Скандал и още нещо

ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

— Какво ще кажеш за розовия тюл? — попита Една, докато преглеждаше гардероба на Маргарет, която трябваше да се преоблече след езда.

— Бих предпочела нещо в тъмни тонове. Предполагам, че траурните ми дрехи са прибрани навътре?

— Разбира се. Ти не си в траур.

— Колко странно, имам друго усещане — въздъхна тя.

— Да разбирам ли, че сутрешната езда не те е ободрила?

— А трябваше ли?

— Едно време трябваше — намуси се камериерката. — Какво ще кажеш за бежовата батиста с…

Маргарет я почака да довърши и се обърна да види защо Една мълчи. Зърна я как се промъква през вратата — покрай Себастиян. Присъствието му я замая и тя застина на място. Каква радост! Мислеше, че никога вече няма да го види, поне не в Англия и със сигурност не толкова скоро — две седмици след заминаването му.

Обаче беше стигнала до извода, че ще го види.

Дори ако се налагаше да го преследва години наред, щеше да го открие, само и само да му каже… е, решителността й все още не беше стигнала дотам.

Толкова по-зле, защото той стоеше на прага, а тя бе така стъписана, че само успя да запита:

— Да не си забравил нещо?

— Да.

Колко жалко! Ала не й остана време да усети разочарование. Още не бе изрекъл думата и решително се запъти към нея. Маргарет не знаеше какво да мисли, когато той я притегли в обятията си и ненаситно започна да я целува.

Охо! Това беше друго нещо. Тя също бе копняла за него.

Докато се преобличаше, беше застанала до леглото и Себастиян с лекота я положи на него. Коляното му се оказа между бедрата й, камизолката й беше вдигната нагоре. Той зарови лице между гърдите й и вдиша дълбоко.

— Божичко, бях се затъжил за твоя мирис, за вкуса на…

— Нали няма да ме притесняваш? — побърза да го прекъсне Маргарет.

Той се повдигна нагоре и лениво й се усмихна.

— Значи ще те притесня?

Не можеше да му отговори отрицателно, когато й се усмихваше така момчешки.

— Вероятно няма.

— Така си и мислех. Но ще направя компромис. — Езикът му проправи пътека до ухото й. — Започна ли бракоразводните процедури?

Ласките му я замайваха, иначе темата би я обезпокоила. Сега отговори с „още не“.

— Тогава какво ще кажеш да не се развеждаме, Маги? — Тя така се изуми, че занемя. Себастиян добави: — Един вид, моля те за ръката ти.

Самият той беше застинал в очакване на отговора й, а Маргарет се чудеше какво ще нрави с толкова много щастие, струпало й се изведнъж.

— Какво ще кажеш да затвориш вратата? — най-сетне промълви тя.

Той надзърна през рамо и видя, че вратата наистина зее отворена.

— Казвам ти „да“.

Себастиян сведе поглед към нея. Очите му преливаха от толкова много нежност, че дъхът й секна.

— Ще ми кажеш ли, че ме обичаш?

— Мисля по въпроса.

Тя кипна от възмущение. Себастиян се засмя и плени устните й в дълбока целувка, а после скочи от леглото, за да затръшне вратата. Докато се връщаше, захвърли палтото и ризата си.

— Макар че не се съмнявах…

— Има си хас!

— Страшно се радвам, че ме обичаш, Маги.

— Май не ти трябва да го чуеш, а?

— Не, не повече, отколкото на теб, но ако искаш да кажеш думите — няма да се опитвам да те спирам.

Тя се засмя.

— Разбира се, че те обичам, проклетнико!

Той скочи при нея в леглото и я притисна към себе си. Целувката му бе томително нежна, но бързо се превърна в забележително страстна. Тя разпали огъня помежду им. Удивително, колко лесно я възпламеняваше Себастиян.

— Мили Боже, Маги, не съм мислел, че отново ще мога да изпитвам такова щастие. Обичам те, скъпа, повече, отколкото съм смятал, че е възможно.

Маргарет осъзна, че може да го направи още по-щастлив, и каза:

— Редно е да спомена…

— Може да почака — отвърна той, като бързо събличаше дрехите им между целувките. — Имаме уговорена среща в „Горския кът“, но това също може да почака. Всичко ще трябва да почака заради това.

Каза го и проникна в нея, улавяйки сластния й стон в устата си. „Срещата“ в „Горския кът“ я заинтригува, но той бе напълно прав. Това и всичко друго можеше да почака.