Синя луна

22

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че се подхлъзнах? — попита Джейсън.

— Не — отговори Ричард много студено.

— Махни се от мен, Джейсън.

Той се претърколи на една страна, но не посегна към хавлиената кърпа. Ричард му я подхвърли. Джейсън я хвана и очите му проблеснаха от усилие да не се засмее. Той обичаше да дразни другите. Обичаше да ги провокира, за да види какво ще стане. Някой път щеше да си направи шега с когото не трябва и да си изпати. Но не и тази нощ.

— Махни се, Джейсън. Трябва да говоря с Анита.

Джейсън се изправи и уви хавлията на кръста си. Бях се надигнала до седнало положение, но още бях на пода. Джейсън ми подаде ръка. Много рядко позволявам на някой мъж да ми помогне да стана, да седна или да направя каквото и да било. Хванах го за ръката и той ме дръпна толкова силно, че се озовах притисната в него.

— Да се махна ли? — попита ме Джейсън.

— Ще се оправя — казах му аз.

Той се ухили на Ричард и излезе. Ричард затвори вратата и се облегна на нея. Бях хваната в капан, а той беше толкова ядосан, че стаята се изпълни с енергия, от която ми настръхна кожата.

— Какво беше това? — попита Ричард.

— Вече не е твоя работа, не мислиш ли? — попитах аз.

— По-рано днес си помислих, че ме отблъскваш, защото си вярна на Жан-Клод.

— Отблъснах те, защото беше правилно да го направя — отидох до мивката и се заех да почиствам чернилката, която се беше навряла под ноктите ми.

— Ако Жан-Клод разбере, че се чукаш с Джейсън, ще го нарани, може дори да го убие.

— Смяташ да ни издадеш, така ли? Ще се втурнеш вкъщи и ще ни изпортиш на нашия господар?

Докато говорех, го наблюдавах в огледалото. И бях възнаградена — той трепна. Коментарът ми се беше оказал прекалено болезнен за него.

— Защо Джейсън? — попита той.

— Наистина ли вярваш, че правя секс с Джейсън? — обърнах се да си избърша ръцете с леко влажната кърпа.

Ричард стоеше и ме гледаше.

— За Бога, Ричард, това, че ти налиташ на всичко живо, не означава, че и аз го правя — седнах върху капака на тоалетната чиния и се опитах да подсуша дънките си с хавлията.

— Значи не спиш с него?

Кърпата не помогна.

— Не, не спя — хвърлих я в ъгъла. — Не мога да повярвам, че изобщо ме попита.

— Ако ме беше сварила на пода с гола жена върху мен, щеше да си помислиш същото — каза той.

Хм, имаше право.

— Всички жени, с които мога да те сваря, ще бъдат непознати и ти ще излизаш с тях, ще се чукаш с тях или и двете. Това, което видя на пода, беше Джейсън, който се правеше на Джейсън. Знаеш го какъв е.

— Преди го заплашваше, че ще го застреляш, ако те докосне.

Станах.

— Наистина ли искаш да го застрелям само защото ми се натиска? Май един от основните ни проблеми според теб беше, че аз първо стрелям и чак тогава задавам въпроси. Доколкото си спомням, ме наричаше кръвожадна — бутнах се в него, за да го накарам да се отмести, и там, където кожите ни се докоснаха, изригна нещо като невидим пламък.

Той се отдръпна, стиснал ръка, сякаш го бе заболяло. Но аз знаех, че не е така. Усещането беше прекрасно: прилив на сила, от който да ти се изправи косата. Малките докосвания като това показваха какво би могло да се случи между нас.

Излязох от банята. Имаше енергия между нас, имаше плам, и какво? Това не променяше факта, че спях с Жан-Клод. Не променяше факта, че Ричард спеше с когото му падне. Фактът, че аз го ревнувах от приятелките му, а той ме ревнуваше от всеки мъж, с когото според него правех секс, беше просто гадна космическа шега. Щяхме да го преживеем.