Сладък лъжец

ГЛАВА 33

След като стоя цялата сутрин в тоалетната, освобождавайки се от вечерята от предната нощ, Саманта прекара останалата част от деня на представлението в облицования в кафяво козметичен салон на Източна Осемдесета, за да й направят прическата и да й обяснят как да си слага грима. Жените, които щяха да играят приятелки на гангстери, момичетата, продаващи цигари и келнерки бяха щастливи, бъбриви и развълнувани. Само Саманта бе мълчалива, докато седеше под сешоара и четеше последния брой на Ню Йорк Уомън.

Когато се върна в къщата на Майк, не успя да намери покой, нито някое тихо ъгълче, където да седне и да помисли за наближаващата вечер, тъй като къщата бе щабът на приготовленията. Съвсем естествено Пат Тагърт бе станала шеф на цялата група, както сама се наричаше.

— Отгледай една дузина деца и тогава ще видиш дали има нещо по-трудно на света — бе казала тя на Сам.

Една от спалните бе съблекалня и пробна, където се доправяха костюмите, друга бе гримьорна, където Вики и няколко специалисти помагаха на жените да си сложат грима. В две други стаи се даваха последни инструкции, в едната бе бащата на Майк, който обясняваше на актьорите си какво да правят. Когато Йън видя Сам да стои на вратата на неговата стая, без да се усмихне, си затвори вратата.

В късния следобед Саманта избяга в градината и се опита да остане насаме със себе си. Не можеше да обясни как се чувства — спокойна и разтреперана, развълнувана и отпусната. Искаше й се Майк да е с нея, но той бе извън къщата, вършейки свои дела, за които нямаше да й каже.

Когато момчетата на Кейн се появиха изневиделица пред нея, с книжки с приказки, тя вдигна поглед и се усмихна на баща им с благодарност. Взе ги в скута си и започна да им чете приказки.

Вече се бе стъмнило, когато Вики дойде и й каза, че е време да тръгват за клуба на Джубили и да се приготви за шоуто. Целуна момчетата за лека нощ и мечтаейки си да не се разделя с тях, Саманта тръгна към колата, която я чакаше отвън, за да я откара в Харлем.

Седмиците преди представлението, когато Сам репетираше с Орнет, а другите работеха, не й позволиха да види реставрацията на клуба на Джубили. Сега, когато влезе през задния вход, тя тихо се измъкна от Вики и отиде до залата, където застана скрита в сянката, за да види какво става.

Джени бе свършила великолепна работа. Той изглеждаше точно както през 1928 година. Всичко бе в тюркоаз и сребро, дансингът пред оркестъра сякаш бе облепен със сребърни листа. Зад него имаше малки масички, около стотина, покрити с тюркоазени покривки, а в средата на всяка една имаше малка лампа.

Оркестърът бе на подиум. Орнет бе пред тях, изключително красив в тукседото си, говореше на музикантите, държейки любимия си тромпет. Гледката накара Сам да се усмихне. Зад гневната му маска той бе сладур, перфекционист, който обичаше музиката повече от живота си, но и човек, който се страхуваше да се разкрие. Сега разгряваше състава с някаква джазова пиеса, но Сам знаеше, че скоро ще започнат да свирят блус. През 1928-а, щастливите богати времена преди краха на борсата, страната бе луда по блуса, но след краха хората искаха само песни, които да ги разведряват като „Щастливите дни отново са тук“. И затова певци като Беси Смит вече не бяха толкова популярни.

Саманта наблюдаваше от скривалището си хората, които започнаха да идват в клуба, жените, облечени красиво и пищно в дълги рокли. Модата от двадесетте би изглеждала на днешните хора безформена, но много малко от жените не показваха това, което имаха. Когато вървяха, роклите им се люлееха и развяваха по един много секси начин.

Две красиви жени влязоха заедно, а гангстерите им след тях. Мъжете изглеждаха сурови и самодоволни, дори доста самодоволни.

Саманта се дръпна малко по-назад, за да не могат да я видят, защото започваше да се чувства, сякаш е някакъв анахронизъм в дънките и в обикновената си блуза. Постепенно клубът се запълваше и Саманта все повече започваше да се чувства, сякаш е преминала назад във времето, тъй като тези хора бяха част от 1928-а.

Когато Майк влезе в клуба, Сам затаи дъх и се притисна до стената, докато го наблюдаваше как се движи из клуба. Явно познаваше много добре обстановката. Сигурно трябваше да усети поне малко ревност, защото Майк флиртуваше с всяка жена в клуба, но не се чувстваше така, защото този мъж не изглеждаше като нейния Майк, този мъж бе Майкъл Рансъм. Този Майк вършееше по различен начин в чудесно ушитото си тукседо и използваше предимствата на красотата си.

Видя го как отиде при едно парче — название, което много подхождаше на жената — твърде много грим, твърде глупаво държание, кикот, който можеше да се чуе в другия край на града, и според Саманта — твърде големи гърди, и я покани на танц. Изписквайки от удоволствие, жената стана, всъщност се изви, изправяйки се, успявайки да покаже големите си пищни форми. Преди да поеме ръката, която тя му подаде, Майк погледна към мъжа, който седеше на малката маса, за разрешение. Мъжът имаше голям корем и бе облечен в изключително безвкусен костюм, в черно и жълто. Поглеждайки над корема си, той кимна пренебрежително, сякаш беше крал, който изпълняваше нечия молба. На Саманта винаги й бе забавно, че един човек може да се чувства повече, защото е престъпник, сякаш е извършил нещо, което имаше някакво значение.

След като я придружи до сребърния дансинг, осветен така, че и Баба Яга би изглеждала красива на него, Майк взе жената в прегръдките си и започна да танцува танго. Саманта се стресна за миг и затаи дъх, тъй като разкри още една от малките лъжи на Майк. Той й бе казал, че въобще не е добър танцьор или не нищо повече от това да прегърне едно момиче и да го притисне до себе си. Но, докато го наблюдаваше. Сам разбра, че той бе великолепен танцьор. Чрез силата, която притежаваше, той бе в състояние да води една жена, която не можеше да танцува добре, така че да изглежда, че тя танцува великолепно.

Когато тангото свърши, Майк върна компаньонката си при нейния господар. След като го погледна за разрешение, Майк целуна ръката й.

— Ей, момче! — извика гангстерът, като повелително махна на Майк да отиде при него.

Без да реагира по никакъв начин на тази заповед, Майк отиде при гангстера, който пъхна една десетдоларова банкнота в джоба му.

Саманта трябваше да си наложи да не излезе от сянката. Как смееше този никаквец, чиято единствена слава бе, че се занимава с незаконни сделки, да се отнася така с Майкъл!

— Готова ли си?

Стресната, Саманта се обърна и видя Вики, която носеше симпатична, тънка рокля от синя коприна, на главата си имаше бели пера и колан, на който, Сам бе уверена, имаше истински диаманти.

— Да, готова съм.

Тя последва Вики до гримьорната, усещайки, че всяка измината минута започваше да губи чувството си за реалност. Когато Вики отвори вратата Сам бе уверена, че вече не се намира в деветдесетте. Дафни и другите жени тъкмо се обличаха, навсякъде имаше разхвърляни дрехи пред дългата, ярко осветена, с огледало над нея маса, по която бяха наредени безброй мръсни бутилки и кутии с грим.

— Лайла? — прошепна Саманта.

— Да, сладурче? — отвърна Дафни/Лайла и се обърна да огледа Сам. — Май ще е по-добре да се приготвиш. Нямаш почти никакво време до излизането — навеждайки се към нея, прошепна Лайла. — Не искаш да разочароваш Майк в последната вечер, нали?

Сякаш бе ударена в стомаха, Саманта си пое рязко дъх. Лайла не би трябвало да знае, че това е последната вечер на Макси в клуба.

Поглеждайки през рамо към другите момичета, Лайла прошепна:

— Не се тревожи, никоя от тях няма да те издаде.

Саманта, а не Макси, кимна.

— Роклята ти — каза Вики и когато Саманта се обърна, видя роклята на Макси. Не бе копие, както смятаха отначало, а оригиналната рокля. Майк й бе обяснил; че ще струва доста скъпо, така че Джили се свърза с Асоциацията на Моделиерите в Америка и чрез тях се намери човек, който да изчисти идеално дрехата.

Ръцете на Саманта трепереха, когато пое роклята.

— Бижутата са на масата, а бельото е зад теб.

— Успех — каза Лайла, докато другите се изнизаха от стаята, последвани от Вики.

Стоейки в средата на гримьорната с някога напоената с кръв червена рокля в ръцете й, сама в дългата тясна стая, Саманта усети, че започва да се тресе. Обръщайки се, видя дивана, покрит с женски дрехи — скъсани чорапи, блузи и обувки със счупени токове. В ъгъла имаше друг куп дрехи и Саманта знаеше без съмнение, че под него е скрита малката пътна чанта на Макси, в която бяха нейните и на Майк спестявания, около пет хиляди долара в стодоларови банкноти.

Все още трепереща, Саманта сложи роклята на облегалката на един стол и започна да се облича. Сложи си бельото на Макси. Както и преди, когато започна да слага дрехите на Макси, тя се почувства друг човек. Сякаш дрехите имаха магическото свойство да превръщат този, който ги носи, в друг човек. И това въобще не бе чудно, мислеше си Саманта, докато обличаше роклята. Това, на което роклята е била свидетел, бе достатъчно да я направи нещо повече от една обикновена рокля.

Преди няколко дни баба и й разказа какво точно се е случило онази нощ, която е променила живота на толкова много хора. Макси й бе разказала всичко до момента, в който е излязла през задната врата на клуба.

Саманта слушаше баба си, дори усещаше част от това, което баба й разказваше, но на моменти й се струваше, че е абсолютно безчувствена. Само няколко дни преди да научи историята на баба си й бяха казали, че майка й е била измъчвана, преди да бъде хладнокръвно убита. Имаше ли някаква граница, след която човек престава да чувства? Колко болка можеше да поеме човек?

Облечена, тя седна пред огледалото да оправи грима си.

— Десет минути, Макси — чу се мъжки глас зад вратата.

След десет минути тя трябваше да излезе пред тези хора и да пее за тях. Щеше да прави това, което Макси е вършила онази нощ.

Обърна се рязко и погледна затворената врата. Тя беше мръсна, но по нея нямаше белези. Никой не се бе опитвал да я спре да излезе от тази стая.

Обърна се отново и се загледа в огледалото. Трябваше да помни, че това е просто една игра — тя играеше и се опитваше да помогне на Майк. Той й каза, че ще направи снимки, които ще използва за своята книга и той…

Наведе глава и я хвана с ръце. Орнет свиреше на сцената и на нея й беше трудно да помни, че това е само представление. Беше й трудно да не мисли за майка си, за дядо си Кал, който бе самотен, след като жена му го напусна. Всичко, което знаеше, сякаш крещеше в главата й, а не съжителстваше тихо както преди.

Всичко бе започнало онази нощ, всичко, което се бе случило, бе започнало от тази дълга, опустошителна нощ — разбити съдби, много смърт, родена омраза.

— Не мога да го направя — прошепна Саманта и понечи да стане, но видя кутия с пудра на масата. Беше най-обикновена кутия, синьо и бяло, с голям пуф от агнешка кожа и розова панделка. Кутията бе пълна с обикновена пудра.

Тя взе пуфа и го разгледа. Може би всичко е започнало с пудрата, която Макси е посипала върху главата на Майкъл Ренсъм. Известно време Саманта стоя облегната на масичката, освобождавайки се от всичко, което й бе казано, но без да се бори с него, а оставяйки го свободно да премине, позволявайки си да запомни всичко.

— Ти си — каза Вики, като отвори вратата.

Когато мис Саманта Елиът стана, оправяйки русата си коса, тя вече бе Макси и бе готова.