Самотни пясъци

Осма глава

Сет дебнеше кога ще пристигнат. Като извинение да се мотае в предния двор послужиха кучетата. Е, не беше съвсем неточно, помисли си той. Нали се опитваше да научи Фулиш не само да гони оръфаната топка, но и да я носи обратно, както правеше Саймън. Проблемът беше, че Фулиш я връщаше, но после очакваше да се бори с него, за да я получи.

Не че Сет имаше нещо против. Разполагаше със запас от топки, пръчки и едно старо въже, което Етан му даде. Беше готов да ги мята и да се бори за тях, докато кучетата са склонни да тичат. Което, по негова преценка, можеха да правят непрекъснато.

Но докато играеше с кучетата, се ослушваше за приближаваща се кола.

Знаеше, че са на път за вкъщи, защото Кам им телефонира от самолета; най-върховното нещо според представите на Сет. Нямаше търпение да сподели с Дани и Уил как е разговарял с Кам, докато той е летял над Атлантическия океан.

Вече погледна в атласа — видя къде е разположена Италия и по-точно Рим. Прокара няколко пъти пръст напред-назад между Рим и залива Чесапийк и до източния бряг на Мериленд, където се намираше Сейнт Кристофър.

На моменти се опасяваше, че няма да се върнат. Представяше си как Кам се обажда и съобщава, че са решили да останат, защото той отново ще се посвети на състезанията.

Знаеше, че Кам е живял къде ли не и се е състезавал с яхти, коли и мотоциклети. Рей му разказа, а в кабинета имаше дебел албум, пълен с всевъзможни изрезки от вестници и списания за спечелените от Кам състезания. И с колко жени се е познавал.

Знаеше още, че Кам е спечелил важно състезание точно преди Рей да се блъсне с колата в телефонния стълб и да умре.

Филип най-после го откри в Монте Карло. Сет намери в атласа и Монте Карло и установи, че градът не е много по-голям от Сейнт Кристофър. Там обаче имаше дворец, елегантни казина и дори принц.

Кам се завърна вкъщи, преди Рей да почине. На момчето му беше известно, че не възнамеряваше да остане дълго, но въпреки това остана. След като се посдърпаха нещо, Кам му съобщи, че няма да ходи никъде. Винаги са спорили и сега ще бъде същото.

Да, но всичко това се случи, преди Кам да се ожени и преди да се върне в Италия. Сет се тревожеше да не би младоженците да го забравят, а също и дадените обещания.

Но те се връщаха.

Не искаше да се досетят, че ги чака, че се вълнува от пристигането им. Не разбираше защо се чувства така. Отсъстваха само две седмици, а и Кам беше такъв досадник.

А сега и Анна ще живее вече тук; всички ще му натякват да внимава какво говори, защото в къщата има жена.

Малко се притесняваше, че Анна сигурно ще промени някои неща. Какво от това, че като социална служителка отговаря за него? Може да й писне да има хлапе в къщата. И разполага с власт да го отпрати.

Припомни си обаче колко готино и честно се държеше винаги с него; от момента, когато седнаха да говорят в училищния бюфет.

Но да работиш по даден случай е едно, а да живееш в една къща с обекта на случая е съвсем друго, нали?

А може би — просто може би — се е държала гот, защото й е било приятно и Кам да се навърта наоколо. Искала е да се омъжи за него. И сега нищо не налага да се държи по този начин. Защо например да не впише в някои от своите отчети, че е по-добре да го преместят някъде?

Е, ще си отваря очите и ще види. Все ще успее да избяга, ако нещата тръгнат на зле. Но от самата мисъл стомахът му се свиваше на топка, както никога досега.

Искаше да остане тук; да тича из двора и да мята пръчки на кучетата; да става от леглото още по тъмно, да закусва заедно с Етан и да ходят на лов за раци; да помага в работилницата или да се отбие при Дани и Уил.

Да яде истинска храна, когато е гладен, и да спи в легло, което не мирише на нечия пот.

Рей му обеща всичко това и макар Сет никога да не бе вярвал на никого, на него му повярва. Рей може и да му е баща, а може и да не е. Но той знаеше, че плати на Глория много пари. Сега вече мислеше за нея като за Глория, а не като за своя майка. Така поставяше по-голямо разстояние помежду им.

А сега Рей е мъртъв; но той накара синовете си да обещаят, че ще се грижат за него в къщата до водата. Според Сет идеята едва ли им е допаднала особено, но те обещаха. А той вече се убеди, че братята Куин държат на дадената дума.

Ако сега я нарушат, знаеше, че ще е наранен по-дълбоко от всякога.

Затова чакаше и щом чу колата, му премаля от вълнение и нерви.

Саймън излая два пъти за поздрав, но Фулиш вдигна страхотна врява. Елегантната бяла кола зави по алеята и двете кучета се втурнаха натам с развети като знамена опашки. Сет натика изпотените си от притеснение ръце в джобовете и нехайно ги последва.

— Здравей — поздрави го Анна с лъчезарна усмивка.

Сет виждаше с какво е пленила Кам. Самият той няколко пъти тайничко рисува лицето й. Много обичаше да рисува. Точното му око на художник оценяваше правилните й черти, тъмните бадемови очи, гладката златиста кожа, пълните устни и екзотичните скули. Вятърът развяваше тъмните й къдрици. Халката на ръката й проблесна, докато слизаше от колата.

И го свари неподготвен за прегръдката, която последва.

— Какво великолепно посрещане!

Макар да се изненада и да му се щеше да поостане сгушен в нея, той се отдръпна.

— Ами… Просто си играех с кучетата. — Погледна към Кам. — Здравей.

— Здрасти, хлапе. — Строен, смугъл, с малко опасни пламъчета в очите, Кам се измъкна от колата. Усмивката му бе по-бърза от тази на Етан и по-остра от тази на Филип. — Тъкмо навреме да ми помогнеш за багажа.

— Е, добре. — Сет погледна към купчината багаж върху покрива на колата. — Вие не се помъкнахте натам с толкова много боклуци.

— Там понакупихме и малко италиански боклуци.

— Не можех да се спра — обади се Анна и се засмя. — Наложи се да купим допълнителен куфар.

— Два — уточни Кам.

— Единият е съвсем малък, така че не се брои.

— Щом казваш. — Съпругът й отвори багажника и измъкна обемист тъмнозелен куфар. — Предоставя ти се възможност да носиш онзи, дето не се брои.

— Още отсега впрягаш булката си на работа, така ли? — Филип се приближаваше към колата. — Аз ще го взема, Анна — предложи той и я целуна по начин, който накара Сет да погледне Кам многозначително.

— Пусни я, Фил — предложи Етан тихо. — Не ми се ще Кам да те убие, преди да влезе в къщата. Добре дошла — добави той, когато Анна се извърна да го дари със същата целувка, с каквато Фил я посрещна.

— Хубаво е да се прибереш у дома.

Както се оказа, малкото куфарче беше пълно с подаръци. Анна незабавно се зае да ги раздава. Сет гледаше футболната фланелка на сини и бели райета, която получи. Никой никога не му беше носил подарък, връщайки се от пътуване. Всъщност, ако се замисли, можеше да преброи на пръстите на едната ръка подаръците, които въобще някога бе получавал.

— В Европа страшно си падат по футбола — му каза тя. — Наричат го така, но не го играят като нас. — Бръкна по-дълбоко и измъкна книга с лъскави корици. — Надявам се това да ти хареса. Не е същото като да видиш оригиналите. От някои направо ти трепва сърцето, но ще добиеш известна представа.

Книгата, пълна с картини във всякаква големина, с разкошни цветове, просто заслепяваше очите. Книга с репродукции. Значи се е сетила, че обича да рисува, и е помислила за него.

— Бива си я — пророни той тихо, защото нямаше доверие на гласа си.

— Искаше да купи обувки на всички — обади се Кам. — Едва я спрях.

— Затова на себе си купих поне шест чифта.

— Мислех, че са четири.

— Шест — уточни тя с усмивка. — Успях да скрия два от теб. О, Филип, видях такива разкошни бутици. Идеше ми да заплача.

— Армани видя ли?

— О, да — увери го тя с въздишка, пълна с копнеж.

— Сега на мен ми иде да заплача.

— По-късно можете да си поплачете — намеси се Кам.

— Умирам от глад.

— Грейс беше тук. — Сет изгаряше от нетърпение да пробва фланелката, но реши, че ще се изложи. — Изчисти всичко, накара ни да се измием в залива и изпържи пиле.

— Грейс е пържила пиле?

— Направи и картофена салата.

— Няма по-уютно място от дома — промърмори Кам и тръгна към кухнята.

Сет изчака няколко секунди и го последва с думите:

— Май и аз мога да изям още едно парче.

— Нареди се на опашка — отвърна Кам, докато вадеше купите от хладилника.

— В самолета не ви ли храниха?

— Онова беше за тогава, а това е за сега. — Той си напълни чиния с храна и се настани на плота. Хлапето е почерняло и изглежда здраво, отбеляза той. Все още е напрегнато, но вече бе загубило вида си на готов да побегне заек. Зачуди се дали Сет ще се изненада колкото него, ако узнае, че устатото хлапе всъщност му е липсвало. — Е, как я карахте?

— Добре. Училището свърши. Помагам на Етан за яхтата. Но ми плаща мизерно.

— Анна ще иска да знае какво пише в бележника ти.

— Шестици — отвърна Сет с пълна уста и Кам почти се задави.

— По всичко?

— Да. К’во толкова?

— Адски ще й хареса. Искаш ли да спечелиш още точки пред нея?

Сет сви рамене, докато се чудеше какво ли ще искат да направи, за да зарадва жената на къщата.

— Може би.

— Сложи футболната фланела. Почти половин час избира, докато се спре на тази. Ще натрупаш много точки, ако я облечеш още същата вечер, след като ти я е дала.

— Така ли? — Толкова ли е просто, помисли си Сет и се отпусна ухилен. — Тогава да взема да я нахлузя и направо да я втрещя.

— Фланелката явно му хареса — отбеляза Анна, докато прибираше внимателно съдържанието на един от куфарите. — А и албума… Много съм доволна, че го взехме.

— Да, харесаха му.

Според Кам можеше спокойно да се разопакова на следващия ден, дори — следващата седмица. Но пък му бе приятно да лежи и да я наблюдава — да наблюдава как съпругата му, помисли си той странно развълнуван — се суети из стаята.

— Не се скова, когато го прегърнах. Това е добър признак. И общуването му с Етан и Филип е по-непринудено и естествено, отколкото само преди две седмици. Чакаше с нетърпение да те види отново. От мен се чувства леко застрашен. Появявам се в момент, точно когато е свикнал как стават нещата тук. Затова изчаква и наблюдава какво ще последва. Но и това е добре. Означава, че възприема мястото за свой дом. Аз съм натрапникът.

— Вие, госпожице Спинели?

Тя извърна глава и стрелна вежди нагоре.

— Искаш да кажеш госпожо Куин.

— Защо не забравиш за работата си като социален служител до понеделник?

— Не мога. — Измъкна една от новите си обувки от кутията и почти измърка от удоволствие. — Социалният работник е твърде доволен от статуса на този конкретен случай. А госпожа Куин, новопоявилата се снаха, твърдо е решила да спечели доверието на Сет, а може би дори и чувствата му.

Готвеше се да прибере обувката и се зачуди колко време да изчака, преди да помоли Кам да преправи дрешника, че да побира повече. Знаеше точно какво иска, а той беше толкова сръчен. Обърна се към него. Наистина толкова неща умееше да прави…

— Дали да не довърша разопаковането утре?

Той бавно се усмихна.

— Най-добре.

— Изпитвам известна вина. Грейс е изчистила къщата безупречно.

— Защо не дойдеш насам? Заедно ще се опитаме да премахнем това чувство на вина.

— Защо не, наистина?

Хвърли обувката през рамо, засмя се и скочи върху него на леглото.

— Започва да се оформя.

Кам изучаваше яхтата. Беше едва седем, но вътрешният му часовник бе настроен на италианско време. Събуди се рано и не виждаше причина да позволи на братята си да проспят деня.

Братята Куин стояха под ярката светлина на крушките в работилницата и обмисляха предстоящата работа. Последвалият ги Сет също пъхна ръце в джобовете, разкрачи крака и загледа яхтата със сериозно изражение.

За пръв път от доста време четиримата щяха да работят заедно. Вълнението му беше голямо.

— Предлагам да започнем работа по каютата — обади се Етан. — Според изчисленията на Филип ще са нужни четиристотин часа.

Кам изсумтя.

— Мога да я направя за по-малко.

— По-важно е да се направи както трябва — възрази Филип, — отколкото да се направи бързо.

— Мога да го направя бързо и както трябва. Клиентът ще пусне на вода тази кукличка, заредена с шампанско и хайвер, след по-малко от четиристотин часа.

Етан кимна. Кам бе намерил вече клиент, готов да си поръча спортна яхта за риболов, затова искрено се надяваше да стане така.

— Тогава да се захващаме за работа.

А и работата му помагаше да не мисли за неща, по които не биваше да се отплесва. Трябваше да се съсредоточи върху конкретни действия, особено ако му бяха мили ръцете. Етан внимателно завъртя дървото, от което щеше да стругова мачтата. Предпазните наушници приглушаваха звука от мотора и гърмящото радио.

Предполагаше, че останалите разговарят от време на време. И че понякога се чува ругатня. Усещаше мириса на дърво, на катран и на епоксидна смола.

Преди години тримата заедно построиха рибарската му лодка. Не бе кой знае каква красавица, но се оказа здрава и бърза. Построиха и втора, защото имаше твърдото намерение да лови и миди — друг традиционен поминък за района. Сега миди почти не се намираха, а неговата лодка се присъедини към другите в залива, с които през лятото се разхождаха туристи.

По време на сезона я даваше под наем на брата на Джим, защото и двамата имаха полза и бе единственият практичен начин, по който да се постъпи. Но малко се смущаваше, че използват така хубавия плавателен съд. Както се смущаваше от мисълта, че други хора живеят и спят в неговата къща.

Но парите не бяха за подценяване. Смехът на Сет се чу през предпазните наушници и му напомни колко повече са необходими и важни те в момента.

Ръцете му изтръпнаха от работа и той изключи струга, за да си почине. Свали наушниците. Шумът нахлу в ушите му.

Чуваше как отекват ударите от чука на Кам, който работеше под палубата. Сет лакираше усилено, а Филип се занимаваше с по-неприятното покриване на повърхността с креозот.

Изпита известна гордост, като ги наблюдаваше и почти си представи баща си, застанал до него с широка усмивка на лицето.

— Истинска картинка — подхвърли Рей. — От онези, които майка ви и аз най-много обичахме да съхраняваме. За да ни останат като спомен, когато пораснете и поемете по своя път. Не ни се удаде напълно, защото тя първа си замина.

— Още ми липсва.

— Знам. Тя беше като лепилото, което ни държеше заедно всички. Но добре си свърши работата, Етан, защото още не сте се разделили.

— Мислех си, че ще умра, ако ви нямаше — тя, ти, останалите.

— Грешиш. — Рей постави ръка върху рамото му и поклати глава. — Винаги си бил силен. Измъкна се от ада не само благодарение на нас, но и благодарение на онова, което представляваш ти. По-често трябва да си го повтаряш. Погледни как се справя Сет. Подхожда към нещата по-различно от теб, но притежава много от твоите качества. Привързал се е по-силно, отколкото би искал. Замисля се по-дълбоко, отколкото изглежда. И потребностите му са далеч по-големи, отколкото би признал дори пред себе си.

— Виждам и част от теб в него. — Етан си позволяваше да го сподели за пръв път. — Не знам как да се чувствам.

— Странно. А аз виждам частица от всеки от вас у него. — Потупа го по гърба. — Страхотна яхта се получава. Майка ви много щеше да се радва.

— Братята Куин градят така, че да не се посрамят — промърмори Етан.

— С кого говориш? — попита Сет.

Той премигна и разтърси глава.

— Какво? — Прокара ръка по челото си и отмести шапката. — Какво?

— Господи, как странно изглеждаш! — Момчето не сваляше очи от него. — Защо стоиш тук и си говориш сам?

— Аз… — „Заспах и сънувах ли“ — учуди се той. — Мислех. Просто мислех на глас. — Изведнъж шумовете и миризмите наоколо нахлуха в главата му. — Трябва да изляза на въздух — промърмори и тръгна към задната врата.

— Странно — повтори Сет. Понечи да каже нещо на Филип, но се разсея, защото Анна се появи при предните врати с огромна кошница.

— Има ли гладни?

— Да — увери я Сет, който никога не губеше апетит, и тръгна към нея. — Донесе ли пилето?

— Каквото е останало — отвърна тя. — И сандвичи с шунка, дебели като тухли. Хладилната чанта със студен чай е в колата. Защо не я донесеш?

— Моят герой — похвали го Филип и изтри ръце в джинсите, преди да поеме кошницата от Анна. — Хей, Кам! Тук има една фантастична жена, донесла е храна.

Ударите на чука престанаха мигновено. Секунди по-късно главата на Кам се подаде.

— Жената е моята и на мен се пада правото пръв да опитам храната.

— Има предостатъчно за всички. Грейс не е единствената, която успява да нахрани група изгладнели мъже, макар пърженото й пиле да е като дар от Бога.

— Чудесно го приготвя — съгласи се Филип. Остави кошницата върху импровизираната маса — парче шперплат, закрепено на две магаренца. — Редовно готвеше за Етан, докато ви нямаше. — Отхапа от сандвича с шунка. — Имам чувството, че нещо става там.

— Къде там? — попита Кам, ровейки из кошницата.

— Между Етан и Грейс.

— Сериозно?

— Ъхъ… — Първата хапка накара Филип да примижи от удоволствие. Може и да предпочиташе френска кухня, поднесена във фин порцелан, но беше в състояние да оцени и богат сандвич с шунка върху картонена чиния. — Благодарение на безпогрешните ми умения в наблюдението забелязах известни неща. Вторачва се в нея, когато не го гледа. Тя го наблюдава, когато не я гледа. А и дочух някои интересни клюки от Марша Тътъл. Работи в заведението заедно с Грейс — поясни той на Анна. — Снидли слага охранителна сигнализация и вече забранява на сервитьорките да са сами при затваряне на заведението.

— Нещо случило ли се е? — попита младата жена.

— Да. — Хвърли поглед през рамо да се увери, че Сет не се е върнал. — Преди няколко вечери, след като затворили, някакъв долен тип се върнал. Грейс била сама. Нахвърлил й се и, според Марша, се готвел да продължи нататък. Но така се случило, че Етан бил отвън. Интересно съвпадение, ако ме питате, когато става дума за нашето ранно лягащо си и ранно ставащо братле. Както и да е — нанесъл му няколко удара — завърши и отново се зае със сандвича.

Кам се замисли за стройната, фина Грейс. Замисли се и за Анна.

— Надявам се ударите да са били здрави и хубави.

— Уверявам ви, че онзи тип не си е тръгнал, подсвирквайки си. Разбира се, Етан нищо не ми каза: узнах го от Марша на пазара в петък вечер.

— Грейс пострадала ли е?

Анна прекалено добре знаеше какво е да си като в капан, да си безпомощен, да си изправен пред онова, което определени мъже са готови да сторят на жените. Или на децата.

— Не. Вероятно се е постреснала, но в това отношение прилича на Етан. И думичка не е споделила за станалото. Но вчера си хвърляха дълги мълчаливи погледи. И след като Етан я откара вкъщи, се върна бесен. — Филип се ухили, като се сети. — Което въобще не е типично за него. Взе си няколко бири и отиде на брега поне за час.

— Грейс и Етан. — Кам се замисли. — Подхождат си. — Забеляза, че Сет се връща, и смени темата: — Къде е Етан между другото?

— Излезе. — Момчето с облекчение остави хладилната чанта на пода и кимна към задната врата. — Имал нужда от въздух и май си е така, защото преди това стоеше и си говореше сам. — Спусна се към кошницата. — Приличаше на човек, който разговаря с призрак. Изглеждаше странно.

Кам усети как го полазват тръпки по гърба. Но продължи да се държи естествено и спокойно напълни чиния с храна.

— И аз май се нуждая от глътка въздух. Ще отида да му занеса сандвич.

Видя брат си, застанал в края на кея, да се взира във водата. Пред него се откриваше бреговата ивица на Сейнт Кристофър и хубавите му къщички от двете страни, но той гледаше право към хоризонта.

— Анна ни е донесла храна.

Замисленото изражение на Етан изчезна и той се обърна.

— Много мило от нейна страна. Извади късмет с нея, Кам.

— Съзнавам го. — Канеше се да направи нещо, което го изнервяше. Но нали в крайна сметка бе мъж, който обича да живее рисковано? — Още помня деня, когато я видях за пръв път. Светът ми беше крив. Току-що погребахме татко и всичко, което исках, сякаш ми се изплъзваше. Същия ден хлапето ми създаде доста неприятности; ядосвах се, защото няма да се върна в Европа, да се състезавам, а трябва да остана тук.

— С връщането си ти направи най-голяма жертва.

— Така ми се струваше тогава. Но после, докато оправях стъпалата на верандата, в двора се появи Анна Спинели. Тя ме порази.

Тъй като храната стоеше пред него, а Кам очевидно имаше желание да говори, Етан взе чинията и приседна.

— С лице като нейното няма начин да не порази някой мъж.

— Така е. Аз и без това не се чувствах на себе си. Само преди час сякаш бях говорил с татко, седнал на задната веранда.

Етан кимна.

— Винаги е харесвал именно това място.

— Не искам да кажа, че буквално седеше там. Но аз го виждах. Точно както те виждам теб сега.

Брат му бавно извърна глава и го погледна в очите.

— Видял си го да седи на задната веранда?

— И поговорих с него. И той ми говореше. — Кам сви рамене и се загледа към водата. — Затова реших, че халюцинирам. Вероятно от стреса, тревогите и гнева. Исках да му кажа някои неща, да му задам някои въпроси. Затова сметнах, че си въобразявам как той седи там. Но не е съвсем така.

Етан бавно се надигна.

— Как си го обясняваш?

— Беше наистина там и първия път, и после.

— После?

— Да. Последният път беше сутринта преди сватбата. Каза, че засега това е всичко, защото съм разбрал и прозрял каквото трябва. — Кам прокара ръка през лицето си. — Сякаш отново се разделих с него. Но този път ми беше някак по-лесно. Не получих отговор на всичките си въпроси, но поне знаех отговорите на най-важните. — Въздъхна, изпита известно облекчение и си взе картофче от чинията на Етан. — А сега ми кажи: как мислиш, дали съм луд, или разбираш за какво ти говоря.

Замислен, Етан раздели един от сандвичите на две и му подаде половината.

— Когато следваш водата, започваш да проумяваш, че има нещо повече в нещата от това да ги видиш и да ги докоснеш. Като сирените и водните чудовища. — Леко се усмихна. — Моряците знаят за тях, независимо дали са ги виждали или не. Не мисля, че си луд.

— А ще ми кажеш ли останалото?

— И аз имах сънища. Или поне смятах, че са сънища — поправи се той. — Но напоследък някои ми се явиха на яве. Вероятно и аз имам въпроси, но се бавя да ги задам на някого. Приятно е да се чуе гласът му, да се види лицето му. Не разполагахме с достатъчно време да се сбогуваме, преди да почине.

— Може би това обяснява нещата донякъде. Но не съвсем.

— Не е. Но не знам какво още иска да направя.

— Сигурно ще се навърта наоколо, докато разбереш. — Кам отхапа от сандвича и почувства ужасно удовлетворение. — Е, какво мисли за яхтата?

— Вижда му се истинска красавица.

— Прав е.

Етан започна съсредоточено да разглежда сандвича си.

— Ще разкажеш ли на Фил за това?

— Не. Но нямам търпение кога и него ще го сполети. Колко залагаш на това, че ще се обърне към някой моден психоаналитик? Ще е някой с доста титли пред името и кабинет в представителната част на града, бас държа.

— Някоя — уточни Етан ухилен. — Ще иска да е привлекателна психоаналитична, щом ще ляга на диван. Хубав ден — добави той, изведнъж усетил топлия бриз и галещите лъчи на слънцето.

— Разполагаш с още десет минути да му се наслаждаваш — подхвърли Кам. — После отново се залавяш за работа.

— Да. Съпругата ти прави дяволски хубави сандвичи. — Наклони замислено глава. — Как мислиш, дали ще се справи с лъскане на дърво с гласпапир?

Кам си представи гледката и прецени, че му харесва.

— Хайде да отидем да се опитаме да я навием.