Скандал и още нещо

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Последните думи на Себастиян никак не успокоиха Маргарет. Всъщност фактът, че той бърза да си тръгне оттук, помрачи нейното настроение до края на деня. Себастиян мразеше Англия. Никога не се бе преструвал в това отношение. Маргарет имаше усещането, че дори ако имаше възможност да се помири с Дъглас, той нямаше да я използва. Беше си създал друг живот, който не отговаряше на някогашната му роля в английското общество.

Проблемът беше в надеждата й, че той може би е започнал да изпитва различни чувства. През последните няколко дни толкова силно се беше надявала да се сдобрят с баща му. И той може би ще поиска да остане. Ще поиска да…

Тя прогони тези мисли. Кого заблуждаваше? От този мъж щеше да излезе ужасен съпруг. Твърде дълго се бе радвала на своята независимост, за да пожелае да се подчинява на такъв надменен тип. Държеше сама да взима решения, да има пълен контрол над живота си. Някой като него щеше да й отнеме всичко това. Вероятно щеше да я отведе в Европа, ако проявеше достатъчно глупост да се омъжи за него.

Едно гласче в главата й попита дали това наистина би било толкова лошо, дали има значение къде живее, щом е с него. Мисълта незабавно я развълнува и уплаши, затова Маргарет побърза да я забрави. Не, истински брак със Себастиян бе немислим. Не че той бе поискал ръката й. Не че бе дал признаци, че би желал нещо повече от кратко посещение в леглото й. Беше се опитала да разчете повече в интереса му към нея. Трябваше да спре с тази глупост.

В „Горския кът“ нямаше безопасно място, където да е сигурна, че Себастиян няма да се държи неприлично. Той я бе целувал в преддверието, в гостната, на стълбището и в спалнята. Ето защо прекара следобеда с Абигейл, а преди вечеря… е, вече просто не можеше да избягва Дъглас.

Но предстоящата им среща я плашеше. Почти пет минути стоя пред вратата му, беше толкова нервна. Може би бе успяла да заблуди другите, но с Дъглас бе различно. Себастиян си беше признал, че не може да лъже баща си. Тя чувстваше същото. Дъглас й беше като баща. Маргарет никога не би помислила да лъже собствения си баща.

Пое си дълбоко дъх, лепна си усмивка и почука. Прислужничката я пусна. Дъглас беше буден. Маргарет се беше надявала, че ще го намери заспал. Ех, все едно. Напоследък много от надеждите й не се оправдаха.

Той се беше подпрял на една възглавница. До него стоеше запалена лампа, въпреки че бе късен следобед и през прозорците все още нахлуваше светлина. Слънцето обаче се скри зад гъсто було от облаци точно когато със Себастиян си тръгнаха от Камъка на дуелите.

Дъглас остави книгата, която четеше.

— Маги, ти да не ме избягваш?

Тя въздъхна и седна на стола до леглото.

— Всъщност да. Нали знаеш каква съм: започна ли да бъбря, не се спирам. Напоследък някои хора доста често ми го припомнят — добави намръщена. — Доктор Кълдън изрично подчерта, че сега е много важно да си почиваш. Просто не исках да смущавам покоя ти, иначе бих дошла по-скоро.

— Глупости. Ако продължа да си почивам, ще пусна корени в това легло.

Маргарет се усмихна:

— Знам, че не можеш да понасяш бездействието, но ще ти се наложи да потърпиш още няколко дена. Как е раната?

— Засега се оправя.

— Ти много ни беше разтревожил.

Той повдигна вежда:

— А теб — даже преди този инцидент. По дяволите, Маги, защо не сподели с мен страховете си? Не беше нужно да скиташ в Европа, за да го доведеш.

Тя се изчерви от укора, но също така се изненада, че той изобщо споменава за Себастиян. Нима бе готов да говори за сина си? Не че й се искаше да приказва за него. Божичко, та нали Себастиян точно това се стремеше да избегне! Налагаше се да мисли бързо, за да не споменава за „женитбата“ си.

— Съжалявам, ако неговото присъствие те е разстроило, Дъглас. Но ако си спомняш, аз наистина дойдох при теб да споделя страховете си.

— А аз те уверих, че в злополуките няма нищо необичайно.

— Точно така. Но се боя, че не успя да ме убедиш. Не разполагах с конкретни доказателства, за които да се хвана, но имах чувството, че нещо не е наред. — Съмняваше се, че намръщеният Дъглас ще я остави да се измъкне толкова лесно, и затова внезапно добави: — Той е страхотен в разследванията. Те са част от сегашната му работа. Помислих си, че Себастиян ще успее да разсее опасенията ми.

Дъглас въздъхна и я потупа по ръката.

— Иска ми се да ми беше повярвала, но няма нищо, скъпа моя. Не се чувствай виновна, че си го довела тук.

Маргарет едва не примигна от изненада. Виновна ли изглеждаше? Сигурно, щом той беше стигнал до това заключение.

Опита се да изрази облекчение и го дари с още една усмивка:

— Уверявам те, че той няма да остане. Не е нужно да се безпокоиш по този въпрос. Той не искаше да идва тук и се наложи да използвам малко… хитрост.

Странно. Дъглас въздъхна, сякаш не това се бе надявал да чуе.

— Не съм изненадан — рече той и след малко добави: — Как го намери?

За момент тя помисли да му каже болезнената истина. Ако знаеше какво му е наговорил Себастиян, но проклетникът нищо не бе споменал за разговора им! Все пак бе сигурна, че не е споменал фиктивния им брак, затова се спря на самата истина:

— Всъщност бе много странно — призна. — Отидох при него, за да го намеря. Знам, че звучи безсмислено, но, как да го кажа, в Европа той се подвизава под чуждо име. Известен е просто като Гарвана. Сдобил се е с блестящата репутация, че за него няма невъзможни задачи. Не е имал провал в кариерата си.

— Никога ли? — заинтригувано повтори Дъглас.

— Точно така. Репутацията му наистина е безупречна.

— С какво точно се занимава, като изключим разследванията? Или това е всичко?

Маргарет се намръщи.

— Знаеш ли, никога не съм го разпитвала за неговата дейност. Предполагам, че е нещо като наемник. Нали се сещаш, хората прибягват до услугите му като последен изход. Вероятно е приемал всякакви задачи, въпреки че е имал принципи. Не работел за жени — добави тя с отвращение. — Ето защо ми се наложи да прибягна до хитрост. Вероятно ти можеш да го попиташ. — Когато Дъглас се намръщи отново, тя се изправи и бързо се запъти към вратата, поправяйки се: — Или пък не? За Бога, досадих ти, както обикновено. Твоята вечеря скоро ще пристигне, а аз трябва да се преоблека и да сляза долу. Утре сутрин пак ще те навестя.

Почти беше излязла. Чу го да я вика, но се престори, че не го е чула.

Сърцето й биеше силно. Вероятно не биваше да му разкрива толкова подробности около Себастиян. Той може би не желаеше баща му да научава за Гарвана.

Проклетата й бъбрива уста! Много имаше да пати от нея.