Сладък лъжец

ГЛАВА 14

— Добро утро — каза ведро Майк, докато слагаше белия плетен поднос в скута й.

Тя седна на леглото, сънена, с размътено от успокоителното съзнание. Потръпна, когато се опита да преглътне.

— Донесох мляко с ванилия, ягоди и пресен портокалов сок. Има и кроасан, ако можеш да преглъщаш.

Тя му се нацупи. Изглеждаше ужасно весел на сутринта, след като предишната нощ някой се бе опитал да я убие.

Изяде една лъжица ягоди и отново се намръщи от болката в гърлото, докато преглъщаше. Но Майк, изглежда, не забеляза. Седна на ръба на леглото, както правеше често, и изяде няколко ягоди.

— Знаеш ли, Сам, доста мислих.

Тя отвори уста да се пошегува с него, но болката бе твърде голяма, за да се и опитва да говори.

— Мислих, че си права, че аз въобще не се съобразявах с това, което искаш и през което си минала. Баща ти почина скоро, а и един развод може би е нещо ужасно. На всичко отгоре баща ти написа завещание, което те накара да дойдеш в град, който мразиш, и да вършиш неща, които не желаеш. А аз сигурно съм се държал ужасно.

Тя го гледаше, а в главата й се въртяха всички възможни цинизми, които можеха да й дойдат наум. От опит знаеше, че щом един мъж започне да говори за чувствата на една жена, той иска нещо. Усмихна се окуражаващо на Майк, мислейки, че изглежда пълна със самосъжаление.

— Да, добре, мислих си, че се нуждаеш от почивка, истинска почивка. Някъде на хладно, далеч от горещината на Ню Йорк. Някъде по крайбрежието например. Затова снощи говорих с Рейни, помниш го, нали? Братовчед ми, който, изглежда, те очарова. Както и да е. Рейни отива в Уорбрук, това е град в Мейн. Намира се на края на един полуостров и е изумително красив. Рейни ще е там с цялото си семейство. Имат чудесна лятна къща. Можеш да си почиваш, да четеш, да се разхождаш с лодка в морето, да ловиш риба, да правиш каквото пожелаеш. Можеш да останеш там цялото лято, ако искаш. Бях толкова уверен, че идеята ще ти хареса, че Рейни ще дойде този следобед да те вземе и заведе в Уорбрук. Не е ли чудесно?

Докато той говореше, тя го гледаше втренчено. Очите му бяха кръвясали, сякаш не бе спал цяла нощ, а освен това в погледа му имаше нещо, което не бе виждала преди. Защо толкова много бързаше да я изведе от града? Защо я изпращаше някъде с мъжа, от когото я ревнуваше само преди няколко дни?

Изпращаше я в малък отдалечен град, на някакъв полуостров, място, където роднините му ще я наглеждат и ще се грижат за нея. Не можеше да повярва, че той я изпраща извън града, защото смята, че тя се нуждае от почивка. Само преди два дни смяташе, че й е нужно точно от обратното.

Замисли се за предната нощ, като се опита да си спомни точно какво се бе случило. Майк продължаваше да й разказва за града, който само преди време бе описал като един скучен град на брега на океана. Сега казваше, че там е рай, че роднините му Монтгомъри са най-милите, най-сладките хора на света. Непрекъснатото повтаряне на фразата „те ще се грижат за теб“ я накара да се усъмни в искреността на намеренията му.

Пресегна се и взе бележника и молива.

„Кой е Сакатия Джо?“

Откъсна листа и му го подаде. Той пребледня и тя разбра, че този въпрос бе отговорът на подозренията й.

— Имаш чудесен почерк, знаеш ли? Красиво „О“ и „А“. Ще трябва да оправя своя.

„Кой е Сакатия Джо?“, отново написа тя и му подаде бележника.

Майк я гледаше като хванат в капан. Легна на леглото с притворени очи, сякаш агонизираше.

— Саманта — каза той уморено, а тя бе разбрала, че я наричаше Саманта само когато го дразнеше. — Саманта, това не е детска игра. Това е опасно и не е шега. Нямах никаква представа, че е опасно. Ако го знаех, нямаше да те въвличам. Но сега всичко, което мога да направя, е да те измъкна оттук и да те изпратя на сигурно място.

„Ако не ми кажеш кой е Сакатия Джо, ще се обадя на дядо ми и ще го попитам!“, написа тя.

Агонията от лицето му изчезна, появи се истински страх.

— Не знаеш какво говориш — каза той тихо, но с тон на човек, който едва се сдържа да не експлодира от ярост. — Трябва да ми се закълнеш, че никога няма да се обадиш на това копеле.

„Той ми е дядо!!!“, написа тя. Майк стана от леглото и се разхожда няколко минути из стаята.

— Сам, аз направих грешка, огромна грешка. Казах ти още в началото, че завещанието на баща ти е отвратително. Още тогава трябваше да направя това, което бе нужно. Да освободя парите, без да те карам да се срещаш с Барет. Но бях алчен, исках да се срещна с него. Никой не го е виждал от години и аз… — спря и разтри очи. — Не знам дали Барет ти е дядо или не, но знам какъв човек е той. Не съм ти разказал достатъчно. Нарочно не го направих, защото се страхувах, че ще откажеш да се срещнеш с него, ако научиш истината. И сега си плащам за това.

Той отмести подноса от скута й, после седна на леглото и взе ръката й.

— Постоянно повтаряш, че те лъжа. Може би е така, но мислех, че имам сериозна причина — докосна къдриците на врата й. — Снощи можеха да те убият и мисля, че това е моя грешка — каза той меко. — Трябваше да ти кажа всичко отначало и да ти дам парите веднага след като баща ти умря. Не трябваше въобще да ти позволявам да дойдеш в Ню Йорк.

Тя взе ръката му да го успокои, защото изглеждаше искрено разтревожен за това, което се случи с нея. Когато я погледна, тя му се усмихна, но той не й отвърна.

— Ако ти кажа това, което знам, ще напуснеш ли града? Ще отидеш ли с братовчед ми и да живееш под тяхна закрила, докато аз разреша нещата?

Как можеше да му обещае такова нещо? Та тя все още не знаеше за какво говори. Наистина си мислеше, че някакъв крадец се е опитал да я убие, но сега започна да разбира, че мъжът е търсил нея. Защо? Какво е мислил, че знае, заради което да иска да я убие?

Виждайки неохотата й, Майк разбра какво мисли. Може би не заслужаваше доверието й, след като я използва да се срещне със стареца. Преглътна. Нито една книга на този свят не струваше колкото един човешки живот.

— Първо искам да ти разкажа за Барет — каза меко. — Искам да разбереш що за човек е той, Сам, не желая да възвеличаваш този мъж. Фактът, че той може да е, а може и да не е твой роднина, не е причина да го даряваш с божествен характер.

Той присви устни при изражението на лицето й и яростния начин, по който пишеше на листа.

„Той може да е вършил лоши неща в миналото, но…“.

Той хвана ръцете й, преди да успее да довърши изречението. После я пусна и се постара да се успокои.

— Чу, че го наричат Док, нали? Имаш ли някаква представа защо го наричат така? Не, не ми отговаряй. Сигурно ще ми кажеш, че защото е защитил докторска титла в някой университет — замълча и я погледна сурово. — Док идва от прякора му. А той е Хирурга.

Тя отвърна глава, но Майк я хвана за челюстта и я обърна към него.

— Не ме интересува дали искаш или не да чуеш това, което така ли иначе ще ти разкажа. Когато Барет е бил деветгодишен, майка му, която била проститутка, го изоставила. Съмнявам се дали някой знае кой е баща му. Но каквато и да е била майка му, той, изглежда, е бил привързан към нея, така че доста се разстроил, когато го напуснала. Години наред малкото слабо момче правило всичко, което му падне, за да оцелее. Първата година гладувал, но после откраднал един кухненски нож от един ресторант и се научил как да го използва. Една история разказва (нещо, което не мога да твърдя със сигурност), че е истина, че отрязал пръстите на друго дете, което се опитало да вземе храна от кофа за боклук, която Док смятал за своя територия.

— Не — прошепна Саманта, слагайки ръка на гърлото си, усещайки болката.

Майк продължи.

— Когато Барет бил четиринадесетгодишен, бил толкова недохранен, че изглеждал на десет години и бил уморен да се бори за прехраната си ден за ден. Скалпини бил шефът на престъпния свят по това време и той решил да работи за него. При опитите си да се добере до Скалпини Барет трябвало да преживее доста ужасни моменти при срещата с бодигардовете му. Но една вечер, Скалпини тъкмо бил седнал да вечеря в любимия си италиански ресторант, Барет успял да се добере до него. Телохранителите се опитали да го изхвърлят, но Скалпини, пожелал да изслуша момчето. Барет казал, че иска да работи за него и ще направи всичко, което му каже. Всички, включително и Скалпини, започнали да се смеят, но Скалпини казал, смеейки се: „Донеси ми сърцето на Гуцо, момчето ми, и ще ти дам работа.“

Саманта отвърна глава. Не бе сигурна накъде отива тази история, но бе уверена, че не желае да я чуе. Майк не продума, докато тя не се обърна отново към него.

— На следващия ден, когато Скалпини седнал да вечеря, това слабо, мръсно дете се опитало да се промъкне през телохранителите. Скалпини, вероятно доволен от възхищението на детето от него, го извикал с ръка. Барет извадил от джоба на палтото си кървава топка вестник и я сложил в чинията на Скалпини. Скалпини я разтворил и вътре имало човешко сърце.

Саманта остана безмълвна известно време, просто го гледаше, усещайки как кръвта избива по лицето й.

— Как? — прошепна.

— Пет дни в седмицата в четири часа Гуцо посещавал любовницата си точно за час и половина. Обичал да се преструва, че прави любов с нея през цялото време, но всички знаели истината. Той едва ли я е докосвал някога — хъркането му можело да се чуе през два блока. Барет бил толкова слабоват, че се спуснал през комина на спалнята, прерязал гърлото на спящия мъж, после му извадил сърцето. Няколко минути по-късно любовницата му влязла в стаята, видяла любовника си с прерязано гърло и извадено сърце и започнала да крещи. В настъпилото объркване Барет излязъл през главния вход, спирайки само да измие саждите от лицето и ръцете си, преди да отиде при Скалпини. Един от телохранителите, като разгледал сърцето, казал, че изглежда, сякаш е извадено от хирург, и така Барет получил прякора си. С годините той се превърнал в Док.

Майк се опъна на леглото, давайки й време да преосмисли това, което току-що й бе казал.

— Дори малкото, което успях да открия за Док, е достатъчно, за да мога да кажа, че историята, която ти разказа вчера, бе лъжа. Може би не точно лъжа, просто преувеличаване на истината. Първо, Док се опита да спечели симпатията ти, казвайки, че е било по времето на Голямата Депресия. Кризата започва след 1928 г. Второ, онази нощ Скалпини е стрелял в кръчмата не защото печалбите на Док са били изключително големи, а защото Док е обрал всичките му сейфове. Печалбата е била около три милиона долара — Майк се усмихна.

— Искаш ли да научиш как Джо е получил прякора си? — тя поклати глава, но това не го спря. — Сакатия бил по-голям от Док и толкова бавно мислещ, за разлика от бързия ум на Док. Никой не знаел дали Джо си е такъв по рождение, или това е следствие от това, че баща му обичал да го удря по главата, когато му скимне. Джо бил на седемнадесет, когато срещнал Барет. Док бил само на десет години. Двамата заедно започнали да работят за Скалпини. Били неразделни. Веднъж при една престрелка между местни банди стреляли по Док и Джо го прикрил. Четири куршума отнесли част от лявата му ръка — Майк вдигна ръката си и й показа как Сакатия останал с два пръста и палец. — След тази нощ го нарекли Сакатия. От този момент нататък той станал още по-предан на Док. Аз поне мисля, че е разбрал, че бъдещето му зависи от сигурността на Док и затова започнал да спи пред вратата му — Майк си пое дъх. — Тогава дошла нощта на 1928-а и всичко се променило. Док искал да стане шеф на целия нелегален бизнес в Ню Йорк и затова трябвало да разкара Скалпини. Прекарал месеци в планиране на обирите и убийствата, които щели да го последват. Всичко вървяло по плана, но Скалпини не изчакал да разбере кой го е ограбил, а взел няколко от момчетата си, отишли в кръчмата и започнали да стрелят. Не открили Док, но убили Джо. Той бил единственият, който знаел къде са скрити трите милиона.

Той спря за миг, така че Саманта успя да напише: „Защо аз?“ и да му подаде бележката.

— Не знам защо не се замислих, че и други могат да знаят тази история. В подземния свят легендата за парите на Сакатия е като тази за рудниците на цар Соломон. Има твърде много хора, които подозират, че Макси ги е взела и затова е изчезнала онази нощ. Тя е искала да се махне от Док и бандата му. Видяла е възможност и я е използвала. Док ти каза, че Сакатия бил улучен в главата и умрял веднага. Но хората разправят, че бащата на Джо толкова често го биел по главата, че куршумът не е могъл да пробие черепа му. Казват, че е живял достатъчно дълго, за да успее да каже на Макси къде са парите — погледна я. — Това, което нито Док, нито Сакатия са знаели през тези години, е, че откраднатите пари са били белязани от ФБР. Ако не са били изчезнали онази нощ, който и от двамата да ги е използвал, са щели да бъдат доказателство срещу тях. Който ги е взел, е спасил Док от затвора.

„Намерили ли са ги?“, написа Саманта.

— Нищожна част — каза Майк. — Една сметка от сто долара е била платена с тези пари през 1965 г. в Париж.

Датата я стресна. Очите й се разшириха.

— Точно така — каза Майк. — Точно една година след като баба ти е напуснала съпруга и семейството си. Това се е случило тридесет и седем години след клането и никой не е търсил парите. Старата сметка била открита от един служител с доста набито око. След като я открили, търсили и други сметки, но не открили нищо повече, нито успели да заловят някого. Служителят, който открил сметката, се бил върнал след шестмесечно отсъствие, време достатъчно да бъдат изхарчени трите милиона, а банкнотите да преминат през банката незабелязано.

Тази информация бе твърде много за Саманта.

Майк взе подноса и тръгна към вратата. Върна се и й каза, че иска тя да поспи, че се нуждае от почивка след това изпитание и че трябва да лекува гърлото си. Но тъкмо понечи да я завие и се спря.

— Кога си плакала за последен път? — попита той нежно.

Тя се обърна намръщено. Обърна я към себе си.

— Няма да си тръгна и няма да ти позволя да не ми отговориш! — подаде й молива и бележника.

Тя го погледна яростно и написа:

„Плаках в деня, когато директорът дойде да ми каже, че майка ми е мъртва.“