Седем синове

Глава осма

Двадесет минути по-късно се намирахме в стаята на Дорнан в жилищната сграда на клуба. Знаех, че си има къща, но вероятно съпругата му живееше там. Бедната жена. След унизителното претърсване ме довлече тук набързо, далеч от любопитните погледи на синовете си и колегите си в клуба. Бях облекчена и в същото време раздразнена. Облекчена, защото не се налагаше да разигравам фарса си пред толкова много съмнителни мъже или да танцувам в шоуто с превързана страна. Раздразнена, защото колкото и голяма да беше тази стая, не можех да дишам спокойно в нея, тъй като прозорците имаха метални решетки, а това означаваше, че буквално бях хваната в капан. Насаме. С него.

Елиът бе скрил белезите ми добре, но ако някой знаеше какво да търси, ако се загледаше внимателно в кожата ми, щеше да ги забележи.

— Разбираш защо момчетата ми трябваше да те претърсят, преди да дойдеш тук, нали?

Разположих се на леглото, облягайки се на лакти и се опитах да си придам нехаещ вид.

— Разбира се. Не искаш някоя побъркана кучка да се настани в клуба ти.

— Или ченге — каза и ме погледна изпод гъстите си мигли. Господи, гласът му бе толкова дълбок, че усещах как думите му преминават през мен като товарен влак.

— Кога ще танцувам? — попитах го. Не ми допадаше идеята да съм затворена в една стая с него и отчаяно се нуждаех от свеж въздух.

Ухили се заплашително и стомахът ми се сви, като си спомних, че вече нямах телефон. Ония смотаняк го бе разбил веднага след като брат му хубавичко ме опипа с пръсти. Мамка му.

— Няма да танцуваш — каза Дорнан.

— О! — отвърнах, преструвайки се на разочарована. — Искаш да съм сервитьорка или нещо друго ли? Защото мога да ти покажа съчетанието си…

Коленичи пред мен, така че лицето му бе на сантиметри от моето. Усещах ментовия му дъх и мириса на афтършейв, примесен с пот. Не беше неприятна миризма, като изключим факта, че беше негова.

— Не съм спрял да мисля за теб цял следобед — каза, прокарвайки пръсти нагоре по бедрата ми. Усмихнах му се палаво, а той промуши пръст под бикините ми и затършува.

Зашавах нервно, когато намери каквото търсеше и плъзна пръст във влагалището ми, след това още един и накрая трети. Не можех да се спра. Изстенах, когато ме натисна леко по клитора с върха на палеца си. Не можех да го гледам повече, имах нужда да затворя очи, затова придърпах лицето му към моето и устните ни се сляха яростно. Отдръпна ръката си и свали роклята ми през глава, като я захвърли на пода. Потреперих, когато нежно прокара пръст по сложните мотиви на розите и възраждащият се от пепелта феникс, които сега красяха страната на тялото ми.

— Миличка, имам нужда да вляза в теб — изстена, като разкопча дънките си, позволявайки на твърдината между краката му да достигне максималните си размери. Сега можех да го огледам по-внимателно. Дааа, нищо чудно, че задникът ме наболяваше. Пенисът му беше огромен. Не си направи труда да ми свали бикините, а просто ги избута настрани с грубите си, жадни ръце. Бях еднакво развълнувана и ужасена, че в рамките на няколко часа бях успяла да му въздействам по този начин. За момент се замислих за преобразяването си и умствено си стиснах ръката за точните попадения.

Бутна ме да легна на леглото и насочи пениса си между бедрата ми.

— Отсега нататък си моя — каза и се тласна навътре в мен с такава сила, че извиках. Помпеше силно и бързо, навън и навътре, а мозъкът ми започна да води ожесточена битка с тялото ми. Толкова много противоположни емоции се бореха за вниманието ми, че се чувствах като претоварена.

„Оххх.“

Отворих очи, видях го над мен и моментално се превърнах в уплашеното и кървящо петнадесетгодишно момиче.

„Не. Не мисли за това. Представяй си, че е някой друг. Спомни си за какво си дошла.“ Възхитителният успех на измамата ми събуди нещо похотливо ниско в корема ми и аз се разтресох от насладата, която ме бе обгърнала напълно. Да. Сега вече беше по-добре.

Пресегнах се и обвих ръце около врата му, като самата мисъл за коварната ми постъпка бе достатъчна да ме докара до оргазъм.

— Толкова е хубаво — изстенах и той се усмихна, мислейки си, че той беше този, който ме чукаше, а в действителност беше точно обратно.

Беше умел любовник. Нямах с кой да го сравня, освен с първата ми училищна любов в Небраска, но докато се носех по вълната от наслада и лъжи към ръба на кулминацията, не можех да направя нищо друго, освен да извикам от удоволствие.

По-късно лежахме на леглото и се опитвахме да успокоим препускащите си сърца. Погледнах го с крайчеца на окото си и го хванах да ме запя втренчено.

— Къде си била през всичките тези години, миличка? — попита, като плъзна ръцете си по гърдите ми и между краката ми. Допирът му беше навсякъде, по цялото ми тяло, маркирайки ме като негова, притежание, което вече бе имал.

Усмихнах се свенливо.

— Вероятно в училище — изкикотих се.

— Хайде сега — отговори игриво. — Не ми казвай, че се налага да ти доказвам, че възрастта не е от значение?

— Мисля, че преди малко направи точно това — издишах аз.

Лежахме мълчаливо за няколко свещени мига, което ми даде време да помисля. Да изготвя план.

Гласът на Дорнан разцепи тишината и разруши моментното ми убежище.

— Имам само още един въпрос към теб, малката.

Един въпрос. Звучеше лесно. Обърнах се да го погледна и кимнах в очакване.

— Бившият ти. Как се казва?

Една малка, микроскопична лъжа.

— Майкъл — казах и фалшивата ми история премина като на лента пред фалшивите ми сини очи. — Майкъл Тревийн.

Той кимна с глава.

— Никога повече няма да те нарани. И защо няма да те нарани?

Усмихнах се замечтано, като си представих изражението му, когато щяха да му сложат оранжевият комбинезон и да затръшнат вратата на килията му завинаги. Може би щяха да го осъдят на смъртна присъда.

Трябваше.

— Защото — казах закачливо, докато проследявах с пръст контурите на устните му — съм твоя?

Шибанякът просто се засмя.

— С какво съм те заслужил? — прошепна.

След тези думи аз бях тази, която се заливаше от смях.