Скандал и още нещо

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Себастиян посегна към брендито, докато отново заемаше мястото си на кухненската маса. Отмести чашата и пи направо от бутилката. Не искаше да мисли. Не искаше да знае. Беше толкова близо до всякаква загуба на човечност, че и най-дребното нещо можеше да преобърне нещата.

Джон любопитно гледаше човека, когото Себастиян беше домъкнал и стоварил на земята.

— Да го събудя ли? — попита той.

— Ако искаш да наблюдаваш как извършвам хладнокръвно убийство, давай.

Джон изненадано се вторачи в господаря си.

— Господи, какво ти е направил този човек?

— Обърни го по гръб.

Джон изпълни нареждането и отстъпи назад с ужасено ахване.

— Охо, изглежда досущ като… така де, приликата е смущаваща. Не знаех, че лорд Уимис е имал друг син. Може би копеле?

— Не.

— Но приликата е очевидна!

— Защото не е прилика.

— Но… — Джон не довърши изречението си, понеже бе стигнал до единствения възможен извод. — Не вярвам в призраци — решително поклати глава.

— Нито пък аз.

— Но нали го уби!

— Да, и ще го убия втори път, веднага щом се събуди.

— Ще ти помогна! — рече Джон. — Като си помисля за трагичните последствия, резултат на неговата смърт…е, просто умът ми не го побира. Между другото, какво ще го правиш?

— Той винаги е бил страхотен стрелец, но никога не го е бивало с юмруците — отвратено изрече Себастиян. — Бих могъл да го поваля с перце.

— Не е точно така — възпротиви се Джайлс, който се повдигна на лакът и опипа челюстта си. — Много ме бива да издържам на юмруци, но не и от теб. Нали ще ме оставиш да ти обясня всичко, преди да ме убиеш?

— По всяка вероятност — не. Едно обяснение преди единайсет години щеше да е добре дошло. Сега нищо не би могло да оправдае…

— Щяха да го убият! — прекъсна го Джайлс. — Когато се появи в Париж, животът му вече бе в опасност.

— Кой?

— Моят баща. За Бога, Себ, нямах представа докъде е затънал с проклетия хазарт. Беше ни докарал до просешка тояга! Нямахме пукната пара.

— Гръм и мълнии! — изръмжа Себастиян. — Започни отначало.

Джайлс кимна и с усилие се изправи. Годините не го бяха пощадили. Кестенявата му коса се беше прошарила. Загорялото му лице напомняше на сбръчкан пергамент. В него бе останало много малко от аристократа.

— Мога ли да седна? — попита той и посочи свободните столове до масата.

— Много напираш да се добереш до мен.

— Точно така — съгласи се Джайлс и започна да крачи. — Откъде да започна?

— Ти вече започна.

— Много добре. Двамата с Дентън бяхме в Париж. Беше последната седмица от нашата обиколка. Пътуването не му харесваше и през повечето време беше пиян. Бе пълнолетен, но фактът, че е само втори син, страшно го потискаше.

— Ако твърдиш, че брат ми стои зад всичко това…

— Не — побърза да отрече Джайлс.

— Придържай се към фактите, защото само тях държа да чуя.

— Вечеряхме в нашия хотел. Семейство Пусен, брат и сестра, се хранеше на съседната маса. Постепенно четиримата подхванахме разговор. Братът, Пиер, не остана дълго, но не настоя сестра му да се качи горе с него, което ме накара да заподозра, че макар да се представят за френски аристократи и да са облечени като такива, всъщност са самозванци. Както и да е, щом Пиер си тръгна, Жюлиет започна да флиртува с Дентън просто скандално. Той бе твърде пиян, за да го забележи. Накрая двамата заедно се качиха в неговата стая.

— Защо не ги спря?

— За какво да ги спирам? Направих си извода, че тя е курва от висока класа, която ще му струва няколко лири, не няколко пенита. Дентън така се беше вкиснал, че малко забавление щеше да му се отрази добре. Беше красива. Прекара нощта с него.

— И как тогава се оказа омъжена за теб? Побързай с обяснението, за да не те сполети още някой юмрук.

— Никога не съм се женил за нея. Поред ли да карам, или да продължа с това?

— Поред — скръцна със зъби Себастиян.

— На следващия ден се появи баща ми. Чакаше ме в стаята ми, когато се върнах да се преоблека за вечеря. Зарадвах се да го видя и хубаво го огледах. Той бе силно разстроен. Господи, буквално можех да помириша страха му! Разтревожих се. Никога не го бях виждал такъв.

— Ето какво става, когато проиграеш наследството си — заключи Себастиян.

— Де да беше само това! Не само беше изгубил наследството си — и моето, ако е въпросът, — но беше продължил да играе, за да покрие загубите!

— С какво?

— С пари, взети назаем, естествено. Очевидно е взимал заеми от баща ти години наред. Сумата станала толкова огромна, че той бил длъжен или да върне дълга, или да връчи на Дъглас документите за собственост на нашия дом. Но дори човек, щедър като баща ти, трябва да тегли чертата някъде и отказал да му дава повече пари. Баща ми негодуваше. Личеше си по тона му, докато ми разказваше всичко това.

— „Дъглас си има всичко — говореше той. — Графска титла, великолепна майка, която безумно го обича, повече пари, отколкото някога ще му потрябват.“ Баща ми не разбираше защо Дъглас го е отрязал.

— Не каза ли, че животът на Сесил е бил в опасност?

Джайлс въздъхна.

— Накрая започнал да взима заеми от разни лондонски главорези, които не търпели някой да се бави с връщането на парите им. Определили му дата да се издължи или да се прости с живота си. Той не могъл да се справи до крайния срок.

— И ти не си имал представа за това?

— Никаква, но през последните години не виждах често баща си. Веднъж той ми се беше разкрещял, че съм харчел прекалено много пари, което ми дойде като гръм от ясно небе. Но не го взех на сериозно, защото тогава беше пил. Разбираш ли, той отчаяно се опитваше да продължи живота ни, все едно нищо не се е променило. Господи, дори ме накара да отида на обиколката, когато не е имал пари да плати. Дъглас поел всички разходи, и то без да го молят. Нищо че отказвал да плаща дълговете на баща ми, все още били приятели — или поне той така си мислел.

— Какво намекваш?

— Мисля, че тогава негодуванието на баща ми се превърнало в омраза към Дъглас. Как иначе би могъл да състави такъв абсурден план, за да се спаси от дълговете?

— Твоята мнима смърт — позна Себастиян. — И как, по дяволите, е щяла да го спаси?

— Вина. Беше съвсем сигурен, че Дъглас ще е обзет от угризения и не само ще изплати дълга му, ами ще го обезщети допълнително. И се оказа прав. Баща ти стори точно това.

— И ме обезнаследи — изръмжа Себастиян, изправяйки се.

Джайлс вдигна ръка да го удържи:

— Чакай, това никога не е било част от замисъла. Години по-късно разбрах какво е станало. Никой не предвиждаше такъв изход. А деня, в който татко ми се изповяда и ми каза какво е намислил, изпаднах в шок. Нали не мислиш, че доброволно съм искал да участвам в собствената си смърт?

— Точно сега по-добре да не знаеш какво мисля — каза Себастиян, но се върна на мястото си. — Продължавай.

— Животът на баща ми наистина беше в опасност. Той не дойде в Париж с готов план. Беше пристигнал няколко дни по-рано и очевидно се бе натъкнал на Жюлиет. Тя се опитала да му измъкне пари, но ударила на камък. Той й се изсмял право в лицето, защото бил без пукнат грош. После я видял да вечеря с мен и Дентън. Не му убягнало как флиртува с брат ти. Преценил, че тя му готви капан, и тогава му хрумнало как може да я използва, за да предизвика дуел между мен и теб.

— Значи вече бил разговарял с Жюлиет, преди да дойде да те види?

— Да.

— И как я убедил да участва в плана му?

— Заплашил да я хвърли в затвора, ако тя не му се подчини. Но по-късно, когато научих, че се е омъжила за Дентън, разбрах, че всъщност се е съгласила заради брат ти.

— Нека оставим брат ми настрана. Значи дуелът и причината за него — че уж съм спал с жена ти — всичко е било планирано предварително?

— Да. Ти падна право в капана. Ако не я беше докоснал — знаеш ли, надявах се, че ще й устоиш. Душата ме болеше. Ти бе моят най-добър приятел! Трябваше да те накарам да повярваш, че си ме убил, и после да изчезна завинаги. Второто не ме плашеше чак толкова — баща ми щеше да ми изпрати пари, след като си уредеше сметките. Освен това още не бях готов да се оженя за Елинор. Ето защо, макар да знаех, че ще я загубя, сърцето ми не беше разбито.

— Нейното беше.

— Да, знам. По-късно и аз изпитвах същото, но да не изпреварвам събитията. В утрото на дуела носех кожена торбичка с кръв, която трябваше да пробия, за да изглежда кончината ми правдоподобна. Идеята принадлежеше на Жюлиет. Тя даде торбичката. Изобщо нямах намерение да стрелям по теб. Но ти! — Джайлс избухна: — Стоеше си там и очевидно нямаше никакво намерение да стреляш по мен. Планът отиваше по дяволите.

— Ти стреля по мен — напомни му Себастиян.

— Налагаше се. Нали знаеш, че имам отличен мерник? Само одрасках ръката ти, за да я наведеш по-ниско и най-накрая да насочи проклетия пистолет към мен. А ти взе, че наистина ме застреля!

Джайлс разтвори ризата си, за да покаже белега. Себастиян не беше впечатлен:

— Не ми изглежда раната да е била тежка.

Джайлс първо го зяпна невярващо, а после спокойно заяви:

— Всъщност ти едва не ме уби. Жюлиет не извика лекар. Баща ми не беше там, защото се криеше във Франция, докато всичко приключи. В онзи момент Жюлиет не би могла да се интересува по-малко дали ще живея или не. Играеше ролята си на скърбяща вдовица и просто нареди на Антон да ме закара до крайбрежието и да ме натовари на първия кораб за Франция.

— Гръм и мълнии, ето откъде ми е познат! Той ти беше секундант, нали?

— Да, той беше един от нейните лакеи.

— Значи фактът, че бях обезнаследен, не представлява нищо за теб? — попита Себастиян.

Джайлс се сви и бързо отговори:

— Това, което се случи тогава, е важно за мен, но ти още не си чул всичко. Не помня много от онова пътуване до Франция. Изхвърлиха ме на доковете, защото капитанът не искаше да умра на кораба му Откри ме една възрастна жена, която обеща да ме излекува, ако се оженя за нея и работя в чифлика й. Проклет да съм, ако зная как стана, но накрая се оказах женен за нея и тя наистина ме излекува.

Себастиян беше чул достатъчно. Изправи се и тръгна към Джайлс. Той правилно разчете намерението му и започна да отстъпва.

— Едно — започна Себастиян със студен, неумолим глас, — имал си предостатъчно възможности да ми кажеш какво става, преди някой да успее да навреди на баща ти.

— И ти какво щеше да направиш? Нямаше с какво да платиш дълговете му, аз още по-малко, а онези типове щяха да го убият, без да им мигне окото, ако го бяха намерили, преди да са си получили парите.

— Значи вместо да каже на баща ми докъде е стигнала неговата глупост — и въобще недей да се съмняваш, че той щеше да измъкне Сесил от онази каша — е скроил такава жестока измама? Длъжен си бил да ми кажеш, Джайлс!

— Не знаеш колко много страдах, колко си повтарях, че сигурно има и друг изход. Но татко беше убеден, че Дъглас няма да му подаде ръка.

— Какво от това, че моят живот е щял да бъде съсипан?

— Допреди няколко години не знаех, че си бил обезнаследен. Баща ми така и не ми каза. Поддържах връзка с него. Когато поставих въпроса пред него, той ми се закле, че не е очаквал такъв развой. Но ти не беше съсипан. Видях те няколко години по-късно тук, във Франция. Изкушавах се да ти се обадя, но тъй като изглеждаше здрав и заможен, си замълчах. За известно време това успокои най-страшните ми притеснения. От онзи ден ти винаги си бил въпросителен знак, който ми тежи на съвестта.

— Външният вид лъже, Джайлс.

— Глупости. Не се съмнявах, че ще ти провърви, просто имах нужда от потвърждение. Винаги си бил находчив. Наумеше ли си да постигнеш нещо, успехът ти беше в кърпа вързан. Ти беше мой идол. Толкова исках да бъда като теб, но просто не ми се удаваше.

— Две — продължи Себастиян, — ти съсипа не само моя, но и живота на баща ми.

— Друг път! — възмути се Джайлс. — Проверявах как са семействата ни. Баща ми спря да играе комар. С парите, които Дъглас му даде, за да изкупи вината си, успя да инвестира мъничко. Поучи се от грешките си. Всички в твоя дом са здрави…

— Боже, нима наистина си такъв безподобен глупак? При „проверките“ си не научи ли, че след дуела баща ми се е отчуждил от собствената си майка? Разбра ли, че се е отчуждил и от Сесил? Престанали да си говорят! И въпреки че накрая Жюлиет се е омъжила за Дентън, не е минал ден, в който тя да не е вгорчила живота му.

Джайлс пребледня:

— Божичко, не знаех.

— Значи освен за приятел не ставаш и за детектив. За нищо не те бива! — Дори Джон пребледня при тази злостна обида, но Себастиян не беше свършил: — Какво си правил през цялото това време, освен да се криеш?

— Отглеждах сина си — тихо отвърна Джайлс. Себастиян остана като попарен:

Онази баба ти е родила син? — невярващо попита той.

Не. Ожених се за Елинор.