3

Частният реактивен самолет приличаше на продълговато бяло яйце с рибешки перки. Добре де, беше по-дълъг от яйце и имаше по-заострени краища, но изглеждаше точно толкова крехък. Споменах ли, че имам лека фобия от летене? Седях със закопчан предпазен колан в удобния въртящ се стол с регулируема облегалка; седях много изправена и ровех с нокти в подложките на страничните облегалки. Нарочно бях извърнала седалката, за да не гледам през най-близкия илюминатор. За нещастие самолетът беше толкова тесен, че виждах пухкави облаци и ясно синьо небе през прозорците от отсрещната страна. Когато покрай прозореца ти се реят облаци, е трудно да забравиш, че се намираш на хиляди метри над земята и че единственото, което те дели от вечността, е тънък лист метал.

Джейсън се настани на съседната седалка и аз изскимтях. Той се засмя.

— Не мога да повярвам, че те е страх да летиш.

Той се оттласна с крака и се завъртя бавно със седалката, като дете, което си играе със служебния стол на баща си. Рядката му руса коса стигаше до раменете. Очите му бяха бледосини като небето, в което летяхме. Беше висок точно колкото мен — метър петдесет и осем, — тоест нисък за мъж. Това никога не го беше притеснявало. Носеше огромна тениска и дънки, които бяха толкова избелели, че изглеждаха съвсем светли. И маратонки за двеста долара, въпреки че изобщо не ходеше да тича, знаех го със сигурност.

Това лято бе навършил двайсет и една години. Беше ме информирал, че е зодия Близнаци и че законът вече му разрешава всичко. За Джейсън думата всичко е доста обширно понятие. Той е върколак, но в момента живее с Жан-Клод и му служи като сутрешен аперитив или вечерна закуска. Кръвта на превръщачите е по-енергийна, по-силна. Можеш да я пиеш в по-малки количества от човешката, а се чувстваш много по-добре, поне такива са моите наблюдения.

Той скочи от стола и падна на колене пред мен.

— Хайде, Анита. Какво те тревожи?

— Остави ме на мира, Джейсън. Това е фобия. В нея няма нищо логично. Не можеш да я победиш с приказки, така че просто се махни.

Той се изправи толкова бързо, сякаш си послужи с някаква магия.

— Намираме се в пълна безопасност — заподскача по пода на самолета. — Виждаш ли, здрав е.

Аз изкрещях:

— Зейн!

Зейн изникна до мен. Беше висок около метър и осемдесет, длъгнест и слаб, сякаш по костите му нямаше достатъчно плът. Косата му беше боядисана в шокиращо жълто, като неонови лютичета, беше обръсната от двете страни, а отгоре с гел беше оформена на малки твърди шипове. Носеше черен винилов панталон, който му стоеше като хлъзгава втора кожа, и жилетка в тон, без риза. Блестящи черни ботуши допълваха тоалета му.

— Викаш ли ме? — попита той с глас, който беше почти болезнено дълбок.

Ако превръщачът прекарва прекалено много време в животинския си вид, някои от физическите промени може да станат постоянни. Дрезгавият глас на Зейн и изящните долни и горни кучешки зъби в човешката му уста подсказваха, че е бил прекалено дълго леопард. Гласът можеше да мине за човешки, но зъбите — зъбите го издаваха.

— Моля те, разкарай Джейсън от мен — процедих аз.

Зейн погледна надолу към по-дребния мъж. Джейсън не помръдна.

Зейн мина последните две крачки, които ги деляха. Бяха един срещу друг и се гледаха. Кожата ми внезапно настръхна от енергията, която се завихри около тях — енергия, която със сигурност не беше човешка.

По дяволите. Не исках да се сбият заради мен.

Зейн наведе лицето си към по-дребния мъж и изръмжа със стиснати устни.

— Без бой, момчета — предупредих ги аз.

Зейн залепи голяма влажна целувка върху устата на Джейсън.

Джейсън със смях се дръпна рязко назад.

— Ах ти, бисексуален кучи син.

— Присмял се хърбел на щърбел — рече Зейн.

Джейсън ухилен тръгна да се разхожда из самолета, въпреки че нямаше много място за обикаляне. Усетих пристъп на клаустрофобия. Тя се появи за пръв път по време на едно злощастно гмуркане, а по-късно, след като една сутрин се събудих затворена в ковчег с вампир, когото не харесвах, се засили още повече. Измъкнах се, но оттогава затворените пространства ми се нравят все по-малко и по-малко.

Зейн се плъзна на седалката до мен. Лъскавата му черна жилетка се разтвори и зърнах сребърната обица, която висеше от едното зърно на мършавите му бледи гърди.

Зейн ме погали по коляното и аз не реагирах. Той постоянно докосваше хората, без да влага нищо лично. Много от превръщачите демонстрираха открито чувствата си, сякаш бяха животни, а не хора, и имаха по-малко физически задръжки, но Зейн бе превърнал непринуденото докосване в истинско изкуство. Най-накрая осъзнах, че той докосваше другите, за да си вдъхне увереност. Зейн се преструваше на доминиращ хищник, но не беше такъв. И го знаеше въпреки привидно самоуверения си вид. Щом се озовеше в социална ситуация, при която се налагаше да бъде сам и да не докосва чужда плът, ставаше много напрегнат. Затова го оставих да ме докосне и не изроптах, както бих направила, ако ме пипне някой друг.

— Скоро ще кацнем — каза Зейн.

Ръката се махна от коляното ми. Той разбираше правилата. Позволявах му да ме докосва без повод, но не и да ме гали продължително. Бях му източник на увереност, а не гадже.

— Знам — рекох аз.

Той се усмихна.

— Но не ми вярваш.

— Да кажем, че ще се успокоя едва когато действително кацнем.

Към нас се присъедини Чери. Тя беше висока и стройна, с права, съвсем късо подстригана естествено руса коса и волево триъгълно лице. Беше със сиви сенки на очите, а очната й линия беше толкова черна, че приличаше на нарисувана с пастел. Червилото й също беше черно. Цветовете, в които се беше гримирала, според мен не й отиваха, но бяха в тон с облеклото й. Черни мрежести чорапи, винилов минижуп, черни лачени ботуши и черен дантелен сутиен под мрежеста шемизета. Беше си сложила сутиена заради мен. Сега, когато не работеше като медицинска сестра и никой не й държеше сметка как се облича, обикновено се разхождаше гола до кръста. Беше работила като медицинска сестра до момента, в който бяха открили, че е леопардлак; след това бе станала жертва на бюджетни съкращения. Може и да са били бюджетни съкращения, а може би не. Да дискриминираш някого, защото е болен, беше незаконно, но пък никой не искаше за пациентите да се грижи превръщач. Изглежда, хората смятаха, че ликантропите не могат да се контролират в присъствието на прясно пролята кръв. На някои от новите превръщачи вероятно им беше трудно, но Чери не беше нова. Тя е била добра медицинска сестра, но вече никога нямаше да бъде. Това я беше озлобило и тя се бе превърнала в курвата младоженка от планетата Хикс, сякаш дори в човешкия си вид искаше хората да знаят какво представлява — нещо различно от тях. За жалост изглеждаше като хиляди други тийнейджърки и двайсетгодишни жени, които също искаха да бъдат различни и да се отличават от масата.

— Какво ще стане, като кацнем? — попита Чери с мъркащ контраалтов глас.

Ще речеш, че гласът й е такъв, защото е била прекалено дълго с козина, но не, Чери просто имаше този прекрасен, дълбок, сексапилен глас. Би могла да стане успешна секс телефонистка. Тя седна по турски на пода до краката ни, при което късата й пола се повдигна достатъчно, за да видим, че чорапите й стигат до бедрата, но все пак прикриваше останалото. Понеже полата й беше ужасно къса, надявах се отдолу да е с бельо. Аз не бих могла да нося нещо толкова късо, без да ми лъсне задникът.

— Ще се свържа с брата на Ричард и ще отида в затвора — рекох аз.

— А ние какво ще правим? — попита Зейн.

— Жан-Клод каза, че ни е намерил квартира, така че вие отивате в квартирата.

Те се спогледаха. Погледите им бяха многозначителни.

— Какво? — попитах аз.

— Един от нас трябва да те придружи — каза Зейн.

— Не, смятам да вляза там, като покажа разрешителното си на екзекутор. По-добре да съм сама.

— А ако Господарят на града е заповядал на хората си да те чакат? — попита Зейн. — Той ще разбере, че смяташ да посетиш затвора още днес.

Чери кимна.

— Може да има засада.

Прави бяха, но…

— Вижте какво, не го приемайте лично, но приличате на фигури от сватбена торта за садомазохисти. Ченгетата не обичат хора, които изглеждат като… — не знаех как да им го кажа, без да ги обидя.

Ченгетата са практични хора. Не се впечатляват от екзотични личности. Виждали са какво ли не и са претръпнали. Повечето екзотични личности, които срещат, са от лошите. Скоро полицаите решават, че всеки, който изглежда екзотично, е от лошите, и точка.

Ако влезех в полицейския участък с Туидъл-пънк и Туидъл-курва10, антените на полицаите щяха веднага да щръкнат. Те щяха да разберат, че не съм точно това, за което се представям, и това щеше да усложни нещата. Трябваше да опростим нещата, а не да ги усложняваме.

Бях облечена с всекидневните дрехи на екзекутор на вампири. Нови, още неизбелели черни дънки, пурпурна риза с къси ръкави, черно сако, черни маратонки „Найк“, черен колан, за който бяха закачени халките на презраменния ми кобур. Браунингът се намираше под лявата ми мишница, където усещах добре познатия натиск. Носех три хладни оръжия. Два сребърни ножа в привързани към китките ми кании и едно острие в ножница, разположена по дължината на гръбнака. Дръжката стърчеше и се налагаше да я крия с косата си, но косата ми беше достатъчно гъста и тъмна, за да я скрива успешно. Третото острие приличаше на къс меч. Бях го използвала само веднъж по предназначение — да пронижа в сърцето един леопардлак. Тогава върхът изскочи от гърба му. Освен това под ризата ми висеше сребърен кръст за извънредни случаи, така че бях подготвена да се изправя дори пред мечколак. А в чантичката на кръста имах резервен пълнител с нормални патрони, в случай че попаднех на някоя побесняла фея. Среброто беше безполезно срещу тях.

— Ще дойда с теб — Натаниел се мушна иззад Чери и се намърда между стената на самолета и краката ми.

Облегна мощно рамо на бедрото ми и усетих приятната му тежест. Нямаше начин да седне до мен и да не ме докосне. Винаги се опитваше да ме докосне, при това го правеше толкова изкусно, че никога не ми даваше повод да се оплача.

— Не мисля така, Натаниел — му рекох.

Той обгърна с ръце коленете си и попита:

— Защо не?

Беше облечен най-обикновено с дънки и тениска, но иначе… Косата му беше тъмнокестенява, почти махагонова. Захваната отзад на опашка, тя се спускаше като вълна от коприна чак до коленете му.

Натаниел вдигна към мен бледоморавите си като великденска трева11 очи. Дори да си отрежеше косата, очите пак щяха да му създават проблеми. Той беше нисък за мъж и беше най-младият сред нас, само на деветнайсет години. Имах силни подозрения, че още не е спрял да расте. Някой ден късото му тяло щеше да стане пропорционално на раменете, които бяха широки и много мускулести. Натаниел беше стриптийзьор в „Престъпни удоволствия“, леопардлак и бивша мъжка проститутка. Аз бях сложила край на това. Понеже бях кралица на леопардлаците, можех да им заповядвам. И им наредих нито един леопардлак да не работи като проститутка. Габриел, бившият им водач, бе играл ролята на техен сводник. Превръщачите могат да понесат доста наранявания и да оцелеят. Габриел бе измислил как да печели пари от това. Беше започнал да дава под наем котенцата си на садо-мазо обществото. Хората, които обичаха да причиняват болка, му бяха плащали доста щедро. Когато го видях за пръв път, Натаниел беше в болница, защото един клиент се беше поувлякъл и едва не го беше убил. Това, разбира се, се беше случило след смъртта на Габриел. Леопардлаците се бяха опитали да запазят клиентелата си, без да има кой да ги защитава от нея.

Зейн бе пробвал да замести Габриел като сводник и бияч, но не се беше оказал достатъчно силен за целта. Бе допуснал да пребият почти до смърт Натаниел и не бе успял да го защити.

Натаниел можеше да вдигне от лежанка цял роял, но си оставаше жертва. Той обичаше болката и искаше някой да го командва. Искаше да има господар и правеше всичко възможно този господар да стана аз. Можеше да измислим нещо по въпроса, но да бъда негов господар — или господарка — явно включваше да правим секс, а това не ме привличаше.

— Аз ще те придружа — каза Джейсън.

Той седна до Чери и облегна гальовно глава на рамото й. Тя се отдръпна от него и се сгуши по-близо до Натаниел. Не ставаше дума за сексуално привличане, просто превръщачите предпочитаха да се сближават и да влизат в интимни отношения с представители на своя вид. Смяташе се за нещо като обществен гаф да се гушкаш с друг вид животно. На Джейсън обаче не му пукаше. Чери беше женска, а той флиртуваше с всички от женски пол. Нищо лично, просто така беше свикнал.

Джейсън се размърда и не спря да се намества, докато Чери не се оказа притисната между него и Натаниел.

— В багажа ми има костюм. Хубав, нормален син костюм. Дори ще си сложа вратовръзка.

Чери му изръмжа. Доста смущаващ звук за хубавото й лице. Не съм от жените, които обичат да коригират външния вид на другите жени. Не се вълнувам особено от дрехи и грим. Но Чери ме изкушаваше да й дам някой и друг съвет. Може и да беше хубава с грим а ла булката на Франкенщайн, но щеше да е направо убийствена с нещо, което подхожда на цвета на кожата й.

Усмихнах се.

— Благодаря, Джейсън. А сега дай възможност на Чери да си поеме малко въздух.

Той се притисна още по-плътно към нея.

— Зейн ми даде целувка, за да се махна.

— Махни се, или ще ти отхапя носа — каза Чери с полуозъбване-полуусмивка, зъбите й проблеснаха заплашително.

— Мисля, че наистина ще го направи — обадих се аз.

Джейсън се изсмя и се изправи с мълниеносно движение, на каквито са способни всички превръщачи. После застана зад седалката ми и облегна ръце на нея.

— Ще се крия зад теб, докато стане безопасно — заяви той.

— Разкарай се от облегалката ми — казах аз.

Той си махна ръцете, но остана зад мен.

— Жан-Клод допусна, че ще се наложи да вземеш някой от нас на места, където има полицаи. Не може всички да приличаме на колежани и порнозвезди.

Колкото и да е тъжно, коментарът за порнозвездите беше съвсем уместен по отношение на тримата леопардлаци. На Габриел му беше хрумнала още една добра идея — да накара хората си да се снимат в порнофилми. И той беше участвал. Никога не му се бе налагало да иска от котетата си нещо, което не желае — не, което не копнее да направи лично. Габриел беше извратен кучи син и се бе погрижил леопардлаците му да са също толкова извратени.

Натаниел ми беше подарил три от филмите си. Предложи да ги гледаме заедно. Благодарих и му отказах. Още ги пазех, главно защото не бях сигурна какво да ги правя. Така де, все пак ми бяха подарък. А ме бяха възпитавали да не бъда груба. В момента се намираха в дъното на домашната ми видеотека, скрити зад купчина касети с филми на „Дисни“. И не, не ги бях гледала, докато съм сама.

Въздушно течение блъсна самолета и го разтърси. Турбуленция, просто турбуленция.

— Много си бледа — отбеляза Чери.

— Аха — потвърдих аз.

Джейсън ме целуна по главата.

— Да знаеш, че си много сладка, когато си изплашена.

Завъртях се много бавно върху седалката и го изгледах. Ще ми се да кажа, че го гледах така, докато усмивката му не помръкна, но не, не разполагах с толкова време. Джейсън нямаше да спре да се усмихва, докато не се озове в ада.

— Не ме докосвай.

Усмивката му се разшири. В очите му лумнаха весели искрици.

— Аз ли?

Въздъхнах и се облегнах отново назад. Следващите няколко дни щяха да са ужасно дълги.

Загрузка...