през палтото. — Ще остана тук почти до сутринта, иначе щях да те взема в стаята си.

— Благодарности за това, малката, но няма защо да се грижиш за мен. Аз съм вече включен. Завеждащ товара на „АРИАДНА“.

— Толкова повече трябва да се боиш. Той търгува с роби, а капитан му е Спаркс, бич на моретата. Сладък е като дявол, но е чакал с черно сърце, какъвто не се е раждал. По-добре да го плъзнеш и да си намериш друг кораб.

— Аз мога да се грижа за себе си, малката. — Той сви ръка тъй, че тя можа да види изпъкналия мускул под ръкава.

— Жалко, че тази нощ съм на работа. Върни се към полунощ и ще видя дали не мога да се измъкна по-рано. Ще бъде по-топло, отколкото да скитосваш по улиците.

— Само че искам да видя доковете и да си убия времето до полунощ.

— Бъди внимателен.

Тя му обясни посоките, някой излая поръчките си и тя се дръпна нататък. Горещата напитка затопли Рори и духът му пак се оживи. Почувствувал се отново превъзходно, той потегли по мокрите улици, спазвайки указанията на келнерката. Уличните фенери бяха съвсем слаби и хвърляха бледа светлина, из която плуваха сиви кълба мъгла. Не знаеше колко време се бе разхождал така, но сигурно не беше малко, тъй като ефекта от рома започна да се изпарява. Никой не се мяркаше в този късен час, улиците бяха пусти. Ни една светлинка не се показваше от прозорците на опушените със сажди каменни сгради и Рори крачеше самотен, с надеждата да срещне някоя заблудена душа, която да го упъти. Усети, че приближава океана, защото мъглата стана по-плътна, и както се движеше сега, можеше да вижда само около себе си. Беше все същото — мазни черни камъни под краката му и сиви гранитни стени встрани. Наближавайки една пресечка, той забеляза уличен фенер, подпрян в ъгъла на една сграда, чиято бледа светлина образуваше концентрични кръгове в мъглата. Като наближи, той откри очертанията на друго лице, което бе спряло под светлината и изчакваше Рори да се приближи.

— Кофти нощ — каза човекът.

— Тъй си е — отвърна Рори. Звукът на човешки глас му подействува успокояващо и той спря да огледа странника. Макар и по-нисък от Рори, изглеждаше стабилно. Младеж с поносимо приятна външност с моряшка кожена шапка и широка яка, поръбена с бял кант, към дебелата му вълнена моряшка куртка. Шапката не скриваше напълно кичура червена коса и Рори забеляза на едното му ухо голяма златна обеца.

— Накъде, приятел? Загрявам, че си от Шотландия с тази фуста и баретата. Е, аз пък съм от Дъблин. Значи и двамата сме чужденци тук.

Думите прозвучаха дружелюбно и това допадна на Рори. Видя широка, любезна усмивка, а за Рори беше добре дошло и най-кратковременното приятелство.

— Тръгнал съм към доковете — отвърна Рори, — но загубих пътя.

— Е, ще повървиш още малко напред, защото аз идвам тъкмо оттам. Няма какво да се види като стигнеш, освен кораби, а пък аз се разкарвам от корабите. Казвам се Тим О’Тул, моряк, ей ми ръката.

Рори пое ръката му.

— Рори Махаунд, на услугите ти.

— Ха така, приятелче, щом си на услугите ми, карай с мен. Тъкмо се чудех дали да тръгна надясно и да пийна едно в „Остров Джамайка“, или наляво и да обърна един грог в „Залива Бънин“. Видът ти показва, че се нуждаеш от сгряване, и тъй като си на услугите ми, тръгвай с мен. Нощем не се скитосва из улиците на Ливърпул.

— Ще ми бъде драго да дойда с теб.

— Тогава хайде! След два грога в корема ще отидем при старата Мама Тъпчи-кръв.

— Мама Тъпчи-кръв ли?

Том съчета покоряващата си усмивка с бавно намигване.

— Тъй сме кръстили дъртата сводница. Държи конюшня курви, дето си разчекват краката за шест пенса на четвърт час. Не са кой знае какво, даже и след като човек е бил три месеца по море, но поне са жени, а това е първото нещо, което се приисква на мъжа, щом слезе на брега.

Внезапно на Рори му мина през ума, че като тръгне по море няма да разполага с жени. Нямаше да ги има Меритата покрай плетищата или в уютните стаички на Глазгоу. Нямаше да има някоя като келнерката, която му беше казала, че ще го очаква тази нощ.

— И как я кара човек по море без жени?

Пръстът на Тим се заби между ребрата на Рори.

— Не е лесно, авер, не е лесно. Някои се женят за дясната си ръка, други не. Из пътя винаги се намира млад юнга или каютен прислужник, който извива гръб над ябълковото каче за парче сливов пудинг, а от половината път нататък трюмът е пълен с черни диваци. Сега ти казвам, че няма нищо по-хубаво от някое симпатично диваче на петнайсетина години със стегнат задник, което след като веднъж го овладееш, престава да писка.

— Това не е за мен — отвърна Рори.

— Значи не си бил по море? — Тим улови Рори под ръка. Рори поклати глава.

— Шест пенса ли казваш, Тим? — Той пресметна, че може да си позволи това, а като прибави и очакващата го келнерка, щеше да има доволно за през нощта.

— Шест пенса, копеле, ако говориш за онези свине в Тъпчи-кръв. И един фартинг2 им е много, но поне ще има къде да идеш и какво да правиш. Само дето човек трябва да внимава. Някои от тях имат кораб-подпалвач.

— Кораб-подпалвач ли?

— Пламнали са от френската болест. Но каква ли е разликата? — сви рамене Тим. — Не е по-лошо от една силна настинка, а мъжът не е мъж, докато веднъж не я пипне. Спомням си преди година на борда на стария „ДЪНДИ ПРАЙД“ всеки матрос капеше като пробита кофа. Две нощи преди да отплаваме от Хавана половината от кораба посетихме Ла Каса де лас Делисиас — Къщата на удоволствията, а нощта преди отплаването — другата половина. Е, копеле, ето ни в „Остров Джамайка“. Влизаме ли да пийнем по едно? Колкото повече си наблъскаш под колана, толкова по-хубави ще ти се сторят трътлите на Мама Тъпчи-кръв.

Догаряща свещ в един фенер осветляваше обрулена от времето табела, оформяща грубите контури на острова, и осветената врата с червена завеса отзад ги канеше да влязат. Тютюневият дим беше по-гъст от мъглата, но беше топло и откъм тезгяха им се усмихна една приветлива келнерка. Намериха масичка край стената и се настаниха там — Тим до стената, а Рори срещу него. За пръв път имаше възможност да огледа добре своя придружител и реши, че Тим му харесва. Забеляза яките мускули под вълнената блуза, когато Тим си смъкна палтото. Изглеждаше няколко години по-възрастен от Рори и създаваше впечатление на изключително силен мъж. Зелените му очи бяха жизнерадостни, а устните бяха извити в непрекъсната усмивка, ако не се смятат случаите, когато направо се хилеше, което разкриваше правилно наредените му зъби.

— Значи се казваш Рори Махаунд? — Тим присегна през масата и сложни ръката си върху тази на Рори.

— Самият Сатана — на свой ред се ухили Рори.

— Светците да ни закрилят — механично се прекръсти Тим. — Само че не приличаш на дявола с тази си жълта коса и с бебешката си мутра. Симпатяга си, Рори Махаунд, а сега какво ще кажеш, да му пийнем по едно?

— Добра идея — каза Рори.

— Давам един шилинг за това.

— Твоите пари не струват за Тим О’Тул. Аз плащам всичко, включително и женските. Но какво ще бъде — джамайски ром или холандски джин?

— Ром, предлагам, защото по ми харесва от джина. Щом веднъж човек опита ром, загубва вкуса си за джин и уиски.

— И аз ще взема ром — съгласи се Рори. — Не че го обичам, тъй като досега съм пил само доброто шотландско уиски.

Едно момиче им донесе напитките и Тим и Рори ги пресушиха. Тим на една глътка, ала не и Рори. Той изпи чашата бавно. Беше черно и ароматно питие с приятен вкус, но първата огнена глътка го предупреди да не излива чашата в гърлото си като Тим. Изпи я на няколко пъти и почувствува като че ли подпали целия път от устата до стомаха си. Когато огънят се установи долу, той се превърна в приятно пламтене, което проникваше до мозъка на костите му и го обля с топлина и щастие. Втората чаша бе пресушена по-лесно и когато стигнаха до третата, той я гаврътна не по-бавно от партньора си. И следвайки примера на Тим, отри устата си с ръкава на палтото.

Ромът събуди в Рори чувството на приятелство към Тим О’Тул, седнал насреща му. Положително никой не можеше да има по-прямо, по-откровено лице от Тим, който го беше довел в това уютно, тихо кътче. Тим беше най-добрият приятел, който бе имал. Дори и видът на кръчмарката насреща му бе отстъпил на заден план и той се радваше, че е с добрия остроумен Тим. Той се наведе през масата.

— Ти си моят приятел, Тим О’Тул, радвам се че попаднах на теб. Никога не съм очаквал да срещна сърдечен приятел като тебе, какъвто съм самотен.

— Самотен ли, казваш? — Тим изгледа Рори с интерес. — Нямаш ли си семейство? Някой, който да се грижи за теб, ако отсъствуваш по-дълго време?

— Мога да остана цяла нощ и никой няма да помисли за мен пък и смятам да остана с тебе, Тими, приятелю — опули се Рори в Тим с пиянска привързаност.

— Тогава защо не се отправим за старата Тъпчи-кръв? Ние, моряците, имаме една поговорка, според която един авер ти става неразделен приятел, когато си участвувал в бой, нафиркал си се и си връткал с него. Ние няма да се бием, Рори, но си фирнахме заедно и сега ще идем да си разменим мадамите. Къщата е малко по-надолу и там ще пийнем още по едно, преди да съборим женските.

Рори опита да се изправи, ала се олюля. Тим му помогна да се измъкне и двамата се заклатушкаха към вратата. Студеният въздух ги освежи и той завлачи крака, опрян в Тим. Чувствуваше се в чудесно настроение — пиян като лорд и щастлив като крал. Когато Тим О’Тул запя една ирландска песен, Рори се присъедини към него, без да знае думите, но вдигаше достатъчно шум, за да не проличи. Ръка за ръка, те вдигаха врява по пустата улица, докато стигнаха до друг оазис на светлина, осветяван също от подобна лоена свещ във фенер. Спряха се пред вратата и когато Тим я отвори, те се намериха в огромна, блестящо осветена ниска зала.

Рори примига с очи, замъглени от алкохола, и трябваше да тръсне глава, преди да успее да ги фокусира. Неколцина мъже, по дрехите той ги определи за моряци, седяха край една маса в ъгъла. При всеки имаше по момиче, ако презрелите и загрубели развалини можеха да се нарекат момичета, седнало на коленете му. Моряците пееха и удряха по масата с калаените си халби, докато проститутките в дрипави рокли, които не покриваха увисналите им гърди, прегръщаха мъжете и лигавеха лицата им. Рори прецени, че никоя от жените не беше под трийсет години. Бяха измъчени и износени същества. Едните тлъсти, с огромни като пъпеши гърди, а другите сухи, с плоски, провиснали цици. Тим насочи Рори към една празна маса и тъкмо седнаха, когато две раздърпани рошли дойдоха да им правят компания. Една вещица с миши коси и белосано сякаш с брашно лице се настани в скута на Рори, докато огромна дъртуша с грамаден корем и бедра като свински бутове възседна Тим. Дрезгавите им гласове зашепнаха ласкаво. Рори усети как повдигат фустата му, ала въпреки енергията на вещицата, която си заигра с него, той не реагира. Миризмата й на вкиснато го отблъскваше, но той не можеше да си тръгне и да изостави Тим. Нали бяха такива приятели!

— Охо, виж кой идва да ни поздрави! — викна Тим. — Самата Тъпчи-кръв!

Рори се опули през голото рамо на дъртата вещица, настанена върху скута му и за своя изненада видя скромно облечена жена да пристъпва към тяхната маса. Стоманено сивата й коса бе издърпана назад от челото така плътно, сякаш очите й щяха да изскочат. Беше висока и суха и според Рори имаше най-строгото лице, което бе срещал. Беше сурово в своята грубост, а очите й, сиви като мрамор, гледаха през мигли без клепачи. Даже и усмивката й беше просто опъване на устните, без никаква топлота.

— Добре дошли, момчета — каза тя, сякаш отхапваше всяка казана дума. — Мама се радва да види момчетата си и вие сте щастливи да имате най-хубавите ми момичета. Не са ли прекрасни? Пък какви номера знаят? Хайде, преди да отведете моите хубавици горе, бъдете великодушни и купете на всяка по чаша джин, така че да бъдат в състояние повече да ви зарадват. Пийнете и вие по една, за да се наслаждавате по-дълго.

— Този е като умряла змиорка! — изписка жената, която седеше в скута на Рори. — Ще е нужно повече от чаша джин, за да го съживи.

Тим изтласка тази, която бе седнала на скута му, и извади кесията си от джоба.

— Аз плащам, Рори. Поемам и женската, ако не можеш да я понасяш. — Той измъкна няколко монети от кожената си кесия и ги връчи на жената, която посочи Рори. — Малкият си пийна доста, Майко. Направи му една от твоите специални напитки, за да може да се оправи с женската, която доста се измъчи с него. — Измъкна нов шилинг и го подаде на жената. — Не забравяй! Нещо специално за авера, най-специалното.

Тя скоро се върна с три бокала джин и една по-голяма чаша, която постави пред Рори.

— Ще ти се стори малко горчива, момко, но тя ще ти оправи стомаха и тъй ще те възстанови, че нашата хубавица Меги ще плаче за милост. Изпий я наведнъж.

— Да, пресуши я, Рори — настоя Тим, — макар че се съмнявам дали нещо по-малко от дъбов прът би накарало Меги да завие.

— Имам го! — вдигна чашата си Рори. — Истински опустошител.

Течността имаше горчив и същевременно сладникав вкус и заседна на гърлото му.

— Дигай се сега, Рори! — Тим измести Меги, която привидно неохотно остави момчето. Мушна си ръцете под мишците му и го вдигна. — Тими ще ти помогне, Рори, момчето ми.

Ала Рори не го чу. Потъна в черни паяжини, които го докосваха по цялото тяло с леки, горчиво-сладки докосвания, подобни на вкуса в гърлото му. Усещаше ръцете на Тим под себе си, които го подкрепяха, но ги почувствува само мигновено и след това мрачината го погълна в сън без сънища, тъмен и забулен.

— Разкарайте го оттук! — изкомандува жената в черно.

— Нужна ми е помощ, Майко — отпусна Тим прегръдката си и остави Рори да се плъзне по пода. — Тук ли е Голямата Ханна?

Заета е в момента, но ще слезе долу, когато едно агне си размаха три пъти опашката.

— Ще може ли да ми помогне с него?

— Толкова, колкото съдебният пристав да не го набара тук.

— Тогава кажи й да си навлече обущата и палтото.

Старицата изчезна по стълбата. Тази, която наричаха Меги, влезе да види как е Рори, надвеси се отгоре му и плъзна пръсти по лицето му.

— Изглежда, че наистина е било както казваше той — заяви тя — същински дъбов прът.