Случаят с палтото от визон

16

Мейсън крачеше напред-назад из кантората си.

— Това направо е кошмар за адвоката!

Дела Стрийт кимна съчувствено.

— Само да изкарат клиентите ми пред съда и да ги оставят да си кажат всичко — продължи Мейсън, — и те ще бъдат изпратени в килии за осъдени на смърт, а аз ще стана за посмешище на целия град.

— Е — обади се Дела Стрийт предизвикателно, — откъде знаеш, че историята им е лъжлива?

— Не знам. Възможно е и да е истинска. Бедата е там, че звучи недостоверно. Досущ като изфабрикувана от някой адвокат. Прилича на тези истории, които обясняват всичко и въпреки това звучат невероятно.

— Добре, ами ако не им позволиш да разкажат тази история, Пери… — намеси се Пол Дрейк.

— По дяволите — изруга Мейсън с отвращение, — те вече са я разказали. Вестниците са пълни с нея.

— Знам, но имам предвид, като застанат на свидетелското място.

— Обществеността познава ситуацията в общи линии. Ако не позволя на клиентите ми да застанат на свидетелското място и заявя, че обвинението е длъжно да докаже недвусмислено вината им, знаеш какво ще си помислят хората. Ще решат, че фактите са толкова ужасни и че дори собственият им адвокат се страхува да не бъдат подложени на кръстосан разпит.

— Какво ще правиш тогава? — попита Дрейк.

— Проклет да съм, ако знам. Всъщност възможно е всичко да е истина. Не е изключено някой страхотно хитър убиец внимателно да е нагласил нещата така, че и двамата да бъдат заловени от полицията и да разкажат една история, достатъчно добра, за да звучи като изфабрикувана от някой малоумен адвокат, но и достатъчно слаба, за да си помислят съдебните заседатели, че е било извършено предумишлено убийство.

— Не можеш ли да убедиш заседателите, че всичко се е случило точно така? — попита Дела Стрийт.

— Не знам — отвърна Мейсън. — Съмнявам се, че съм чак толкова добър адвокат.

Той се обърна към Пол Дрейк:

— Пол, имаме само един шанс, един съвсем нищожен шанс. И той е да открием жената, която беше при мен в стаята, жената, която заяви, че е Дикси Дейтън.

— А откъде да започнем търсенето?

— Разрови се из миналото на Джордж Файет. Научи всичко каквото можеш за него. Провери всяка жена, с която някога е имал връзки… Но пак няма да откриеш нищо.

— Защо? — учуди се Дела Стрийт. — Звучи логично.

— Ако познатата ни история е вярна — обясни Мейсън, — хората, които са на дъното й, ще бъдат достатъчно разумни да не използват жена, имала някога връзки с Джордж Файет. Тя ще е абсолютно непозната. Някоя, за която никой не би се сетил. Вероятно от друг град.

— А какво ще направим, ако я намерим? — попита Дрейк. — Ти ще застанеш на свидетелското място и ще се закълнеш, че си разговарял с нея, тя ще се закълне, че не си, и тогава Минърва Хамлин ще се закълне, че ти грешиш.

— Не искам да се явявам като свидетел, Пол.

— Защо?

— Защото ще изпадна в положение да бъда и адвокат, и свидетел, което е неетично.

— Защо да е неетично?

— „Американската асоциация на адвокатите“ се мръщи на такива работи.

— Много важно. От мръщене глава не боли. Нали не бият!

— Изразяват неодобрение.

— Незаконно ли е?

— Не.

— Мисля, че сме несправедливи към Минърва Хамлин — забеляза Дрейк. — Може би в крайна сметка ще се окаже, че тя не е лоша. Просто направи една обикновена грешка и…

— Тя отговори прибързано — прекъсна го Мейсън. — Разбирам защо. Показаха й снимката и тя мигновено заяви, че според нея това е същата жена. После я накараха да се вгледа внимателно. Минърва изучи снимката така, че после, когато е видяла Дикси Дейтън в редица с други жени, тя й се сторила много позната и без да се колебае, я е посочила.

— Много често се случва така — потвърди Дрейк. — Знам, че полицията е обезпокоена. Нерядко стават погрешни разпознавания и обществеността никога не го узнава. Хората толкова дълго разглеждат снимката на някой заподозрян, че чертите му започват да им се струват познати. Само преди няколко седмици имаше случай на трима свидетели, разгледали снимката на един заподозрян, и го посочили без колебание сред други хора. След това се оказа, че по времето, когато е било извършено престъплението, той е бил в затвора в Сан Франциско. Просто един от тези случаи, при които разпознаването става въз основа на снимка.

Мейсън кимна и понечи да заговори, но иззвъняването на телефона го спря. Дела Стрийт вдигна слушалката и се обърна към Дрейк:

— За тебе, е Пол.

Дрейк взе телефона.

— Ало… Да, аз съм… Какво има?… А, чакайте малко. Не ме разбирай погрешно… Хм, окончателно ли е? Абсолютно сигурна ли си?… Разбрала си го неправилно… Ей, чакай малко… Кой е?… Какво?… Не, нямам какво друго да кажа, освен че жената греши. Имаме съвсем сигурни доказателства… Не. Абсолютно сигурни доказателства… Няма да разкрия какви са. Можете да се обадите на мистър Мейсън, ако желаете да научите някакви подробности.

Дрейк затръшна телефона, обърна се към Пери Мейсън и избухна:

— Този проклет хитър надут областен прокурор!

— Какво е направил сега? — попита Мейсън.

— Чакай само да чуеш какво! — възмути се Дрейк.

— Чакам.

— Извикал е Минърва Хамлин в кабинета си. Тя беше първо на телефона. Обаждаше се от Областната прокуратура.

— Е, и какво от това?

— Заговори, сякаш четеше предварително и внимателно изготвено изявление, което държи пред себе си на бюрото — повече нямало да работи за мен, тъй като имала чувство, че върху нея бил упражнен незаконен натиск, за да бъде принудена да лъже във връзка с разпознаването на Дикси Дейтън.

— Чудесна позиция! — възкликна Мейсън.

— Чакай малко. Още не си чул и половината — продължи Дрейк. — Започнах да споря с нея, но тя отсече: „Решението ми е окончателно, мистър Дрейк. Оставката ми влиза в сила веднага и започвам работа в една от окръжните служби с по-голяма заплата. При мен има един човек, който иска да разговаря с вас…“ Той се обади — репортер от някакъв вестник. Искаше да коментирам случая. Чу какво му казах.

— Чух какво му каза — отбеляза Дела Стрийт.

— Трябваше да чуеш какво си мислех — рече Дрейк и бързо добави: — Не, всъщност не трябваше.

— Е, сега можем да направим само едно — заяви Мейсън. — Налага се да участвам в предварителното следствие и да използвам всеки възможен трик, за да напипам слабото място в доказателствата на обвинението. Страхувам се, че в момента защитата няма никакъв шанс.