Роза през зимата

ГЛАВА СЕДМА

Половин час преди определеното време Фарел стоеше пред гостилницата и съобщаваше на всички, които минаваха оттам:

— Ей, хора, чуйте! Чуйте, хора! След малко ще започне наддаването за дъщерята на кмета, Ирайн. Чуйте! Чуйте! Елате всички! Кой ще поиска ръката й и ще се ожени за нея?

Ирайн беше разтърсена до дъното на душата си от жалките викове на брат си, които проникваха през отворения прозорец на спалнята й. След няколко минути тя трябваше да застане до него на подиума, осъдена да понася втренчените погледи на мъжете срещу себе си. Тълпата пред кръчмата ставаше все по-голяма. Повечето със сигурност бяха дошли само от любопитство, а не за да участват в наддаването. След този ден жителите на селото сигурно дълго щяха да си спомнят за семейство Флеминг. Баща й не беше направил нищо друго, за да се прочуе, тъй като беше използвал времето си главно да се отдава на собствените си удоволствия.

Ирайн затвори прозореца. Днес ще я продадат, а утре ще е вече омъжена. Отдавна се беше примирила с този факт. Дали ще може да се нагажда със своя съпруг или не, това все още не се знаеше, но единственото, за което горещо се молеше, беше той да не бъде нито Смадли Гудфийлд, нито Хартфорд Нютън.

Потънала в мисли, тя оправи един кичур от косата си, паднал върху лицето й. Противно на желанието на Ейвъри да разпусне свободно косите си, тя беше вдигнала както обикновено своите тежки черни плитки на кок и ги беше прибрала на тила си. Искаше да се представи като стара мома, което за съжаление изобщо не й се удаде. Тя имаше нежна и рядка красота, която нямаше да изчезне още дълги години. Силно опънатата й назад коса само подчертаваше още повече съвършенството на лицето й.

Ирайн хвърли още един поглед към спалнята си. Разглеждаше я с очите на чужд човек. Ниският таван, голият под, малките прозорци, които пропускаха съвсем оскъдна светлина… всичко й изглеждаше променено. Още утре тези подробности ще бъдат издухани леко, подобно пепел, от мислите й. Тя ще има нов дом, вероятно при по-щастливи обстоятелства. Ще бъде омъжена жена, а по-късно може би дори и майка. Ирайн не искаше никога повече да си спомня за надеждите и мечтите, които бе хранила тук за своето бъдеще. Тя излезе от стаята, затвори вратата и тръгна бавно надолу по стълбата, където я чакаше баща й.

— Ето те най-после и тебе — измърмори той. — Вече си мислех, че ще трябва сам да се кача и да те изведа.

— Нямаш никакво основание да се притесняваш, татко — отговори тя с нежен глас. — Вече ти обещах, че ще отида на твоето наддаване.

Объркан от нейното спокойно държание, Ейвъри я погледна изпитателно. Смяташе, че тя ще окаже буйна съпротива, и се готвеше да реагира твърдо и неотстъпчиво. Това, че тя се държеше така спокойно и смирено, го правеше несигурен. Той си спомни за майка й и знаеше, че тя не би допуснала да се отнесат така с нейната Ирайн.

— Хайде да тръгваме — заповяда той навъсено, потискайки угризенията на съвестта. Извади часовника си от джоба на жилетката и погледна колко е часът. — Тъкмо имаме достатъчно време, за да огледаме господата, преди да е започнало предлагането. Дотогава може би ще дойдат и някои други. Не всеки ден става такова наддаване като днешното, с такава спретната и хубава стока.

— Да, това наистина е рядко събитие — баща да продава дъщеря си! — отвърна саркастично Ирайн.

Ейвъри измрънка нещо под носа си.

— За тази идея трябва да благодаря на тебе, мис.

Ирайн решително взе вълненото си палто и голямата шапка, с която да прикрие главата и бледото си лице и да се защити колкото е възможно по-добре от любопитните погледи. Гордостта й беше дълбоко наранена, а страхът от това, което й предстои, я караше да трепери. Наистина беше дала обещание, че ще отиде на наддаването и ще се омъжи за този, който я купи, но от това страховете и опасенията й не ставаха по-малки.

Каретата на лорд Талбот беше спряла в улицата на известно разстояние от къщата и когато Ейвъри протегна шия, за да види кой седи в нея, на прозореца се показа Клаудия. Тя гледаше Ирайн с пренебрежителна усмивка.

— Скъпа моя Ирайн, да знаеш колко много ти желая щастие, за да можеш да си намериш съпруг сред тая сбирщина. Изглежда, че си събудила интереса на всички богати мъже в околността. И все пак така се радвам, че не съм на твое място.

Без да помръдне глава или да отговори нещо, Ирайн продължи пътя си. Подигравателното кикотене на жената подсили нейната решителност да направи всичко възможно, за да устои на тази гавра с човешкото й достойнство. А нима й оставаше нещо друго, след като знаеше, че протестите й няма да доведат до нищо.

Както обикновено сред множеството се забелязваха и някои непознати. Мъжете я наблюдаваха втренчено, когато тя се приближи към тях. Подхилванията, които се мяркаха по лицата им, показваха накъде клонят мислите им. След като веднъж се беше почувствала гола пред погледа на Кристофър, сега усещаше как сладострастните погледи на тези мъже я омърсяват.

Фарел беше издигнал пред гостилницата малка трибуна и когато тълпата започна да се трупа около нея, Ирайн заби поглед в дървения подиум, да не би да срещне сред множеството лицата на двамата мъже, които сигурно също присъстваха. Нямаше никакво желание да вижда Хартфорд, Смадли или когото и да било от другите кандидати, които вече беше отхвърлила.

Полузамаяна, Ирайн тръгна към стъпалата, когато усети, че нечия ръка се протяга, за да й помогне. Ръката беше силна, хубава, изискана и й се видя почти тъмна в контраст с искрящо белия маншет на ръкава. Тази гледка накара сърцето й да забие по-силно, преди още да се огледа и да види, че до нея стои Кристофър Сатън. Имаше право. Той беше и изглеждаше толкова красив, че дъхът й почти секна.

Ейвъри се втурна грубо между двамата.

— Ако бяхте прочели обявата, мистър Сатън, трябваше да знаете, че вие не сте допуснат до участие в търга.

Кристофър разтегна устните си в подигравателна усмивка и леко наведе глава, за да потвърди, че това му е известно.

— Изразили сте се доста ясно, сър.

— Тогава какво търсите тук?

Кристофър се засмя весело.

— Как така, та аз имам финансов интерес от развитието на нещата. Нали си спомняте, че остана един дълг от играта ни на карти, който имате да уреждате.

— Казах ви! — изрева Ейвъри. — Ще си получите парите!

Кристофър бръкна в джоба на палтото си и извади оттам свитък грижливо завързани книжа, които показа на Ейвъри.

— Ако благоволите да си спомните, кмете, сигурно ще разпознаете полиците за дълговете, които, напускайки Лондон, не бяхте платили.

Ейвъри го погледна слисан, неспособен да отговори или да отрече.

Кристофър разгърна спокойно книжата и му показа името, което беше написано напречно върху тях.

— Предполагам, че това е вашият подпис.

След като хвърли бърз и колеблив поглед, Ейвъри почервеня целият и ядосано каза:

— Дори да е наистина моят подпис, вас какво ви засяга?

— Разбира се, че ме засягат тези дългове — отговори учтиво Кристофър. — Аз ги купих от лондонските търговци и ги прибавих към това, което вече ми дължахте.

Ейвъри явно започна да се обърква.

— Но защо сте го направили?

— О, аз знам, че в момента изобщо не сте в състояние да платите, и въпреки това съм готов да се покажа много щедър. В общи линии не съм човек на прибързаните решения, особено що се отнася за трайни връзки, но вие сам ме принудихте да направя това. Срещу ръката на вашата дъщеря аз съм готов да ви представя доказателство, че тези дългове са вече платени.

— Никога! — изкрещя Фарел и заглуши въздишката на изненаданата Ирайн. Брат й стоеше върху стълбата на края на подиума и размахваше юмрук срещу Кристофър. — Не искам да имам сестра, омъжена за такъв като вас.

Кристофър вдигна очи и погледна младия мъж с нескрита ирония.

— А защо просто не попитате сестра си какво иска самата тя?

— По-скоро бих я убил, отколкото да я оставя да се омъжи за вас! — крещеше Фарел. — Приемете го като предупреждение, мистър Сатън.

Кристофър се засмя подигравателно.

— Би трябвало да внимавате със заплахите си, сър. Не вярвам, че искате да загубите и другата си ръка.

— Тогава имахте късмет. Но това няма да се повтори — изсъска яростно Фарел.

— Като имам предвид какво показахте досега, не би трябвало да се тревожа.

Кристофър внезапно заряза младежа и се обърна към Ейвъри:

— Помислихте ли добре върху моето предложение, кмете? Или ще вземете значителна сума от продажбата на дъщеря си, за да ми я дадете като погасяване на всичките ви дългове?

Ирайн си спомни за нощите, които бе прекарала до леглото на Фарел, докато той се гърчеше от болки. Тогава тя се бе заклела да отмъсти за всичко, което му причини онзи янки, и ето че сега същият този мъж стоеше там и искаше или ръката й, или изплащането на всички дългове, като двете неща бяха абсолютно равностойни. И на него му е безразлично кое ще получи. Как може да бъде толкова арогантен и да мисли, че тя ще падне в краката му от благодарност за всичко, което им е причинил? Никога, нито за миг той не й беше обещавал любов или преданост. С несигурен глас тя попита:

— Бихте ли взели за жена тази, която ви презира?

Кристофър я изгледа, преди да й отговори с въпрос:

— А вие бихте ли предпочели да се омъжите за някой от мъжете наоколо?

Ирайн сведе очи. Той беше улучил болезненото място, назовавайки причината за всичките й страдания.

— На трибуната тя ще види какви са шансовете й — измърмори сърдито Ейвъри. — Тук има хора, които ще са готови да платят за едно изящно същество като нея. А освен това ще си имам големи неприятности, ако разочаровам всичките тези млади мъже, като ви я дам без наддаване. — Той потвърди думите си с бързо кимане. — Не бих могъл да се отнеса така непочтено с моите приятели.

Кристофър отново прибра документите в палтото си.

— Вие взехте своето решение и аз ще изчакам края на събитията. Бъдете сигурен, че ще изискам парите да ми бъдат изплатени в пълен размер, преди да приема случая за приключен. — Той почука върху периферията на шапката си. — Довиждане дотогава.

Ейвъри избута напред дъщеря си, която стоеше като парализирана, и я накара да се изкачи по стълбата. За Ирайн това беше много деликатен момент. Тя искаше да запази изражението си на сдържаност и презрение и да посрещне всичко със спокойна твърдост, но дълбоко наранената й гордост и страхът пред неизвестното бъдеще я сразиха. В един миг тя почти ослепя от напиращите в очите й сълзи и се спъна в полите на роклята си. И още веднъж една ръка й се притече на помощ. Дългите пръсти обхванаха лакътя й и я подкрепиха, докато тя отново си възвърна равновесието. Ядосана сама на себе си, че се е показала толкова слаба, Ирайн вирна брадичката си. Сивозелените очи се впиха в нея с израз, който можеше еднакво да означава както страст, така и съчувствие. Тя не можеше да го издържи повече.

— Моля… недейте… не ме докосвайте — прошепна тя.

Ръката му се отдръпна и той се засмя късо и подигравателно.

— Когато казвате това на съпруга си, мила моя, не забравяйте да бъдете по-енергична. Може би тогава ще постигнете по-голям ефект.

Той се отдалечи със спокойни крачки и през воала от сълзи Ирайн видя как каретата на Талбот мина край нея и как от прозореца отново се подаде лицето на Клаудия.

— Я виж ти, Кристофър, какво правите тук? — Клаудия показа обидена физиономия, когато той се приближи до каретата. — Само не ми казвайте, че искате да си вземете жена на търг! За мъж с вашето богатство и външност има и по-добри възможности от Ирайн Флеминг.

Кристофър можеше да се досети кого има предвид тя.

— Тук съм, за да си получа парите по един доста значителен дълг.

Клаудия се засмя облекчено.

— Добре, това мога да го разбера. Имате късмет, че не е заради нещо друго! А аз вече си мислех, че сте си загубили разсъдъка!

Нежна усмивка пробягна по устните му:

— Не съвсем.

— Хайде, приближете се, джентълмени — извика Ейвъри като на панаир. — Елате насам да си оплакнете очите, погледнете това любвеобилно дете. Положително не сте срещали друга, с която да я сравните. Елате и вижте! Наддаването ще започне всеки момент.

Ейвъри свали палтото на Ирайн и когато тя понечи да му се противопостави, той се засмя и го смъкна от гърба й с подигравателен жест. Шумен израз на одобрение се вдигна от редиците на зрителите, щом мъжете приковаха погледи в обекта на търга. Ейвъри пъхна пръстите си в гъстия кок на Ирайн и остави дългите й коси да се разпилеят по раменете.

— Погледнете, джентълмени, не струва ли тя колкото цяло състояние!

Ирайн беше стиснала челюсти и гледаше надолу към тълпата ококорени сладострастници. Чувстваше как по гърба й пълзят топли вълни и с огромни усилия успяваше да запази равновесие. Тя вдигна глава и затаи дъх, когато забеляза, че Кристофър я гледа с цялото си внимание. Изведнъж си пожела да не е била толкова горда и неразумна и да не е отхвърляла неговото предложение. В тълпата не беше забелязала нито един, при вида на който да не я полазват, студени тръпки, а гърлото й да не се стяга от ужас.

Клаудия присви очи, когато видя накъде е насочен погледът на Кристофър. Тя се покашля и сладко се засмя, щом той се обърна.

— С удоволствие бих ви поканила на езда извън селото, Кристофър, но както изглежда, вие сте много заинтересован от развоя на събитията. Сигурно предпочитате да останете тук? — С пламнали очи тя очакваше той да отрече.

— Моля да ме извините, мис Талбот. — По устните му пробягна кротка усмивка. — Но се касае за значителна сума, която ми дължат, а това е единствената възможност да си я получа.

— О, наистина ли? — Тя успя все пак да прикрие раздразнението от неговия отказ. — Значи ще трябва да ви оставя да се занимавате със сделките си. — Не можа обаче да сдържи един въпрос, изпълнен с надежда: — Ще ви видя ли по-късно?

— Тази вечер напускам Маубъри. Делата ми тук приключват и не зная кога ще се върна отново.

— О, но вие трябва непременно да се върнете — извика тя. — Как ще ви видя отново, ако не се върнете?

Кристофър беше развеселен от прямотата на дамата.

— Ще запазя стаята си в странноприемницата. Кой знае, може би не след дълго ще се върна.

Клаудия въздъхна облекчено.

— Трябва непременно да ми съобщите кога ще дойдете пак, Кристофър. През зимата татко ще даде бал и аз ще бъда смъртно огорчена, ако вие не присъствате. — Устните й се присвиха ядно, когато той само я погледна през рамо, без да отговори. Клаудия си каза, че сделките му тук бяха прекалено тясно свързани с дъщерята на кмета. — Трябва да тръгвам сега, Кристофър, но ако все пак плановете ви за вечерта се променят, помнете, че аз съм си у дома. — Устните й се разтеглиха в едва забележима усмивка. — Баща ми е все още в Лондон и ще отсъства доста време.

— Ще го имам предвид — отвърна Кристофър и вдигна ръка към шапката си за довиждане: — Желая ви приятен ден!

Клаудия наведе глава за сбогом, раздразнена от факта, че той не направи никакъв опит да я задържи. Все пак тя се утешаваше с мисълта, че ако Кристофър има сега някакъв интерес към Ирайн, той бе напълно безперспективен. Веднага след търга тя щеше да стане жена на друг и следователно недостъпна за него.

Каретата на Клаудия зави по улицата и Кристофър отново съсредоточи цялото си внимание в наддаването. Беше се облегнал удобно на една греда и не откъсваше очи от Ирайн.

— Джентълмени, вие сте дошли тук с надеждата да си намерите жена и ето че тук има една… за едного от вас! — Ейвъри се смееше високо и сочеше с пръст към тези, които се бутаха напред, за да виждат по-добре. После застана сериозно и хвана ревера на палтото си. — Аз съм й дал дума, че вие, господа, не мислите за нищо друго, освен за брак, и че ще се държите като джентълмени. Аз самият ще бъда свидетел при венчавката и няма да търпя никакво шикалкавене. Ясно ли се изразих?

Силно отвращение обхвана Ирайн, когато погледът й попадна на мъжа, когото тя беше оприличила на сив мишок. Той се беше добрал до първата редица и самодоволната му усмивка показваше, че ще бъде измежду най-сериозните претенденти. Ако успееше да спечели търга предлагайки най-голямата сума, сигурно щеше да иска реванш, че тя го беше отхвърлила първия път. При това положение тя нямаше да види ни бял ден, ни нощ.

Ирайн отново плъзна поглед на лицата на насъбралите се хора. Смадли Гудфийлд поне не се виждаше между тях, но Сайлъс Чамбърс беше там. Неговата скромна карета беше спряна наблизо, а старият му, съсухрен кочияш трепереше, загръщайки се в изтънялото си палтенце.

Мъжете, които се бяха скупчили около трибуната, в по-голямата си част не представляваха нищо особено. Всички те, с изключение на един, следяха с голям интерес онова, което ставаше наоколо. Само някакъв побелял, изискано облечен мъж седеше на сгъваем стол, който явно сам си беше донесъл, и изцяло се беше вглъбил в книгата, поставена на коленете му. Доколкото можеше да се съди, цялото му внимание беше насочено към цифрите в търговския му дневник.

Ейвъри вдигна високо разперените си ръце, за да накара тълпата да млъкне и да се съсредоточи:

— Е, джентълмени, както вече сигурно сте чули, моите дългове ме принуждават да прибягна към най-лошото. В противен случай никога не бих се решил на тази стъпка. Но вие започнахте да ме дебнете вече от всеки ъгъл и особено ей онзи там. — Кметът посочи за миг към Кристофър Сатън. — Той дойде чак у дома, за да иска да му се изплатя. Имайте милост към един човек и към неговата млада дъщеря, която все още не е принадлежала на никой мъж. Тя беше истинска утеха за Фарел и за мен в годините, откакто почина майка й. Но ето че вече е на възраст, когато може да си има съпруг и да се освободи от тежкото бреме да се грижи за нашето семейство. Следователно, изискани господа, не се скъпете да развържете кесиите си. Пристъпете напред, ако наистина имате сериозни намерения. Не се страхувайте! Насам, елате по-близо!

Той хвърли поглед към очукания часовник, който носеше в джоба на жилетката си, и показа циферблата на публиката:

— Уреченият час вече мина, значи можем да почнем. Какво чувам от вас, джентълмени? Какво чувам сега? Хиляда фунта ли чух? Хиляда фунта?

Сайлъс Чамбърс беше първият, който се отзова на поканата и предпазливо вдигна ръка. Доста колебливо той отвърна:

— Да… да, хиляда фунта.

В далечината Кристофър разлисти свитъка с документите и откъсна няколко хартийки. Размаха ги във въздуха, за да привлече вниманието на Ейвъри върху себе си, и само с устни прошепна: „Един бакшиш за почерпка.“

Лицето на Ейвъри почервеня и той продължи двойно по-усърдно:

— А, джентълмени, я се вгледайте в наградата, която ще получите, ама по-внимателно. Моята собствена дъщеря с безупречната й красота! Интелигентна, може да чете и да пише. Има чудесен ум за смятане. Истинска печалба за всеки мъж, който я вземе.

— Хиляда и петстотин — прозвуча един груб глас от тълпата. — Хиляда и петстотин за тая женска!

— Женска, казвате, а? — отвърна Ейвъри, леко раздразнен. — Не ви ли е ясно, че тази продажба ще трябва да завърши със сключване на брак? И аз ви се заклевам, че тя ще се омъжи. Да не си въобразявате, че ще купите дъщеря ми, за да я замъкнете в някой съмнителен харем? Става дума само за женитба и аз говоря единствено за това. И няма да има никакви разтакавания, гарантирам ви го. Отворете кесиите си, много ви моля! Виждам мъже, които само стоят тук и се пулят. Хайде, включете се! При всички положения с над хиляда фунта! А, впрочем с над хиляда и петстотин!

Мъжът със сгъваемия стол вдигна своята перодръжка и каза с почти безучастен тон.

— Две хиляди.

Ейвъри доби смелост след това предложение.

— Две хиляди! Две хиляди от този господин. Вече чувам две и петстотин. Каза ли някой две и петстотин?

— Ах, две хиляди и сто фунта — предложи Сайлъс Чамбърс небрежно. — Две хиляди и сто, точно така. Качвам до две хиляди и сто.

— На две и сто сме. Две и сто! Кой ще предложи повече?

— Две хиляди и триста! — включи се Хартфорд Нютън, попивайки с носна кърпа устните си. — Две и триста.

— Сега сме на две хиляди и триста! Две и триста! Какво става, джентълмени? Та тази сума е далеч под моите дългове, а би трябвало да остане някоя пара за мене и за моя син с осакатената ръка. Бръкнете по-дълбоко в кесиите си! Извадете и последната монета. Две хиляди и триста фунта веднъж!

— Две хиляди и четиристотин! — извика отново същият груб глас от задните редици. — Две и четиристотин фунта! — Думите едва излизаха от устата му, като че ли мераклията си беше пийнал малко повече, преди да дойде на търга.

Обезпокоен, Сайлъс побърза да задържи позицията си.

— Две и петстотин! Две хиляди и петстотин фунта! — Дъхът му почти спря, когато си помисли колко рисковано беше неговото предложение, в случай че не се намери никой, който да даде повече. Е, той не беше беден човек, но все пак не беше и изключително богат.

— Стигнахме до две хиляди и петстотин — потвърди Ейвъри. — Две и петстотин! Е, джентълмени, заклевам ви! Покажете се по-великодушни към един човек и неговия осакатен син. Тук пред вас стои истински образец на женска красота. Повярвайте ми, вече казах и пак ще го повторя, това е просто печалба за всеки мъж! Един начин да се разтоварите, да направите живота си по-лесен и да си народите много деца.

При последния му коментар Ирайн леко се отдръпна от баща си. Тя знаеше, че Кристофър следи нещата с най-голямо внимание, и когато погледна към него, забеляза, че той беше откъснал почти половината от бележките в свитъка. Стоеше в края на тълпата подчертано небрежно и въртеше полиците между пръстите си, предизвиквайки останалите да предлагат повече и да направят нещата по-интересни. Някаква болка я прободе в гърдите и й стана толкова зле, че едва успя да си поеме дъх. Той я беше изненадал с предложението си за женитба, а ето че сега, изглежда, напълно беше забравил за тази идея и гледаше единствено да си получи парите, които му дължаха.

— Две хиляди и петстотин! Кой ще предложи две и шестстотин? — настояваше Ейвъри. — Две и шестстотин? Но какво става, господа? Та вие още не сте започнали с истинското наддаване, а оня тип стои насреща с всичките полици за дълговете ми. Той никога няма да се задоволи с такава смешна сума и ще чака да си получи дължимото. Две и осемстотин! Двадесет и осем стотачки! Кой предлага две хиляди и осемстотин?

— Три хиляди! — чу се отново гласът на господина с бялата коса.

Изненадан шепот заля тълпата и коленете на Ирайн започнаха да треперят. Сайлъс Чамбърс грабна бързо кесията си и започна още веднъж да брои съдържанието й. Отзад се чуваше смесица от гласове, докато леко възбуденият кандидат се съветваше със своите приятели. Усмивката на Ейвъри стана по-широка, когато видя, че Кристофър изтегли още една бележка от свитъка и я пъхна при останалите.

— Три хиляди! — извика Ейвъри и вдигна ръка. — Кой ще наддава? Три и петстотин? Кой ще даде три хиляди и петстотин?

Мълчание последва неговия призив, а Сайлъс Чамбърс все още продължаваше да брои и да се съветва с хората около него. Лъчът на надежда в очите на побелелия мъж ставаше все по-светъл.

— Три и сто? Преди да е станало твърде късно, господа, помислете си какво бихте могли да спечелите!

Мъжът със сгъваемия стол затвори тефтера и с обигран жест сложи перодръжката си в калъфа, след което се изправи и промени удобната поза, която беше заемал досега.

— Пет хиляди фунта! — каза той съвсем невъзмутимо и хладно. — Аз казвам пет хиляди!

Тълпата замлъкна за момент. Сайлъс Чамбърс преустанови броенето, за него наддаването беше приключило. Лицето на сивия мишок се сви болезнено от поражението. Дори и пияницата от задните редици проумя, че по-нататъшното наддаване превишава възможностите му. Пет хиляди фунта — това беше сума, която никой не би могъл да достигне толкова бързо.

По лицето на Кристофър се изписа израз на недоверие. Той внимателно се взря в Ирайн, като че ли искаше да прецени колко в действителност струваше тя, при което смръщи вежди. В този момент Ирайн беше убедена, че ако се намираше по-близо до него, сигурно щеше да му издере очите.

— Значи пет хиляди! — съобщи Ейвъри в най-добро настроение. — Пет хиляди! Веднъж! Вашите последни шансове, джентълмени. Пет хиляди втори път! — Той се взираше в притихналата тълпа, но нито една ръка не се вдигна. — Пет хиляди за трети и последен път! Значи за този господин тук! — Той плесна с ръце и посочи към елегантния мъж. — Вие спечелихте едно чудесно създание, господине!

— О, аз не наддавах от свое име — обясни той.

Веждите на Ейвъри се повдигнаха високо.

— Вие сте наддавали за някой друг? — След утвърдителното кимване на мъжа, той попита: — И за кого именно?

— За лорд Сакстън.

Дъхът на Ирайн спря и тя изумено погледна към господина. Само някакъв кошмарен образ, приличен на безформен дух, витаеше в спомените й и тя не можеше да си представи нито лицето, нито фигурата на мъжа, който се беше грижил за нея, докато беше болна.

Ейвъри не беше съвсем убеден.

— Имате ли някакво доказателство, че действате от негово име? Бях чул преди време, че негова светлост лордът бил мъртъв.

Мъжът извади едно писмо, запечатано с червен восък, и го подаде на Ейвъри.

— Аз съм Торнтън Джагър — съобщи той. — Както е обяснено в писмото, аз съм адвокатът на семейство Сакстън и работя при тях от години. Ако имате съмнения, аз съм убеден, че тук ще се намерят хора, които да потвърдят достоверността на печата.

В тълпата се надигна глъчка, бъркотия от думи, предположения и много малко факти. Ирайн долавяше изрази като „обгорял“, „овъглен“, „отвратителен“ и постепенното им осъзнаване я караше да изтръпва от ужас. Тя се бореше със самата себе си, искаше да запази спокойствие, но в този момент адвокатът се изкачи по стъпалата към подиума. Той остави една кесия, пълна с пари, върху малката масичка и сложи подписа си под договора от името на лорд Сакстън.

Кристофър си проправи път през тълпата и също се покачи на платформата. Той размаха документите за дълговете на Ейвъри под носа му.

— Искам всичките тези пари с изключение на петстотин фунта, които остават за вас. Сметките дотук възлизат на четири хиляди и петстотин фунта. Да имате нещо против?

Ейвъри гледаше втренчено към мъжа, извисил се над него. Беше се надявал, че ще може да запази малко по-голяма част от парите за себе си. Той обаче много добре знаеше какви сметки беше оставил в Лондон, а като се прибави към тях и дългът към Кристофър от играта на карти, всичко далеч надхвърляше пет хиляди фунта. Все пак се беше измъкнал дяволски добре от цялата бъркотия и не можеше да направи нищо друго, освен мълчаливо да се съгласи.

Кристофър взе кесията, отброи бързо петстотин фунта от нея и хвърли монетите на масата. Остатъка сложи в джоба на палтото си и посочи с пръст към свитъка с полиците.

— Никога не съм мислил, че ще съберете дори и половината от тази сума, но както изглежда, нямам основание да съм недоволен. От днес нататък между нас няма неуредени сметки.

— Чумата да ви тръшне! — изръмжа Ирайн гневно, застанала до рамото на Кристофър. Невъзмутимият начин, по който той приключи със случая, я караше да се гневи срещу него много повече, отколкото срещу баща си. И преди някой да успее да я спре, тя грабна пакета с документите от ръцете му, а също и няколко монети от масата. След това побягна с единственото желание да не ги види повече и двамата.

Ейвъри искаше да я настигне, но Кристофър го спря.

— Махнете се от пътя ми! — изкрещя Ейвъри. — Тая никаквица ми взе парите!

Кристофър се дръпна настрана. Докато Ейвъри се отдалечаваше от трибуната, Фарел хвана Кристофър за ръкава и го обвини със сърдит глас:

— Вие го направихте нарочно! Аз видях!

Кристофър повдигна рамене и спокойно отговори:

— Вашата сестра имаше право да вземе всичко, то й принадлежи. Исках само да се уверя, че ще успее да го стори.

Младокът не можа да намери отговор на това обяснение. Той взе остатъка от парите и ги сложи в джоба си. Накрая повдигна сакатата си ръка и се засмя злобно:

— Поне най-после се отървахме от вас.

Кристофър впери нахално очи в него, докато накрая Фарел сведе поглед. Той се обърна, слезе по стъпалата и тръгна след членовете на своето семейство.

Ейвъри тичаше след дъщеря си с развято палто, твърдо решен да си получи обратно парите и документите. Когато стигна пред къщи, целият беше облян в пот и едва дишаше. Втурна се през вратата и завари Ирайн, застанала до камината. Тя се взираше в извиващите се пламъци, в които гореше пакетът с разписките.

— Хей, момиче! Знаеш ли какво вършиш? — викна той. — Тези книжа са важни! Те са единственото доказателство, че съм платил на онзи негодник. А какво направи с парите?

— Те са мои — обясни Ирайн спокойно. — Моят чеиз, така да се каже! Моят дял от зестрата! Смешен дял естествено, но толкова остана… А ти ще направиш добре, ако подготвиш всичко за утре, тъй като това ще бъде последната нощ, която прекарвам в тази къща. Разбираш ли, татко? — Тя наблегна на обръщението с презрителна усмивка. — Никога вече няма да се върна тук.