Свидетелства за прехода 1989 - 1999

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ НА ВОЙНАТА В КОСОВО

• Март 1998 г. – Армията за освобождение на Косово започва офанзива срещу сръбските сили.

• Лятото – югоармията извършва контраофанзива и поражда първата бежанска вълна сред косовските албанци.

• 13 октомври – първо примирие и мисия на Организацията на сигурност и сътрудничество в Европа.

• 15 януари 1999 г. – нова ескалация на конфликта – клането на косовски албанци в Рачак.

• 6 февруари – неуспешни преговори в Рамбуйе.

• 22 март – започва операция „Подкова“ на югоармията с цел насилствена депортация на косовските албанци.

• 24 март – операция на НАТО „Съюзна сила“ за възпиране напредването на югославската армия в Косово и за умиротворяване на Съюзна република Югославия.

• 1 април – българският външен министър Надежда Михайлова запознава германския външен министър Йошка Фишер с набраната от българското военно разузнаване информация за операция „Подкова“.

• 5 април – българският премиер ограничава възможностите на страната да приеме повече от 5000 бежанци.

• В София пристигат заместник генералният секретар на НАТО Серджо Баланзино и заместник държавният секретар на САЩ Строуб Талбот с настояване България да приеме косовски бежанци. Получават отказ.

• 6 април – Строуб Талбот дава публични уверения, че НАТО не са поискали коридор през България и такова искане няма да бъде направено.

• 11 април – българското правителство организира бежански лагер Радуша за 3000 косовари на територията на Република Македония, отпуска 100 млн. лева помощ, изпраща военнополева болница със специалисти, 100 полеви кухни. Създава „Мост на милосърдието“ и поема грижата да транспортира и лекува тежко болни бежанци в български болници. България е страната, отпуснала втората по размер помощ на Македония, за да не се превърне бежанският проблем в катастрофа.

• 18 април – НАТО иска неограничен достъп до въздушното пространство на България.

• 20 април – българското правителство решава да даде достъпа и предлага на Народното събрание да го гласува. Започват преговори.

• 22 април – Генералният секретар на НАТО дава гаранции (приложени по взаимна договореност като Анекс III), че сигурността на Република България е предмет на непосредствена и същностна загриженост за НАТО и че отправянето на заплаха от страна на СРЮ към териториалната цялост, политическата независимост и сигурността на Република България би било неприемливо. „НАТО ще реагира на всяко предизвикателство от страна на Съюзна република Югославия към сигурността на Република България, което може да бъде отправено поради използването на българското въздушно пространство от НАТО.“

• 23 април – Конституционният съд гласува единодушно искането на кабинета за предоставяне на въздушното пространство на България за самолетите на НАТО. Чужди войски ще могат да влизат в България и без всеки път да се иска конкретно разрешение от парламента.

• 28 април – българското външно министерство изпраща с вербална нота до НАТО разрешението на българското правителство за достъп.

• В същия ден американска противорадарна ракета разруши част от къща в Горна баня, София.

• 4 май – 38-ото Народно събрание ратифицира със закон Споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията „Съюзна сила“.

• 10 юни – сръбските сили започват да се изтеглят от Косово. Там се дислоцират мироопазващи сили на ООН, координирани от НАТО – КейФОР.

• 12 юни – руски военни части в състав от 200 души от ЮНПРОФОР в Босна, качени на БТР-и, преминават на бърз марш през Сърбия и завземат летището в Прищина.

• Руското правителство иска въздушен коридор за транспортни самолети с десантчици за кацане в Прищина.

• 15 юни 1999 г. – българското правителство отказва искането на руското за коридор и това принуждава Москва да се откаже от опита си да превърне в руска база самостоятелен сектор летището в Прищина, най-невралгичния и стратегически важен пункт в Косово. По споразумение с НАТО руската страна поема отговорности в рамките на КейФОР.