Синя луна

21

Още една битка, последвана от още един душ. Миризмата на разложен вампир не е нещо, което бихте искали да отнесете в леглото си. Косата ми беше още влажна, когато позвъних на Жан-Клод, за да му съобщя какво бяхме направили. Добре де, какво бях направила аз.

Разказах му възможно най-съкратена версия на събитията. Той реагира с думите:

— Какво си направила?

Повторих всичко.

По линията настъпи тишина. Не се чуваше дори дишане.

— Жан-Клод, там ли си?

— Тук съм, ma petite — той въздъхна: — Пак ме изненада. Не предполагах подобно нещо.

— Май не се радваш — отбелязах аз. — Новините можеше да са по-лоши. Можеше всички да сме мъртви.

— Не очаквах Колин да е такъв глупак.

— Е, вече знаеш.

— Колин е бил прав да се страхува от теб, ma petite.

— Казах му какво ще се случи, ако ни създава неприятности. Той започна, не аз.

— Кого се опитваш да убедиш, ma petite? Мен или себе си?

Замислих се за секунда.

— Не знам.

— Признаваш, че си допуснала грешка? — в гласа му се чу леко веселие.

— Не — опитах се да измисля някакво обяснение. Накрая казах: — Ние губехме, Жан-Клод. Те щяха да ни убият. Трябваше да направя нещо. Даже не бях сигурна, че ще стане.

Държах телефона и си мечтаех да съм в прегръдките му. Не ми харесваше, че го желаех така. Не ми харесваше, че желаех някого толкова силно. Мразех да изпитвам такава нужда от някого. Обикновено предаваха доверието ми. В момента обаче бях готова на всичко за успокоителни ръце.

— Ma petite, ma petite, какво има?

Махнах на Ашър да дойде на телефона.

— На ти твоя заместник. Питай Ашър дали е имало други възможности. И да е имало, не съм ги видяла.

— Усещам нещо в гласа ти, ma petite. Някаква несигурност — той прошепна последната дума.

Кимнах и подадох телефона на Ашър. После се отдалечих, обхванала с ръце тялото си. „Несигурност“ беше казал той. По-скоро страх. Тази нощ се бях уплашила от себе си. По някаква причина силата, която бях освободила, беше угасила всички фенери около лупанара. С оцелелите си бяхме тръгнали оттам на светлината на догарящите трупове. Беше като сцена от Дантевия „Ад“, но аз я бях създала. Беше я сътворила силата в мен. Да, определено бях уплашена.

Деймиън се доближи до мен и прошепна:

— Джейсън плаче под душа.

Въздъхнах. Чудесно, само това ми липсваше, още една криза. Не го попитах нищо, просто почуках на вратата на банята.

— Джейсън, добре ли си?

Той не отговори.

— Джейсън?

— Добре съм, Анита.

Гласът му прозвуча неестествено през шума на водата. Досега не го бях чувала да плаче, но ми се стори, че говори през сълзи.

Опрях чело на вратата и въздъхнах. Не ми се занимаваше с това, не и тази нощ. Но Джейсън беше мой приятел, а и кого да пратя да го утеши? Деймиън беше потърсил помощ от мен. Зейн нямаше вид да е способен на състрадание, а Чери… ако изпратех при него друга жена, щях да проявя малодушие. Ашър? Нее.

Почуках отново на вратата.

— Джейсън, може ли да вляза за малко?

Мълчание. Ако се чувстваше поне малко по-добре, щеше да се пошегува, че най-накрая съм проявила желание да го видя под душа, или нещо подобно. Но той не направи опит да се закача и това беше лош знак.

— Джейсън, може ли да вляза… моля те?

— Влез — рече най-накрая.

Отворих вратата и ме обгърна облак от топъл въздух. Влязох и затворих след себе си. В помещението беше влажно и мъгливо. Беше горещо и по всички повърхности имаше капчици влага, сякаш Джейсън се къпеше с вряла вода. Достатъчно гореща, за да се ощави всеки обикновен човек.

Лампата осветяваше силуета му зад бялата завеса на душа. Не беше прав. Седеше превит на пода под душа.

Махнах хавлията от капака на тоалетната чиния, седнах отгоре и я оставих в скута си.

— Какво има?

Той си пое треперливо въздух и чух, че ридае, въпреки шуртенето на водата. Не плачеше, а ридаеше.

Исках да го гледам, докато му говоря, но не ми се щеше да го виждам гол. Капризи, капризи.

— Говори с мен, Джейсън. Какво има?

— Не мога да го махна. Не мога да се измия.

— В метафоричния или в буквалния смисъл? — попитах аз.

— Целият съм омазан. Не мога да го махна.

Държах се страхливо и проявявах излишна свенливост. Протегнах ръка към завесата и я отместих внимателно настрани, за да не оплискам цялата баня с вода.

Джейсън беше притиснал колене към гърдите си и ги беше обгърнал с ръце. Горещината от водната струя беше толкова силна, че се дръпнах назад. Кожата му беше станала розово-червена, но нищо повече. Ако бях на негово място, най-малкото щях да съм цялата на мехури.

По гърба му имаше петна от гъста черна субстанция. Имаше черно петно и от външната страна на едната му ръка. Беше се жулил, а после едва не се беше сварил, но въпреки това не беше успял да се почисти.

Джейсън се взираше право напред в крановете на душа и се поклащаше леко.

— Бях добре, докато не влязох под душа и не открих, че не мога да се почистя. Непрекъснато виждах пред очите си онези две вампирки в Брансън. Мислех си и за Ивет, за това как се разлага. Но вампирките от Брансън бяха най-лоши. Още усещам ръцете им по себе си, Анита. Понякога се будя посред бял ден, облян в студена пот заради този спомен.

В Брансън, Мисури, бяхме влезли в стълкновение с местната Господарка на града. За да спасим две млади жени, които тя искаше да измъчва, се наложи някой от нас да се подложи на мъчения вместо тях. Те ни предложиха да освободят едното момиче, ако Джейсън си легне с две от техните вампирки. Отначало сексът май му хареса, но после вампирките започнаха да се разлагат.

Джейсън се освободи с борба от тях и пропълзя до стената. Голите му гърди бяха целите в парчета от плътта им. Нещо гъсто и тежко се стече бавно по врата му и падна върху гърдите му. Той го перна с ръка, както би пернал паяк, пропълзял по кожата му. Той се притисна към черната стена със смъкнат почти до бедрата панталон.

Блондинката пропълзя към него и протегна ръка, която се състоеше само от кости и ивици изсъхнала плът. При нея разлагането протичаше сухо, без разкапване. А брюнетката се разтичаше. Тя легна на земята и под тялото й се образува локва от някаква черна течност. После разкопча кожената си риза и изложи на показ гърдите си, които приличаха на две тежки торби, пълни с течност.

„Готова съм за теб“ — каза брюнетката. Гласът й прозвуча ясно и чисто, въпреки че от разложени устни като нейните беше невъзможно да излезе човешки говор.

Блондинката сграбчи Джейсън за ръката и той изкрещя.

Разтърсих глава, за да прогоня спомена. Той дълго време ме беше преследвал насън, въпреки че не бях участвала в събитията, бях ги наблюдавала отстрани. А на Джейсън му беше причинил истинска фобия. И сред слугите на Съвета имаше една владееща разлагането вампирка. Когато разбра колко се страхува Джейсън от нея, тя също реши да се позабавлява с него. Малкото мъчение на Ивет се беше разиграло преди два месеца. Тазвечерните забавления и игри му бяха дошли в повече.

Свалих каниите от китките си и ги оставих върху капака на тоалетната чиния. Фактът, че се канех да си лягам, а още бях с каниите, показваше достатъчно красноречиво каква съм параноичка. Посегнах към крана, защото температурата на водата беше ужасяваща. Години наред ми беше втълпявано да не докосвам нищо горещо. Знаех, че огънят убива превръщачите, но очевидно горещината не им пречеше. Завъртях крана, докато температурата на водата стана поносима.

Джейсън започна да трепери почти веднага, щом температурата на водата спадна. Честно казано, бях удивена, че бойлерът в бунгалото я е поддържал толкова дълго гореща. Подът беше мокър и крачолите на дънките ми подгизнаха. Имах резервни и можех да се преобуя.

Намерих сапуна, но кесията за баня беше черна. Хвърлих я в мивката и взех последната чиста. Да не забравя да поискам още хавлиени кърпи. Бездруго щяха да потрябват.

Джейсън обърна бавно глава и най-накрая ме погледна. Сините му очи изглеждаха почти стъклени, сякаш беше на път да изпадне в шок.

— Не мога да го понеса отново, Анита. Не мога.

Насапунисах чистата кесия, докато стана цялата в пяна. Докоснах гърба му и той трепна. В този миг ми се прииска повече от всичко да ме беше сграбчил, да се беше опитал да флиртува с мен или да ме целуне. Нещо, което да ми подскаже, че е добре. Обаче той продължи да седи, гол, мокър и нещастен. Гърлото ми се сви, но проклета да бях, ако заплачех — страхувах се, че после нямаше да мога да спра да цивря. Бях дошла тук да утеша Джейсън, а не той да утешава мен.

И което беше още по-лошо, не можех да изчистя гърба му. Беше достатъчно трудно да измия собствената си кожа, а през допълнителния час, който Джейсън бе прекарал в очакване да изляза от банята, течността се беше превърнала в лепило. Накрая се принудих да използвам нокти и бях доволна, че отказах на предложението на Чери да ме лакира. Лакът щеше да отиде по дяволите. Свалях мръсотията парче по парче, горещата вода продължаваше да облива гърба му, а Джейсън трепереше. Не трепереше от студ. Влажният въздух беше толкова горещ, че ми призляваше.

Успях да почистя всичко, освен едно петно ниско на гърба му, съвсем ниско. Течността се беше просмукала в колана на панталона му и беше проникнала толкова надолу, че петното стигаше чак до браздата на задника му. Беше ме срам да го мия. Защото, въпреки че Джейсън не осъзнаваше голотата си, аз я осъзнавах много добре.

Освен това ми беше трудно да опазя суха възголямата тениска, която си бях облякла за сън. При други обстоятелства нямаше да ми пука, че ще се намокря, но бях забравила да си взема резервна нощна тениска в багажа. Накрая спрях душа и регулирах температурата от кранчетата, така че водата да тече от смесителя, без да ме пръска от душа.

Обърнах се отново към Джейсън и се заех с изстъргването на последното петно от кожата му. Опитах се да подхвана разговор, за да не мисля за мястото, на което бяха ръцете ми.

— Убихме вампирите, Джейсън. Всичко е наред.

Той поклати глава.

— Не и Барнаби. Изпуснахме го, а той е техният създател. Не мога да понеса мисълта, че той ще ме докосне, Анита. Не мога да го преживея отново.

— Тогава се прибери вкъщи, Джейсън. Качи се на самолета и се махни оттук.

— Няма да те изоставя — каза той. Погледът му се задържа за миг върху лицето ми. — И не само защото на Жан-Клод това няма да му хареса.

— Знам — рекох аз. — Но не мога да направя нищо повече от това да се закълна, че ще направя всичко, което е по силите ми, да те защитя от Барнаби.

Бях се навела много близо до него и ръката ми се намираше в долната част на гърба му. Най-накрая бях преодоляла смущението си, като се бях съсредоточила изцяло върху операцията по свалянето на засъхналите парчета от тялото му. Беше като при дисекцията на онази жаба в гимназията. Изпитвах отвращение, докато учителят не ме накара да изрежа мозъка. Тогава идеята да отделя черепа толкова внимателно, че да не повредя мозъка, ме погълна до такава степен, че забравих за миризмата и за клетата жаба и съсредоточих цялото си внимание върху това как да извадя мозъка непокътнат. Двамата с лабораторния ми партньор бяхме единствените, които успяха да го извадят цял и невредим.

Джейсън обърна глава към мен, отърка лице в косата ми.

— Миришеш на пудрата на Чери.

Отговорих му, без да вдигам поглед.

— Нямам никакви пудри, затова по-рано днес тя ми сложи от нейната. Чери използва пудра, която е прекалено бледа за лицето й, затова се оказа подходяща за мен. Мислех, че съм я измила напълно.

— Хм — рече той.

Устата му беше съвсем близо до ухото ми.

Застинах насред движението. Тялото ми беше притиснато в неговото, ръката ми пипаше гладката кожа над задника му. Между нас се беше появило напрежение, каквото преди това нямаше. Пулсът ми се ускори, когато осъзнах присъствието на голото му тяло, защото внезапно разбрах, че той вече не е безразличен към моето тяло. Махнах последното парче от лепкавата субстанция и си поех дълбоко въздух. Започнах да се отдръпвам и изведнъж усетих, че той ще се опита да направи нещо. Това ми подейства изнервящо, но същевременно ме накара да изпитам облекчение. Все пак ставаше дума за Джейсън, който беше гол, а аз бях съвсем близо до него. Това беше Джейсън. Ако не се възползваше от момента, щях да знам, че травмата му е прекалено дълбока и не мога да му помогна да се справи с нея.

Ръката му се плъзна към кръста ми с невероятната скорост, на която са способни върколаците. Усетих, че ме повдига, и внезапно се озовах на пода, затисната под него. Беше приковал краката ми със своите. Беше се подпрял на длани, така че тялото му висеше повдигнато над моето и слабините му не се опираха в мен, но за сметка на това ги виждах. Колкото по-добре, толкова по-зле. Джейсън започна да приближава лицето си към мен за целувка.

Сложих ръка на гърдите му и го спрях:

— Стига, Джейсън.

— Последния път, когато го направих, навря пистолет в ребрата ми и каза, че ще ме застреляш, ако се опитам да те целуна.

— Не блъфирах.

— Сега си въоръжена — рече той. — Оставил съм ръцете ти свободни.

Въздъхнах.

— Знаеш правилото ми. Не насочвам оръжие към никого, освен ако не възнамерявам да го застрелям. Ти си мой приятел, Джейсън. Няма да те застрелям, ако се опиташ да ме целунеш. Ти го знаеш и аз го знам.

Той се усмихна и се наведе още по-близо. Ръката ми подпираше гърдите му, но се приближаваше все повече.

— Обаче не искам да ме целуваш. Ако наистина си ми приятел, няма да го направиш. Вместо това ще ми помогнеш да се изправя.

Лицето му беше толкова близо до моето, че ми беше трудно да фокусирам очите му.

— А ако опитам да получа нещо повече от целувка?

Той измести лицето си, така че устните му се озоваха над гръдния ми кош. Усетих дъха му там, където започваха гърдите ми.

— Не прави нищо прибързано, Джейсън. Ако те прострелям на правилното място, няма да умреш; ще те боли, но ще се възстановиш.

Джейсън върна лицето си над моето. Ухили се и понечи да се претърколи по гръб до мен. Вратата се отвори, на прага внезапно се появи Ричард и ни загледа. Чудесно, просто чудесно.