Сладък лъжец

ГЛАВА 27

Майк се събуди от тихия шум на превъртането на ключ, идващ от външната врата. След опита за покушение срещу Саманта той не можеше да спи спокойно и често се ослушваше нощем. Но сега знаеше, че човекът, който отваря външната врата, трябва да е брат му Кейн, защото въпреки демонстрираното вчера привидно равнодушие, Кейн бе луд по момчетата си и едва издържаше да е отделен от тях.

Майк стана тихо и излезе на пръсти от стаята. Все още си обуваше панталоните, когато Кейн влезе в хола.

— Виждам, че къщата е все още цяла — каза той. — Моите не накараха ли твоята дама да сънува кошмари, или пък толкова се е побъркала и те е напуснала.

Майк сложи пръст на устните си и кимна на брат си да го последва. Отвори тихо вратата на спалнята им и накара Кейн да погледне вътре. Саманта спеше по гръб, а от двете й страни лежаха синовете на Кейн — единият — по корем и лицето му притиснато в рамото на Саманта, а другия лежеше на една страна, наполовина върху нея.

— Отдавана не съм ги виждал толкова чисти и не съм сигурен, че бих ги познал — когато Майк понечи да затвори вратата, Кейн погледна брат си: — Господи, колко те мразя!

Майк му се усмихна, но с малко тъга, спомняйки си за смъртта на снаха си. Но тъгата изчезна веднага при вика: „Татко!“ и когато край него профучаха едно след друго две малки телца. Хващайки двете още топли от съня деца, Кейн тръгна към всекидневната.

— Сами! — извика едно от момчетата, махайки й с ръка да дойде с тях, но Майк сложи ръката си на вратата като бариера.

— А не, чудовище, вие я имахте достатъчно дълго. Сега тя е моя — при тези думи той затвори вратата, заключи и се обърна към Саманта, която току-що се събуждаше. — А сега, красавице моя…

— Майк — отвърна Саманта, сядайки в леглото. — Не можеш… Искам да кажа, че има хора в къщата.

— Нещо напълно обикновено в нашето семейство — каза той, хвърли се на леглото, хвана я през кръста и я придърпа към себе си.

— Майк, наистина не може. Брат ти…

— Той знае всичко за пчеличките и птичките — той повдигна края на нощницата й, но леко и внимателно, докато тя се опитваше едва-едва да го спре.

Когато Саманта най-после излезе от спалнята, откри Кейн в столовата, скрит зад Уолстрийт Джърнъл, а близнаците седяха на пода и закусваха.

— Какво ядат? — попита тя, въпреки че много добре виждаше какво им е дал, но искаше той да го каже. Наистина й беше доста трудно да харесва този мъж.

Когато Кейн проговори, явно не беше кой знае колко загрижен какво ядат, тъй като дори не вдигна глава от вестника.

— Бисквити и диетична кола.

Без да иска разрешение от баща им, тя взе пакетите с бисквити и кутиите кола от тях.

Кейн я погледна през вестника си. Не че правеше нещо необичайно — всяка една жена в семейството му се бе опитвала да накара синовете му да ядат както трябва, но безуспешно. Това, което го учуди, бе, че тя им взе закуската, а те не изкрещяха, протестирайки срещу това.

Тя сложи възглавници на столовете на масата. Кейн гледаше учуден — синовете му не се хранеха на маса. Саманта сложи възглавниците, вдигна момчетата и ги сложи на столовете.

Кейн се отказа да се преструва, че чете вестника, и се загледа как дивите му синове, седяха тихо, докато Саманта им вареше яйца, правеше сандвичи и им наля две чаши мляко. Кейн бе очарован, защото, доколкото знаеше, момчетата от години не ядяха нищо друго освен крака на скакалци, бодли на рози и захар. На два пъти успя да срещне погледа на едно от децата и повдигна въпросително вежди, но синът му просто му отвърна с ангелска усмивка, сякаш те винаги са седели мирно и тихо на масата и са закусвали варени яйца и сандвичи, без да разлеят или счупят нещо.

След като се нахраниха Саманта им изми ръцете, после се наведе и им даде бисквити.

— Какво заслужавам за това? — попита тя.

— Целувка — отвърнаха момчетата и прозвучаха като от учебен филм за обноските на децата от петдесетте години.

Децата целунаха усмихнати Саманта и дадоха бузите си тя да ги целуне. Когато побягнаха към градината, Саманта извика, че ако се измърсят, ще трябва отново да ги къпе и да пере всичко наново.

— И гениталиите ли? — попита едно от децата.

Саманта се обърна шокирана към Кейн.

— Това означава пръсти — отвърна той, повдигайки рамене. — Чул тази дума в „Симпсънс“ и аз му казах, че означава пръст на крака.

— Да, скъпи — каза Саманта. — Ще ви измия и пръстите на краката и още ще сменя целия ви екип на костенурките нинджа с нещо по-грозно и скучно. Какво ще кажете за такова наказание?

Кикотейки се, децата отидоха в градината.

Кейн я гледаше с отворена уста, докато тя прибираше масата.

Тя се обърна към него, а лицето й бе строго.

— Наистина не трябва да им даваш да ядат бисквити за закуска, а диетичната кола е пълна с химия. А що се отнася до хигиената им, може още доста да се желае.

Кейн взе отново вестника и го вдигна пред себе си.

— Не можеш да ги имаш, Сам. Те са мои. Накарай Майк да ти направи твои.

Саманта не му отговори. Когато отиде в кухнята, защото идеята Кейн (който, доколкото знаеше, бе вдовец) да остави децата при нея, докато им намери майка, я бе обзела изцяло.