Стъклен град

45

Понякога се чувстваше така, сякаш животът му си е отишъл и само празното му тяло бе останало да се взира с празен поглед в тъмното.

Ерлендур се изправи до ръба на гроба и погледна към Айнар, който лежеше до него. Вдигна фенера и разбра, че младият мъж бе мъртъв. Тогава остави фенера настрана и започна да спуска ковчега в изкопа, като преди това постави буркана вътре. Трябваше да напрегне старите си мускули и сам да спусне ковчега, но в крайна сметка успя. Зад него, върху купчина пръст имаше лопата. Полицаят прекръсти ковчега и започна да го засипва. Всяка копка пръст, падаща глухо върху белия капак, сякаш пронизваше душата му.

Сетне взе счупената ключалка, която лежеше до гроба, опита се да я сложи на мястото й и впрегна всичките си сили, за да вдигне надгробния камък.

Вече привършваше, когато чу викове и видя първите полицейски коли да пристигат на гробището. Сигурдур Оли и Елинборг му извикаха един след друг. Чу гласовете на хора, които фаровете на автомобилите осветяваха — сенките им изглеждаха великански в тъмната нощ. Безброй светлини от фенерчета се приближаваха към него.

Видя Катрин, а малко след това забеляза и Елин. Катрин го изгледа въпросително и когато осъзна какво се бе случило, се хвърли върху Айнар, като плачеше и го прегръщаше. Инспекторът не се опита да я спре. Сестрата на Колбрун коленичи до нея.

Чу Сигурдур Оли да го пита дали е добре и видя как Елинборг вдига пистолета, който беше паднал на земята. Пристигаха още полицаи, а в далечината проблясваха светкавици от фотоапарати.

Погледна нагоре. Отново валеше, но този път дъждът беше някак си по-нежен.

Айнар бе погребан до дъщеря си в гробището Графарвогур. Погребението се извърши в тесен кръг. Ерлендур се свърза с Катрин. Разказа й за срещата между Айнар и Холберг. Говореше за самозащита, ала жената знаеше, че се опитва да смекчи болката й.

Продължи да вали, но есенните ветрове стихнаха. Скоро щеше да дойде царството на зимата, студа и тъмнината. За инспектора обаче това би било облекчение.

По настояване на дъщеря си той най-после отиде да се прегледа. Лекарят каза, че болката в гърдите му е причинена от натъртен ребрен хрущял, което вероятно се дължеше на спане на лош матрак и липсата на физически упражнения.

Един ден, на обедната трапеза, над купа с топла месна яхния, Ерлендур попита Ева Линд дали той може да избере името на детето, ако бъде момиче. Тя каза, че с радост ще чуе предложенията му.

— Как искаш да я наречем? — попита дъщеря му.

Инспекторът я погледна.

— Аудур — отговори той. — Мисля, че ще е хубаво да я наречем Аудур.