Северните момчета

Седма главаПРИКЛЮЧЕНИЕ С МЕЧКА

Няколко дни след описаните събития Стюарт и момчетата излязоха извън града. Щом навлязоха в гората, чуха някакъв страшен звук — като че ли някой търкаше желязо о камък.

— Навярно дървар точи брадвата си — предположи Хари.

Стюарт се ослуша и се засмя:

— Стъпвайте по-тихо господа, за да не я подплатим.

— Кого? Нима това не е човек? — учуди се Харолд.

— Не! Елате и ще видите какво е.

Тихо тръгнаха по посока на непознатите звуци. Приближиха се. Стюарт накара момчетата да легнат в храстите и оттам да наблюдават. Пред погледа им се откри малка поляна, а по нея гордо се разхождаше голяма красива птица. Много приличаше на индийски петел. Главата и шията й бяха пъстри, гърдите — черни със зеленикавобронзов оттенък, а краката мъхнати. Над блестящите й светли очи се мятаха два червени месести гребена. Също като разсърден индийски петел красивата птица беше извила назад глава и перата по изпъчените й гърди и шията й бяха настръхнали.

— Това се казва птица! — прошепна Харолд. — Господин Стюарт, разрешавате ли да се прицелим?

— Стреляйте! Не е зле да се опита месото й! — много е вкусно. Само че се целете точно, тя е много хитра.

Преди Стюарт да довърши думите си, Харолд гръмна. Птицата приклекна, извряка силно, издигна се на-горе и бързо отлетя на зигзаг.

Изстрелите на учителя и Хари също отидоха на вятъра.

— Дори следа не остана от нея! Проклета птица! — ядоса се Харолд.

— Нали ви казах, че е голяма хитруша.

— А що за птица е? — попита Хари.

— Глухар, една от най-красивите птици в Норвегия — отговори настойникът.

Ловните поскитаха из гората, убиха няколко дребни животинчета и вече се готвеха за връщане в града, когато Харолд, гледайки нагоре към короните на дърветата, каза:

— Вижте колко гнезда! Ей сега ще се покатеря да събера яйцата им. Това ще е отлична добавка към лова.

— Няма нужда, Харолд! Имаме достатъчно дивеч. По-добре да си тръгваме — помоли го Стюарт.

— Е, вие с Хари тръгвайте. Аз ще ви настигна.

— Както искаш. Ще вървим полека.

Стюарт и Хари се запътиха към града, а Харолд се качи на дървото, на което имаше голямо гнездо. Бръкна вътре, но не намери нито едно яйце. Сигурно гнездото беше отдавна напуснато. Спускайки се надолу, чу шум. Погледна и видя грозно космато животно, което сумтеше и душеше пушката му, опряна о ствола. „Това да не е мечка?“ — помисли си Харолд и застина на един клон. Никога не беше виждал мечка и ако беше по-опитен, щеше да постои още малко на дървото, докато тя си замине. Но на палавника му се прищя да я подразни. Откърши едно клонче, хвърли го върху мечката и извика:

— Ей, ти, косматко! Дръж!

Мечката повдигна учудено главата си нагоре и като видя Харолд, загледа се в него, сякаш кроеше нещо наум. После помаха с опашка и тихичко се отдалечи от дървото.

Всичко би могло да свърши до тук. Но момчето скочи, грабна пушката си и гръмна. Няколко сачми явно засегнаха мечката. Те не я нараниха, но силно я разсърдиха. Животното зарева, изправи се на задните си крака и тръгна към Харолд. Чак сега той разбра цялата опасност на своето положение. Нямаше време да напълни отново пушката. Бързо се скри зад едно дебело дърво, но и мечката дойде там. Момчето се прехвърли от другата страна на дървото, мечката — подире му. Така започнаха да се гонят около дървото. Харолд се забрави от страх. Усещаше, че това хоро дълго не може да продължава, мечката можеше да го улови и удуши. Той изведнъж хвърли върху нея пушката си. Звярът спря за минута. Харолд се възползва от това, завтече се към близкото дърво и бързо се покатери на него. Като се изкачи горе, си поотдъхна и погледна своя враг. Мечката с любопитство разглеждаше пушката, обръщаше я на всички страни, после заръмжа свирепо и загриза цевта й.

— Гризи, гризи, кривокраки дяволе! Нали ти избягах!

Като чу гласа му, животното остави пушката и се изправи на задните си крака. Поогледа се на всички страни, забеляза врага си и свирепо заръмжа.

— Какво, космати проклетнико? Окото ти вижда, но зъбите ти са далече! Ръмжи, ръмжи! Сега вече не можеш ме стигна, на високо съм.

Но момчето се смая от ужас, като видя, че мечката се приближи до дървото и започна доста ловко да се катери по него. „Я гледай какво чудо! — помисли си Харолд. — Тя се катери по-добре и от мене. Какво да правя сега?“

Той бързо се изкачи по-нагоре. След него, ръмжейки сърдито, се издигаше и мечката. Гората беше толкова гъста, че нашият герой лесно се прехвърляше от едно дърво на друго, но и мечката правеше същото. Започна се гоненица по дърветата. Скоро Харолд стигна върха на едно дърво, откъдето нямаше да избяга — наблизо не се издигаше друго дърво.

Имаше две възможности: да се предаде на мечката или, като се спусне бързо па земята, да се опита да се спаси с бягане. Той избра втората, като си мислеше, че упоритият му преследвач няма да може да го настигне. Но тук се излъга. Колкото и бързо да се мъчеше да бяга, страшният звяр го следваше по петите.

„Какво да правя сега?“ — питаше се с ужас момчето, усещайки, че силите му го напускат и че не е в състояние още дълго време да бяга. Както търчеше, удари главата си о един нисък клон и шапката му падна на земята. Мечката се спря, сграбчи я и започна да я къса на парчета. Харолд успя отново да се покатери на едно дърво. Поотдъхна си, видя, че мечката си свърши работата с неговата шапка и се кани да го последва. Тогава съблече връхната си дреха и я хвърли на упорития си враг. Сакото му сподели участта на шапката. После дойде ред на жилетката, на панталоните. Всичко само за няколко минути стана на парчета и все пак мечката се покатери на дървото.

Момчето остана по бельо и с ужас си мислеше какво ще стане по-нататък, ако и него хвърли на мечката. Изведнъж отдолу чу познат глас:

— Харолд!

— Тук съм!

— Къде?

— На върха!

— Къде на върха?

— На дървото.

— Че какво правите там?

— При мене има една мечка!

— Какво?

— Тук има мечка.

— Тогава слезте веднага долу!

— Не мога!

— Защо?

— Не ме пуска! За Бога, спасете ме!

Гласът отдолу изведнъж млъкна и Харолд отново си помисли, че няма да успее да се отърве от звяра.

В това време долу Стюарт и Хари се съветваха. Те не дочуха всички думи на Харолд и не разбираха поведението му. Стори им се твърде странно. Като познаваха лекомисления му характер, почти бяха готови да приемат, че е намислил да се пошегува и след това да им се надсмее.

— Не разбирам защо не иска да слезе? — чудеше се Стюарт.

— Детинщини, нали го знаете какъв е. Да си тръгваме, господин Стюарт. Той ще ни настигне. Напразно се върнахме.

— Не Хари усещам, че тук има нещо… Неговите шеги никога не са били така особени, при това напоследък той ги намали…

— Уверявам ви… — започна Хари, но като погледна нагоре, откъдето се чуваше гласът на брат му, забеляза мечката и с ужас я показа на Стюарт.

— Сега разбрах каква е работата!

Оказа се, че мечката по-рано е забелязала двамата приятели под дървото, усетила е, че са в подкрепа на нейния враг и че силите й по-нататък в борбата ще бъдат неравностойни с техните. Сигурно затова хитрият звяр започна тихичко да слиза от дървото с явното намерение да офейка незабелязано. Но като видя, че е открит и няма да успее да избяга, спря се на един клон не много високо от земята и зачака да види какво ще стане.

Като каза: „Сега разбрах каква е работата!“, Стюарт се обърна към Хари и му прошепна:

— Вашата пушка е напълнена със сачми. Подплашете с един гърмеж тоя кривокрак негодник. В едната цев на моята има куршум, но в другата за съжаление също сачми, затова ще пазя моите изстрели за решителния миг. А сега — стреляйте!

Хари го послуша. Разнесе се страшен рев и мечката падна от дървото. Тя обаче не беше ранена, а само оглушена. Веднага се изправи на задните си крака, зае заплашителна поза и тръгна към новите си врагове.

Дойде редът на Стюарт. Като я остави да направи няколко крачки, той стреля, почти допрял пушката си до нея. Куршумът явно е попаднал право в сърцето и мечката в предсмъртни тръпки грохна възнак на земята. Уверил се, че звярът вече не е опасен, Стюарт се приближи до дървото и извика Харолд, но момчето вече се спускаше надолу. Учителят и Хари страшно се изненадаха, като го видяха по бельо.

— Къде са връхните ви дрехи? — попита Стюарт.

— Питайте мечката — отговори Харолд, който още при първата възможност след отминаването на опасността започна да се шегува.

— Не, сериозно, Харолд, какво направихте с дрехите си?

— Мечката ги разкъса на парчета.

— Без да ви нарани? Чудно.

— Тя би разкъсала и мене, ако бях й се дал.

— Не ви разбирам! Стига сте се шегували, за Бога! Кажете истината!

Харолд най-после прие сериозен вид и разказа цялото си приключение с мечката.

— Ние с този кривокрак приятел обиколихме почти всички дървета в тази гора. Ако пожелаят някога господата учени, мога да им съобщя колко клони има на всяко дърво — добави немирникът с такъв наперено комичен вид, че слушателите му въпреки цялата трагичност на положението, от което току-що бяха изба вили разказвача, не можеха да не се разсмеят.

— А къде ти е пушката? — попита Хари.

— Оставих я на мечката, когато танцувахме заедно около едно дърво. Но тъй като след това започнахме да се катерим и обиколихме толкова много дървета, право да си кажа, не помня под кое от тях остана пушката ми.

— Да идем тогава да я потърсим! — предложи Стюарт.

— А кривокракият ми приятел? Тук ли ще го оставим?

— Сега ще го оставим да си полежи, а на връщане ще го вземем със себе си.

Бързо намериха пушката на Харолд, защото тя се оказа не много далече.

— А как ще вземем мечката, ще можем ли да я носим? — заинтересува се Хари, като се върнаха при трупа на звяра.

— Ще направим носилка и ще я сложим в нея. Двама от нас ще носят носилката, а третият — пушките — предложи Стюарт.

Отсякоха два големи прави клона, сплетоха ги здраво с по-тънки, но жилави клонки и носилката беше готова.

— Нека аз да нося пушките — помоли Харолд. — Вие ще вървите отпред, а аз ще завършвам шествието като… Господин Стюарт, в Рим как са наричали хората, които…

— Триумфатори — прекъсна го със смях Стюарт, — победоносни военачалници…

— Значи аз ще бъда, един вид, триумфатор.

— В този костюм?

— Ах, да… — смънка Харолд, като оглеждаше бельото си.

— Слушайте — каза Стюарт, — облечете пардесюто ми, а аз ще вървя по сако. Наистина то ще ви е малко длъжко и широко, но все пак така ще бъде по-прилично.

Стюарт и Хари сложиха убитата мечка и дивеча на носилката и я нарамиха, а Харолд взе пушките и шествието потегли.

Когато минаваха през града, всички учудено гледаха тази странна група. Особено любопитство будеше Харолд в широкото и дълго палто, гологлав, с разчорлени коси и с три пушки на рамо, който крачеше важно след носилката.