Стъклен град

24

Вечерта търсенето на жената от Хусавик още не бе дало резултат, ала въпреки това Сигурдур Оли и Елинборг седнаха в кабинета на Ерлендур, за да обсъдят нещата, преди да се приберат. Детективът отбеляза, че не е изненадан от липсата на напредък, но щом инспекторът го попита дали знае по-добър начин, само поклати мълчаливо глава.

— Имам чувството, че не търсим убиеца на Холберг — сподели Елинборг, обърната към Ерлендур. — Сякаш търсим нещо съвсем различно, само дето не ми е съвсем ясно какво. Ексхумирахме тялото на малко момиче, без да знаем защо. Започнахме да търсим човек, изчезнал преди цяло поколение, който според мен няма никаква връзка със случая. Мисля, че не си задаваме очевидните въпроси: дали убиецът е някой близък на Холберг, или е абсолютно непознат — човек, който е проникнал в апартамента му и е възнамерявал да го обере. Лично за мен това е най-правдоподобната версия. Затова предлагам да се концентрираме върху издирването на такъв човек. Някой наркоман. Младеж с камуфлажно яке. Все още не сме направили нищо по този въпрос.

— Може би е някой, на когото Холберг е плащал за определени услуги — намеси се Сигурдур Оли. — С цялото това порно на компютъра му, не бих се учудил да си е плащал за секс.

Ерлендур изслуша мълчаливо критиката, свел глава. Знаеше, че повечето от нещата, които Елинборг изтъкна, бяха истина. Може би преценката му бе изкривена заради притесненията покрай Ева Линд. Не знаеше къде е тя, нито в какво състояние е, и отгоре на всичко я преследваха хора, които искаха да й навредят, а той не можеше да я защити. Освен това не бе споделил с колегите си онова, което бе научил от патолога.

— Разполагаме с бележка — отбеляза той. — Това, че я намерихме върху тялото, не е просто съвпадение.

Внезапно вратата се отвори и главният съдебен следовател надзърна от коридора.

— Тръгвам си — уведоми ги той. — Исках само да ви кажа, че все още изследваме апарата. Колегите ще ви се обадят веднага щом открият нещо важно.

Той затвори вратата след себе си, без да каже довиждане.

— Може би наистина търсим под вола теле — въздъхна инспекторът. — Може би разрешението е съвсем просто и наистина е бил някой луд. Но според мен историята на убийството е доста по-заплетена, отколкото си даваме сметка. Според мен тук няма нищо просто. Може би обяснението се крие в характера на Холберг и неговите действия в миналото.

Полицаят замълча за момент.

— Как например си обяснявате бележката? — попита след малко. — „Аз съм той“.

— Може да е била от някой „приятел“ — каза Сигурдур Оли, ограждайки с въображаеми кавички последната дума. — Или колега. Честно казано, не знам до къде ще ни докара търсенето на някаква си възрастна жена. Не знам дори как да ги попитам дали са били изнасилени, без да си изпрося шамар.

— Да не би този Елиди да не е лъгал през живота си? — отбеляза Елинборг. — Не иска ли именно това — да ни направи на глупаци? Минавало ли ти е през ума?

— О, я стига! — махна с ръка Ерлендур. — Разследването ни насочи по тази следа. Длъжни сме да проучваме уликите, които намираме, независимо откъде идват. Знам, че исландските убийства не са сложни, но в този случай има нещо, което не пасва, ако го отдавате на съвпадение. Не ми изглежда като безразсъден акт на бруталност.

Телефонът на бюрото на Ерлендур иззвъня. Той вдигна, слуша известно време, после кимна, благодари и затвори. Подозренията му се бяха потвърдили.

— Бяха съдебните — каза, като погледна Елинборг и Сигурдур Оли. — Фотоапаратът на Гретар е бил използван за снимката на гроба на Аудур. Когато са го тествали, са се появили същите драскотини. Сега знаем, че има голяма вероятност Гретар да е направил снимката. Възможно е и някой друг да е използвал апарата, но тази версия ми се струва по-малко вероятна.

— И какво ни подсказва това? — попита Сигурдур Оли, като погледна часовника си. Беше поканил Бергтора на вечеря и възнамеряваше да й се реваншира за нетактичността си на рождения си ден.

— Че Гретар е знаел, че Аудур е дъщеря на Холберг, а този факт е бил известен на малцина. Говори ни още, че Гретар е имал важна причина първо да намери гроба и второ, да го снима. Дали го е направил, защото Холберг го е помолил? Или за да го ядоса? Дали изчезването на Гретар е свързано със снимката? И ако е така, как? Какво е възнамерявал да прави Гретар със снимката? Защо я намерихме скрита в бюрото на Холберг? Що за човек би снимал един детски гроб?

Елинборг и Сигурдур Оли наблюдаваха инспектора, докато задаваше тези въпроси. Те забелязаха как гласът му постепенно преминава в шепот и от един момент нататък вече не говореше на тях, а бе потънал дълбоко в себе си, замислен и отнесен. Тогава сложи ръка върху гърдите си и инстинктивно ги потърка, очевидно без да осъзнава какво прави. Двамата му колеги се спогледаха, но не посмяха да го прекъснат.

— Що за човек би снимал детски гроб? — повтори замислено Ерлендур.

По-късно вечерта възрастният полицай откри човека, който бе изпратил събирачите на дългове при Ева Линд. Получи информация от отдела по наркотиците, в който имаше доста дебело досие за него, и разбра, че мъжът често посещава кръчмата „Наполеон“, която се намираше в центъра. Инспекторът влезе вътре и седна срещу него. Името му беше Еди и изглеждаше на около четиридесет, бузест и плешив. Малкото му останали зъби бяха пожълтели.

— Да не би да очакваше, че Ева ще получи специално отношение, само защото си ченге? — попита Еди, щом полицаят седна на масата му. Изглежда, знаеше кой е Ерлендур, въпреки че не се бяха срещали. Полицаят имаше усещането, че са го очаквали.

— Намери ли я? — попита детективът и се огледа из затъмнената стая — шепа неудачници седяха по масите и се правеха на печени мъжаги с физиономиите и жестовете си. Ето откъде идвало името на кръчмата, помисли си Ерлендур.

— Аз съм неин приятел — каза Еди. — Осигурявам й това, което иска. Понякога ми плаща. Друг път се бави твърде дълго. Момчето с коляното ти изпраща поздрави.

— Той те издаде.

— В днешно време е трудно да намериш лоялни служители — въздъхна Еди, кимвайки към клиентите.

— Колко ти дължи?

— Ева ли? Двеста хиляди. И не само на мен.

— Можем ли да се споразумеем?

— Както желаеш.

Ерлендур извади двайсет хиляди крони, които бе изтеглил от един банкомат на идване, и ги сложи на масата. Еди взе парите, преброи ги внимателно и ги пъхна в джоба си.

— Ще получиш още след около седмица.

— Чудесно.

Плешивият изгледа изпитателно полицая.

— Мислех, че си дошъл да ме сплашиш — каза той.

— Защо? — попита Ерлендур.

— Знам къде е тя — каза Еди, — но няма да успееш да я спасиш.

Ерлендур намери къщата. Беше ходил в подобни дупки и преди — по същите причини. Ева Линд лежеше на един дюшек в бордея, заобиколена от други хора. Някои бяха на нейната възраст, а други — по-възрастни. Вратата беше отворена и единствената пречка беше младеж на не повече от двайсет години, който го посрещна на входа и му препречи пътя с ръце. Полицаят го тръшна в стената и го изхвърли навън. От тавана висеше електрическа крушка. Ерлендур се наведе над дъщеря си и се опита да я събуди. Дишането й беше нормално, но сърцето й биеше учестено. Раздруса я и леко я плесна по бузата. След секунда Ева Линд отвори очи.

— Дядо Ерлендур — промълви тя и очите й отново се затвориха.

Той я вдигна и я изнесе от стаята, като внимаваше да не стъпи върху другите неподвижни тела, които лежаха на пода. Не можеше да различи дали са будни, или спят. Дъщеря му отново отвори очи.

— Тя е тук — прошепна, ала инспекторът не обърна внимание на отнесените й приказки и продължи към колата. Колкото по-бързо я измъкнеше оттам, толкова по-добре. Пусна я за малко на крака, за да отвори вратата, и тя се опря на него.

— Намери ли я? — попита тя.

— Кого да намеря? За какво говориш? — Ерлендур я положи на предната седалка, закопча колана й, седна на шофьорското място и се приготви да потегли.

— С нас ли е? — попита Ева Линд без да отваря очи.

— Кой, по дяволите? — кресна баща й.

— Булката — отвърна тя. — Мацето от Гардабаер. Лежах до нея.