Самотни пясъци

Дванадесета глава

„Сякаш сънуваш — мислеше си Грейс — и не си сигурен какво ще се случи нататък, но предчувстваш, че ще е чудесно. Все едно живееш в познат свят, станал неузнаваем от приятни очаквания и вълнения.“

Дните и нощите продължаваха да са изпълнени с труд, отговорности, малки радости и дребни ядове. Но при толкова любов радостите изглеждаха огромни, а ядовете — мимолетни.

Всичко, което някога беше прочела за любовта, се оказа истина, откри тя. Слънцето грееше по-ярко, въздухът ухаеше по-свежо, цветята ставаха по-пъстри, птичките чуруликаха по-мелодично. За нея всяко клише се превръщаше в действителност.

Налице бяха и откраднати мигове: бърза прегръдка пред заведението по време на почивката й, от което оставаше възбудена, очарована и дълго не успяваше да заспи през нощта. Понякога се взираше към къщата на семейство Куин с надеждата да го зърне. Имаше усещането, че е в състояние на постоянен копнеж, но сега вече той беше по-силен, понеже знаеше какво може да последва.

Какво ще последва.

Искаше да докосва и да я докосват, да предприеме отново онова бавно дълго пътуване към сладостното удоволствие и страст. Заедно с копнежа се явяваше безкрайното раздразнение, че действителността постоянно прекъсва сънищата й.

Времето, прекарано с него, й се струваше само миг.

Често се питаше дали Етан изпитва същата потребност, докато минава денят му. Представяше си, че е по-скоро нещо у нея, някаква отдавна скрита сексуална страст, за която не знаеше дали да се радва, или да се чувства засрамена.

Знаеше единствено, че го желае постоянно — с всеки изминат ден и нощта след това, прекарана в самота, тази страст се увеличаваше. Чудеше се дали би се шокирал, ако разбере.

Напразно.

Той единствено се надяваше, че правилно избра момента и всичките му извинения пред Джим, защо трябва да се прибират, преди да са проверили всички кошове, не са така нелепи, както му звучаха на него. Няма да позволи и да го обземе чувство на вина, обеща си Етан, докато завързваше лодката към кея пред дома си.

Довечера ще поработи няколко часа допълнително в работилницата, защото остави Кам сам да се труди следобед. Ако не прекарва поне по час с Грейс насаме, ако не освободи част от напрежението, ще полудее. Това няма да е от полза за никого.

И ако вече е приключила с чистенето на къщата и е тръгнала… Е, просто ще се наложи да я намери. Продължаваше да се владее, за да не я подплаши, да не я шокира, но нямаше сили да преживее деня, без да я види. Ухили се доволен, когато, минавайки през задната врата, видя все още неоправената сутрешна неразбория. Пералнята се въртеше. Значи не беше приключила. Тръгна към всекидневната — искаше да я зърне.

Възглавничките стояха подредени и пригладени, мебелите, почистени от прах, лъщяха. И когато таванът над главата му леко изскърца, вдигна глава.

В този миг реши, че Съдбата е най-добрата жена, която някога е познавал. Грейс се намираше в спалнята му. Какво по-прекрасно от това. Съвсем лесно и непринудено ще я положи на леглото, без да я шокира неимоверно. Отправи се нагоре и със задоволство чу тананикането й. В следващия миг остро желание прониза цялото му тяло. Тя не само бе близо до леглото му, а почти в него. Наведена напред, застилаше изпраните чаршафи, а дългите й крака се виждаха изпод късите панталони.

Кръвта му закипя; едва си поемаше дъх. Усети как леката болка в слабините, с която бе свикнал да живее напоследък, се засилва. Представи си как се втурва напред, поваля я в леглото, сваля дрехите й и я обладава.

И защото можеше, защото искаше, си наложи да остане където е, докато се убеди, че се владее напълно.

— Грейс?

Тя се изправи, извърна се и притисна ръка към сърцето си.

— О… Аз…

Трудно й бе да говори. Какво ще си помисли, учуди се тя, ако знае, че си е представяла двамата голи и потни в леглото.

Страните й поруменяха, което го очарова.

— Не исках да те стресна.

— Няма нищо. — Пое дълбоко дъх, но сърцето й не се успокои. — Не очаквах никого… Защо си се прибрал толкова рано днес? — Бързо преплете пръсти, понеже почувства, че е готова да го сграбчи. — Да не си болен?

— Не.

— Още няма три часът.

— Знам. — Пристъпи в стаята и я видя да свива устни, да прокарва език по тях. „Карай бавно — напомни си той, — не я подплашвай.“ — Обри не е ли с теб?

— Не. Джули я наглежда. Тя има ново котенце и Обри искаше да остане, затова…

Той ухаеше на вода, сол и слънце. Главата й се завъртя.

— Значи разполагаме с известно време. — Приближи се още повече. — Исках да те видя насаме.

— Така ли?

— Копнея да те видя насаме, откакто се любихме онази нощ. — Вдигна ръка и нежно обгърна шията й. — Желая те — пророни тихо и се наведе да я целуне.

Толкова нежни, грижовни устни. Сърцето й замря. Краката й се подкосиха. Трепереше още докато го прегръщаше, докато отвръщаше на чувствената целувка. Пръстите му се впиха в плътта й, устните му станаха настойчиви. За миг й мина през ума, че ще я обладае в момента, така както са прави, бързо, страстно и свободно.

После ръцете му нежно започнаха да я милват. Устните му по-внимателно докосваха нейните.

— Ела в леглото с мен — прошепна той. — Ела в леглото — повтори, докато я полагаше внимателно.

Тя се изви към него с очакване и копнеж, нетърпелива да смъкне дрехите му, които й пречеха да усети тялото му. Струваше й се, че са минали години, откакто го докосна за последен път, откакто усети стегнатите му мускули. Стенейки, произнасяше името му, дърпаше ризата, ръцете й изследваха, възбуждаха.

Той се задъха; гърлото му гореше. Движенията й под него го караха да бърза, да не спира, но се опасяваше, че ще я нарани, ако не внимава. Затова се опита да забави темпото, да я вкусва, вместо да я поглъща, да я прегръща, а не обладава.

Но ако предишния път тя го съблазни, сега направо го унищожаваше.

Смъкна блузата й, откри, че отдолу е гола. Тя видя очите му да пламват, да стават яркосини и сякаш я изгаряха. Беше предпазлив, за да не я нарани, да не я изплаши. Действаше бавно, въпреки желанието си да вземе повече, и то бързо, всецяло.

В следващия миг устните му бяха върху нейните. Впиха се с отчаян глад, който заплашваше да погълне и двамата.

Нямаше търпение да чака; знаеше, че ще умре, ако се забави. Единствената мисъл в главата му бе, че трябва да е сега, в момента. Свали късите й панталони и пъхна пръсти в нея.

Тя потрепери, извика, свърши. Наблюдаваше как очите й се замъгляват, как главата й се отпуска назад и как източената й шия сякаш го подканва да й се наслади. Преборвайки се със силното желание да проникне в нея, той продължи да я целува навсякъде.

После свали джинсите и се настани върху нея. Тя извика, мускулите й се стегнаха около него. И загуби разсъдък.

Бързина, горещина, сила. Още. Вдигна краката й и потъна още по-дълбоко, по-силно, а ноктите й се забиваха в раменете му. Гмурна се в нея, потреперващ от сляпа страст.

Усещанията застрашаваха да я удавят. Цялата се бе превърнала в кълбо от желание. Мина й през ум, че може да умре така. Когато настъпи следващият й оргазъм, той бе още по-силен, още по-горещ. Все едно я зашлевиха с юмрук.

Застина. Ръцете й се плъзнаха от влажните рамене на Етан. Чу дългото му тихо простенване, усети как тялото му се стяга. Когато се отпусна върху нея, дишайки учестено, тя неволно се усмихна с чисто женско задоволство.

Слънцето грееше в очите й, докато прокарваше ръка по бедрата му.

— Етан. — Извърна се да го целуне по косата. — Не, не още — пророни тя, когато той понечи да се размърда. — Не още.

Беше груб с нея и се проклинаше, че загуби контрол.

— Добре ли си?

— Ъхъ… В състояние съм цял ден да лежа тук.

— Не исках да е толкова набързо. А и не ми каза дали не те нараних. — Вдигна глава. Внимателно изучи лицето й. Видя израз на задоволство на жена, любена, макар и набързо, но щастлива. — Явно не съм.

— Фантастично е да знам, че така силно ме желаеш. — Бавно отметна кичур от изсветлялата му от слънцето коса и потрепери от вълнение, че е гола в леглото с него посред бял ден. — Опасявах се, че те желая повече, отколкото ти мен.

— Не е възможно. — За да го докаже, я целуна дълго, бавно и сладостно. — Но не искам да е така. Да крадем мигове между отделните задачи.

— Никога не съм се любила посред бял ден. — Усмихна се. — Хареса ми.

Той пое дълбоко дъх и опря чело в нейното. Ако бе възможно, щеше да прекара остатъка от деня тук, с нея.

— Трябва да намерим начин да разполагаме с повече време един за друг.

— Утре имам свободен ден. Защо не дойдеш на вечеря и… не останеш за през нощта?

— Редно е да те изведа някъде.

— Няма място, където да искам да отида. Бих предпочела да вечеряме заедно. — Усмихна се широко. — Ще ти приготвя лазаня. Наскоро получих нова рецепта.

Той се засмя, а тя го прегърна и прибави още един от най-щастливите мигове към живота си.

— Обичам те, Етан.

Всичко се люлееше около нея, в нея и едва след миг осъзна, че той вече не се смее, а е станал странно сериозен и някак скован. Лудо биещото й сърце замря, застина.

— Вероятно не искаш да го казвам, но не съм в състояние да се преборя с чувството си. Не очаквам да ми отвърнеш със същото или да изпитваш задължение да…

Леко докосна с пръст устните й, за да замълчи.

— Дай ми минутка, Грейс — помоли той тихо.

Цялата му душа преливаше от радост, надежди, опасения. Не разсъждаваше ясно. Но я познаваше добре и съзнаваше, че думите, които ще изрече са жизненоважни.

— Толкова отдавна изпитвам чувства към теб — подхвана той, — дори не знам, кога е започнало. През цялото време си повтарях, че не е редно да ги изпитвам, и затова сега ми е нужно време да привикна.

Размърда се и този път тя не направи опит да го спре. Кимна и избягвайки да срещне погледа му, посегна за дрехите си.

— Стига ми, че ме желаеш, дори може би имаш малко нужда от мен. Това е достатъчно засега, Етан. Всичко е толкова ново и за двама ни.

— Това са силни чувства, Грейс. За мен имаш по-голямо значение от всяка друга жена.

Сега вече го погледна. Щом го казва, вярваше, че е така. Сърцето й отново започна да бие обнадеждено.

— След като си изпитвал чувства към мен — силни чувства — защо не си ги споделил?

— Отначало не беше достатъчно голяма. — Прокара ръка през косите й; знаеше, че избягва прекия отговор, търси извинение и не това е истинската причина. Не можеше да я изрече. — И се чувствах неловко да изпитвам подобни мисли и чувства, докато още беше в гимназията.

Идеше и да скочи и да затанцува.

— Откакто съм в гимназията? През цялото това време?

— Да, през цялото това време. После се влюби в друг и нямах право на нищо друго, освен на приятелство.

Внимателно си пое дъх, защото й предстоеше да изповяда нещо съкровено:

— Никога не съм обичала друг. За мен винаги си съществувал само ти.

— Джак…

— Никога не съм го обичала и за всичко, което не потръгна помежду ни, съм по-виновна аз, отколкото той. Допуснах той да ме докосне пръв, понеже никога не съм се надявала да си ти. И докато осъзная колко е глупаво, вече бях бременна.

— Не бива да твърдиш, че вината е твоя.

— Напротив — така е. — За да намери работа на ръцете си, се захвана да оправя леглото. — Знаех, че не е влюбен в мен, но се омъжих за него, защото се страхувах. И известно време бях засрамена; ядосана и засрамена. — Взе възглавница и я напъха в калъфката. — До момента, когато една нощ лежах и си представях, че животът ми е приключил. Ала усетих лекото потрепване в себе си. — Затвори очи и зарови лице във възглавницата. — Усетих Обри и беше така… силно, това леко потреперване, че вече не изпитвах нито срам, нито гняв. Джак ме бе дарил с това. — Отвори очи и внимателно остави възглавницата върху леглото. — Благодарна съм му и не го виня, че ни напусна. Той никога не е усетил това потреперване. Обри никога не е съществувала истински за него.

— Постъпи като страхливец, че и по-лошо, като ви заряза седмици преди да се роди бебето.

— Може и така да е, но и аз се държах като страхливка: обвързах се с него, омъжих се за него, без да изпитвам и капчица от чувството, което имам към теб.

— Ти си най-храбрата жена, която познавам, Грейс.

— Лесно е да си храбър, когато имаш дете. Май се опитвам да ти кажа, че ако съм допуснала грешка, тя е, че толкова дълго не съм споделила с теб колко те обичам. Каквито и чувства да изпитваш към мен, Етан, те са повече, отколкото някога съм си представяла, че ще бъдат. И това ми стига.

— Влюбен съм в теб от десет години и пак не ми стига.

Вдигна втората възглавница, но тя се изплъзна от ръцете й. Стисна здраво очи, за да спре напиращите сълзи.

— Не вярвах, че ще доживея да те чуя да го изречеш. А сега ми е нужно да го повториш, за да мога отново да дишам.

— Обичам те, Грейс.

Устните й се извиха в усмивка, очите й се отвориха.

— Толкова си сериозен, почти тъжен, когато го изричаш. — Искаше да го види усмихнат и затова му протегна ръка. — Сигурно трябва да се упражняваш.

Пръстите му докоснаха нейните, когато долу се чу хлопването на мрежестата врата. Чуха се стъпки по стълбите. Още не се бяха отдръпнали един от друг, когато Сет се втурна по коридора. Спря на прага на стаята и зяпна.

Хвърли поглед към леглото, към неоправените чаршафи, към възглавницата на пода. После измести поглед, изпълнен с ярост, който не подхождаше на детското му лице.

— Копеле такова! — В думите му, насочени към Етан, имаше омраза, а в погледа към Грейс — презрение. — Мислех, че си по-различен.

— Сет. — Тя пристъпи напред, но той се обърна. — Господи, Етан…

Понечи да хукне след момчето, но той я хвана за ръката.

— Не. Аз ще отида при него. Знам какво изпитва. Не се безпокой.

Стисна ръката й, преди да излезе. Въпреки това тя го последва до площадката. Никога не бе виждала такава омраза в очите на дете.

— По дяволите, Сет, хайде побързай. — Кам затръшна входната врата точно в мига, когато Етан се появи в подножието на стълбището. Кам хвърли поглед нагоре, видя Грейс и се ухили. — Охо…

— Нямам време за глупави шеги — сряза го брат му. — Сет току-що изхвърча навън.

— Какво? Къде? — Кам сякаш изведнъж проумя и остана потресен. — Шибана работа! Трябва да е излязъл отзад.

— Отивам при него. — Поклати глава, преди Кам да успее да възрази. — В момента е бесен на мен. Смята, че съм го предал. Аз трябва да се оправя с него. — Хвърли поглед към Грейс. — Погрижи се за нея — подхвърли тихичко на Кам и се отправи към задната врата.

Подозираше, че Сет е хукнал към горичката, и се надяваше момчето да не навлезе прекалено дълбоко в мочурището. Изпита облекчение, дочувайки изшумоляването в храстите.

Лесно откри къде Сет се е отклонил от пътечката. Етан си прокара път през преплетените клони. Листата на короните отчасти го щадяха от най-безмилостните лъчи на слънцето, но влагата беше невероятна.

Пот се лееше по гърба му и се стичаше по челото му, докато търпеливо вървеше и чакаше. Добре съзнаваше, че Сет го избягва, иска да изчезне. Най-накрая седна на повален дънер — прецени, че е по-лесно да остави момчето да дойде при него.

Минаха десетина минути, но най-сетне Сет се приближи.

— Няма да се върна с теб. — Само дето не го заплю. — Ако се опиташ да ме принудиш, пак ще избягам.

— Нямам намерение да те принуждавам да правиш каквото и да било.

Седнал на дънера, Етан го изучаваше. По мръсното лице на детето се виждаха ивиците от стеклата се пот. Беше зачервено от горещината и гнева; ръцете и краката му — изподрани от бодлите на храстите.

— Искаш ли да седнеш и да поговорим? — попита Етан, спокойно.

— Не ти вярвам нито на една дума. Ти си лъжец. И двамата сте шибани лъжци! Да не се готвиш да ми кажеш, че не сте се чукали?

— Не, нищо подобно не сме правили.

Сет така светкавично се нахвърли върху него, че го изненада и първият удар попадна в брадичката му. Щеше да признае — но доста по-късно, — че момчето има страхотен удар. В момента обаче се съсредоточи да се пребори с него и да го повали на земята.

— Ще те убия, копеле такова! Копеле! При първа възможност ще те довърша.

Викаше, дърпаше се и чакаше да се стоварят гневните удари.

— Задръж малко. — Раздразнен, че чевръстите, потни ръце постоянно му убягват, той леко разтърси момчето.

— Нищо няма да постигнеш така. По-голям съм от теб и ще те прикова към земята, докато изпуснеш парата.

— Махни си ръцете от мен. — Сет стисна зъби и процеди: — Син на курва.

Ударът бе по-сериозен и по-остър от юмручния. Етан си пое дъх, бавно издиша и кимна.

— Да, точно такъв съм. Затова двамата с теб така добре се познаваме. Можеш да побегнеш, когато те пусна, Сет. Можеш да ме залееш с помия. Хората очакват точно това от нас. Нали сме синове на курви. Но мислех, че искаш нещо по-добро за себе си.

Етан го пусна и избърса кръвта от устата си.

— За втори път ме удряш в лицето. Още веднъж и така ще наложа задника ти, че няма да можеш да седнеш цял месец.

— Мразя те, скапаняк такъв!

— Добре. Но е редно да знаеш защо точно ме мразиш.

— Единствено си искал да се навреш между краката й, а тя си ги разтвори за теб.

— Мери си приказките. — Етан светкавично го сграбчи за предницата на ризата. — Да не си посмял да говориш за нея по този начин. Имаше достатъчно разум веднага да усетиш що за човек е Грейс. Именно затова й се довери, затова държиш на нея.

— Хич не ми пука за нея — изтърси Сет и се наложи да преглътне здравата, за да не се насълзят очите му.

— Ако не държеше, нямаше да си така бесен и на двама ни. И нямаше да изпитваш чувството, че сме те предали. — Пусна го и разтърка брадичката си. Знаеше колко отчайващо безпомощен е да описва чувства. Особено своите. — Ще ти говоря направо. — Отпусна ръце. — Прав си по отношение на онова, което се случи вкъщи преди да си дойдеш, но грешиш по отношение на онова, което означава.

Устните на момчето се извиха в присмехулна усмивка.

— Напълно съм наясно какво значи да се чукаш.

— Да. Ти го познаваш от грозните звуци от съседната стая, забързани викове в тъмнината, гадни миризми, преминаващи от ръка в ръка пари.

— Само защото не й плати, не значи…

— Млъкни — прекъсна го търпеливо. — Навремето мислех, че сексът е именно това или се проявява само под такава форма: безсърдечен, свиреп и понякога дори жесток. От другия изискваш единствено, което можеш да получиш ти. Така че става и егоистично. Достигаш до някакво облекчение, вдигаш си панталоните и си заминаваш. Не е нещо чак толкова нередно, ако няма значение и за двама ви, ако ти помага да изкараш нощта. Но не това е единственият начин и определено не е най-добрият.

Надяваше се — мина му през ума — друг да обясни тези неща на момчето, когато му дойде времето. Но излизаше, че времето е дошло, а задачата се пада на него.

Нямаше таланта да изговори всичкото с усмивка и намигване, както вероятно щеше да постъпи Кам, или гладко и ясно като Филип. Думите идваха от сърцето му и той се молеше да е прав.

— Сексът може да е като яденето. Просто задоволяване на глад. Понякога плащаш храната, понякога предлагаш нещо в замяна и ако си честен, даваш толкова, колкото получаваш.

— Сексът си е секс. Просто го разкрасяват, за да продават книгите и филмите.

— Смяташ ли, че това е единственото между Анна и Кам?

Сет сви рамене, но се замисли.

— Помежду им съществува нещо, което има значение; то е трайно, върху него може да се гради. Ти не си расъл така, нито началото на моя живот мина по този начин, затова ти говоря направо. — Етан разтърка очите си. — Когато държиш на някого, е по-различно от това другият да е само лице или тяло, подходящо или готово да откликне на желанието ти в момента. Изживявал съм го. Повечето хора подхождат така. Но е различно, когато един-единствен човек има значение, когато държиш само на него. Когато в действията си не се ръководиш изключително от глад. Когато искаш — повече от всичко на света — да дадеш повече, отколкото да взимаш. С никоя не съм се чувствал така, както с Грейс.

Сет отново сви рамене и се загледа встрани, но не и преди Етан да зърне нещастния израз на лицето му.

— Знам, че държиш на нея, че чувствата ти са истински, силни и важни. Вероятно част от теб иска тя да е съвършена, да не изпитва потребностите на другите жени. Според мен една съществена част от теб иска да я защити, да е сигурна, че никой няма да я нарани. Затова споделям с теб онова, което казах и на нея — обичам я. Никога не съм обичал друга.

Момчето продължаваше да гледа към мочурището. Всичко го болеше, но като че ли най-ужасен беше срамът.

— А тя обича ли те?

— Да, обича ме. Но Бог ми е свидетел, че не ми е ясно защо.

Сет си помисли, че знае защо. Етан бе силен и не се фукаше, не се правеше на велик. Вършеше онова, което трябва, което е правилно.

— Мислил съм си, че когато порасна, ще се грижа за нея. Предполагам, че ти звучи глупаво.

— Никак. — Внезапно и силно му се прииска да притисне момчето към себе си. — Напротив. Смятам, че е чудесно. Гордея се с теб.

Сет го стрелна с поглед, но бързо го отклони.

— Аз някак, да знаеш, я обичам. Някак. Не че искам да я видя гола или нещо — добави забързано. — Просто…

— Разбирам те. — Младият мъж прехапа устни, за да не се ухили. Облекчението, което изпитваше, му бе по-приятно от студена бира в горещ летен ден. — Все едно, че ти е сестра и искаш най-доброто за нея.

— Да. — Сет въздъхна. — Май нещо такова.

Етан замислено изрече:

— Трудно е човек внезапно да види, че сестра му е била с някакъв тип.

— Аз я нараних. Исках да го направя.

— Да, огорчи я. Редно е да се извиниш, ако желаеш нещата да се оправят.

— Ще реши, че съм глупак. Едва ли ще разговаря с мен.

— Тя самата искаше да те последва. Предполагам, че вече нетърпеливо крачи из задния двор и се побърква от притеснение.

Сет въздъхна дълбоко, но заприлича прекалено много на изхлипване, за да се хареса на когото и да било от двамата.

— Изтормозих Кам да ме доведе до вкъщи, за да си взема бейзболната ръкавица. И тогава… ви видях и се сетих как живеех при Глория и какво правеше тя с мъжете.

„Сексът за нея — помисли си Етан — е бизнес: грозен и бездушен.“ Затова се обади:

— Трудно е да се забравят подобни неща. — Понеже все още му беше трудно да говори, изричаше думите бавно. — Когато се любиш, защото обичаш, защото държиш на другия, защото е в реда на нещата, той е чист.

Момчето подсмъркна и избърса очи.

— Трябваше да ме фраснеш, дето наговорих онези неща.

— Прав си — отвърна Етан след миг. — Ще го сторя следващия път. А сега да се прибираме.

Надигна се и изтупа панталоните си, преди да протегне ръка. Сет го погледна и видя доброта, търпение и съчувствие. Качества, на които някога би се присмял, защото ги бе срещал толкова рядко у хората, които го заобикаляха навремето.

Сложи ръката си в десницата му и без да си дава сметка, не я изтегли дори когато тръгнаха по пътечката.

— Защо не си ме ударил нито веднъж?

„Малко момченце — помисли си Етан, — прекалено много ръце са се вдигали срещу теб през краткия ти живот.“

— Може би се страхувам, че ще отвърнеш на удара.

Сет изсумтя и примигна бързо, за да попречи на сълзите да бликнат.

— Глупости!

— Вярно, дребен си — продължи младият мъж, като измъкна шапката от джоба му и я нахлузи върху главата му, — но си доста пъргав.

Сет си наложи да диша дълбоко, за да се успокои и да се овладее донякъде, когато излязат от гората и поемат по огряната от слънцето ливада.

Видя Грейс в двора. Беше се обгърнала с ръце сякаш й беше студено. Забеляза ги, направи крачка напред и спря.

Етан усети как ръката на момчето се стяга в неговата и я стисна за кураж.

— Доста ще помогне да се сдобрите — прошепна тихо той, — ако изтичаш при нея и я прегърнеш. Страхотна е по прегръдките.

Именно така искаше да постъпи, но се страхуваше дали да рискува. Погледна към Етан, прочисти си гърлото и изправи рамене.

— Предполагам, че мога да го направя, ако това ще я накара да се чувства по-добре.

Младият мъж остана назад; загледа се как момчето хуква по ливадата, как лицето на Грейс засилва и широко се усмихва, разтваряйки ръце, за да го посрещне.