Роза през зимата

ГЛАВА ДЕВЕТА

Стаята се изпълни до последното ъгълче с искряща слънчева светлина, когато Аги дръпна тежките завеси. Ирайн примигна срещу ярките лъчи, закри с ръка очите си и се сгуши в меката топлина на завивките. Разбуждаше се бавно. Още не беше готова да започне нов ден като съпруга на лорд Сакстън.

— Господарят ще дойде след малко, за да ви види, мадам — съобщи икономката с любезна, но нетърпяща възражение настойчивост. — Сигурна съм, че бихте искали да се разкрасите за него.

Ирайн издаде отрицателен стон и трескаво поклати глава под завивките. В момента би предпочела да има криви зъби и голяма брадавица на носа. Последното, което искаше, бе да спечели благоволението на лорд Сакстън — какво щастие, ако не я беше харесвал въобще. Във всеки случай не виждаше никакъв смисъл да подсилва интереса му към себе си.

— Но, мадам, побързайте вече — подканяше я Аги, — вие наистина имате лице, което не бива да криете, най-малко пък от господаря. Повярвайте ми, мадам. Някой ден ще съжалявате, че не сте се отнесли добре с него.

Ирайн отметна завивките, седна на леглото и извърна към икономката угриженото си лице.

— Аги, случайно да знаете — поде тя в пристъп на внезапен страх, — дали лорд Сакстън някога е бил агресивен?

Жената се засмя развеселена, после бавно поклати глава.

— Мъжете от рода Сакстън са известни с това, че винаги са се държали изключително нежно към жените си. Наистина не бива да се страхувате ни най-малко от него, мадам. Но ако сте умна — тя повдигна едната си вежда нагоре и погледна право в широко отворените аметистови очи, натъртвайки всяка следваща дума, — ще се отнасяте към него с подходящата вежливост и ще проявявате разбиране за нещата, които му доставят удоволствие. Той е богат мъж… по-богат от повечето останали лордове… и…

— Ха! — Ирайн се хвърли отвратена обратно в леглото. — Пет пари не давам за огромното му богатство. Винаги съм искала да имам приятен, разумен съпруг, между нас да има нежност. А не такъв, който ме плаши и ужасява дори само с присъствието си.

Беше й все едно, че говори с прислугата и че излага нетактично чувствата си на показ. В сегашното си положение не искаше да крие от никого отношението си. А ако наистина бе глупаво от нейна страна да говори откровено с тази жена, щеше да е по-добре да разбере това още в самото начало, а не цял живот да се самозаблуждава.

— Страхът ви ще отмине, мадам — окуражи я приятелски Аги Кендал, — но би трябвало винаги да изглеждате добре, за да нямате за какво да съжалявате един ден. — Тя наля вода в легена, потопи в него ленена кърпа, изстиска я и я подаде на младата си господарка. — За лицето ви, мадам, да си изтриете съня от очите.

По-късно, когато господарят на Сакстън Хол влезе с тежката си походка в стаята, всички следи от неспокойната нощ у Ирайн бяха вече заличени. Косите й бяха разресани до блясък, а самата тя носеше халат от тъмночервено кадифе, китките и слепоочията й бяха освежени с розово масло, така че тя би възхитила всеки мъж. Ирайн знаеше, че добрият й външен вид се дължи единствено на дружелюбното упорство на Аги. Икономката, доволна от резултата на своите усилия, хвърли един последен поглед на двойката, преди да се оттегли бързо, за да остави лорд Сакстън насаме с младата му жена.

— Добро утро, мадам. — Гласът прозвуча зад маската като въздишка.

Едно кратко кимване с глава засвидетелства непроменената резервираност на Ирайн.

— Милорд.

Той отвърна с незлоблива ирония:

— Струва ми се, че първата ви нощ като господарка на този дом не ви се е отразила никак зле.

Ирайн повдигна рамене.

— Теси е много сръчна… а Аги много упорита.

— Не бива да се сърдите на Аги за това, любов моя. Тя служи вярно на семейството ми и вижда във вас възможност родът да бъде продължен. Да, тя дори очаква да се заемем скоро с този въпрос.

Ирайн имаше чувството, че той се усмихва, но не можа да открие никакъв повод за неговата радост. Това беше тема, която искаше на всяка цена да избегне. Мълчанието й говореше красноречиво и тя запази хладното си, сдържано поведение. Но лорд Сакстън не се смути ни най-малко.

— Що се отнася до мен, аз нямам предпочитания. Бих се радвал и на момиченце с очите на майка си.

Ирайн отиде до тоалетната си масичка. Докато пренареждаше кристалните шишенца, тя отправи през рамо предпазлив поглед към него.

— А какво ще кажете за син, милорд? Как би изглеждал, ако прилича на баща си?

— Няма защо да се боите, любов моя. Белезите ми няма да се предадат на поколението.

Тя бавно издиша и се огледа. Усети как клетката на отчаянието се затвори около нея.

— Това ли е причината да ме купите? За да продължите рода си?

— Както ви уверих, мадам, аз ви купих на търг, защото исках да ви имам. Всичко останало е от второстепенно значение. Децата, които ще ми родите, ще са ми особено скъпи, най-вече защото вие ще сте им майка. Може би не бих обичал толкова децата на някоя друга жена. Красива моя Ирайн, вие сте жената, която ме преследваше в мислите и в мечтите ми.

— Това означава ли, че тук ще съм ваша пленница?

— И дума да не става, мадам. Мога да ви уверя, че ако искате да се разходите, ще е достатъчно само да съобщите желанието си на мен или на някой от прислугата. Ако ви се язди, в конюшните има една чистокръвна кобила с бели крака и благ нрав. Кийтс с удоволствие ще ви я оседлае. Но бих желал да ви предупредя и да ви помоля настойчиво да бъдете много внимателна, когато напускате парка на къщата. Просто заради собствената ви сигурност, мадам!

— Чух разни истории за някакви разбойници, които вилнеели тук, на север, но досега не съм ги виждала с очите си.

Ирайн си припомни бягството от порутения обор и си помисли, че онези хора едва ли бяха случайни скитници.

— Бих желал само, мадам, да не попадате никога в ръцете на хора, които са тръгнали да грабят из околността.

Ирайн го погледна изпитателно.

— А вие срещали ли сте такива, милорд?

— Мога да ви уверя, че не шотландци нападнаха Сакстън Хол. И понеже животът ми най-вероятно зависи от собствената ми предпазливост, научих се да бъда мнителен.

Под празния поглед на маската тя сведе очи и каза приглушено:

— С огромно удоволствие бих узнала защо е било подпалено това крило. Ако е било умишлено, можете ли да ми кажете каква е била целта?

— Мадам, не зная много за хората, които го сториха. Знам само, че имат силен инстинкт за оцеляване. Нахвърлят се като глутница вълци върху всичко, което ги застрашава.

— А вие застрашавате ли ги?

— Самото ми съществуване представлява заплаха за тях.

Ирайн леко сбърчи чело.

— Тогава сигурно ще се опитат отново.

Той спокойно кимна.

— Да, но няма да ме заварят неподготвен.

— Изглеждате много уверен в това.

— Мадам, от всички хора на този свят тъкмо вие би трябвало най-добре да знаете, че не оставям почти нищо на случайността.

Следващите дни се проточиха, а Ирайн не престана да изпитва ужас от лорд Сакстън. Когато той се движеше по коридорите с накуцващата си походка, Ирайн притаяваше дъх и се вслушваше тревожно. Но колкото и този шум да я изваждаше от равновесие, тя беше разбрала, че трябва да се страхува повече от тишината. Въпреки очевидната си недъгавост лорд Сакстън, изглежда, можеше да се придвижва като дух или като сянка в нощта, без да издава абсолютно никакъв шум. Трескавото й безпокойство нарастваше предимно нощем. Понякога изведнъж го откриваше в стаята си — гола, безизразна маска, втренчена в нея, зад чиято ужасна, застинала усмивка не личеше никакво човешко вълнение. Макар вратата на спалнята й да имаше масивна и здрава ключалка, Ирайн не събираше кураж да превърти ключа и с това да престъпи забраната му. Тя се опасяваше, че решението да му откаже достъп до себе си само би предизвикало яростта му и би довело до ужасно, непредсказуемо отмъщение. И така, тя нямаше никакъв друг избор, освен да се примири с неговото присъствие, независимо дали беше съвсем гола, по нощница или в официално облекло. Скоро осъзна, че няма никакво значение дали Теси е при нея. Едно леко движение на кожената му ръка бе достатъчно, за да отпрати момичето. То щеше да се отдалечи послушно и при всички случаи да остави господарката си сама на прищевките на лорда.

Когато той беше в стаята, Ирайн се измъчваше от страх и несигурност. Обещанието, което й беше дал, важеше само ако той съумееше да овладее страстта си. Но ако някой ден не успееше, тя трябваше против волята си да изпълни желанията му. Преследваше я едно видение — тя, коленичила пред него, разтърсвана от пламенни молби, които изрича с треперещи устни. Тази представа я плашеше, защото знаеше много добре, че тя ще стане реалност в мига, в който той се опита да я обладае.

Щом той излезеше, отдръпнеше се или просто станеше от стола, веднага я обземаше чувство на облекчение. Беше преживяла още една нощ, щеше да дочака и идния ден. Но в съзнанието й като крадец се спотайваше една мисъл, която не й даваше покой: рано или късно някой ден ще трябва да изпълни дълга си.

Не беше изминала и една седмица, откакто живееше в Сакстън Хол, когато Аги, внасяйки таблата със закуска, съобщи, че лорд Сакстън иска господарката да му прави компания в салона. Ирайн потвърди поканата с няколко тихи, неясно произнесени слова. Трябваше да се овладее вътрешно. Беше сигурна, че той възнамерява да говори с нея за отношенията им. Може би ще й напомни саркастично за неспазения от нея обет. Тя със свито сърце очакваше тягостните обяснения.

Докато Теси й помагаше да облече роклята и й разресваше косата, Ирайн се опитваше да потисне тревогата си. Трескаво се надяваше нещо да отвлече вниманието на мъжа й, за да осуети по този начин срещата. Мигът, в който трябваше да застане пред него, дойде обаче по-скоро, отколкото бе очаквала.

Тя се спря за миг пред вратата на големия салон, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои. Никак не беше сигурна, че е успяла, когато влезе през арката в бърлогата на лъва. Лорд Сакстън беше застанал пред камината, облегнал ръка на един стол. Когато го доближи, Ирайн се почувства смазана от внушителния му ръст.

Макар да беше облечена в кадифена рокля, затворена високо по врата, дрехите не можаха да спрат пронизващия му поглед. За краткия си брачен живот тя беше научила, че той не пропуска възможност да я гледа и да се наслаждава на тялото й, което считаше за своя собственост. Тя се отпусна в един стол срещу неговия и се помъчи да успокои разтрепераните си крайници. Цялата й смелост се беше стопила и тя очакваше най-лошото. За да не трябва да го гледа, се зае да оправя гънките на роклята, но той се показа търпелив и накрая тя все пак вдигна поглед към гладката, втренчена в нея маска.

— Трябва да се купят някои неща в Уиркинтън, мадам — обясни той с глух, съскащ тон. — Помислих, че може би ще ви достави удоволствие да излезете на покупки. Помолих Аги да ви придружи.

— Няма ли да дойдете и вие, милорд? — попита Ирайн, неспособна да потисне радостната нотка в гласа си.

— Имам други ангажименти, които изискват присъствието ми. Няма да мога да ви придружа.

— Какво трябва да направя?

— Мадам, надявам се да прекарате деня в покупки на неща, които ви харесват — отвърна той с леко изненадан тон и положи на масата малка кожена кесия, а звукът, който тя издаде при допира с дървото, подсказа богато съдържание. — Това трябва да ви стигне за днес. Но ако харесате нещо по-скъпо и много искате да го притежавате, трябва само да уведомите Танър, който ще си отбележи и ще го вземе по-късно.

— Сигурна съм, че тази сума ще е повече от достатъчна, милорд — увери го любезно Ирайн и взе кесията.

— Не желая да ви задържам повече в такъв случай. Аги сигурно вече ви чака с нетърпение. — Той замълча за момент, преди да продължи: — Смея да се надявам, че ще проявите достатъчно деликатност да не поставяте Аги в неудобно положение…

— Какво искате да кажете, милорд? — Гласът на Ирайн издаваше недоумението й.

— Аги ще се укорява, че не е изпълнила добре задълженията си, ако ви се случи нещо.

Ирайн усети втренчения му поглед и сведе очи, лека руменина изби по страните й. Мисълта за бягство наистина многократно й бе минавала през главата и сега това й пречеше да издържи на погледа му и да се представи за невинна. Тя кимна виновно.

— Няма да се наложи да се укорява, милорд. Няма да избягам по собствено желание.

— Добре тогава. — Той се отправи с тромавата си походка към камината, гледа дълго в пламъците, след това се обърна към нея. Стори й се, че очите му проблеснаха през процепите на маската, когато отново заговори:

— Ще чакам завръщането ви, мадам.

Тя нерешително се изправи.

— Значи мога да тръгвам?

Той кимна в знак на съгласие.

— Разбира се.

Мисълта, че ще е свободна цял ден, изпълни Ирайн с такава радост, че тя едва се удържа да не затича. Наложи си да излезе бавно, с премерена сдържаност от салона, докато лорд Сакстън я наблюдаваше мълчаливо.

Когато се отпусна на меката тапицерия в каретата и се сгуши усмихнато в кадифеното си палто, Ирайн се почувства като изпълнено с нетърпение, щастливо дете. Макар присъствието на Аги да й напомняше, че не е съвсем свободна, веселото бъбрене на икономката оживяваше пътуването. След почти цяла седмица брачен живот възможността да се измъкне макар и за малко от замъка й се струваше като миг почивка в ада. Не че лорд Сакстън се отнасяше грубо с нея. Напротив, въпреки ужасяващата си външност той се беше държал като джентълмен. Но бе имало и моменти, когато й се струваше, че са я хвърлили в тъмница, където седи и чака да започнат изтезанията. За нея това беше напрегната и тежка седмица, но сега можеше да си почине няколко часа, без да се страхува от заплашителното му присъствие.

Каретата мина бавно по тесните улици до гостилницата „При кринолина“, където спря. Танър щеше да остане тук и да е на разположение, ако има нужда от него, докато дамите хапнат и огледат околните магазини.

Подкрепена от горещия чай и храната, Ирайн прегледа списъка с необходимите неща и без да протака повече, се зае с покупките заедно с Аги.

Като самоуверена господарка на богат дом тя пристъпваше от сергия на сергия, оглеждаше внимателно необходимите предмети, а накрая се пазареше така дълго за цената, че търговците молеха за пощада. Тя ги изслушваше търпеливо, докато хвалеха стоката си, само за да отбележи миг след това съвсем спокойно, че при толкова неподходяща цена явно ще трябва да се огледа другаде. Това моментално предизвикваше разочаровани жалби от страна на търговците, които най-сетне отстъпваха, за да не им се изплъзне между пръстите и малката печалба. Икономката стоеше с доволна физиономия зад нея, твърдо убедена, че господарят може да се гордее със съпругата си.

Ирайн изобщо не мислеше за бягство, когато помоли Аги да иде и да купи плодове от малко по-отдалечения пазар. Тя пък възнамеряваше междувременно да се огледа за някой бакърджия, от когото да вземе тенджера за кухнята. Аги мигом се запъти към сергиите с плодове. Ирайн подреди множеството пакети, които носеше, преди да тръгне към уличката на занаятчиите.

Тъй като не намери веднага това, което търсеше, тя тъкмо си мислеше да се връща към каретата, за да остави покупките, когато от един близък магазин се изсипаха няколко леки момичета в безвкусно облекло, които се кикотеха високо. Ирайн положи големи усилия да задържи пакетите си и същевременно да избегне разперените фусти на момичетата и острите върхове на чадърите им. Но преди те да отминат, ги нападнаха група моряци и за свой ужас Ирайн се озова в ръцете на един от тях. Покупките й се изплъзнаха, тя бе грубо завъртяна и се озова пред брадатото лице на някакъв тип, който по размери и вид приличаше на морж.

— Хей, момиче! Ти наистина си екстра. Не съм виждал досега сладурана като теб.

— Пусни ме! — крещеше Ирайн, задъхвайки се. Тя отчаяно се бореше да запази равновесие и същевременно да се изскубне от месестите, протегнати напред устни, които жадно търсеха нейните. Киселият дъх на бира извираше от широко разтворената му уста и стана още по-силен, когато морякът я обхвана грубо с мечешките си лапи и я притисна към неприятното си брадато лице.

— Пусни ме да си вървя! — крещеше със заповеден тон Ирайн и притисна лакът в гърлото му, за да го накара да поотпусне хватката си. Морякът избухна в смях и с леко движение отметна ръката й встрани.

Той я притисна още по-здраво към себе си и тя почти остана без въздух. Ирайн се гърчеше от погнуса, защото лигавите му устни докосваха бузите й и се плъзгаха надолу по шията й.

— Миришеш сладко като греха, малката — изсмя се той с дебелия си глас.

Изведнъж пред тях изникна висока фигура и когато погледна нагоре, Ирайн се озова пред Кристофър Сатън, който бе хванал мъжа за ръката. Ирайн затаи дъх от изненада, а морякът се огледа.

— Я виж ти! Така ли било! — процеди присмехулно през зъби той. — Един франт е хвърлил око на моята сладурана. Разкарай се и си потърси друга кукла. Тази тук е моя.

Многозначителна усмивка пробягна по хубавото лице на Кристофър, но в очите му искреше стоманен блясък.

— Ако не искаш да каниш днес приятелите си на собственото си погребение, бих ти препоръчал да пуснеш дамата колкото е възможно по-скоро, друже — предупреди го той с рязък тон. — Господарят на Сакстън Хол сигурно ще ти потърси сметка, ако се случи нещо с жена му.

Морякът слисано отпусна долната си челюст. Зяпаше го така, сякаш се чудеше, дали да вярва или не.

— Господарят на Сакстън Хол! Никога ли не си чувал за него? — попита Кристофър с възмущение.

— Никога! — отвърна нагло морякът.

— Някои го наричат „Призракът от Сакстън Хол“! — любезно обясни Кристофър. — Други казват, че бил обгорял до неузнаваемост, но бил жив. Тези истории са толкова известни в околността, че или трябва да си глух, или да не си тукашен, за да не ги чуеш. Но на твое място бих се отнасял с повече уважение към тази дама, иначе може да стане така, че много скоро да съжаляваш за постъпката си.

Морякът изведнъж побърза да се извини за грешката.

— Наистина не знаех, че тази кобилка е нечия съпруга. Исках само да се позабавлявам малко с момчетата. — Той се погрижи да пусне Ирайн отново на земята и усърдно й вдигна пакетите. — Нищо лошо не се е случило, нали виждате!

— Ако наистина е така, лорд Сакстън може би ще прояви разбиране. — Кристофър повдигна учудено вежда и заоглежда Ирайн от глава до пети. Тя се изчерви. — Мисля, че не ви стои зле. — Той й подаде галантно ръката си. — Мадам, разрешете да ви предложа защита от тази шайка разбойници и да ви придружа до някое сигурно място.

Без да обръща внимание на предложението му, Ирайн мина със скована походка през групата тъпо зяпащи моряци и проститутки, които се отдръпнаха, за да й сторят път. Кристофър я последва, небрежно потупвайки с камшик ботуша си, като наблюдаваше възмутеното полюшване на полите й. По лицето му пробягна доволна усмивка. Той ускори крачка, настигна я и се опита да върви заедно с нея въпреки забързания й, ядосан ход.

— Колко сте нахален! — смъмри го тя и му хвърли поглед, изпълнен с негодувание.

— Какво говорите, мадам! — Тонът му поставяше под съмнение твърдението й, но очите му искряха развеселени.

— Да разпространявате такива безогледни лъжи за съпруга ми! — укори го тя и се спря, за да може да си подреди пакетите.

— Ще разрешите ли да ви помогна? — любезно й предложи той.

— Разбира се, че не! — отговори тя троснато и ядно се извърна, но в следващия миг изтърва един от по-малките пакети.

Кристофър ловко го улови. Той любопитно го поднесе към носа си и после отправи към нея въпросителен поглед:

— Парфюм за дамата?

Ирайн го изтръгна от ръката му.

— Подправки за кухнята… ако наистина ви интересува, мистър Сатън.

— Това ме успокоява — отвърна той. — Миризмата е доста остра и по нищо не прилича на обичайното ви благоухание.

— Говорехме за съпруга ми — припомни му Ирайн рязко.

— Да, разбира се. Достатъчно е само да се спомене името му и тръпки на ужас полазват гърба и на най-разпалените.

— А на вас ви доставя удоволствие да наливате масло в огъня с вашите глупави брътвежи за привидения и дяволи.

— Исках само да стресна моряка, за да ви пусне. Не беше нужно да стигаме до бой. Вече си спечелих вашето неодобрение, когато се защитих от брат ви, и за да не навредя още повече на репутацията си, реших този път да опитам с предупреждение и любезни думи. Лошо ли постъпих? По-приятно ли щеше да ви бъде, ако бях изпратил нещастника на оня свят?

— Естествено, че не! — възкликна раздразнено Ирайн.

Развеселен от нейното объркване, Кристофър я подразни отново:

— Моля коленопреклонно за извинение, че не изиграх ролята на смелия защитник и не се бих за вас с оръжие в ръка! — Той се огледа, сякаш търсеше някого. — Мислех, че мъжът ви ще ви държи изкъсо. Къде е той всъщност?

— Той… не дойде с мен — заекна Ирайн.

— Така ли? — Гласът на Кристофър не прикри обзелата го надежда, когато се обърна и я погледна.

— Трябваше да се заеме с някакви сделки — побърза да обясни Ирайн.

— Смея ли да предположа, че сте дошла дотук без придружител?

— Аги… искам да кажа, нашата икономка ме придружава. — Ирайн сведе поглед, после се заоглежда по улицата, защото не изпитваше никакво желание да срещне точно сега топлия и весел блясък на сивозелените му очи. — Трябва да е тук някъде.

— Значи още не сте готова да напуснете Сакстън Хол?

Ирайн беше толкова слисана, че отметна рязко глава назад, а после втренчи поглед в него.

Кристофър й се усмихна нежно.

— Познавам добре лорд Сакстън. Той със сигурност не е мъжът, когото една млада и красива жена би си пожелала за съпруг! — На Кристофър не му убягна проблясъкът в синьо-виолетовите дълбини на очите й, но продължи невъзмутимо: — Въпреки неприкритата ви омраза към мен, Ирайн, не мислите ли, че моята компания ще ви е по-приятна, отколкото това обезобразено плашило? И лондонските ми къщи положително са по-уютни от студения му каменен замък.

— И каква би била цената, ако ми разрешите да попитам? — Гласът й бе убийствено ироничен.

Той се престори, че не чува язвителната острота на тона й. Усмивката му беше състрадателна:

— Въпросът може да се уреди без много приказки. И макар думите да се отронват от устата ви като перли, любима моя, нямам намерение да се впускам в разговор на тази тема.

Ирайн се обърна рязко и се отдалечи с толкова широки крачки, че той трябваше да ускори ход, за да може да я следва. Когато отново се изравни с нея, получи един смразяващ поглед:

— Чудя ви се, наистина ви се чудя, сър! Още не е минала и седмица, откакто съм омъжена, почти не съм имала време да опозная съпруга си…

— Ако изобщо някога го опознаете — подметна той тихо.

— И въпреки това — продължи тя вбесено, без да обръща внимание на думите му — вие обиждате пред мен един мъж, когото, мога да се обзаложа, изобщо не познавате. Трябва да ви уверя, че той е много повече от това, което другите виждат в него. Отнесе се към мен внимателно, направи всичко възможно, за да ми е удобно, и нито за миг не си позволи да се държи с мен така примитивно, както някои други, които мога веднага да назова. — Тя отметна глава назад, темпераментна като млада кобилка. — Показа се като изключително възпитан и внимателен мъж.

— Но моля ви, милейди — засмя се непоправимият женкар право в ухото й, — та как по друг начин да ви спечели? Да не би да ви е взел в обятията си и да ви е доказал мъжествеността си?

Ирайн го погледна право в лицето. Безвкусната обида я жегна дълбоко, обля я гореща вълна. Около устните му пробягна усмивчица, а погледът му я обгърна с обич.

— Уверявам ви, любима моя — продължи той с благ тон, — че аз не бих си пилял времето. Нямаше да има причина да поставяте страстта ми под съмнение.

На Ирайн й секна дъхът, тя усети, че гореща жар се надига в гърдите й.

— Вие… вие сте… непоносим грубиян! — заекна тя от яд и слисване. — Преди няколко минути ми предложихте да ви стана любовница, а сега вече съвсем открито давате израз на безсрамната си похот. Наистина ли си въобразявате, че не държа на клетвата си? Напротив, много държа на нея! Здраво съм обвързана с обета, който дадох! И ако искате да ми направите една малка услуга, сър, ще се махнете от очите ми и за в бъдеще ще ми спестите присъствието си.

— Опасявам се, че не е по силите ми — въздъхна той театрално. — Вие пробудихте в душата ми пламенна страст, дори нещо повече — вие покорихте сърцето ми.

— Душата! Сърцето! Страст! О-о-о!

Ирайн понечи да го ритне с изящната си обувка, но той пъргаво отскочи встрани и с усмивка на уста спаси пищяла си от удара.

— Толкова сте дива! — подкачи я той.

— Разкарайте се най-сетне, проклет женкар! Изчезвайте, преди да ми е станало лошо от вас!

Широка усмивка се появи по лицето на Кристофър, докато й се покланяше дълбоко.

— Желанието ви е закон за мен, милейди! Тъй като ми се струва, че това е Аги, която ще си изгледа очите по вас, оставям ви и се връщам към делата си.

Ирайн улови беглия поглед на икономката, която, изглежда, наистина я търсеше. Ядно скърцайки със зъби, младата жена му обърна гръб и кипна от гняв, когато дочу последната му забележка.

— Ако на дамата й хрумне да промени решението си, корабът ми ще е тук или в Лондон. Капитан Даниълс ще знае къде да ме намери.

Ирайн успя да замълчи и да запази самообладание, когато икономката пристъпи към нея.

— Мадам? Всичко наред ли е? — попита угрижено и плахо Аги, като видя аленочервеното лице на господарката си. — Изглеждате малко разгорещена.

— Да, разбира се, добре съм — отвърна Ирайн не съвсем уверено. — Просто има прекалено много отрепки тук. Една почтена жена не може да си позволи да ходи сама по улиците. — Тя хвърли поглед назад, но не можа да открие и следа от онзи досадник. Успокоена, че си е отишъл, тя вече можеше да мисли малко по-ясно и постепенно се отпусна. Беше прекалено раздразнена, за да продължи пазаруването с предишното желание. — Като намерим тенджера, бих се прибрала с удоволствие у дома.

— Но, мадам, още нищо не сте си купили.

— Лорд Сакстън беше много щедър към мен. Не се сещам за нищо, което да ми липсва.

— Да, мадам.

Малко по-късно тя намери тенджера и веднага я купи, а когато излязоха от магазина, Ирайн установи с изненада, че каретата вече я чакаше пред вратата. Заради присъствието й цялата улица се беше изпълнила със зяпачи, които се опитваха уж незабелязано да й хвърлят по един поглед. Две-три групички жени събираха глави, шепнеха си, но щом Ирайн ги погледнеше, веднага се изправяха и се заглеждаха по стоката на някой търговец. Изумлението на Ирайн се изпари веднага щом от каретата слезе мъж, загърнат в пелерина, който спря да я изчака. Подгонена от настъпилата тягостна тишина на улицата и от множеството вперени в нея погледи, Ирайн избърза към него. Бънди я пресрещна и пое пакетите, за да ги остави отзад в каретата. Тя изненадано пое дъх, когато се изправи пред лорд Сакстън.

— Милорд — каза тя с леко треперещ глас, — не очаквах да ви срещна тук.

— Имах да уреждам някои неща с мистър Джагър и тъй като той продължи за Лондон, аз го помолих да ме остави тук. — Той я погледна за миг. — Готова ли сте вече, мадам?

— Да, милорд.

Той протегна ръка, предлагайки й помощта си. Ирайн го погледна и остана като втрещена.

— Моля, облегнете се на мен, мадам — помоли я той с любезна настойчивост. — Би било неуместно да ме поставяте в неудобно положение пред толкова хора.

Тя потисна антипатията си и колебливо положи ръка върху неговата. Беше озадачена, защото усети под пелерината му, че е добре сложен и мускулест. И че съвсем не й е неприятно да го докосва. Силата, от която се бе страхувала, но никога не бе поставяла под съмнение, не се нуждаеше от допълнителни доказателства. Странно, докосването до него сякаш смекчи злокобното му излъчване. Стори й се, че за първи път успява да види в него мъж от плът и кръв, а не някакво студенокръвно, белязано същество от подземния свят. Другата му ръка, която за миг спря на хълбока й, я подкрепи при качването й в каретата.

С помощта на Бънди Аги се покатери на капрата и седна до Танър, оставяйки умишлено съпрузите сами в колата. Притисната яко от двете страни, Аги сръга с лакът първо единия, а после другия.

— Я се сместете малко, ако обичате — предупреди ги тя. — Не позволявам на типове като вас да ме натискат.

На улицата отново стана шумно, когато лорд Сакстън се качи. Той положи болния си крак на стъпалото, хвана се с ръкавицата си за вътрешната част на вратата и с пъргаво движение се изтегли навътре. Седна срещу Ирайн и каретата тръгна с поклащане. Когато напусна калдъръма и пое по пясъчната алея, която водеше извън града, тя чу тихия, приглушен смях на лорд Сакстън. Любопитна на какво се дължи радостта му, Ирайн го погледна въпросително.

— Забелязахте ли нещо, мадам? — Неговият полушепнещ, полустържещ глас привлече вниманието й. — Докосването до мен съвсем не е като да се опитваш да задържиш змиорка в ръка.

Внезапно смутена, Ирайн отмести поглед. Той сякаш четеше мислите й, защото същите думи току-що бяха минали през ума й. Никога досега не беше гледала на него като на човек, а по-скоро като на някакво дяволско изчадие.

— Аз съм мъж, Ирайн — увери я той, а смехът беше изчезнал от гласа му. Той сякаш отново четеше мислите й. — Мъж с всичките му потребности и желания. А вие, любима моя, сте толкова красива, че това чак ме измъчва.

Макар да усещаше тегнещия му поглед под маската, Ирайн не намери сили да вдигне очи към него и отговори едва чуто:

— Боря се със себе си, милорд. Но имам ужасни видения. Страховете ми не могат да бъдат овладени нито с поглед към маската ви, нито с допир до ръката ви. Ако само можех да погледна лицето ви…

— …бихте се ужасили — прекъсна я той кратко. — Ужасните представи биха могли някой ден да бъдат победени, но ако знаехте със сигурност как изглежда лицето ми, вратата между нас ще се захлопне завинаги. Затова е по-добре да ви потискат съмненията и несигурността, отколкото да ви преследва точният образ на лицето ми. Не ми остава друг избор, освен да изчакам да удари моят час. Ще се надявам един ден да осъзнаете, че и под неприемлива черупка може да се крие нещо ценно и че дори и в стара, раздрънкана кола може да се пътува удобно.

Ирайн замълча и се облегна назад, за да омекоти клатушкането в каретата. Думите му изгаряха съзнанието й. Той я желаеше и един ден тя трябваше да му се отдаде. Но засега страхът от това, което се криеше под маската, беше все още непоносим.

Вече бяха излезли от Уиркинтън, когато пушечни изстрели ги накараха да се ослушат. Бънди отвори малкия процеп над предната седалка и извика възбудено:

— Разбойници, милорд! Цяла дузина! Идват отзад!

Лорд Сакстън се наведе през прозорчето, за да може да види бандитите, но бързо прибра главата си обратно, когато един изстрел разцепи дървото на вратата. Той даде кратка заповед през отвора:

— Кажи на Танър да поддържа дистанцията. Ще видя какво мога да направя, за да разпръсна тези проклети типове. Бънди, скрий Аги.

— Разбира се, милорд — отвърна мъжът едва ли не с удоволствие и захлопна малкия отвор. Чуха се писъци, докато се опитваше да напъха Аги в сандъка с багажа. Сред пороя от протести се чуваха грубите й ругатни, които обаче изведнъж секнаха, щом един куршум рикошира в голям крайпътен камък.

Лорд Сакстън погледна жена си и помоли за извинение.

— Мадам, съжалявам, ако ви причинявам неудобство, но ще трябва да се преместите на предната седалка.

Ирайн бързо изпълни молбата му, а Танър пришпори конете, докато Бънди даде няколко изстрела от покрива на каретата. Щом Ирайн се премести отпред, лорд Сакстън повдигна тапицираната седалка. За нейно учудване погледът й попадна на скривалище, където бяха подредени грижливо около дузина пушки. До тях имаше дървено сандъче с барут в малки кесийки. Мъжът й взе една кремъклийка в ръка и освободи няколко резета над задната седалка, които крепяха малка дъсчица, прикриваща отвор. Освободи спусъка, провери барута и след това седна на предната седалка, така че друсането на каретата едва-едва го поклащаше. Измина един дълъг миг, в който той изчакваше, след това притисна пушката към рамото си. Изглежда, беше се прицелил точно, защото облак дим, придружен със стон, изпълни вътрешността на каретата. Ирайн скочи от мястото си при оглушителната експлозия и миг след това видя как един от разбойниците пада от коня си като парцалена кукла. Лорд Сакстън остави кремъклийката настрани и посегна към нова пушка. Тя бе готова и преди Ирайн да успее да се стегне, в каретата отново проехтя оглушителен трясък. Разбойниците пак претърпяха загуба — втори ездач политна в прахта.

Докато посягаше към следващата пушка, лорд Сакстън бързо се огледа за Ирайн и изкрещя:

— Мадам, стойте зад мен.

Прозорчето над седалката се отвори отново и Бънди викна:

— Почти стигнахме до мостчето, милорд.

Лорд Сакстън се замисли за момент, преди да отвърне с кимане:

— Добре! Тогава на отсрещната страна.

Без повече приказки малкото прозорче се захлопна. Лорд Сакстън притисна подмишница две кремъклийки, а с другата ръка посегна към резето на вратата.

— Дръжте се здраво, любов моя — обърна се той спокойно към Ирайн.

През задния отвор тя можа да види как един ездач, по-смел и по-бърз от другите, пришпорва коня си и изпреварва вече с цяла дължина по-предпазливите си другари. Той бавно настигаше каретата, но тя изведнъж се наклони настрани, направи рязък завой, така че той за известно време изчезна от полезрението им. Ирайн положи големи усилия да запази равновесие при това диво клатушкане, когато един непрестанен, глух тропот достигна до вече полуоглушелите й уши. Тя забеляза, че минават по тясно мостче с нисък парапет.

Трополенето престана и каретата отново се заклати и заскърца, докато кочияшът не натисна спирачката и не дръпна юздите, за да спре впряга. Още преди каретата да намали ход, лорд Сакстън рязко отвори вратата, скочи, залитна и накрая спря в средата на пътя. Подпирайки се на коляно, той остави настрана една от кремъклийките и прегледа спокойно барута на другата, след което я долепи до рамото си. Той зачака във внезапно настаналата тишина, а от далечината се приближаваше тропотът на конски копита.

Ездачът се показа иззад завоя и лорд Сакстън изчака копитата на коня да стъпят на мостчето. В този миг той вдигна пушката към рамото си, прицели се и стреля. Бе улучил коня право в гърдите, предните му крака се огънаха. Той падна напред в прахта, преобърна се и изхвърли ездача си, който описа широка дъга във въздуха. Мъжът падна и извика от болка, после се претърколи няколко пъти но мостчето, а умиращият му кон пририта с крака в прахта.

Разбойникът с мъка се изправи и поклати замаяно глава. Нужно му беше известно време, преди да успее да се обърне и да извика предупредително. Останалата част от бандата обаче нахлуваше по тясното мостче. Изхвърленият ездач направи непохватен скок към перилата, за да избегне сблъсъка с напиращите конници, но миг след това политна с главата надолу в леденостудената вода на реката. Последното нещо, което видяха от него, беше опитът му да се задържи с всички сили на повърхността, но тежките дрехи го дърпаха надолу, а бързеят започна да го влачи из плоското речно корито.

Другите и не помислиха да го спасяват. Първият от тях се блъсна в умиращия кон, а останалите неизбежно връхлетяха върху му един по един. Последният ездач едва успя да избегне купчината тела, но конят му премина през бодливи храсти. Животното се изправи на задните си крака, защото тръните го дращеха, и ездачът политна във въздуха, преди да изчезне с разперени ръце в храстите, от които миг след това се понесе жален рев.

С доволна усмивка лорд Сакстън се изправи отново на крака и изпразни втората пушка във въздуха. Сега вече разбойниците изгубиха и сетните остатъци от смелостта си и удвоиха усилията си да се измъкнат от мостчето.

Висок, дрезгав смях се чу откъм покрива на каретата и Бънди извика въодушевено:

— Успяхте, милорд! Подредихте ги всичките! Никой няма такова точно око като вас, милорд! — И слугата се разхълца от смях.

— Там горе всичко ли е наред?

— Да, с изключение на Аги, която ругае заради смачканата си шапка.

Лорд Сакстън отново се засмя доволно. Повлякъл куция си крак, той се върна при каретата, остави оръжията и погледна към младата си жена.

— А вие, мадам? Добре ли сте?

Ирайн се усмихна.

— На вас трябва да благодаря, милорд, че ми няма нищо.

Лорд Сакстън се намести във вътрешността на каретата и затвори вратата след себе си. Когато седна, почука по предната стена и колата потегли с клатушкане. Ирайн го наблюдаваше, докато той зареждаше наново четирите пушки, после ги върна обратно на мястото им и затвори тапицираната седалка. Той усещаше през цялото време погледа на жена си, обърна се и я погледна на свой ред.

— Така ли трябва да гледате един недъгав мъж, мадам? — В тихия му глас прозвуча неловък опит да се пошегува.

— Вие ме изненадвате, милорд. — Ирайн поклати глава с бързо, озадачено движение. — Изглежда, не се чувствате много уютно на този свят, но затова пък великолепно се справяте с трудностите. Струва ми се, че в това отношение сте с няколко крачки пред останалите въпреки недъга ви.

— Приемам тези думи като комплимент, любима.

Ирайн продължи да любопитства и въпросително подхвърли:

— Изключително ловко се справяте с оръжията.

— Резултат на много упражнения, скъпа Ирайн.

— Сигурно сте чували за Кристофър Сатън и неговата прехвалена ловкост при дуелите. Мислите ли, че бихте могли да го победите?

Отговорът на съпруга й беше предшестван от подигравателен смях.

— Такъв дуел сигурно би се оказал изключително интересен, дори и за мен. Но не искам да предизвиквам съдбата, скъпа моя, като се отдавам на мисли от този род.

— В никакъв случай не бих желала да ви подтиквам към подобни неща, милорд — извини се Ирайн, — просто исках да разбера какво мислите за мъж с неговата ловкост.

— Бих предпочел да е на моя страна, ако можех да избирам. Не е много разумно без нужда да настройваш срещу себе си някой, който умее да борави добре с оръжие.

— Баща ми и брат ми — каза провлачено тя — за глупаци ли ги смятате?

— Баща ви? Трудно ми е да преценя. — Той леко се засмя и изтупа прахта от бричовете си. — Сигурен съм, че и аз самият бих се държал като глупак, преди да ви оставя да си отидете. — Той замълча и се вгледа замислено в жена си, която седеше изправена, със сведен поглед, защото се мъчеше да не се изчерви. — А брат ви? Той не можа да прецени добре шансовете си и се хвърли презглава по грешен път. Може би това се дължи на високомерието на младостта, но той сам е виновен за нещастието си.

— Вие сте откровен и честен, милорд — каза Ирайн, все още отбягвайки настойчивия му поглед. — Не мога да ви упреквам.

— И понеже ме смятате за толкова честен, скъпа моя, разрешете ми да кажа още нещо: аз не съм мъж, който се дуелира лекомислено, но и никога не съм отстъпвал пред опасността. Ако с това можех да спечеля любовта ви, бих предизвикал всеки, който ми се изпечи на пътя.

Това обяснение завари Ирайн напълно неподготвена. Когато беше произнесла при венчавката своето „да“, тя го бе казала с горчивина и с нежелание. Първата седмица от брачния й живот не беше променила неотстъпчивото й държание. Но и сега тя все още се намираше пред неразрешима дилема.

Ирайн извърна глава и се загледа с празен поглед през прозореца, без да може да намери подходящ отговор. Лорд Сакстън плъзна поглед по фино очертания й профил, после надолу по закръглените форми на гърдите й, които се подаваха от полуразтворената пелерина. Очите му се спряха на това приятно място за миг, преди да се спуснат към ръцете, целомъдрено облечени в ръкавици, които Ирайн бе скръстила в скута си.

— Искате ли да спрем в Маубъри, за да посетите семейството си? — попита той след известно мълчание.

— Нямам какво да им кажа, милорд — промълви тя. — Бих предпочела да продължим за Сакстън Хол.

Лорд Сакстън се облегна на дръжката на бастуна си и се замисли над отговора й. Дори да се страхуваше от скорошното връщане в Сакстън Хол, предугаждайки намеренията му, тя все пак не пожела да отложи пристигането им у дома с посещение при роднините си.

Слънцето клонеше към залез и потапяше лицето и гърдите й в мека златна светлина. Ирайн знаеше, че той я наблюдава. Усещаше страстта в погледа му много по-силно, отколкото слънчевата топлина. След известно време, когато светлината почти изчезна, сумракът й донесе облекчение и защита от неизменния му интерес към нея. Но дори и тогава от лорда се разнасяше едно странно излъчване. Тя се почуди дали в него нямаше нещо свръхестествено, дали очите му не проникват през непрогледната тъмнина и дали някога ще изчезне парализиращият страх, който изпитваше в негово присъствие.

Когато се събуди на следващата сутрин, Ирайн узна, че лорд Сакстън вече е напуснал замъка и е оставил съобщение, че ще се върне след няколко дни. Тя прие отсъствието му с известно облекчение, макар дълбоко в себе си да изпитваше и друго чувство. Залови се за работа, за да докаже, че може да се справи поне със задълженията на господарка на дома, ако не с тези на съпруга. Домашната прислуга беше на разположение и тя нареди да мебелират някои от помещенията, а други да подредят и почистят. Това бяха хубави стаи, за които обаче от дълго време никой не се беше грижил.

Макар че много от селяните плащаха данъците си в натура, все пак някои подправки и редки храни трябваше да се купуват. Освен това кухненските запаси се бяха поизчерпали. Ирайн даде на Пейн цял списък с продукти, които трябваше да купи от пазара.

Ирайн искаше да се запознае със селяните и нареди на Танър да впрегне колата. Натоварена с билки, различни видове чай и лековити балсами, тя започна една обиколка из селата заедно с Теси. Искаше сама да види дали би могла да помогне по някакъв начин. Срещна много дружелюбни хора, които я поздравяваха с добре дошла и чиито сияещи лица и радостен смях бяха явно доказателство, че са благодарни на лорд Сакстън за завръщането му въпреки ужасяващата му външност. Ирайн с почуда отбеляза горещата им привързаност към неговото семейство, а не й убягна и това, че устните им изтъняват, когато се спомене името на лорд Талбот. Последните години не бяха лесни за тях, но след като законният господар бе встъпил отново във владение на земите си, упованието им в бъдещето беше много по-силно.

След завръщането си в замъка Ирайн откри у себе си нов кълн на уважение към своя съпруг. По време на кратките си посещения тя бе разбрала, че той вече се е опитал да облекчи, доколкото може, мизерията им. Беше отменил някои тежки данъци, наложени от лорд Талбот, а вместо тях бе издал нови, справедливи разпоредби, които позволяваха на хората да живеят добре.

Беше докарал два бика и дузина кочове от Шотландия, за да положи с тях основите на едно по-производително и доходно животновъдство. Тя скоро разбра, че има основателни причини селяните да се радват толкова много на завръщането на съпруга й.