Синът на вдовицата

Тогава се чу гласът на Волкан:

— Гардения… Това… това….

— Не, господа — избоботи Раам, — не е Гардения. Това е командир Естер!

Калвин отиде пред нея и изръмжа:

— Кучка! Измени на страната и вярата си. Ще гориш в ада!

Тя изобщо не му обърна внимание. Тръгна към Волкан, който си мислеше: Всъщност измени на мен. Мозъкът му беше в паника. Капитан Гардения Нериса, агентът на МИ6, единствената дъщеря на загиналия във войната в Залива танкист. Вой-ник на Тувалкаин! Това беше ли възможно? Разбира се, че не. Не можеше да бъде. Разиграва театър по неизвестни причини. Сега ще пъхне ръка отзад, ще измъкне узито и ще закове тоя проклет маниак.

Изведнъж му се прииска да я прегърне и да каже: „Престани с тези номера“, но вместо това рече:

— Защо? Защо, Гардения?

— Естер — поправи го тя. — Казвам се Естер. Командир на Батальона на отмъщението на Зизон.

— Защо? — отново прошепна Волкан. Търсеше каквато и да е следа в погледа ѝ. Нещо, подсказващо, че разиграва театър. Но нямаше. Точно обратното, очите, в които беше влюбен, приличаха на ледени късчета.

— Какво почувства, когато убиха жена ти и дъщеря ти, Волкан?

— Полудях.

— И аз, Волкан. Когато научих, че баща ми е бил убит, бързайки да спаси живот, полудях. Това беше война. Смъртта беше навсякъде. Така си е. Но баща ми не е тичал да убие, а да спаси невинно дете, Волкан. Единствената му мисъл е била спасението на онова невинно арабско дете. И то го пронизало със седемнайсет куршума.

— Заради това ли служиш на този злодей?

Момичето го погледна без капка угризение:

— Не можах като теб. Не оставих да угасне изгарящия ме огън. Заклех се да мъстя всеки ден. Аз служа на отмъщението, Волкан.

— Каква магическа дума! — радостно възкликна Раам, сякаш открил търсеното. — Отмъщение! Нищо друго не може да осмисли живота!

Волкан се опита да я хване за раменете, но тя се отдръпна.

— Какво отмъщение? Кому? На цялото човечество ли, Гардения?

— Естер — отново го поправи тя. — Командващ Батальона на отмъщението на Зизон.

— Престани с тия дивотии. На кого ще отмъщаваш?

— На рода на Навуходоносор. Сринал Йерусалим.

Бенжамин Шеба Раам стана от трона.

— Стига толкова романтика. Ела, Естер. Заеми мястото си до мен.

Гардения тръгна по стъпалата и той я хвана за ръка. Погледнаха петимата насреща си, както се гледат роби.

— Време е за работа, Естер. Готов ли си, командире?

— Винаги.

Раам взе нещо от масичката, на която беше поставена отровната спринцовка за Суна, и го подаде на момичето.

Мечът на Тувалкаин!

Гардения пое дългото острие. Вдигна го и тънката стомана просветна като мълния.

— От кого ще започнем? — попита Раам. — Предпочитам този рицар на Голия кръст. Ако искаш, започни от призрака. Не, не, променям решението си. Крадецът е за мен, а фалшивият рицар — за теб. Може би ще ти оставя и призрака.

Докато Раам слизаше по стълбите, се чу някакво изщракване. Тогава забелязаха скрития до този момент под туниката нож в дясната му ръка. С ужасяващ кикот спря пред Еге Тунабою:

— Тувалкаин препаса меча, крадецо.

И ръката му изскочи като светкавица. Мечът на Тувалкаин проблесна. Волкан скочи мълниеносно, но не успя да спре замаха на ножа като с коса. Ножът на Раам, целещ се в премиера, трепна, за да избегне атаката на Волкан, и пропусна целта. Направи разрез по шията на Оливър Винсънт Калвин. Той изстена задавено.

И докато Раам се готвеше за втори удар, настъпи суматоха. Сред колоните се чуха силни гърмежи. Бенжамин се олюля. Сред черен дим, пламъци и викове: Никой да не мърда!, вътре нахлуха куп хора. Предвождаше ги Хаккъ Каплан.

Преодолелите първоначалния шок охранители на Раам, облечени като римски легионери, започнаха да стрелят по силите за сигурност. Те им отговаряха. Сарп веднага повали Филиз на пода. Волкан закри премиера от куршумите с тялото си.

Сарп видя огънчето на върха на дулото на оръжието на Хаккъ Каплан. Излетелият оттам куршум се заби в слепоочието на Бенжамин Шеба Раам. Не му остави време дори да извика. Тялото му грозно се изкриви. Мечът на Тувалкаин се разлюля във въздуха и падна на пода.

В суматохата никой не забеляза един гологлав мъж сред колоните, наблюдаващ сцената с пламнали очи. С едно изключение. Когато убиецът видя трупа на Бенжамин Шеба Раам, по лицето му пробяга злобна усмивка. Скорпиона закъсня, рече си. Приготвяйки се да изчезне така незабелязано, както се беше промъкнал, срещна погледа на русокоса девойка, която все още изненадано гледаше ножа в ръцете си.

Гардения, прикрила се зад трона на Раам, се изправи веднага. Вдигна ръката с меча на Тувалкаин и се втурна към гологлавия. Волкан видя това от мястото си. Бяга, помисли си. Командирът на Батальона за отмъщение на Зизон бяга! Не беше разбрал, че момичето тича към гологлавия.

Точно като слезе по стъпалата, екна изстрел и другата ѝ ръка подскочи във въздуха. Прегъна се в кръста. Върху гърба на бялата ѝ туника се появи червено петно.

— Гардения! — простена Волкан. — Гардения!

Повдигна главата на строполилото се момиче. Още стискаше в ръка меча на Тувалкаин. Отвори очи. Видя Волкан и сгърченото ѝ от болка лице се усмихна. Разтвори пръсти и ножът падна на пода.

— Гардения.

— Ако може… — прошепна — и мен… остави там, където лежат… Жале и дъщеря ти, Волкан. Откъдето… те взех… от подводницата… да гледам морето…

Направи невероятно усилие да задържи очите си отворени. Но усещаше спускането на мрака. Едва успя да вдигне ръка, за да погали бузата на Волкан.

— Казах ти, любими — прошепна, — че предпочитам куршума.

Анкара

— Чакай ме тук — каза Еге Тунабою. — Не мърдай никъде. След няколко часа се връщам.

Тижен Барлас погали ръката на премиера в шепите си.

Армията лекари и сестри бяха готови да полетят с носилката, в която трудно настаниха упорстващия да върви сам премиер, към операционната.

Тунабою се опита да вдигне глава и задавено извика:

— Тижен! Щях да ти кажа.

— Какво?

— За дъщеря ми.

Странно пламъче заигра в очите на Тижен. Наведе се над него и прошепна:

— Всъщност знаех. От самото начало.

Еге Тунабою се опита да каже нещо, но не успя. Изгледа я продължително. После каза на болничния персонал:

— Да тръгваме.

Когато носилката излизаше през вратата, премиерът отново се обади:

— Тижен! Когато отворя очи, ти трябва да бъдеш първото, което ще видя!

— Обещавам — отговори тя. — Оттам нататък все мен ще виждаш.

Останал сам с Тижен Барлас в болничната приемна, главният секретар Кемал Черния попита:

— Кога ще му кажеш за самоубийството на Джандемир Гюнер?

— Никога, господин Кемал — прошепна тя. — Не трябва да знае всичко, нищо, че е премиер, нали? Нека се отърве от болките и да не мисли за нищо друго, освен да бъде щастлив колкото време му остава. Не го ли е заслужил според вас?

— И още как! — светна лицето на Кемал Черния.

Ла Валета

— Какво току се цупиш? — попита Сарп. Седяха в кафенето „Сан Джовани“ срещу катедралата „Свети Йоан“.

Филиз влюбено погледна съпруга си избъбри:

— Не разбрах защо толкова настояваше да дойдем непременно в Ла Валета за медения месец. Да не би заради библиотекарката, сред чиито изхвръкнали от пазвата гърди още малко да паднеш, връщайки диска на Корай?

Сарп щастливо вдигна чашата с вино и отговори блажено:

— Госпожо Кая, не схващам какво казваш. Мисля за новия шифър, на който се натъкнах.

— Шифър ли? Какъв шифър отново, Сарп? Не искам повече шифри.

От ръката му на масата изпадна малко листче.

— Дали ще успееш да го разгадаеш?

Филиз взе бележката.

— Да видим какво пише. ВТБ… СМ… ЛД… ВЛБН… Че какво толкова има за разгадаване. Извади лист и химикалка. В… Добави Е след Т. После Ъ между С и М… У след Л и О след Д. После Ю след ВЛ и Е след Б. Какво толкова, разгадах го. В ТЕБ СЪМ ЛУДО ВЛЮБЕН.Това е.

Сарп извади от джоба си на масата малко пакетче.

— Това пък какво е?

— Отвори да видиш.

Филиз развърза панделката. Погледна първо пакета, после Сарп.

— И какво е?

— Чифт бели ръкавици. Онези, които масоните подаряват на любимата жена.

Докато тя нахлузваше едната на ръката си, Сарп промър-мори:

— Прилича ми на покана.

— Покана ли? За какво?

— За венчавка — усмихнато погледна жена си в очите Сарп.

— Какво казахте, докторе? — изчурулика тя. — Венчавка ли? Предлагате ми масонска венчавка ли?

— Помислих, че това ще ни държи по-здраво заедно.

Филиз се протегна към мъжа си.

Устните им се сляха.

Монголия

Самолетът започна да захожда. Беше дълго пътуване. Образът на Гардения не беше го напуснал нито за миг. Съвсем ясно си спомняше стойката, гласа и смеха ѝ. Знаеше, че трябва да се освободи от спомена. Да забрави. Но Волкан Демиркан не беше убеден, че желае това.

Загледа се в приближаващата се през прозореца панорама. Припомни си последния разговор с премиера:

— Наистина ли желаете да отнеса и заровя сред пустинята Камъка на тайната, господин премиер?

— Това не е желание, синко. Заповед е.

— Но той е от жена ви…

— Ако можеше да научи какви беди ни докара този камък, и Мерал би го поискала. Изобщо не се съмнявам в това.

— На човечеството може да му потрябва информацията върху него…

— Хайде, бе! Осмата тайна. Ти разбра ли каква е? Огън ли, вода ли е? Или безсмъртие? Може би гибел?

— Написано е на семитски. Може да намерим специалист да го разчете. Поне да разберем какво е и после…

— И да предизвикаме още един Тувалкаин. Така ли?

— Тувалкаиновци колкото щеш, господине. И най-вече, ако накрая се вижда неустоима награда като безсмъртие. Ще ровят и търсят.

— Тогава го зарови много дълбоко — усмихна се премиерът. — Та дано се продъни в ада.

На следващия ден тръгна с наетия джип от столицата на Монголия Улан Батор.

Дори не забеляза миналия покрай него на излизане от хотела гологлав мъж. На седалката до него имаше карта на мястото, където щеше да погребе завинаги тайната на Тувалкаин.

Върху мястото, към което пътуваше, Волкан беше поставил голям червен хикс. Орхонските паметници!

Пекин

Единият от четирите или петте телефона на бюрото на Ву Фей иззвъня. Директорът на китайското разузнаване вдигна червения.

— Да… Сигурен ли си?… Нямахме ли близо до тези паметници археологическа експедиция? Не, в никакъв случай. Не казвай нищо. Поне засега. Нека ги оставим да мислят, че са унищожили тайната, поверявайки я на дедите си. И както казва Конфуций, господин Чанг: „Земята плюе тайната. Сърцето я пази.“

Лондон

„Скъпи Ромео… Имам новина, която ще те зарадва. Днес ме изписват. Започвам втори живот. Но се опасявам, че след принудителната тримесечна почивка ме очакват тежки дни. Предложиха ми председателството на консерваторите. Проучванията ни дават голяма преднина. След изборите те чакам на „Даунинг стрийт“ номер десет. Знам, че все още си мислиш: Защо британците, разполагащи с технология за изстрелване от подводница, използваха България като маша? Ами, знаеш ги тайните служби. Умират си за такива работи. Сега МИ6 се опитва да разбере как така са пропуснали критата от всички дъщеря на Еге Тунабою.

А ето и радостната за теб новина. Лейла вчера започна занятия в университета. Правителството ви съобщи, че господин Тунабою желае в подходящо време след операцията да дойде да посети дъщеря си в Лондон. Че тя вече си има още един татко. Защото същевременно е и дъщеря на един стар рицар.

Ако питаш има ли въобще лоши новини, уви, има. Първата е подялбата на богатството на Бенжамин Шеба Раам. Знаеш, че всяка страна иска да участва в разграбването, но напразно. Чрез хиляди завещателни далавери Раам е прехвърлил имането си на своите фирми, групировки, фалшиви фондации. През онази нощ тайнствена ръка е прехвърлила в тях всичките му сметки. Повечето са свързани с Израел. Схващаш ли? Започват международни съдебни дела за спасяването на парите, които ще се точат с години. Не е ясно как ще приключат. Втората лоша новина е, че палачът на Тувалкаин не беше открит. Разследването продължава, но няма надежда…

Това е засега. Ромео, в знак на благодарност ти изпращам една дреболия. Не си мисли, че тогава в София не съм забелязал как не успяваш да откъснеш очи от пръстена ми. Знам, че любопитстваш и за символа върху него. Докато ме слушаше, си блъскаше главата къде си виждал този герб. Това е знакът за храброст и преданост на тамплиерите. Изпращам ти пръстена. Моля те да го приемеш. Заслужаваш го повече от мен.

Оливър Винсънт Калвин.

П.П. Ако пак пожелаеш да се изстреляш от подводница, уведоми ме.“

София

— Ало… Волкан, аз съм… Уди Стоичков. Как си бе, комшу? Чакаме те. Българското правителство вчера разпространи комюнике. Обявихме, че започва разследване на виновниците за допуснатата ужасна грешка. Как така се съобщава за смъртта на жив човек, а? Добре. А, Волкан, тук се изви ураган… Какъв ли? Ураганът Ирена, комшу… Но вече стихва. Ирена Павлова търси дни наред, но накрая намери исканото. Нае къща точно срещу посолството ви. Да знаеш, че постоянно ще си ѝ под око. Само не прави грешки. София няма да понесе втори ураган. Добре, ще се видим другата седмица. Естествено, ако Ирена ни разреши.