Силата

7

Разнесоха се разпокъсани, хаотични ръкопляскания, които скоро стихнаха. В залата вече се усещаше атмосфера на несигурност, напрежение. Обичайното шушукане и въртене угаснаха като пламък на свещ и накрая в голямата зала настъпи пълна тишина. Всички очи бяха вперени в сцената.

„Красив мъж е“, помисли си Каси и се опита да заглуши туптенето в мозъка си, който й нареждаше да бяга, да бяга… Защо реагираше толкова бурно на присъствието му? Както в нощта на посвещаването й, когато Адам извади кристалния череп. Само погледна веднъж черепа и по гръбнака й запълзя ужас — струваше й се, че целият е обвит в ореол от тъмнина. Едва по-късно беше осъзнала, че не всички членове на сборището виждаха същото като нея.

Каси се огледа и по израженията на съучениците си разбра, че те не долавяха мрака, който се излъчваше от новия им директор. Тя обаче го виждаше как хвърля сянка върху цялата зала. За останалите той беше просто властен, внушителен мъж.

— Осъзнавам, че гимназия „Ню Салем“ преживя бурни времена — започна той и очите му обиколиха учениците ред по ред. Каси изпита странното чувство, че се опитва да запомни всеки един от тях. — Сигурно ще се зарадвате да ви кажа, че това вече е минало. Злочестите… събития, избухнали като чума в училището, вече са зад гърба ни. Време е за ново начало.

„Бурни времена, тоест двама мъртви ученици и един мъртъв директор“, помисли си Каси. „Тъй като самият ти ги уби, предполагам и ти решаваш кога смъртните случаи ще спрат.“ В същия миг обаче тя се зачуди как всъщност е успял да извърши убийствата от гроба си. „Нима тъмната енергия го беше сторила сама?“, запита се тя. Искаше й се тихо да попита за това Ник или Сюзан… Или Шон, добави виновно съзнанието й… Но беше невъзможно да откъсне поглед от мъжа на сцената.

— Дочух, че отношението на администрацията към дисциплината е било доста… снизходително. Имало е политика на… как да кажа… безнаказаност, при това съвсем целенасочена. — Директорът огледа наредените покрай стените на залата учители, сякаш намеквайки, че би могъл да използва и други думи, но че няма смисъл да се говори лошо за мъртвите. — Били са позволени определени действия и това се е оказало пагубно не само за засегнатите ученици, но и за духа на образователната система. Някои хора са се ползвали със специални привилегии.

„За какво говори той? — помисли си Каси. — Прилича на политик — много сложни думи, но без никакъв смисъл.“ Обзе я тревога.

— Е, политиката вече ще е различна и според мен накрая повечето от вас ще харесат промените. Сега друг поема нещата в свои ръце. — Той вдигна ръце и отправи към аудиторията дискретна скромна усмивка.

После заговори отново. Накрая Каси не беше в състояние да си спомни какво точно беше казал, но прекрасно помнеше гласа му — дълбок и властен. Заповеден. Речта му беше изпълнена с гръмки изрази като „трудна любов“, „старомодна дисциплина“, „наказание, съответстващо на престъплението“. Усещаше отклика в публиката — мрак, мрак. Сякаш нещо набъбваше и нарастваше. То я плашеше дори повече от Черния Джон. Сякаш той вдъхваше и подхранваше някаква ужасяваща сила у учениците. Те би трябвало да го мразят, а вместо това стояха като омагьосани.

Правилата. Правилата трябва да се спазват. Онези, които не спазват правилата, ще бъдат изпратени при директора…

— Мисля, че вече е време за брошурите — каза тихо Брансуик настрани. Фей и още няколко момичета се отделиха от сцената и започнаха да раздават брошури. Каси гледаше как директорът наблюдава аудиторията и безмълвно диктува поведението на учениците. „Да, хубав мъж е“, помисли си тя. Напомняше й малко на младия Шерлок Холмс — дълбоко разположени очи, орлов нос, решителна уста. Дори имаше лек английски акцент. Образован. Образован и много убедителен.

Приличаше повече на ловец на вещици, отколкото на заклинател.

Фей стигна до реда на Каси и й връчи купчина листовки.

Каси прошепна:

— Фей!

Фей я удостои с бързо проблясване на златистите си очи, след което отмина. Каси замаяно запази една брошура за себе си и подаде останалите на Сюзан. Бяха три страници, плътно изписани с дребен шрифт.

„Забранени действия тип А. Забранени действия тип Б. Забранени действия тип В.“

Беше списък с правила. Толкова много правила, ред след ред. Очите й се спираха произволно на листовете: … носене на дрехи в разрез със сериозната и достойната цел на общественото образование… използване на гардеробите или обикаляне на коридорите извън междучасията… притежанието или използването на водни пистолети… замърсяване… тичане по коридорите… дъвчене на дъвка… пренебрегване на нарежданията на учител или дежурен по коридорите…

Дежурен по коридорите? Каси се замисли. Тук няма дежурни по коридорите. Очите й продължиха да се плъзгат по страниците: … проява на нежност на публично място… неизхвърлени на подходящите места съдове за еднократна употреба след обяд… стъпване по столове или чинове…

— Това не може да е истина — прошепна Сюзан. Ник дори подсвирна тихо.

— Ще имате достатъчно време в часовете да прочетете правилата и да се запознаете с тях отблизо — каза новият директор. С ъгъла на окото си Каси забеляза как учениците вдигнаха глави. Шумоленето престана. — В момента търся доброволци за дежурствата по коридорите. Това е много отговорна длъжност и ви моля внимателно да обмислите предложението си, преди да вдигнете ръка.

Из цялата зала се стрелнаха ръце. Досега учениците в гимназия „Ню Салем“ не бяха изразявали толкова бързо желание да бъдат доброволци, за каквото и да е. Каси забеляза стърчащата длан на Порша — тя трепереше от въодушевление като хрътка. До нея Сали размахваше силно ръката си и приличаше на третокласник, опитваш се да привлече вниманието на учителя си. Сякаш всички в залата отправяха нацистки поздрав.

Очите на Черния Джон се местеха от ред на ред, изучаваха и проучваха всеки.

После Каси осъзна, че Шон също вдига ръка.

— Шон! — изсъска тя. В залата беше тихо и тя не смееше да говори по-силно. Сюзан го погледна и се дръпна. Ник беше прекалено далеч. — Шон! — повтори Каси.

Той сякаш не я чу. Блестящите му очи бяха вперени в сцената. Изражението му беше развълнувано, напрегнато.

От отчаяние ръцете на Каси изтръпнаха. Протегна се през Сюзан, хвана лявата му ръка и с цялата сила, която успя да събере, помисли: „Шон!“

Усети как от нея се изля топлина, също както при случката с кучето в лехата с тиквите. Истински изблик на сила. Шон рязко завъртя глава и я погледна учудено.

— Свали си ръката — прошепна тя, разтреперана и изтощена от усилието. Шон погледна ръката си, сякаш я виждаше за пръв път и бързо я свали. После сграбчи облегалката на стола пред себе си, без да отделя очи от Каси.

После Каси осъзна, че Сюзан се отдръпва от нея. И тя като Шон изглеждаше уплашена. Каси погледна към сцената и видя, че новият директор гледа право в нея и че устните му са извити в лека усмивка.

Страхотно. На него му харесва, а собствените ми приятели се боят от мен.

Черния Джон задържа погледа й за миг, после обърна усмивката си към останалата част на залата.

— Много добре. Избраните, моля останете след срещата да се запознаете с новите си задължения. Останалите сте свободни. Приятен ден.

Косите по тила на Каси настръхнаха.

— Избраните — прошепна тя и се огледа. Никой не беше избран, но някои от учениците тихо тръгнаха към сцената един след друг. Порша и Сали бяха сред тях.

„Никой ли не вижда? Вече би трябвало да се чудите колко е странно всичко“, помисли си Каси и се обърна към застаналия на пътеката господин Хъмфрис. Той обаче очевидно не смяташе, че се случва нещо странно. Изглеждаше спокоен, дори доволен, докато извеждаше класа си. „Като упоен е“ помисли си Каси и потрепери. Хипнотизиран.

Черния Джон все още стоеше пред катедрата. Усещаше как очите му я следят, докато излизаше от залата.

В коридора Каси изостана зад учениците от класа по творческо писане и се присъедини към Ник, Сюзан и Шон. Сюзан и Шон я гледаха странно, но Ник я прегърна.

— Това беше страхотно — рече той и сърцето на Каси изстина още веднъж.

— Не е позволено — предупреди го тя. — Това е нарушение тип А. Ник, трябва много да внимаваме… Той иска да ни спипа.

— Сериозно ли? — попита Адам, настигайки ги. Синьо-сивите му очи се плъзнаха по ръката на Ник, обгърнала раменете на Каси, но изражението му не се промени.

— Прочетохте ли забранените действия тип В?

Каси не беше успяла да ги прегледа. Обърна брошурата на последната страница.

— Каране на скейтборд, ролкови кънки или мотори… ползване или носене на уокмени в района на училището… пушене или използване на тютюневи изделия… Това трябва да са по-сериозни провинения от нарушенията тип Б, като употреба на наркотици и сбиване?!

После Каси направи връзката. Спомни си как през първия й ден в гимназия „Ню Салем“ братята Хендерсън едва не я бяха прегазили. Само че тогава не знаеше, че са братята Хендерсън. Беше видяла две откачени момчета с хеви метал тениски и рошави руси коси. Те се пързаляха по коридорите с уокмени на ушите.

Трудно й беше да преглътне.

— Тези правила са за нас — прошепна тя. Адам срещна погледа й и кимна.

— Пушене — повтори Каси. Стисна ръката на Ник и го завъртя с лице към себе си. — Ник, моля те, трябва да внимаваш. Иска да ни пипне, а ние още не сме готови да се изправим срещу него… Ник! — Тя изпита ужасно предчувствие. Ник мразеше да му заповядват и за него всяко правило беше предизвикателство. Не забеляза никаква промяна в изражението му. — Ник!

— За нарушаване на правилата от тип В те изпращат при директора — вмъкна Адам. — Опитва се да ни раздели, Ник. Играе малките си игрички.

— Ник, искам да ми обещаеш. Опитай се да не си навличаш неприятности — обърна се към него Каси. — Моля те, Ник. Трябва да ми обещаеш.

Ник бавно я погледна. Каси стисна ръката му и отвърна настойчиво на погледа му. „Моля те“ мислеше си тя. „Заради мен! Моля те!“

Ник свъси вежди и се обърна.

— Добре — каза той и кимна леко със забит в тавана поглед. — Добре. Ще се опитам… да не ме хванат.

Каси се отпусна.

— Благодаря — прошепна тя. Точно тогава Диана, Мелани и Лоръл се появиха с бледи лица.

— Чухте ли онова в началото? Как предишната администрация позволявала някои неща? — попита Мелани. — Говореше за нас. За клуба и специалните ни привилегии. Каза, че всичко щяло да се промени.

Каси промълви:

— Каза на другите, че вече не сме на власт. Сякаш им даде разрешение да…

Думите й заглъхнаха. Тя и другите членове на клуба се спогледаха мълчаливо.

— Извадете оръжията. Ловът на вещици е открит — заключи Ник и отново прегърна Каси.

— Да изчезваме оттук — предложи Сюзан.

— Не можем — отвърна Лоръл. — Излизането извън района на училището без разрешение е забранено.

— Всичко е забранено! — възкликна Сюзан.

— Къде са Крис и Дъг? — попита рязко Каси. — И Дебора?

Огледаха се. Освен Ник, братята Хендерсън и рокерката бяха най-вероятните нарушители на правилата.

— Имат история, но май класът им тръгна без тях — вмъкна Шон. — Сигурно са още в залата.

— Елате — каза кратко Адам.

Крис и Дъг стояха до вратата. Външните ги бяха наобиколили и сякаш бяха на крачка да се сбият.

— … вече няма да ви се разминава — злорадстваше едно от външните момчета.

— Така ли? — крещеше Крис.

— Да! Вашето време свърши! Ще ви_ изпратят при директора_.

— Бързо разбраха за какво иде реч — прошепна Ник в ухото на Каси.

— И вас ще пратят при директора — обърна се към групичката Адам и разбута момчетата, за да стигне до Крис и Дъг. Застана с лице към тях и вдигна брошурата като вълшебен талисман. — Сбиванията са нарушение тип Б. Всички ще си изпатите.

За миг външните се поколебаха, но после се отдръпнаха, споглеждайки се.

— Ще се видим по-късно — решиха накрая те и тръгнаха по коридора. Дъг понечи да ги настигне.

— Когато кажеш и където кажеш! — изкрещя той, но Ник го хвана и го задържа. — Пусни ме! — озъби се той на Ник.

— Не можем да си позволим открити схватки — обясни Диана. — Браво — добави тя към Адам.

— Успях… този път — рече той. — Ако съм прав, накрая ще се усетят, че всъщност правилата са за нас. Те може да не си изпатят за сбиване, но на нас няма да ни се размине.

За огромно облекчение на Каси в този момент от ъгъла се появи Дебора.

— Деб, къде беше?

— Слушах как дежурните по коридорите получаваха наставления. Дадоха им значки със знаци „SS“.

— Все едно са нацисти — вмъкна Каси.

— Организира лов на вещици — каза Адам.

— Интересно дали го е правил и преди — зачуди се Сюзан.

Каси понечи да я попита какво има предвид, но се спря и впери поглед в нея. Сюзан, напудрената, безмозъчна Сюзан, която дори сега ровеше из чантата си за гримове, пак беше уцелила в десетката.

— А Фей работи за него… — казваше Диана.

Каси я прекъсна.

— Не, чакайте. Не чухте ли какво попита Сюзан? Не разбирате ли? „Интересно дали го е правил и преди.“ На бас, че го е правил.

— През 1692-а — рече Адам. — В Салем. Как може да сме толкова глупави?

— Какво?! — зачуди се Крис.

— Май искат да кажат, че може би Черния Джон е организирал лова на вещици в Салем — каза Диана. — Но…

— Едва ли го е организирал, но го е предизвикал, помагал е — обясни Каси. — Погрижил се е вълната да не отмине, подклаждал е истерията. Както направи днес.

— Но защо? — попита Лоръл.

Настъпи тишина, после Адам вдигна глава. Лицето му беше спокойно, гласът — мрачен.

— За да накара сборището да си тръгне. И да го последва. Не са можели да живеят повече така, затова са отишли с него в Ню Салем с инструментите… Включително и инструментите на посветените.

— Ти ми каза, че е бил водач на първото сборище — започна Каси. — Чудя се обаче дали е бил водач, преди да се преместят в Ню Салем… или е станал след това.

Всички членове на кръга бяха сериозни.

— Мисля, че се опитва да направи същото и сега — вмъкна Адам. — Да настрои всички срещу нас. Да няма към кого да се обърнем, освен към него. Ще е единственият, който ще бъде в състояние да ни защити.

— Да върви по дяволите — изрази мнението си Дебора, сякаш казваше най-естественото нещо на света.

— Да. Едва ли си мисли, че ще запълзим към него веднага — промълви Ник. — Всичко обаче може много да се промени за една-две седмици.

— По-добре да говорим с Фей — предложи Диана.

Застанаха да чакат Фей пред задната врата на залата. Дебора смяташе, че най-вероятно ще излезе от там. И тя наистина се появи с клипборд в ръка.

— Най-накрая сама — рече Ник и всичките единайсет членове на кръга я заобиколиха, принуждавайки я да спре. Докато гледаше лицата им, Каси си спомни как Фей, Дебора и Сюзан я бяха гледали, когато я хванаха да ги шпионира пред училище. Бяха красиви, съсредоточени и смъртоносни. Опасни.

Фей се огледа и тръсна глава. Не й се получи, защото косата й беше прибрана на кок.

— Махнете се от пътя ми. Имам работа — каза тя.

— По негови поръчки ли тичаш? — заяде се Адам.

Диана постави ръка върху неговата и взе думата.

— Фей, знаем, че не можеш да говориш сега. Довечера обаче ще правим церемония, защото е нощта на Хеката…

— И нашият рожден ден — вмъкна огорчено Крис.

— … и искаме да дойдеш.

— Вие ще правите церемония?! — попита Фей и вече не приличаше толкова на секретарка, а на предишната черна пантера. — Не можете. Аз съм лидер на сборището.

— Не можеш да си лидер на сборището, ако никога не си със сборището. Довечера ще направим церемония, Фей, на кръстовището на „Кроухейвън“ и „Марш“. Със или без теб. Ако дойдеш, може да я ръководиш.

Фей потърси подкрепата на старите си съюзници Дебора и Сюзан, но дребното лице на рокерката беше изкривено в гримаса, а ясносините очи на Сюзан бяха безизразни. От тях нямаше да получи помощ.

— Предатели — заключи надменно Фей. Красивите й намръщени устни се свиха, но каза: — Ще дойда… За да ръководя церемонията. Сега се махайте преди някой дежурен да ви е видял.

Обърна се и си тръгна.

Всички успяха да издържат до края на деня, без да се забъркат в сериозни неприятности. Само Сюзан получи задържане след часовете, защото не беше изхвърлила опаковката от едно кексче в кошчето, веднага след като го бе изяла. Беше нарушение тип А.

Вечерта отпразнуваха скромно рождения ден на братята Хендерсън в къщата на Адам. Крис и Дъг останаха изключително разочаровани. Искаха парти на плажа и къпане без бански.

— Искаме див купон — обясни Крис. Адам обаче беше категоричен: „Това или нищо“.

Фей дойде около десет, облечена с черната копринена рокля от нощта на вота.

— По мое време роклята беше бяла — засмя се старата госпожа Франклин, докато я водеше към занемарената дневна с удобните разнебитени мебели. — Времената се менят.

Фей дори не й отговори.

— Тук съм — каза тя и високомерно се огледа. — Да вървим.

Каси проследи с поглед сребърната диадема върху черната коса на Фей, сребърната гривна на заоблената й ръка и изработения от зелена кожа и синя коприна жартиер на бедрото й. Зачуди се как ли изглеждаха истинските инструменти — онези, които първото сборище беше използвало.

Почти не говореха, докато вървяха бавно надолу по „Кроухейвън Роуд“. Диана и Фей бяха начело и Каси долови тихия глас на Диана. Русото момиче носеше бяла торба с всичко необходимо за начертаването на кръга и началото на ритуала.

Стигнаха до кръстовището.

— Трябва ни място, където се срещат три пътя — беше казала Диана. — Трите пътя символизират трите етапа в живота на една жена: девойка, майка и старица.

Тук улица „Марш“ пресичаше „Кроухейвън Роуд“ от север на юг.

— Налага ли се да бъдем точно на пътя? — попита Сюзан. — Ами ако мине кола?

— Ще се махнем. При това бързо — отвърна й Лоръл.

— Мисля, че няма да имаме проблеми — рече Диана. — По това време няма много коли. Хайде, момичета, студено е.

— Церемонията е моя — напомни й Фей и извади ритуалния нож с черната дръжка.

— Не съм твърдяла друго — прошепна Диана. Отстъпи и впери поглед във Фей, докато очертаваше кръга. Каси усети как лицето й пламва. Наблюдаваше Фей да прави нещо, което винаги преди това беше правила Диана и което щеше да прави и сега… ако Каси не се беше намесила. Искаше да поговори с Диана, но вместо това си обеща нещо.

„Някак ще оправя нещата. Фей няма вечно да е лидер. Ще направя каквото трябва“ помисли си тя. И добави, някак разсеяно. — Кълна се във въздуха, водата, огъня и земята.