Северните момчета

Осма главаНА МОРСКИЯ БРЯГ

— Какво ще кажете, приятели мои, ако ви предложа да прекараме деня край морето? — попита Стюарт своите възпитаници по време на утринния чай на третия ден след случката с мечката.

— Чудесно предложение — зарадва се Харолд, който винаги по-бързо от брат си откликваше на всякакъв вид удоволствия.

— А вие, Хари, съгласен ли сте? — продължи Стюарт, сериозно вгледан в лицето на своя любимец.

Характерът на по-големия син на полковник Остин толкова се подобри по време на пътешествието, че Стюарт от душа обикна умното, скромно и смело момче и го смяташе по-скоро за свой приятел, отколкото за свой ученик.

— Аз също с удоволствие бих дошъл на брега на морето! Там сигурно има много интересни и поучителни неща — отговори Хари.

— Много добре! Значи ще отидем. Пригответе си риболовните принадлежности.

Момчетата си взеха пушките и въдиците, нарамиха ч чантите с храна, в случай че се отдалечат и изгладнеят.

— Може би ще открием и гнездото на някой буревестник. Това са много интересни птици — каза, вървейки Стюарт.

— А къде вият гнездата си? — полюбопитства Хари.

— В скалите. За тази птица разправят най-различни небивалици. Матросите твърдят, че буревестниците изобщо не виели гнезда, а снасят яйцата си под своите крила и там се измътват пиленцата им.

— Ех, че дърта лъжа! Всъщност всички матроси са идиоти — със свойствената за него бързина обобщи Харолд.

— Несправедливо е да говорите така — укори го Стюарт. — Срещал съм сред матросите много умни хора.

— А аз само глупаци — завърши момчето.

Стюарт сви рамене и се обърна към Хари:

— Вие виждали ли сте буревестник?

— Не, господин Стюарт, не ми се е случвало.

— Ето там летят два буревестника, погледнете!

— Но тези птици аз ги зная под друго име!

— Да, буревестникът има много имена.

— Граблива птица ли е — попита Хари след кратка пауза.

— Не, но често предсказва буря, затова за моряците е зловещ символ.

Неусетно нашите познайници стигнаха до една скала и Харолд се загледа надолу.

— Виждате ли нещо? — попита Стюарт.

— Виждам пукнатини, може там да има гнезда. Ако се спусна по онази скала, ще стигна до тях. Жалко, че не се сетихме да вземем със себе си и въжета.

— Имаме три ремъка от чантите. Можем да ги на-вържем и ще се получи доста дълго въже — каза Хари.

— Наистина, идеята е чудесна! Хайде да свържем ремъците и след това ще ме спуснете.

— Това е рисковано, Харолд, недейте! — предупреди Стюарт, като гледаше от скалата надолу към пропастта.

— Ех, и вие!

— Както искате, Харолд, но аз съм длъжен да ви предупредя.

Буйното своенравно момче продължаваше да настоява. Завързаха ремъците и се получи кожено въже около три метра дълго.

— Гледайте да не изпуснете ремъка, Харолд, за да не паднете в пропастта. Чувате ли как бучи и клокочи водата — загрижено го съветваше Стюарт.

— Бъдете спокоен! — отвърна момчето и започна да се спуска.

Стюарт легна на земята, като здраво държеше единия край на ремъка. Харолд стисна другия край със зъби, за да са свободни ръцете му. Спускането на по-долната скала не беше особено трудно, но когато момчето стъпи на нея, оказа се, че ремъкът е къс. Той не само че не можеше да го задържи между зъбите си, но едва го достигаше с ръце.

— Тук има много гнезда! — завика той. — Птиците кръжат край мене, но аз не мога да достигна нито едно гнездо! Колко жалко!

— Тогава връщайте се! — извика му Стюарт, като отпусна ремъка колкото бе възможно.

Харолд успя да го улови, стисна го отново между зъбите си и започна да се издига нагоре.

— Тук има гнездо! — провикна се пак той и бръкна в една дупка, но веднага страшно изпищя, инстинктивно хвана ремъка с дясната си ръка, а с лявата закри очи и увисна над бездната.

— Какво ви стана, Харолд? — разтревожи се Стюарт, но отговор не получи, а момчето продължаваше да виси.

— За Бога, Харолд, качвайте се по-бързо! Ремъкът няма да издържи тежестта ви, продължаваше Стюарт усещайки, че силите му го напускат.

Момчето не отговори, както и преди, и промени положението на тялото си.

— Чувате ли какво ви казвам, Харолд? Честна дума, или няма да мога да задържа ремъка, или той сам ще се скъса. Стига сте се инатили! — завика отново Стюарт, като с всички сили се мъчеше да не изтърве ремъка и с ужас наблюдаваше как той се разтяга и пука. — Хари, погледнете какво прави брат ви, не мога повече!

Преди още учителят да се обърне към него, Хари вече слизаше по скалата надолу към брат си. Смелото момче рискуваше всеки миг да се подхлъзне и да полети в пропастта. Стюарт със свито сърце го гледаше какво прави.

С огромни усилия Хари успя да слезе на по-долната скала. Улови брат си за краката и го сне при себе си точно когато един от възлите на ремъка бе готов да се развърже.

— Какво ти стана, Харолд?

— Когато си пъхнах ръката в гнездото, в него имаше голяма птица и тя ме пръсна с нещо в очите. Така ме заболяха, че трябваше да ги закрия с ръка, затова не успях да направя нито едно друго движение.

— С какво ти напръска очите?

— Не зная, с някаква топла, силно щипеща течност.

— Как си сега?

— По-добре, но още ме болят и не мога да ги отворя.

— Опитай се!

— Добре, ще се опитам!

Харолд внимателно повдигна единия си клепач, после другия. Много се учуди и зарадва, когато и двете му очи се оказаха здрави и можеше да вижда с тях така, както и преди, въпреки че усещаше лека болка.

— О, ами аз виждам, Хари!

— Много добре! Хайде сега да се изкачим горе, защото Бог знае какво вече си мисли господин Стюарт.

— Страх ме е, Хари, да не би тази проклета птица пак…

— Нали повече няма да бъркаш в гнездото й?

— За нищо на света!

— Е, тогава нищо няма да ти направи.

Междувременно Стюарт, който отново здраво завърза ремъка, с нетърпение очакваше да му дадат някакъв знак. Той видя как Хари благополучно слезе и освободи брат си, но се чудеше какво правят още там. Най-после чу очаквания сигнал и спусна ремъка, с помощта на който братята се върнаха отново на скалата. Когато обясниха на Стюарт как стоят нещата, той каза:

— Аз съм виновен за това! Трябваше да ви предупредя, Харолд, за особените реакции на тази птица. Слава Богу, че всичко свърши благополучно! Можеше да бъде много по-лошо.

— Какво пръсна тя в очите ми?

— Спомням си, че четох някъде как буревестникът пръска с ноздрите си някаква отровна течност и съвсем забравих да ви кажа за това.

— Толкова по-добре, господин учителю, защото направихме важно откритие! — Какво откритие?

— Научихме, че Хари умее отлично да пълзи но скалите и да спасява обречените на смърт.

— Харолд, вие сте наистина непоправим! Как можете да се шегувате, когато току-що сте избавен от страшна опасност?

— Нима е по-прилично, господин Стюарт, да поплача?… Струва ми се, че след всички тези подвизи нищо не е в състояние да ни попречи да закусим. Страшно огладнях!

Тримата седнаха на скалата и започнаха да се хранят.

Гледката от това място беше чудесна. Пред тях се простираше морето, а наоколо белееха грамадни ска-ли, над които се рееха във всички посоки големи и малки птици.

— Каква е онази птица, която лети над нас? — попита Хари.

Стюарт вдигна очи и внимателно заразглежда птицата, която правеше големи кръгове над главите им.

— Рибар, сигурно търси храна.

— И с какво се храни?

— С каквото намери: риба, дребни крайбрежни птички. Казват дори, че често се промъква в курниците и отмъква от там малките пиленца. Толкова е силен, че не се страхува да нападне орел, за да му отнеме жертвата.

— Славна птица! — възхити се Харолд. — А там някой се смее, чувате ли?

— Това е чайката-смехулка. Нейният вик наистина прилича понякога на смях.

— Ето и едно кенгуру! Вижте, вижте как оглежда нещо в морето!

— Това съвсем не е кенгуру, Харолд — засмя се Стюарт.

— А какво е?

— Кенгуруто живее само в топлите страни. Това просто е водна патица.

— И какво прави там?

— Сигурно търси плячка. Сега ще видим.

Патицата седеше на повърхността на водата и внимателно гледаше в нея. Изведнъж се стресна от нещо, оттегли се до дупката си и спря там.

— Като че ли се изплаши. Вижте как развълнувано се оглежда, сякаш очаква някой да я нападне — забеляза Хари.

— Да, така е — съгласи се Стюарт. — Виждате ли онзи гарван? Той се кани да я нападне. Скоро ще станем свидетели на една драма. Вие на кого съчувствате — на патицата или на гарвана?

— На патицата — извикаха в един глас братята.

— Аз също, защото тя защитава своето гнездо и пиленцата си, а гарванът действа като разбойник. Да пожелаем победа на патицата!

В това време борбата между двамата съперника започна. Гарванът се спусна върху патицата и се опита да я сграбчи за шията, но тя бързо се изви, докопа го за гушата и започна да го удря по гърдите с краката си. Гарванът крещеше и с всички сили се опитваше да се отърве. Борците подхвръкнаха нагоре и битката продължи във въздуха. Дълго време двете птици се биха над водата, докато паднаха в нея.

— Свърши се! — въздъхна Харолд. — Кой кого победи?

— Почакайте, битката още не е свършила — предупреди ги Стюарт.

И наистина скоро птиците отново се появиха на повърхността на морето, само че измокреният гарван беше вече силно изнемощял. Патицата, явно разбрала това, стисна още по-силно врага си за шията и се гмурна заедно с него във водата. Този път много дълго не се показаха.

— Сигурно и двете се удавиха! — каза Харолд, който внимателно следеше интересната борба.

— Не вярвам — възрази Стюарт. — Патицата може дълго да стои под водата, но за гарвана това къпане е опасно.

В това време една от птиците се показа. Беше патицата. Като дишаше тежко, тя подхвръкна и кацна на скалата до гнездото си. След минута на повърхността изплува трупът на гарвана.

— Ура! — извика Харолд, като пляскаше с ръце, — Да живее патицата!

От гнездото излезе още една птица, също като нашия герой, само че по-дребна, изграка нещо и отново се скри.

— Това е съпругата на победителя — обясни Стюарт. — Дойде да го поздрави с победата и се прибра при децата си.

— А гарванът можеше ли да победи патока? — попита Хари.

— Много лесно — отговори учителят, — достатъчно е силно да го стисне за гушата.

— Колко интересен е животът на птиците — замислено продължи Хари.

— Всички животни са интересни, ако ги наблюдаваме, само че трябва да знаем как. А любопитни неща в природата има твърде много — поучително заключи Стюарт.

Като походиха по морския бряг и като събраха най-различни красиви черупки, нашите любознателни пътешественици се върнаха в града.