Страст и омраза

4

…голям. Беше толкова голям, че тя се уплаши, че ще я разкъса на две. Сигурно беше издала страха си, защото той й прошепна, че няма да я нарани, обеща й наслади, далеч надхвърлящи всичко изпитано с други любовници, каза й колко обожава начина, по който тя му реагира. Усети как я изгаря бяла светкавица, когато той пое зърното й в устата си. Тя се изви към него, той започна да го смуче.

Горещ възел натежа в долната част на корема й и тя извика. Той пое другата гърда, докато ръката му се плъзгаше надолу между бедрата й. Тя се опита да стисне крака, но той не й позволи. Тя изпусна още един треперещ стон. Голата му плът срещу нейната беше гореща… толкова гореща. Той я възпламеняваше със страстта си, разпалвайки и своята. Пръстите му започнаха да търкат възелчето, скрито между нежните гънки на розовата й плът, докато тя не се овлажни цялата. Пръстът му бавно се пъхна в нея и тя раздвижи хълбоците си в отговор.

Еме се стресна и подскочи в леглото. Цялата беше плувнала в пот, от въртенето нощницата й се беше вдигнала до кръста. Пленена от същия еротичен сън, който не й даваше мира денем и нощем, откакто Ник Дръмънд беше влязъл в живота й, тя отчаяно бухна възглавницата. Защо, запита се в пристъп на ярост. Защо трябваше отново да преживява часовете в леглото му, сякаш всичко това беше станало едва вчера? Защо всяка разтърсваща подробност изскачаше след всичките тези години, за да я преследва? Тялото й още тръпнеше, сякаш ръцете и устата му наистина я бяха завладели.

Преди пет години просто беше платила дълга на честта, опитваше се да се самоубеди Еме. Ник знаеше какво иска от нея още преди онова съдбоносно теглене на картите. Съвършено ясно беше изразил искането си. И тя беше приела това предизвикателство, отлично съзнавайки какво се очаква от нея, ако загуби. Но беше толкова уверена, че ще спечели, така абсолютно уверена, че се смая, когато Ник изтегли по-високата карта. Това, което последва, беше като някакъв сън. После негодникът си беше тръгнал, оставяйки я да се чувства като най-долна курва… беше си отишъл, оставяйки своето дете в корема й.

Сега той беше тук, във „Високите дъбове“, дразнейки я с присъствието си, давайки съвсем ясно да се разбере, че я желае, подлудявайки я с подигравателната си усмивка и с целувките си. А тя беше обещала да го шпионира. Имаше още съвсем малко време, преди да се срещне с Гарсън Пиндър, а още не беше намерила възможност да прочете съобщенията, които идваха за Ник. Савана я наблюдаваше с орлово око, страхувайки се, че може да се забърка в сериозни неприятности с янкито, ако бъде хваната в стаята на Ник да рови в нещата му. Еме не й беше казала нищо за срещата си с Гар, смятайки, че колкото по-малко знае старата прислужница за неговото идване, толкова по-добре ще е и за двете.

Може би днес щеше да има шанс, помисли Еме, обръщайки се по корем. Още беше много рано за ставане, но на нея вече не й се спеше. Трябваше някак да влезе в стаята на Ник, без да я видят, и да намери информацията, необходима на Гар.

Ник се беше събудил рано. Прекалено рано, за да започне деня си, но със сигурност не толкова, че да се плъзне в полусъзнателния свят, където действителността и сънят си даваха среща.

Толкова искаше да бъде в нея, че чак го болеше. Пръстът му се пъхна в нея. Беше гореща… толкова гореща. И мокра. Повече от готова за него. Каза й колко харесва начина, по който му реагира, колко отчаяно иска да се зарови в нея така, както пръстите му го правеха. Колко силно иска да я почувства как се стяга около него, когато достигне апогея си. Искаше тя да забрави другите си любовници, докато е в неговите прегръдки. После се вмъкна в нея, разтегна я, запълни я. Тя замря и изстена, а той не преставаше да навлиза още по-навътре. Тя беше стегната, толкова стегната, че той загуби контрол над сетивата си, така изгарян от страстта, че не искаше нищо друго освен да я гали, докато и двамата стигнат кулминацията си.

Ник изстена, преживявайки отново този изключителен момент, сякаш се случваше сега. Беше поразен от пламъка й, от това, колко невероятно стегната беше ножницата й. Спомни си, че й беше казал, че е стегната като девственица, и се беше засмял на това абсурдно предположение. После беше навлязъл рязко навътре, стигайки до самия край.

И с това си беше спечелил неумиращата омраза на Еме.

Но ако трябваше отново да преживее всичко това, знаеше, че няма да направи нищо по-различно. Единственото, което би искал да промени, беше обстоятелството, че замина и позволи на Борегар Тревър да влезе в живота й. Трябваше да хване друг влак за Чикаго и да остане достатъчно дълго, за да разбере къде може да я намери, когато се върне. Ако беше направил така, Бранд щеше да е негов син. Изведнъж очите му се присвиха замислено. Същото нелепо предположение, което му беше дошло на ум, когато го видя за първи път. Детето наистина ли беше син на Борегар Тревър?

Понеже Ник и Еме се бяха събудили рано, двамата излязоха от стаите си почти едновременно и случайно се срещнаха в горния край на стълбището. Еме само кимна, изчервявайки се от спомена за съня, който я беше събудил още призори. Ник се усмихна с непобедимо очарователната си усмивка. Зелените му очи светеха, като че ли знаеше някаква огромна тайна. На Еме й се дощя да го цапне.

— Добро утро, госпожо Тревър — каза той леко подигравателно. — Надявам се да сте спали добре.

— Чудесно, благодаря — отвърна Еме с леден тон.

За нищо на света нямаше да му каже, че го е сънувала. Започнаха да слизат по стълбите един до друг.

— Доста рано сте станали днес.

— И аз мога да кажа същото за вас — отвърна Еме. — Ще ходите ли днес да патрулирате?

— Всъщност да. Да се надявам ли, че ще ви липсвам?

— Едва ли — изсумтя Еме. — Само се питах дали ще се върнете навреме за вечеря.

Той й отправи пронизителен поглед. Еме се опита да не трепне, когато дяволските му очи сякаш проникнаха до най-съкровените й мисли.

— Може би ще се върна чак по тъмно. Не отлагайте вечерята заради мене. Всъщност с мене тръгва цялото отделение, с изключение на няколко войници, които ще останат тук да пазят.

Той я наблюдаваше как ще реагира и не се разочарова, когато зърна едва доловимия проблясък в очите й. Нямаше представа какво означава, освен че може би тя се радваше, че ще се отърве от него поне за известно време.

— Капитан Дръмънд.

Еме и Ник се обърнаха, когато Бранд заслиза към тях с подскоци по стълбите. Еме премига смутено, когато Ник отвори ръце и Бранд се хвърли към него, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Ник качи момчето на раменете си и заподскача надолу. Свали го чак щом стигнаха трапезарията. Настани го на един стол и с такъв нежен жест разроши косата му, че Еме изтръпна. В следващия миг Савана влезе с чиния яйца от кокошките, които янките бяха намерили отнякъде и бяха донесли във „Високите дъбове“. Сложи ги пред Ник с усмивка.

— Надявам се, че сте гладен, капитане.

— Винаги съм гладен за твоите яденета, Савана — пошегува се Ник.

— И аз — изчурулика Бранд.

И погледна очаквателно към майка си, с надежда и тя да се присъедини към похвалите.

Но Еме беше толкова разсеяна, че почти нищо не чу. В ума й се въртеше само една мисъл — как да отиде в стаята на Ник и да намери сведенията, необходими на Гар. За щастие Ник щеше да отсъства целия ден и това й даваше така желаната възможност. Докато мъжете се хранеха, тя само побутваше храната в чинията си. Влезе лейтенант Дил и разговорът стана делови. Еме се заслуша внимателно, но не чу нищо съществено, докато двамата обсъждаха задачите си за деня.

— Излизаш ли? — запита загрижено Бранд.

— Ще се върна — увери го Ник.

— Може ли да дойда с тебе?

— Ами…

— Не! — скочи на крака Еме, смаяна от въпроса на Бранд. Почувства се предадена от собствения си син. Неоснователното избухване на Еме учуди Ник. Нима тя не разбираше, че той никога няма да изложи на опасност сина й? Обърна се към Бранд:

— Това не е добра идея, синко. Няма да те взема там, където има опасност. — Момчето посърна, затова Ник добави: — Но утре ще ти позволя да яздиш Скаут.

— Обещаваш ли?

Ник кимна.

— Ако си свършил със закуската, Бранд, можеш да вървиш — изрече Еме със сковано гърло. Не може да понесе да гледа как Ник и Бранд се държат така приятелски. — Може би Савана има някаква работа за тебе.

Момчето хвърли обиден поглед към майка си, но се подчини. Нямаше търпение да каже на Савана, че утре ще язди Скаут.

— Ще ви помоля, капитане, да стоите настрана от сина ми — каза Еме, след като Бранд излезе от стаята. — Той е много чувствително момче и му липсва мъжка компания, откакто Бо… замина. Страхувам се, че е по-доверчив, отколкото е добре за него, и не искам да му се случи нещо лошо.

— И вие мислите, че ще го нараня? — запита Ник.

— Божичко, госпожо Тревър — намеси се лейтенант Дил, защитавайки Ник, — всички тук обичаме момчето. Обвиненията ви са неоснователни и несправедливи.

— Винаги съм много внимателна, когато става дума за сина ми.

— Лейтенанте, моля ви, оставете ни — заповяда Ник. Заби пронизителен поглед в Еме, но тя не трепна.

Дил погледна съчувствено към нея и бързо излезе. Ник застана зад гърба й и леко докосна раменете и. Еме потръпна от силата и топлината на допира му.

— Мисля, че е време да разбереш, че не искам да направя нищо лошо на Бранд. Няма да заразя момчето. Струва ми се, че моята компания му харесва. Дали защото съм първият мъж, с когото прекарва известно време, след като баща му… е, знаеш какво искам да кажа… или наистина ме харесва — това няма значение. Приятно ми е да съм с него. И докато не напусна „Високите дъбове“, просто трябва да приемеш мисълта, че между мене и Бранд се развива приятелство.

— Но не трябва това да ми харесва — наежи се Еме.

Ник стисна по-силно раменете й. Тя извика и той веднага се извини:

— Съжалявам, не исках да ти причиня болка. Но ти умееш да ме предизвикваш. Само исках…

Думите замряха на устните му. Еме го зачака да довърши, но той продължи да мълчи. Искаше да каже, че би желал Еме да е наполовина така приятелски настроена като Бранд. Но просто се обърна настрани.

Еме усети топлината на ръцете му да напуска раменете й и я овладя внезапно усещане, че е изоставена. Обърна се и го погледна с неразгадаемо изражение.

— Иска ми се да знам какво мислиш — изрече бавно Ник. — Иска ми се да мога да кажа или да направя нещо, та да престанеш да ме мразиш.

Еме нямаше отговор. Двамата стояха и се гледаха, а напрежението помежду им беше толкова осезаемо, че тя можеше да протегне ръка и да го докосне. Никога не се беше чувствала толкова жива, толкова жизнена, така силно развълнувана от друго човешко същество. Със сигурност усещаше омраза. Дяволските му очи я пронизваха с изгарящ пламък и тя усети остротата му, същината му… желанието му. Омаяна от вкуса на страстта му, Еме пристъпи една крачка напред, неотвратимо привлечена от бушуващия в зелените му очи огън.

— Проклета да си, Еме Тревър — изстена Ник, поддавайки се на демоните, които го разтърсваха, докато посягаше и я привличаше към себе си.

Беше така готов за нея, че трепереше от желание. Вдигна лицето й към себе си и притисна устни към нейните. Действието му беше инстинктивно, неконтролируемо, първично. Не можеше да се сдържа повече. И Еме, когато изключително горещата му и властна целувка я накара за миг да забрави омразата си. Но преди мислите й да се върнат, Ник прекъсна целувката и я отдели от себе си. Тя дишаше накъсано, с разпилени мисли, докато гледаше как сърдитите му дълги крачки го извеждат от стаята. Боже господи, още колко можеше да понесе?

Тя му реагираше така силно, че той едва не експлодира в мига, когато навлезе в нея! Тайнствената комарджийка нямаше право да изглежда толкова наивно невинна, докато го подлудяваше с изпитаните си движения на истинска курва. Той й каза колко е прекрасна, как съвършено го обгръща. После заби твърдия си като камък член дълбоко… неизмеримо дълбоко. Усети я как трепва, почувства как устата й беззвучно се раздвижва срещу неговата… в безумна страст, както предположи. После бавно, много бавно започна да влиза и да излиза, за да свикне тя с неговата големина… не можеше да си спомни някога да е бил по-твърд. След няколко минути тя започна да се движи в инстинктивен ритъм заедно с него, докато той й шепнеше насърчително. Той започна да я гали с еротична прецизност, докато тя се извиваше под него, шокирайки го със своята разгорещеност и възхитителна реакция. Целувката му отново и отново пленяваше устните й, докато той влизаше и излизаше от нея. Задъха се. Тя извика в отговор, а неговият отговор беше твърдото, пронизващо проникване на члена му дълбоко в нея, докосвайки утробата й, душата й, сърцето й…

— Капитан Дръмънд, няма жива душа наоколо. Може би трябва да се връщаме във „Високите дъбове“.

Ник трепна силно. Отново беше позволил на мислите си да блуждаят в забранена територия. Годините се топяха пред тези еротични спомени, а сега, когато Еме ден след ден беше толкова близо до него, еротичните преживявания от онази далечна нощ го подлудяваха от желание. Искаше я. И тя го знаеше, много добре го знаеше. И каквато си беше страстна конфедератка, му беше показала съвършено ясно, че не иска да има нищо общо с един янки, който я беше направил своя за една нощ и на следващата сутрин беше излязъл от живота й.

— Можем да се връщаме, лейтенанте, щом никакви конфедерати не се мяркат наоколо — отвърна Ник. — Няма жива душа, наистина, и макар че казах на госпожа Тревър, че няма да се върнем навреме за вечерята, смятам, че няма проблем да го направим.

Половината ден мина, преди Еме най-накрая да получи възможност да се промъкне в стаята на Ник. Тъй като очакваше той да се върне късно, не се безпокоеше за времето. Савана цяла сутрин не я беше изпуснала от поглед. Или тя, или Бранд все имаха нужда от присъствието й през този дълъг, сякаш безкраен ден. Еме знаеше, че Савана се страхува за безопасността й, но не можеше да не се гневи. Беше достатъчно възрастна, за да знае какво означава дългът й, и със сигурност — достатъчно отговорна, за да понесе последиците от постъпката си. Освен това, понеже Ник го нямаше, възможността да бъде хваната беше нищожна. В уреченото време просто щеше да се измъкне незабелязано от къщата със събраните сведения и щеше да се срещне с Гар. Никой нямаше да се сети да я следи, а тя щеше да изпълни дълга си към Конфедерацията. Поне това можеше да направи в памет на Бо.

Нейният миг дойде, когато Савана влезе в кухнята да приготви вечерята. Еме каза, че ще набере праскови от дървото в градината, за да направят сладкиш, и побърза да изхвръкне навън с кошницата, преди Савана да каже каквото и да било. Залови се веднага с работа, за да може да заобиколи къщата, да влезе от предната врата и да се промъкне на горния етаж, в стаята на Ник.

Вратата на стаята се открехна от лекия й допир и тя се вмъкна вътре, затваряйки я внимателно след себе си. Дълбоки сенки бяха потопили стаята в почти пълен мрак, но през прозорците се процеждаше достатъчно светлина, за да направи ненужно запалването на лампа. Еме остави кошницата с праскови на пода край вратата и веднага се насочи към сандъчето, където беше видяла кожената папка с получените от Ник съобщения. Зарови се сред дрехите и веднага я намери. Ръцете й трепереха, докато вадеше съдържанието й. Не се осмеляваше да открадне документите, защото знаеше, че Ник веднага ще я заподозре.

Гар й беше казал да запомни съдържанието им. Еме си пое дъх и зачете неравните редове. Дати и места прескачаха пред очите й, всяко сведение обозначаваше мишена на предстоящо нападение. Еме веднага разбра, че това, което държи в ръцете си, наистина е съществено важно за Конфедерацията. Тези атаки можеха да бъдат отблъснати, ако сведенията попаднеха у когото трябва. Но тя инстинктивно осъзна, че никога не би могла да запомни всички дати и места за толкова кратко време. Умът й заработи трескаво. Тя измъкна хартия и мастило и бързо записа най-важните неща. Когато свърши, внимателно сгъна листа и го пъхна в джоба си. После върна документите в папката и я остави обратно там, откъдето я беше взела.

Точно се бе отдръпнала от сандъчето, когато вратата се отвори и Ник влезе. Свали колана с пистолета и едва тогава я видя. Тя стоеше като статуя, с пребеляло лице, широко отворени, изплашени очи. Стояха втренчени един в друг дълги, невероятно напрегнати минути. Като видя как пребледнялата й ръка се вдигна към гърдите, Ник се изтръгна от вцепенението си.

— Господи, Еме, така ме стресна! Какво, по дяволите, правиш тук?

— Аз… тоест… аз…

Какво можеше да каже? Че шпионира? Че чете съобщенията за него, за да занесе информацията на конфедератите? Какво щеше да направи той с нея? Да я прати в затвора? Какво щеше да стане с Бранд и Савана, ако тя свършеше в някой северняшки затвор? Много жени бяха арестувани за шпионаж и янките нямаше да се поколебаят да я пъхнат в затвора заради престъплението й… може би дори да я обесят.

— Хайде, казвай, Еме. Какво, за бога, правиш тук? Освен ако…

Погледна я с присвити очи, явно заинтригуван, че я намира в стаята си. За миг допусна, че може би го шпионира. Надяваше се…

Направи каквото трябва, за да ми донесеш тези сведения.

Думите на Гар зазвучаха в ушите й. Тя се ужасяваше от мисълта да спи с врага, за да го шпионира. Но затворът не я привличаше, а Бранд и Савана имаха нужда от нея. Инстинктивно усети, че Ник е съвестен войник, който се отнася сериозно към задълженията си. Ако я хванеше да го шпионира, нямаше да й се размине. Беше задължен да я предаде на по-висша инстанция, която да я съди. Мислите така я бяха обзели, че тя не забелязваше присъствието на Ник, докато топлината на дъха му не докосна бузата й.

— Чакам, Еме. Какво правиш в стаята ми?

Думите му бяха тихи, овладени — така се надяваше — и тя усети нежеланието му да повярва, че е способна да го шпионира. В този момент се мразеше почти толкова, колкото мразеше и него.

Направи каквото трябва.

Устата й пресъхна. Тя облиза устни. Ник се загледа във върха на розовия й език, когато той се подаде навън, и самообладанието му започна да се изпарява. Тя не знаеше ли какво му причинява?

Думите й бяха толкова тихи, че той трябваше да се наведе, за да я чуе.

— Дойдох, защото исках… да бъда с тебе. Чаках те да се върнеш от мисията.

— Какво? Извини ме, ако не ти вярвам. — Боже господи, колко искаше да й повярва. — До този момент имах ясното впечатление, че не можеш да понасяш да стоиш в една стая с мене. Да се надявам ли, че си променила мнението си за една нощ? Защо така внезапно?

— Защо трябваше да е толкова трудно?

— Аз… аз съм вдовица.

— Това ми е добре известно.

— Не е редно да… да искам толкова скоро друг мъж.

— Разбрах, че съпругът ти е умрял преди близо две години. — Тя кимна. — Сега изведнъж искаш да бъдеш насаме с мене. Да не би съвестта внезапно да те е изоставила?

— По дяволите, защо задаваш въпроси за мотивите ми? Не е ли достатъчно, че съм тук? Но виждам, че съм сгрешила, веднага ще си тръгна. — Нямайки търпение да се измъкне, тя се опита да мине покрай него.

— Не толкова бързо, скъпа. — Той я хвана за ръката и я накара да се обърне към него. — Дойде тук, за да бъдеш насаме с мене, а аз никога не съм отказвал на красива жена.

— Промених си намеренията. Идването ми тук беше грешка. Не искам да предавам паметта на Бо.

Ник замря.

— Толкова много ли го обичаше?

Мисълта, че друг мъж е обичал Еме и й е дал дете, го накара да побеснее.

Гъста червенина плъпна по лицето на Еме. Да обича Бо? Беше много привързана към него, много му беше благодарна, но любовта беше чувство, което никога не беше изпитвала към него. Бяха женени толкова малко време, преди да започне войната, а после той замина и падна убит. Но тя никога нямаше да го забрави заради безусловната любов, която беше дал на нея и на Бранд.

— Бо беше прекрасен човек.

— Не те питах за това.

— Омъжих се за него, нали?

— Да — изрече меко Ник, — омъжи се за Борегар Тревър. И роди син от него. Но обичаше ли го?

Никога ли нямаше да остане доволен?

— Да. По дяволите, обичах Бо. Това отговаря ли на въпроса ти?

Очите му я предизвикваха.

— Може някога да си го обичала, но, по дяволите, Еме, щом си в тази стая с мене, няма да мислиш за друг, само за мене. Кълна се, че ще те накарам да го забравиш. Когато си с мене, ще се погрижа да не мислиш за нищо освен за това, което ще те накарам да чувстваш. Ще те любя, Еме Тревър, и то така, че това, което сте правили със съпруга ти в леглото, ще ти се стори детска игра.

Стресната от откровено сексуалния му език, Еме ахна. Не беше планирала този сблъсък, когато влезе в стаята му. Той не трябваше да бъде тук. Но тя не можеше да отрече факта, че думите му й повлияха невероятно силно. Прилив на страстна жажда връхлетя цялото й същество, когато зелените му очи се спряха на устните й. Щеше да я целуне, тя го знаеше, и само внезапна смърт би могла да го спре да не се наведе към примамката на устните й. Устата му бълваше жив огън и страст, изискваща, настоятелна, все поглъщаща. Тя изхленчи в напразен протест, когато той я вдигна на ръце и я положи на леглото.

Усети отново влажната топлина на целувките му, търсейки нейните, когато той раздели устните й и вкуси сладостта на устата й. Тя се предаде на еротичния глад на целувката му, отстъпи пред неговата гореща, огнена, властна жажда. Усети как корсажът й се отхлабва, а след миг устните му докосваха гърдите и, засмукваха зърната, докато горещата му влажна уста не ги превърнеше в щръкнали, болящи пъпки. Изведнъж полата й се вдигна нагоре и Ник започна да гали оголената извивка на хълбоците й, седалището и вътрешната повърхност на бедрата, без да престава да смуче зърната й с все по-нарастваща настоятелност. Преливащи една над друга вълни от сладък огън разтърсваха тялото й, изпълвайки я с влагата на желанието.

После той я докосна. Докосна онези части от нея, където се криеше жаждата й. Започна да я гали, докато тя не се заизвива под еротичния ритъм на ръката му. Очите й се затвориха, нежни стонове излизаха накъсани от устата й, тя изви тяло, търсейки дръзките му ласки. В един от малкото съзнателни моменти разбра, че твърде много се наслаждава на всичко това, че не биваше толкова лесно да се поддава на съблазните му, и направи слаб опит да се изтръгне от него. Но Ник нямаше намерение да я пуска. Много дълго беше чакал този момент.

— Не се бори, скъпа! — прошепна той, дишайки накъсано. — Остави го да стане. Не можеш да си представиш колко дълго мечтах за този миг. За тебе.

Държеше я здраво, продължавайки сладкото мъчение. Пръстите му бяха магични, настоятелни, изтръгваха от тялото й усещания, за чието съществуване тя не бе и подозирала. Не можеше да възпре кулминацията. Тя дойде в големи, разтърсващи вълни на първично, нечувано блаженство, разбивайки се като разпенен прибой в скалите, за да я разтроши на хиляди миниатюрни парченца.

Светът все още се въртеше, когато Еме изплува обратно към действителността. Ник сваляше дрехите й.

— Хареса ли ти, скъпа? — Той се усмихна дяволито. — Това е само началото. Толкова дълго чаках този момент, че ми е трудно да повярвам, че сега си тук, в ръцете ми, в моето легло.

— Чакай! Спри! — Еме сграбчи корсажа и го придърпа на гърдите си. — Не исках това да се случи.

— Още нищо не се е случило, но със сигурност ще се случи. Не знаеш ли колко искам да съм вътре в тебе? Веднъж беше моя, Еме, отново ще те направя моя. Идването ти в стаята ми е чудо, което мислех, че никога няма да се случи. Дори няма да те питам как или защо си променила мнението си за мене. Просто ще благодаря на бога, че си го направила.

Еме изстена. Толкова добра актриса ли беше, че Ник не я заподозря, че го е шпионирала? И ако не искаше да свърши в затвора, трябваше да продължи играта.

— Но игра ли беше всъщност? Или и тя го искаше така силно, както и Ник? Нима тайно си беше мечтала още веднъж да вкуси любовта му?

Въпросът завилия като буря в ума й. Отговорът едва не я отнесе. Толкова често беше преживявала отново часовете, прекарани в леглото на Ник, с такива измъчващи подробности, че искаше отново да вкуси любовта му.

Господ да й е на помощ!

Плахо почукване на вратата стресна и двамата.

— Капитан Дръмънд, виждали ли сте Еме? Не съм виждала това дете, откакто слезе да бере праскови, и се тревожа за нея.

Гласът на Савана трептеше от притеснение.

— Савана! О, божичко!

Гласът на Еме трепна. Какво ли ще си помисли Савана за нея?

Ник се вгледа дълбоко в очите й и отговори:

— Еме е с мене, Савана, няма нужда да се притесняваш.

— Дяволите да те вземат, Ник Дръмънд! — изсъска Еме през стиснатите си зъби. — Беше ли необходимо?

— Няма смисъл да я лъжем, тя е достатъчно умна, за да си го помисли и сама.

От другата страна на вратата настъпи мълчание. Еме помисли, че Савана си е отишла, но после я чу да казва:

— Еме, миличка, тоя сладкиш няма да стане, ако не донесеш прасковите.

Трепването в гласа й беше достатъчно издайническо. Отдалечаващите се стъпки на Савана едва бяха заглъхнали, когато Еме се нахвърли върху Ник:

— Проклет янки такъв! Какво се опитваш да направиш с мене? Нищо чудно, че те мразя.

— Не можеш ли поне веднъж в живота си да бъдеш откровена? И двамата сме възрастни хора, правим каквото искаме, каквото ни диктува сърцето.

— Пусни ме! Чу Савана, има нужда от мене, да й помогна за вечерята.

— Ще се справи и сама. По дяволите, Еме, толкова те желая, че ако скоро не вляза в тебе, ще се пръсна. Дължиш ми го, скъпа.

— Моля те, пусни ме, Ник — заумилква се Еме. Той започна да сваля дрехите си.

— Чакай! Ако… ако толкова го искаш, не може ли да почака?

Накъсана въздишка се изтръгна от устните му.

— Много добре, Еме, по-късно. Ти ли ще дойдеш в стаята ми, или аз да дойда при тебе?

Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Аз… аз ще дойда в стаята ти, след като сложа Бранд да спи и след като лейтенант Дил се върне.

Той нерешително се отмести, за да я пусне да стане от леглото. После, без да обръща внимание на протестите й, й помогна да си оправи дрехите. Когато тя се накани да тръгне, Ник я хвана над лакътя.

— Ще те чакам, Еме. Не ме разочаровай. Искам те, скъпа. Може да не ми вярваш, но винаги съм те искал, дори преди да знаех коя си или къде да те търся. И ако си оставиш достатъчно време, за да размислиш, ще разбереш, че и ти ме искаш. Иначе сега нямаше да си тук.

После той я целуна, така страстно, с такава всеизгаряща жар, че главата й се замая. Тя се обърна и избяга от стаята, спирайки само за миг, за да вземе кошницата с праскови.

О, господи, помисли тя, хлипайки отчаяно. Какво беше направила? Да обича Ник Дръмънд — та това можеше да я унищожи.