Дрейк и Мейсън седяха във фоайето и нетърпеливо наблюдаваха стрелките на часовника. През големите прозорци бе започнала да прониква дневна светлина. Няколко подранили камиона избоботиха навън. Мина и колата, която разнасяше млякото.
— Какво, по дяволите, търсят? — попита Дрейк.
Мейсън сви рамене.
— Предполагам, че здравата са те раздрусали, Пол.
— Раздрусаха ме, да — рече Дрейк и добави разгорещено: — И още как!
— Какво им каза?
— Последвах указанията ти, нищо не скрих.
— Сигурен бях — обясни Мейсън, — че онази стая е била подслушвана. Според мен Морис Албърг е чакал там някой свидетел. Искал е да го разпитам и да разполага с думите му на запис. Готов съм да се обзаложа, че в съседната или някоя друга стая наблизо има цяла звукозаписна апаратура.
— Досетих се, че това имаш предвид.
— Въпросите им бяха прекалено намясто, за да са опипване в тъмното. Фактът, че имаше стенограф и ни задаваха конкретни въпроси, особено начинът, по който се нахвърлиха върху теб, означаваше, че са добре подготвени и се опитват да ти отнемат разрешителното. Затова те посъветвах да не криеш нищо.
— Да, положително знаеха точно какво се е случило в онази стая. Убеден съм, че си прав, Пери. В началото не бях съвсем сигурен, но след като ме питаха и за написаните с червило съобщения, разорах, че си на прав път.
— Въпросът е — каза Мейсън — откъде започва записът, колко знаят.
— Май има някаква празнота — предположи Дрейк. — Изглежда, искаха да узнаят какво е станало и какво се е говорило при влизането ти в стаята. Непрекъснато се опитваха да разберат дали аз знам нещо.
— Какво им каза?
— Всичко, което ми е известно, а то не е много.
— Виж какво, Пол — рече Мейсън, — в града няма чак толкова много официални частни детективски агенции с разрешително. Да предположим, че имаш някаква работа и искаш да ти направят магнетофонен или грамофонен запис, към кого би се обърнал?
— Ние всички разполагаме със звукозаписна апаратура, Пери — отвърна Дрейк. — Трябва да внимаваме как я използваме, но имаме магнетофони, микрофони, а най-добрите агенции притежават и най-нова техника.
— Какво представлява тя?
— Устройства, които могат да се оставят включени — обясни Дрейк, — без да е необходимо някой да ги контролира. Зареждат се автоматично с нови дискове, така че, щом един се запълни, веднага се сменя с друг. Имат и часовников механизъм, чрез кой го автоматично се изключват, ако в стая ги настъпи тишина за около десет секунди. После, щом се чуе някакъв звук, отново се включват… Разбира се, могат да се нагласят и на непрекъснат запис. Често, когато искаме да знаем какво става в някое помещение за период от двайсет и четири часа, ги включваме на автоматично действие, при което дискът се върти само когато хората говорят.
— Добре ли работят?
— Доста добре. Разбира се, те са още техническа новост н такива записи не вършат много работа като доказателство, защото няма начин да се разбере колко време е минало от един разговор до друг и няма кой да потвърди факта, че те са били проведени в стаята, където е бил поставен микрофонът. Теоретически е възможно някой да влезе в помещението, където е инсталирана звукозаписната апаратура, и да подправи всичко.
— Знам — кимна Мейсън, — но е добър начин за проверка на… Охо, ето го Траг. Изглежда страшно доволен.
Лейтенант Траг излезе от асансьора и дойде при Мейсън и Дрейк.
— Извинявайте, момчета, че ви създадохме толкова неприятности, но знаете как стоят нещата. Става въпрос за убийство… Всичко е наред. Сега можете да си вървите.
— Благодаря — рече Дрейк и тръгна към вратата.
Мейсън поизостана.
— Твоят приятел, сержант Джафри, изглежда, е от старата школа.
— Ако трябваше да се бориш срещу това, с което се бори той, и ти щеше да бъдеш груб — отвърна Траг.
— Разрешихте ли случая, лейтенанте?
Траг се поколеба малко, след което заяви:
— Ще ти кажа нещо, Мейсън — така или иначе, ще го прочетеш във вестниците, така че можеш да го чуеш.
— Слушам те.
— Онези цифри, които бяха написани с червило върху гърба на огледалото, са номерът на колата на Джордж Файет. Тя е зарегистрирана на името на Хърбърт Сидни Грантън. Това е последното име, което беше приел. И когато най-после открихме тази кола, на дясната й врата намерихме чудесна дупка от куршум. Куршум, който е бил изстрелян отвътре. Със сигурност можем да приемем, че това е автомобилът, използван при опита да бъде отвлечена и убита Дикси Дейтън.
— Но не е шофирал Файет — забеляза Мейсън.
— Файет не е шофирал — съгласи се Траг. — В момента търсят отпечатъци по колата и не след дълго може би ще знаем кой е шофирал.
Мейсън се намръщи замислено.
— Лично аз не виня Морис Албърг за това, че е убил Джордж Файет — призна Траг. — А и по всяка вероятност е било самозащита. Файет беше много опасен. Но Албърг е търсен така усилено не заради Файет, а защото е свързан с Дикси Дейтън, и докато Дикси Дейтън не разкрие къде е Том Седжуик, ще им извадим душите на твоите клиенти, Мейсън. Помислих си, че няма да е зле да го знаеш.
— Нали не смяташ, че си ми издал някаква тайна? — подхвърли Мейсън, отправяйки се към изхода.