Скандал и още нещо

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Маргарет остави вилицата си на масата, удостои Себастиян с яростен поглед и остро го предупреди:

— Недей да ми говориш!

Така декорът за „свадата“ им беше готов. Себастиян не отговори. Само въздъхна и погледна към баба си, за да покаже, че ако Маргарет е сърдита, вината не е негова.

Жюлиет не беше там, за да се усмихва злобно. Дентън я беше извинил, че има силно главоболие и тази вечер няма да вечеря с тях. Много лошо, помисли си Маргарет. Французойката поне щеше да им осигури развлечение. Беше прекалено тихо, защото тя уж бе твърде ядосана, за да поддържа разговора.

Оттегли се рано, за да могат останалите да се отпуснат и да си довършат вечерята на спокойствие. След толкова мрачен ден й се искаше да си вземе една гореща вана. Поне планът й беше успял и сега Себастиян имаше повод да си попска отделна стая. Проклетникът отдавна трябваше да го е направил!

Ах, колко беше приятно в парфюмираната вода!

Една я познаваше добре и беше взела за гостуването им необходимото за една разкошна вана.

Всъщност що се отнася до стратегията на Себастиян, бяха стигнали до задънена улица. Разбира се, щеше да отнеме известно време, докато го сполети някое „произшествие“, ако такъв бе замисълът на Жюлиет. Наистина не й се харесваше, че той се излага на риск. Естествено Себастиян щеше да има предимството на изненадата, но…

Може би беше време за директен сблъсък, а не за стратегии. Жюлиет би могла да й се открие… Не, сега щеше да гледа на нея като на част от вражеския лагер. А Дентън? Струваше си да помисли. Преди никога не си беше задавала въпроса, дали той би желал да се разведе. Ако внимателно подхванеше темата… Да, щеше да помисли.

Водата беше идеална. Една се беше погрижила за температурата й, преди да си тръгне. Маргарет полека се плъзна във ваната и мехурчетата погалиха кожата й. Излегна се, притвори очи и се отпусна. Само ръцете и главата й останаха над водата.

Мангалът в ъгъла поддържаше помещението уютно топло. Нямаше течения, които да смутят ведрото настроение, което търсеше — или имаше?

Отвори очи да види дали Една не се е върнала за нещо. Оказа се, че Себастиян е застанал между ваната и вратата, която тъкмо бе отворил. Вече събличаше сакото си.

Маргарет не ахна ужасено, нито потъна под водата, както бе сторила миналия път, когато бе нарушил покоя й, а уверено посочи с пръст към вратата.

— Дадох ти идеалния повод да си поискаш отделна стая — напомни му тя. — Каква работа имаш тук, по дяволите?

— Ти само започна историята, драга. Аз ще й сложа финал. Това е частта, в която се сдобряваме.

По-нататъшни обяснения бяха излишни. Всичко беше в очите му, чувствено-прелъстителните му движения, докато се събличаше.

Кажи му да се маха! Кажи му още сега!

Думите не излязоха от устата й. Имаше тази възможност, но я загуби, докато прехласнато го гледаше как си сваля дрехите.

Играта на светлината по неговите мускули я хипнотизираше. Всяка извивка на тялото му показваше колко е силен. Това не я отвращаваше, даже напротив. Огледа тялото му. Имаше много, на което да се възхищава с трепетно вълнение. Този път той не бързаше със събличането, а я оставяше да го оцени на спокойствие.

Когато най-сетне се оказа чисто гол, Маргарет с изумление осъзна, че той няма да я извади от ваната, а ще се присъедини към нея. Едва успя да си отдръпне краката п той се настани срещу нея. Нивото на водата се повдигна и дори се изплиска над ръба, докато той се наместваше. Ръцете му я притеглиха в прегръдката си и тя почти се допря в гърдите му.

Попита го:

— Мислиш ли, че е разумно?

— Да, за Бога! — изръмжа той и сля устни с нейните в изгаряща целувка.

След това Маргарет вече не се притесняваше от странната им позиция, но Себастиян допълнително й обеща:

— Ще се справим. Маги.

И продължи да й показва как.

И двамата се справиха чудесно. С липсата си на опит тя определено не си бе представяла, че е възможно да се любиш във вана, но след като Себастиян я намести в скута си, всичко си дойде на мястото. Дори намести коленете й до раменете си, за да й бъде по-удобно — не че тя би усетила неудобство, когато изгаряше от сладостна възбуда.

Погали я и Маргарет радостно се засмя. Облиза няколко мехурчета от гърдите й. Тя отново се засмя. Спря обаче да се смее, когато той прокара ръце по бедрата й. Изстена и потрепери от възхитителните усещания.

— Да не ти е студено, Маги? — дрезгаво прошепна. — Нека те сгрея. — Наведе се и пламенно впи устни в нейните. Езикът му нахлу в устата й. Членът му влезе докрай в нея и Маргарет усети изключително удоволствие. Той проникваше в нея толкова дълбоко и с такава лекота, че тя извика. Себастиян сграбчи хълбоците й и я залюля върху себе си. Водата се разплиска. Маргарет се отпусна назад, стенеща от наслада. Той внимателно улови едното й зърно между зъбите си. Тя изпъшка и достигна върха с тихичък писък. След няколко усърдни тласъка Себастиян я последва в любовния екстаз.

Маргарет му се усмихна радостно, а в сърцето й бушуваха силни чувства. Вода се стичаше от челото му. Тя се наведе и облиза капчиците, без дори да се удиви на собствената си дързост. Погледът, който Себастиян й отправи, не бе изпълнен единствено с желание. Този път тя ясно съзря нежността в очите му. Нежност специално за нея. И тя въздъхна щастливо. Не можеше да опише колко великолепно се почувства.