Сенки в Оксфорд (Загадката, разказана от Рицаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)

РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ

Рицарят млъкна и огледа кръчмата. Погледът му се спря на Монаха, чиито очи никога не го изпускаха. После се обърна към своя златокос син, Оръженосеца, който стоеше до вратата с Йомена.

— Добре ли си, Робърт? — попита Рицарят.

— Да, сър. Но спомените оставят дълбоки следи и душата никога не ги забравя.

Рицарят се усмихна и покани сина си и Йомена да седнат, като побутна каната с вино към празните им чаши.

— Довърши разказа си, сър Рицарю. — Батската невяста се приведе напред и лицето й се разтвори в беззъба усмивка. — Ти си играещ с нас, разказа ни за красивата лейди Емили в дневната си история, онази за Арсита и Паламон. В нея дамата също се казваше Емили.

Рицарят вдигна вежди.

— Е, и?

Батската невяста му се закани с пръст.

— В историята ти за древна Тива всички имена бяха гръцки — Арсита, Паламон и т.н. Защо и в двете истории, тази, която ни разказваш сега, и онази, която ни разказа днес, героините ти се наричат Емили?

Рицарят леко се усмихна, но Батската невяста не се обезкуражаваше лесно.

— Кажи ми името на съпругата си — настоя той.

— Бил съм женен два пъти — отвърна Рицарят. — Първата ми съпруга се казваше Катрин.

— Ами втората? Рицарят сви рамене.

— Нека довърша историята си.