Седем синове

Глава трета

Не изглеждаше толкова страшен, колкото си го спомнях, и се наложи да си припомня, че сега бях по-голяма и по-силна, отколкото когато бях на петнадесет. Тогава бях толкова малка. Освен това си бях сложила обувки с абсурдно високи токове, които издължаваха още повече фигурата ми. Дорнан седна зад старото бюро на баща ми и се разтършува из документите си, сякаш бе забравил факта, че и аз бях там. Възползвах се от времето да огледам заобикалящата ме среда. Нищо специално — широко бюро с два метални шкафа зад него и увехнало саксийно растение. Единственото нещо, което изглеждаше скъпо, бе картината на стената, изобразяваща сцена от плаж, сякаш от Хавай или някое също толкова красиво място. Изобщо не се вписваше с интериора на стаята и се зачудих дали не е принадлежала на баща ми.

— Търсиш сейфа ли, скъпа?

Върнах вниманието си върху Дорнан, който се подсмихваше, докато удряше по цифрите на калкулатора с дългите си, дебели пръсти.

— Търся сцената — казах, опитвайки се да разведря обстановката. Целият ми план зависеше от това да ме наеме като стриптийзьорка в клуба си. Ако не успеех, трябваше да премина към план „Б“, който не бях измислила още.

Облегна се назад в стола и за пръв път ме огледа хубаво. Чаках търпеливо, знаейки че покривам всичките му изисквания — брюнетка с бронзов тен и големи цици, достатъчно млада за да я чука и наеме на работа без да бъде арестуван. Изпърхах с мигли и разгледах лицето му. Сега бе по-възрастен, но отличителните му черти не се бяха променили. Черти, които доказваха, че несъмнено и седемте му сина бяха негови. Нямаше дъщери, което бе малко милосърдие от страна на съдбата.

— Как се казваш, мила? — попита най-накрая, видимо доволен от външността ми. Все още бе крещящо привлекателен, както преди шест години. Черна коса, широки, чувствени устни и няколкодневна набола брада, която му придаваше груб и закоравял вид, но не по неприятен начин. Стомахът ми се сви, когато разбрах колко съм грешала, и че Джейс и баща му настина имаха поразително сходни черти.

— Астрид — отговорих и почувствах как сърцето ми ще изскочи от гърдите.

— Не сценичното ти име — каза раздразнено, — а истинското.

— Саманта. Сами.

Изглеждаше безразличен.

— Имаш ли двадесет и една?

Кимнах.

— Двадесет и две, всъщност.

— А документ за самоличност, с който да го докажеш?

Кимнах отново, изваждайки фалшивата си лична карта от задния джоб и му я подадох. Когато пръстите ми докоснаха неговите, се насилих да се задържа на място и да не побягна навън.

Облегна се назад в стола и започна да изучава малката правоъгълна карта. Знаех, че търси следи от фалшифициране. Вдигна я под светлината, обърна я обратно в дланта си и остърга палеца си по ръба.

— Истинска е — казах аз, но той не отговори.

— Как каза, че ти е името?

— Сами. Саманта Пейтън.

— Две първи имена? — попита съмнително. — Че кой има две първи имена?

Усмихнах се.

— Нямам представа, господин Рос. Наистина е малко странно.

Подсмихна се самодоволно — най-близкото до усмивка, което бе правил, откакто ме извика тук.

— Е, Сами две-първи-имена Пейтън, каква работа си търсиш?

Не можех да повярвам, че щях да го кажа.

— Каква работа искате да върша?

Усмивката му изчезна.

— Зает мъж съм, миличка, нека караме по същество. Танцуваш ли?

Кимнах.

— Интимни танци?

Кимнах.

— Правиш ли нещо друго, което те отличава от останалите стотина момичета, които идват тук всяка седмица да търсят работа?

Усмихнах се порочно.

— Мога да изместя челюстта си така, че устата ми да се отваря наистина широко.

Той избухна в смях и удари с ръка по бюрото, разпилявайки документите на земята.

— Харесвам те — каза категорично. — Но защо тук? Имам предвид… сигурен съм, че си наясно с нашата… репутация.

Опитах се да си придам млад и беззащитен вид.

— Наскоро прекратих лоша връзка — отговорих. — Вкъщи в Тексас. Искам да се възползвам от защитата, която предлагате на служителите си.

Засмука устната си, обмисляйки чутото.

— Бившият ти — каза — член ли е на някой от конкурентните моторни клубове? Ченге? Свързан ли е с някой, за който би трябвало да знам?

Поклатих глава.

— Не.

— Сигурна ли си?

Кимнах.

— Да. Просто задник, който си мисли, че ме притежава.

Той кимна, очевидно доволен от представлението, което му разигравах.

— Искаш първо да танцуваш или да се чукаш? — попита небрежно.

Усмихнах се до уши, защото знаех, че съм вътре. Бях успяла.

— Господин Рос — казах, навеждайки се над бюрото така, че циците ми да са на сантиметри от лицето му, — след като ви изчукам, няма да има значение колко добре танцувам.

Подминавайки ме, Дорнан докосна тялото си в моето, уверявайки се, че усещам твърдината, опряна в дупето ми, и заключи вратата. Имаше предостатъчно място и бе напълно излишно да ме докосва, докато минава, но очевидно изпитваше нужда да затвърди господството си. Докато аз бях с лице към бюрото, застана зад мен и усетих топлият му дъх върху рамото си.

— Обърни се — заповяда и аз се подчиних.

Беше толкова близо, че можех да усетя топлината, която отделяше тялото му в и без това задушната стая. Зениците му бяха разширени и бе повече от очевидно, че го бях възбудила.

— Свали си потника — нареди той.

Изхлузих дрехата през глава и останах само по къси изрязани гащички и парче дантела, която бе твърде скъпа за сутиен с такъв размер. Разкопчах го и го оставих да падне на пода между нас.

— Хубави са — каза, като обгърна и двете ми гърди с ръце. — Въпреки че не са истински.

Повдигнах рамене в небрежен жест.

— Съмнявам се някоя от танцьорките ти да е с истински.

Усмихна се и аз потръпнах вътрешно.

Ще те направя звезда.

— И това — каза, подръпвайки оръфаните дънки, които обгръщаха бедрата ми. В този момент се паникьосах.

„Мамка му.“

Бедрото ми. Белезите. Не бях очаквала, че ще се наложи да го чукам днес и то в офиса му. Очаквах, че ще се видим, ще говорим по работа и когато същата вечер сцената беше приготвена за другите танцьорки, да се върна за прослушването. Знаех какво щеше да се случи, ако ги види.

Щеше да ме убие и всичко щеше да бъде напразно.

Видя колебанието в очите ми и отстъпи назад.

— Сигурна ли си, че можеш да се справиш с такава работа? — попита скептично.

Усмихнах се напрегнато.

— Разбира се. Просто не очаквах, че ще е днес.

— По-добре ли ще се чукаш другата седмица? — попита нетърпеливо.

— Не — казах бързо. Обърнах се, изхлузих с въртеливи движения дънките и бикините си и когато останах напълно гола, поставих длани върху бюрото. Завъртях глава и видях как Дорнан ме наблюдава със смесица от страст и озадаченост.

— Мислех си — присвих рамене и му се усмихнах лукаво — направо да ти покажа най-доброто, с което разполагам.

Той се засмя, удряйки ме по задника с отворена длан и стискайки плътта в шепа. Наведе се близо до ухото ми, хвана няколко кичура от тъмната ми коса и придърпа главата ми назад.

— Какво искаш от мен? — попита тихо.

Замислих се как бе съсипал живота ми, как бе убил баща ми, как бе отнел девствеността ми и я бе споделил със също толкова извратеното си потомство. Замислих се за последните шест години, през които се криех, страхувайки се за живота си, и стиснах челюсти решително.

„Искам да те накарам да страдаш.“

— Искам да ме направиш звезда — казах сладникаво. „Искам жив да те заровя, скапан, шибан задник такъв.“

Той се ухили.

— Е, това вече мога да го направя.

Обърнах глава отново към бюрото и поех дълбоко въздух.

— Е, хайде тогава — казах, търкайки се в твърдия му член. — Преди да съм променила решението си.

Чух звука на отварящ се цип и усетих пръстите му да проникват в мен.

— С мен нямаш право да си променяш решението.

Когато се изплю в ръка, използвайки слюнката за лубрикант, стиснах очи и захапах устни до кръв. Напрегнах се, усещайки върха на пениса му да се притиска към ануса ми. Изстенах от болка, когато тласна цялата си дължина дълбоко в задника ми и изръмжа.

— Мислех, че ти харесва по този начин, скъпа — каза Дорнан, а тестисите му се удряха по кожата ми, докато забързваше темпото с всеки тласък. Всеки път, когато се отдръпнеше, се забиваше обратно с такава сила, че ми се искаше да зарева.

— Страхотно е — прошепнах, мразейки всяка една секунда.

Насилих се да продължа с фарса, благодарна, че не можеше да види издайническата ми маркировка, и се заклех, че първото нещо, което щях да направя на сутринта е да скрия тъпите, шибани белези с татус.

Изпъшках, когато постави пръста си върху клитора ми и въпреки омразата, която изпитвах, тялото ми ме предаде и се разтопи като масло на следобедното слънце. Поех си рязко въздух, когато продължи да ми доставя удоволствие, и усетих как вътрешното ми съпротивление намалява с всяко движение на пръста му. Дупето ми беше като катаклизъм от болка и наслада, а начинът, по който докосваше клитора ми, ме изпращаше опасно близо до оргазъм. Бях безпомощна срещу умелите му ръце и когато се оставих на желанието да ме понесе, вътре в мен забушува ожесточена война.

Защото не трябваше да е толкова хубаво.

Когато тялото ми ме предаде напълно, изстенах, притискайки бедрата си към неговите, жадна за оргазъм и освобождение.

— Миличка — изпъшка Дорнан, когато избухнах на хиляди парчета под сръчните му пръсти. Това го докара до ръба, защото точно, когато мускулите ми се стегнаха и аз стигнах до оргазъм, Дорнан излезе от мен, застина за момент, издаде онзи стон, притисна лицето ми към бюрото и разля горещата си сперма по гърба ми.

Бях стояла на пръсти и краката ми трепереха леко, но бях благодарна, че бузата ми бе притисната към студеното бюро, защото в противен случай щях да се разкрещя. Щях да се разкрещя и да се опитам да му издера очите.

Но не можех. Не можех да сложа край на всичко, особено сега, след като го бях пуснала отново в мен.

Пое си шумно въздух, а ръцете му продължаваха да държат хлабаво бедрата ми. Наведох се неудобно над бюрото, знаейки че ако се изправя, ще изцапам пода. Дорнан се пресегна за кутията с кърпички и избърса лепкавата течност от кожата ми.

— Благодаря — промърморих, обръщайки се да го погледна, като едва-едва закривах бедрото си с ръка. Въпреки че изглеждаше изморен, сега определено бе по-отпуснат в сравнение с първия път, когато го видях днес. Твърде много недоспиване. Твърде много кръв по ръцете му. Твърде много невинни животи, прекратени по негово усмотрение.

Погали ме по гърдата разсеяно. Исках да го избутам от себе си, да грабна сребърния нож за писма от бюрото, и да го забия директно във фамилния герб на врата му.

— Можеш да се почистиш тук — каза и посочи към банята на офиса. — Вземи си душ, ако искаш.

„Ще си взема душ. Най-горещия, шибан душ, който мога, за да изгоря допира ти от кожата ми.“

— Ще бъда бърза — казах, притичвайки към банята с дрехите си, притиснати към белезите. Затворих вратата и се зачудих дали да я заключа, или не. Накрая реших да я оставя така, но веднага обух дънките, без дори да се замисля за душа. В момента, в който ги закопчах и се уверих, че белязаната плът на бедрото ми е скрита, се почувствах значително по-добре. Взех си кърпа от рафта, намокрих я с топла вода под кранчето на мивката, добавих капка течен сапун и почистих гърба си, доколкото можах. Исках да имам приличен вид поне докато стигна до хотела, където в усамотената си баня щях да си направя изгаряния от трета степен. Сложих сутиена и потника си и се погледнах в голямото огледало над мивката.

Гледаше ме една напълно непозната жена, толкова различна, че не бих познала в нея себе си. Джулиет бе имала къса до раменете руса коса, бледа кожа и зелени очи. Момичето, което гледах сега, беше с тъмнокестенява коса, която почти се докосваше до дупето й благодарение на удълженията, бронзов тен, постигнат с часове в солариума и тъмносини очи, които все още показваха малкият намек за зелено, който лещите не можеха да скрият.

Липсваше ми да съм Джулиет, но в същото време се чувствах освежена от новия си вид. Анонимността, която ми предоставяше новото ми амплоа, бе нещо, което бях подценила, когато изготвяхме хирургичният план с доктор Лий. Чувствах се изпълнена с адреналин. Бях изчукала Дорнан и дупето ми пулсираше, но душевно ликувах.

„Направих го! Мамка му, направих го! Заблудих го!“

Нямаше и представа коя бях.