Седем синове

Глава четиринадесета

Последвах Джейс надолу по стълбите и през кухнята. Не погледнах към обслужващото гише, тъй като не знаех дали ще се върна обратно. Последното нещо, което исках да видя, докато излизах, бе майка ми.

Бях изплашена. Бях забравила колко откачен беше Дорнан. И не можех да изтрия спомена за кръвта и остатъците от мозъка на бедното момче от съзнанието си.

Когато Джейс зави наляво по коридора, аз се поколебах.

— Хайде — каза той, — моторът ми е в тази посока.

— О! — отвърнах. — Мислех, че ще вземем кола или нещо подобно.

Той се ухили и ме изгледа от горе до долу.

— Намираме се в моторен клуб, Саманта, а не в шибан клуб на миниван.

— Нямам каска и яке. — Погледнах надолу към босите си крака. — Нито обувки.

Джейс просто се засмя и продължи да върви напред.

— Мислиш, че си първото момиче, което идва тук без каска, яке и обувки?

Е, нямах какво да отвърна в случая, затова просто присвих небрежно рамене.

Джейс плъзна масивната стоманена врата в края на коридора и ме подкани да вляза. Веднага бях ударена от смесената миризма на масло, кожа и пот. Огледах се наоколо, разглеждайки внушителната колекция „Харли Дейвидсън“, която беше разпределена на два-три реда навътре в гаража.

— Колко много мотори — въздъхнах, присвивайки очи от флуоресцентната светлина, която осветяваше просторното място.

Джейс се придвижи до огромната вана, пълна с каски, и ми направи знак да се приближа, когато измъкна една. Внимателно се промуших през лабиринта от метал, знаейки, че дори най-малкият удар по някой от моторите щеше да предизвика домино ефект в огромни пропорции.

Постави каската на плота до него и ми подаде чифт женски бели маратонки. Бяха с около размер по-големи от моя и аз се наведох да затегна връзките плътно, за да не ги загубя. След това го наблюдавах как взе едно износено, кафяво кожено яке от закачалката над плота и ми го подаде. Напъхах се в него и вдигнах ципа до брадичката си.

— Ето — каза той, намествайки отворената отпред каска на главата ми. — Как е тази?

Тъкмо щях да отговоря, когато вратата се отвори и силни гласове изпълниха тихата досега зала. Бяха двама от братята Рос — Чад, който бе запушил устата ми с ръка, когато виках и се молех за пощада, и Мики, четвъртият брат.

Разговаряха оживено и на всяка втора дума повтаряха „шибан“, докато не ме забелязаха.

— Хей, миличка — извика Чад, крачейки измежду моторите към нас. — Накъде си тръгнала?

Джейс го погледна без капка братска привързаност.

— Ще я разходя с мотора, Чад — каза рязко. — Нищо, за което да се притесняваш.

Чад се плъзна между брат си и мен, принуждавайки Джейс да отстъпи крачка назад. Гърдите му бяха притиснати в моите, но аз не помръднах, а го изгледах в очите през булото на ярките спомени и стиснах зъби.

— Съжалявам за малкото ти приятелче — каза с широка усмивка, която показваше, че изобщо не съжалява за нищо. Прокара пръста си надолу по ръката ми, от рамото до китката, и се ухили, когато се отдръпнах.

— Съжалявам за малката ти ръчичка — отвърнах аз, като не отместих поглед от неговия.

Усмивката му замря и за момент си помислих, че ще ме зашлеви. Вместо това се наведе напред така, че усещах дъха му върху лицето си. Миришеше противно сладникаво, като ананасовия вкус, който слагат в енергийните напитки с високо съдържание на кофеин.

— Знам какво си намислила — каза заплашително. — Мислиш си, че можеш да идваш тук просто защото се чукаш с татко? С мен няма да е толкова лесно, захарче. Тук си има правила.

Повдигнах вежди и се засмях, карайки го да се изнерви.

— Баща ти е толкова хлътнал по мен, че се съмнявам да обърне внимание на каквото там смяташ да му кажеш.

Самодоволната усмивка се завърна на лицето му и той ме блъсна грубо в стената, като постави ръце от двете ми страни, така че да не можех да мръдна.

— Хей! — Гласът на Джейс изгърмя, докато се опитваше да отдръпне тромавия си брат от мен.

Внезапно Мики се появи и издърпа Джейс рязко за тениската.

— Няма да я нарани, братко — каза той. Изглеждаше раздразнен и отегчен. Всички тук винаги бяха или жестоки, или отегчени.

— Да — каза провлечено Чад, като се потърка в мен. Движението не беше толкова сексуално, колкото доминиращо. — Няма да я нараня, братчето ми. — В момента, в който го изрече, вдигна грубо черната ми тениска с една ръка и разкъса фолиото на корема ми с другата.

„Мамка му.“

Светлината беше силна, а цветовете на татуса не бяха завършени. Дали щеше да види белезите?

Прокара грубата си ръка по дължината на зарастващата ми татуировка карайки ме да потръпна от болка. Разгледа дизайна като натискаше и ръчкаше с пръст, след което спусна тениската ми надолу, изглежда доволен от видяното.

— Готин татус — каза, оголвайки зъбите си в злобна усмивка.

— Благодаря — отвърнах гневно. — Щом искаше да го видиш, трябваше само да попиташ.

— Аз не питам, захарче. Казвам. И знаеш ли какво друго имам да ти кажа?

Завъртях очи.

— Сигурна съм, че ще разбера след секунда.

Наведе се напред и прошепна в ухото ми.

— Когато се ядосаш, забравяш за южняшкия си акцент, захарче.

Външно не реагирах по никакъв начин, защото вече знаех, че ме подозираше, но вътрешно се смразих от страх.

— Момченцето Майкъл не беше виждало курвенското ти лице никога през живота си — каза злобно. — Наблюдавам те, скъпа. И веднага щом разбера каква игра играеш, всичко за теб ще приключи.

Не му отговорих. Всеки аргумент, който изложех, щеше да звучи като оправдание. В главата ми се въртяха около десет възможни отговора, но всеки един от тях би ме накарал да изглеждам виновна.

— Ти си откачен — казах вместо това.

Той се ухили и отстъпи назад, като продължаваше да ме наблюдава внимателно.

— Откачено умен — отвърна. Очите му изглеждаха странно и предположих, че беше надрусан колкото беше и Дорнан тази сутрин, докато опитваше да задоволи нагона си.

— Достатъчно — каза Джейс и избута брат си настрани. Този път Чад му позволи, смеейки се.

— Харесваш ли я, братчето ми? — подразни го той. — Искаш ли да я чукаш? Защото татко не споделя момичетата си със синовете си.

Джейс ми подаде каската, без да му обръща внимание, и ме поведе към мотора си, който се намираше сред морето от подобни возила.

— Претърси я за оръжия! — провикна се Чад към брат си, докато се хилеше като задник. — Провери всяка дупка по кучката, в случай че е скрила нож в лъжливата си путка.

Обърнах се и го изгледах, а той се усмихна. Спомнях си тази усмивка. Усмивката от хилядите ми кошмари. Усмивката на човек без душа. Усмивката на първороден син, на който се падна честта да вземе девствеността на момичето, което наказваха за грешките на баща й.

Като най-голям, Чад бе получил зелена светлина да бъде първи. По-малките му братя ме притискаха към пода — по един на ръцете ми и друг, който държеше краката ми.

Очите на Чад светнаха като коледно дръвче, когато ме приближи и свали ципа на дънките си, за да освободи огромния и твърд пенис в дланта си.

— Сигурен ли си, че не искаш ти да го направиш, татко? — попита той чичо ми с пълни от похот и злоба очи.

Доран се засмя и поклати глава, удряйки сина си по гърба. Очите ми се разшириха, когато Чад се наведе към мен и насила намести краката си между бедрата ми, правейки си място.

Направих единственото нещо, което можех. Започнах да се моля.

— Моля те, не го прави — замолих го. — Чад, моля те. Никога… никога не съм го правила. — Почервенях от срам, че бях така разголена и открита пред осем мъже и започнах да рева.

Чад се ухили с онази усмивка и аз започнах да се боря срещу ръцете, които ме държаха. Крещях и се мятах като подивяло животно, хванато в примка, докато Чад се отпусна върху мен с проблясващ от злоба поглед. Затворих очи, неспособна да гледам случващото се, тъй като знаех какво щеше да последва.

И тогава дойде болката. Изгаряща, изпепеляваща болка, която не утихна през цялото време. Чувствах се така, сякаш щях да се разпадна на две. Крещях толкова силно, че гърлото ми прегракна. Нечия ръка покри устата ми, заглушавайки звуците и аз ухапах меката плът, давейки се, когато металният вкус на кръвта се изля в устата ми.

— Кучка! — извика Чад, удряйки ме в лицето с такава сила, че усетих как челюстта ми изпуква. Заграчих гърлено, когато нещо меко, някакъв вид плат, беше напъхан в устата ми, за да прекрати виковете ми. — Проклет да съм — изръмжа Чад, докато аз горях и плачех от болка. — Тъпата малка кучка е казвала истината.

Намръщена, откъснах поглед от Чад и загледах нетърпеливо как Джейс запалва мотора си. Машината изръмжа със сладкия звук, който само едно Харли можеше да издаде, и изпаренията от ауспуха възвърнаха цял куп щастливи спомени за баща ми. Съсредоточих се върху тях, опитвайки се отчаяно да не се връщам обратно на другия спомен, решена да не позволявам на Чад да ме надвие, преди да съм имала шанс да се преборя. Джейс кимна настрани с глава и аз преметнах крак през седалката на мотора, като се преместих напред и обгърнах с ръце коравото му тяло.

В момента, в който краката ми бяха здраво закрепени за степенките, той потегли и го стиснах по-здраво, когато увеличи скоростта. Маневрираше сръчно между моторите със зверската машина, докато не стигнахме до ролетната врата. Извади дистанционно от джоба си, натисна някакъв бутон и вратата започна да се навива нагоре. Слънчевите лъчи заместиха изкуствената светлина и аз притворих очи без очилата си.

Цялото ми тяло се отпусна, когато излязохме извън пределите на клубната сграда и се плъзнахме през отворената порта по главния път с умелата и сръчна прецизност на Джейс. Усетих как усмивката се разшири на лицето ми, докато косата ми се мяташе от вятъра, а краката ми бяха плътно увити около първото момче, което някога бях обичала. Дори да не знаеше коя съм, дори и да не можеше да знае… в този момент да бъда сама с него на пътя, ми беше достатъчно.

След няколко километра Джейс намали и отби на един пътен банкет. Усмихвайки се, обърна главата си към мен и проговори:

— Накъде? — попита.

„Елиът.“

— Трябва да довърша цветовете на татуса — казах достатъчно високо, за да ме чуе през звука на двигателя. — „Lost City Tattoos“?

Той кимна и обърна отново към пътя. Огледа в страничното си огледало и потегли към Елиът, иглите му и безкрайните му въпроси.

Май се нуждаех от питие.