Свитъкът Омега

42.

Рим

Новата година започваше лошо за кардинал Петрони. Лабораторният техник в Еврейския университет не беше продал информация само на Юсеф Сартави. Директорът на L’Ècole Biblique отец Жан-Пиер ла Франси също със смайване научи за доктор Алегра Басети и нейния ДНК анализ на фрагменти от свитъци от Мъртво море. След потвърждението за проучванията на онази жена и вестта, че фрагментите може да са от легендарния свитък Омега, държавният секретар на Ватикана не се поколеба. Щеше да се наложи да я очистят и да си върнат свитъка. Сега Лоренцо Петрони с обичайната си безпощадност насочи вниманието си към по-неотложния въпрос със здравето на папата.

Интеркомът на бюрото му тихо иззвъня.

— Да, отец Томас? — Любезността на кардинала можеше да се отдаде единствено на присъствието на папския лекар професор Винченцо Мартинес.

— Кардиналите се събраха в зала „Борджия“, Ваше Високопреосвещенство.

— Благодаря, отец Томас. Можете да им съобщите, че ние с професор Мартинес веднага идваме. Както виждаш, Винченцо, въпросът е крайно деликатен — продължи той, като отново се отпусна на един от пурпурните дивани. — Оттеглянето на светия отец не е безпрецедентно, обаче е много трудно и на някои мои колеги ще им бъде неприятно дори само да си го помислят.

— Това ми е ясно, Лоренцо. В края на краищата разумът на светия отец все още е много бистър. — Лекарят запази за себе си опасенията, че състоянието на папата е далеч по-сериозно.

— Да, и е решен докрай да носи бремето на своето влошаващо се състояние. Между нас да си остане, Винченцо, най-страшният кошмар на Църквата ще бъде действащ папа в продължителна кома. Не проявявам неуважение към твоята професия, но в случая с папата успехите на съвременната медицина дават смесени резултати. Преди сто години лекарството на доктора често е било по-опасно от самата болест, а сега поддържаме живота на хората дълго време. За обикновения човек това може да бъде колкото утеха, толкова и проклятие. При папата е друго. Ако той изпадне в кома, Светата църква изпада в кома заедно с него. Аз мога да движа ежедневната работа тук, обаче ако Негово Светейшество не ми делегира извънредни правомощия, не могат да се ръкополагат епископи, нито да се взимат важни решения. Един папа на животоподдържащи системи може да означава сериозни проблеми за Църквата.

— И кой от кардиналите ще има смелостта да изключи животоподдържащите системи на папата… — замисли се професор Мартинес.

Това не беше толкова въпрос, колкото твърдение. Той за пореден път си спомни своята диагноза за Петрони, който използваше чар, манипулации и заплахи, за да наложи пълната си власт. Зачуди се дали държавният секретар би прибягнал до насилие, ако възникне такава необходимост. Този княз на Църквата излъчваше студенина, противна на Христа, както и безмилостна амбициозност, скриваща вътрешна неувереност, подозираше професорът. Ала не му беше работа да преценява годността на един кандидат за ключовете на св. Петър. Той трябваше да осведоми кардиналите от Курията за състоянието на Негово Светейшество, въпреки че не хранеше абсолютно никакви илюзии какви са мотивите на кардинал Лоренцо Петрони.

— Кой, наистина, Винченцо? Навярно е време моите колеги в Курията да узнаят всички факти. Да вървим.

— Наясно съм, че всички сте много заети, и ви благодаря за отделеното ценно време — започна със стилно встъпление Петрони, когато двамата с професор Мартинес заеха местата си на идеално полираната маса в зала „Борджия“. Той отлично знаеше, че нито един от кардиналите префекти на Ватикана не би посмял да пропусне такова заседание. В тайните лабиринти на куриалната бюрокрация информацията означаваше власт и както винаги, безпощадността на самия Петрони имаше пълен превес, ала се криеше под кадифената ръкавица на любезността и подкупващата дипломатичност.

— Помолих професор Мартинес да дойде при нас тази вечер, защото смятам, че е настъпил моментът всички вие честно да бъдете запознати със състоянието на Негово Светейшество. Тъй като това заседание не е официално, няма да се протоколира. Излишно е да споменавам, че казаното тук трябва да си остане между нас. — Държавният секретар учтиво кимна на папския лекар. — Задължени сме ви, професор Мартинес.

Той се прокашля и намести очилата си с рогови рамки върху големия си орлов нос.

— За мен е удоволствие да ви служа, Ваше Високопреосвещенство, ще ми се само да беше при по-приятни обстоятелства — заяви лекарят и обходи с поглед аленото море около масата. — Както знаете, Ваши Високопреосвещенства, папата от няколко години страда от паркинсон — прогресивно, дегенеративно неврологично разстройство, което засяга движенията на тялото.

— Лечимо ли е? — Въпросът зададе един от най-старите кардинали в Курията и префект на Конгрегацията за каузата на светците, Джулио Кастилионе, който принадлежеше към старата школа.

Вече надхвърлил обичайната седемдесет и пет годишна възраст за пенсиониране, когато след две години навършеше осемдесет, той нямаше да подлежи на избор за папа. Светият отец лично беше продължил назначението му и никой от присъстващите на заседанието не се съмняваше на кого е верен Кастилионе. „Стария бик“ явно не бе доволен.

— За съжаление не. — Професор Мартинес потвърждаваше нещо, което повечето вече знаеха. — Провеждат се много проучвания, но засега лечението се свежда до ограничаване на последиците от болестта, а не борба със самата болест.

— В Съединените щати не са ли получени някои обнадеждаващи резултати? — Този път въпросът идваше от кардинал Ринато Фиоре, префект на Конгрегацията за епископите.

— Предполагам, че имате предвид проучванията в Колорадския и Колумбийския университет, Ваше Високопреосвещенство, където чрез трансплантация на клетки се опитват да възстановят функциите на допамина. — Професор Мартинес внимателно подбираше думите си. — Медицинските изследвания в Съединените щати са доказали, че произвеждащи допамин клетки могат да оцелеят и да функционират след трансплантация. Това ни дава някои полезни насоки за бъдещи проучвания, но се боя, че докато се получат обещаващи резултати, имплантираните клетки не могат да се контролират напълно. Свръхпроизводството на някои вещества понякога предизвиква рефлекторни движения, които могат да бъдат крайно смущаващи.

— А настоящото състояние на светия отец? — попита кардинал Фумагали, префект на Конгрегацията за духовенството.

— Разберете, Ваше Високопреосвещенство, светият отец много отдавна е на лекарства. Една от особеностите на Паркинсоновата болест е това, че с времето последиците й постепенно се задълбочават. С напредването на болестта са нужни все повече лекарства и за съжаление все повече се проявяват страничните ефекти.

— С други думи, след време, професор Мартинес, лекарството престава да действа, така ли? — Намесата на Петрони целеше да насочи заседанието към взимане на решение в негова полза.

— За съжаление този момент вече сигурно наближава, Ваше Високопреосвещенство. Честно казано, освен проблемите с движението и писането, а понякога и с речта, Негово Светейшество все по-често страда от гадене и повръщане. Той не спи и все повече се уморява с увеличаването на дозата леводопа. Ще дойде време, когато лекарствата ще престанат да оказват ефект и публичните прояви може да се затруднят, дори да станат невъзможни.

— Ами умственото състояние на светия отец? — Кардинал Фиоре зададе въпроса, който до този момент никой друг не бе посмял да отправи, но това дойде прекалено много за Кастилионе.

— Някой трябва да забрани този въпрос! — изломоти старецът, вперил поглед в кардинал Петрони. — Не е наша работа като кардинали да седим тук и да обсъждаме умствените способности на светия отец, като че ли е обикновен свещеник, когото възнамеряваме да пратим в старчески дом.

— Разбирам, че някои от нас, че всички ние намираме това за ужасно, но Църквата не за пръв път се сблъсква с такива трудности — спокойно отвърна държавният секретар и се обърна към кардинал Кастилионе. — Всички на тази маса са натрупали богат опит и никой не може да се мери с вашия, но ако се наложи ръководството на Църквата да премине в наши ръце, трябва да сме готови за това.

— Говорите така, като че ли Негово Светейшество вече е полумъртъв — изсумтя Стария бик.

— Простете ми, Ваше Високопреосвещенство, било е неволно. Моля, продължете, професор Мартинес — каза Петрони със студени нотки в гласа.

— Ако ме питате дали Негово Светейшество разбира какво става около него, отговорът е недвусмислено „да“. Умът му все още е много остър. Обаче — предупреди папският лекар — някои пациенти имат проблеми с паметта за близки събития и все по-трудно разбират някои сложни въпроси. Светият отец е свикнал с крайно натоварен работен ден, което вече не е възможно. Това му причинява известен стрес, който още повече отслабва ефективността на лекарствената намеса.

Петрони огледа лицата на колегите си. Съвременната медицина не можеше да лекува тази болест, нито можеше да осигури спокойна смърт, това беше факт. В известен смисъл кардиналите също отказваха да приемат собствената си тленност, мрачно вкопчвайки се в старата непреклонна Църква, която обичаха. Държавният секретар щеше да ги притисне да вземат решение за оттеглянето на папата, само че не тази вечер.

— Благодаря, професор Мартинес — сложи край на заседанието той. — Дадохте ни повод за размисъл. Още веднъж ви благодаря. Предлагам, Ваши Високопреосвещенства, през следващите дни всички да посветим известно време, мисли и молитви на този сериозен въпрос, пред който сега е изправена Светата църква.

Докато се връщаше в покоите си, Петрони мислеше за това, че вече е съвсем близо до абсолютната власт. Не биваше да допусне нещо да се изпречи на пътя му — нито Донели, нито Шуайкър. И особено жената.

43.

Тел Авив

Майк Маккинън вечеря сам в ресторантче край американското посолство в Тел Авив и се върна да поработи. Свитъкът Омега се оказваше по-неуловим, отколкото си мислеше, и той уморено въведе шестцифрения код на клавиатурата на армираната врата в сутерена, зад която работеха „явните“ и „тайните“ агенти на ЦРУ в Израел. Това беше последната от петте системи за сигурност, чиито проверки започваха с охраната на входа на посолството и детектора за метал. Когато седна на бюрото си, той включи Си Си Ен, за да се осведоми за израелските избори. На екрана се появи водещата Джералдин Ръшмор.

— Тази вечер в „Международен кореспондент“ ще видим променящото се лице на политиката и вероятността за нова надежда за мир в Близкия изток. След убедителната победа на Демократичната ислямска партия на президента Ахмед Сартави в палестинските избори сега професор Йоси Кауфман постигна изборен успех в Израел. Включваме на живо от Йерусалим нашия кореспондент Том Шуайкър. Изненадващ резултат, нали, Том?

— И да, и не, Джералдин. Да, защото партията Ликуд на Ариел Шарон и Партията на труда на Шимон Перес претърпяха пълна загуба на подкрепа. Не, защото професор Йоси Кауфман и неговата Либерална партия на справедливостта издигнаха един-единствен предизборен лозунг — справедлив мир — който докосна важна струна в душата на обикновените израелци по същия начин, по който успя с обикновените палестинци и Сартави. На много хора от двете страни са им омръзнали убийствата и насилието, и тези двама мъже представляват реална надежда за мирното съвместно съществуване. Ето какво каза професор Кауфман, когато преди няколко минути го интервюирах.

На екрана се появи човекът, който скоро щеше да е следващият министър-председател на Израел.

— Израелците имаха възможност да гласуват за мир и те го направиха със съкрушително мнозинство. Време е да прекратим убийствата, време е да прекратим насилието и както повтарях по време на цялата предизборна кампания, мирът може да се постигне само ако е справедлив и за двете страни. Нито едната страна няма да получи всичко, каквото иска, но всички ние, израелци или палестинци, юдеи или мюсюлмани, всички ние имаме право да живеем в страна, в която цари мир и сигурност.

— Сериозно ли възнамерявате да ограничите разходите за отбрана? — попита репортерът.

— Постоянните войни и убийства имат пагубни последици — отвърна Йоси. — Иракската война струва милиарди долари седмично, а миналата година Израел е задлъжнял на Съединените щати с над четири милиарда долара за отбрана. Ако постигнем мир, а аз съм убеден, че заедно с новия палестински президент Ахмед Сартави ще успеем, строителството на стената ще може да се прекрати и другите военни разходи рязко ще се съкратят. Тези пари ще бъдат пренасочени за образование, здравеопазване и екология и нашите деца ще могат да осъществят пълните си възможности. Президентът Сартави вече ми се обади, за да ме поздрави и се разбрахме в съвсем близко бъдеще да представим мирен план.

Том се усмихна.

— Желая ви успех и ви благодаря, че говорихте за Си Си Ен, професор Кауфман.

— Включихме на живо Том Шуайкър с интервю от новия премиер-министър на Израел. А сега продължаваме с войната в Ирак…

Майк Маккинън изключи телевизора. Тези двамата може би ще сложат край на кръвопролитията, помисли си той. После пак се обърна към компютъра си и въведе серия от кодове. Първият имейл, озаглавен „Строго секретно — Омега“, идваше от директора.

— Мамка му — мрачно изруга агентът. — Осама бин Ладен и неговите шантави молли се мотаят с достатъчно плутоний и деутерий, за да унищожат финансовите столици на западния свят, а Белият дом още продължава с някакъв си свитък от Мъртво море! — Той се подсмихна под мустак. Поне резултатът от израелските и палестинските избори щеше да им даде още нещо, за което да мислят. Държавният департамент, Пентагонът, Финансовото и още десетки министерства във Вашингтон щяха да изсекат гора от дървета, за да избълват цял порой от „анализи на последиците“ от изборите за интересите на САЩ. Ако Том Шуайкър не грешеше за отношенията между Кауфман и Сартави, а двамата вече подготвяха мирен план, Вашингтон щеше да бъде сведен до страничен наблюдател на процеса. Което сигурно не беше зле, помисли си той, докато отваряше следващата сводка от Ешелон.

Откакто действаше в Тел Авив, Майк Маккинън не бе постигнал голям напредък, особено по отношение на подслушаните телефонни разговори. „Пещера номер едно“ почти със сигурност се намираше в Кумран и Том с готовност го осведоми за Лоунърган, който, беше отбелязал журналистът, сега отсъстваше от страната и пътуваше за Флоренция, ала думите „елементарен стар сейф от петдесетте“ го бяха затруднили. Дали нямаше нещо в сейф, намиращ се в една биохимическа лаборатория в Еврейския университет, нещо толкова деликатно, че някой полагаше изключителни усилия да се сдобие с него? Касоразбивачеството и влизането с взлом бяха само част от многобройните таланти на Маккинън. Момчетата в сутерените в Ленгли се нареждаха сред най-добрите в бранша и Майк си беше направил труда да поддържа уменията си. Освен това беше прекарал много часове на закритото стрелбище, докато се убеди, че е възвърнал формата си с избраното от него оръжие. Вместо двайсет и два калибровия пистолет, който използваха повечето агенти, Майк предпочиташе „Хеклер & Кох“ четирийсет и пети калибър със заглушител и лазерен мерник, разработен за американските спецчасти. Имаше предчувствието, че ще му потрябва.

Венеция

— Ало? — вдигна телефонната слушалка Джовани.

— Премиер-министърът на Израел, Ваше Високопреосвещенство — съобщи Виторио.

— Благодаря.

Връзката прещрака и той чу характерния глас на Йоси Кауфман.

— Buongiorno, Джовани, обажда се Йоси.

— Честито, Йоси! Как е? Молих се за теб.

— Благодаря, Джовани! Всичко върви почти идеално. След седмица имам среща с Ахмед и вече сме се разбрали за мирния план, поне ние двамата, въпреки че не искам да избързваме. Все още има бясна опозиция от страна на някои наши заселници, макар че компенсаторният пакет е много щедър. Където можем, ще им позволим да останат и ще компенсираме палестинците с израелска земя. Мисля, че ще се справим.

— Ами фундаменталистите? — попита Джовани.

— Ключът към привличането на Хамас, Ислямски джихад и Бригадата на мъчениците от Ал Акса е обещанието за палестинска държава. Някои техни членове никога няма да се откажат от тероризма, обаче ако успеем да склоним мнозинството, включително ръководителите им, фанатиците ще бъдат изтикани настрани. Двамата с Ахмед сме убедени, че ще успеем, и ще започнем, докато всеобщото въодушевление е на наша страна. Когато насрочим датата, какво ще кажеш да изиграеш малка роля в мирната церемония? Тук нямаме намерение да сливаме религията с държавата, затова поканата е по-скоро лична, отколкото официална. Когато уточним подробностите, договорът ще бъде подписан от евреин и мюсюлманин под Дамаската порта. Струва ми се, че Авраам не би възразил, ако получим и подкрепата на християнството, не мислиш ли?

Джовани се засмя, спомнил си за техния риболовен излет.

— С удоволствие — обеща той.

44.

Йерусалим

При предварително уговореното почукване Юсеф Сартави отвори вратата на нелегалната квартира. Въпреки подготвяната операция, Васфийе Хатиб изглеждаше спокойна и невъзмутима, почти ведра. Едва деветнайсетгодишна, младата хубавица следваше социология в палестинския университет „Ал Кудс“ в Рамала. За да свързва двата края, тя караше линейка през почивните дни и тъкмо това я беше тласнало до пълно отчаяние. Когато израелски войници за пръв път обстреляха линейката й, Васфийе го отдаде на грешка, но през последните няколко месеца това се случи многократно и я раниха на два пъти. Униформата на Червения полумесец нямаше значение за израелските войници. Момичето прекалено често носеше умиращи деца на ръце, прекалено често се опитваше да спре изтичащата кръв на мнозина други, изгубили крак или ръка от израелско оръжие.

Юсеф се озърна навън и въведе Васфийе в къщата.

— Ресторантът е Нумеро Венти — съобщи той и посочи улица „Крал Джордж V“ и Ха Хистрадрут в указателя. — Заведението е скъпо и обектите често вечерят там. Имаш резервация за другата седмица. — Юсеф й подаде един плик. — Запознай се с разположението и облечи нещо стилно, но да не бие на очи. Когато се убедим, че познаваш обекта и напълно овладееш носенето на експлозиви, ще те поставим в готовност. Ще трябва да си в състояние да реагираш бързо, тъй като понякога ни предупреждават само един-два часа преди съответната резервация.

Васфийе спокойно кимна с глава. Той извади две снимки — обикновени фотографии на преподаватели и служители в Еврейския университет.

— Добре запомни лицата на неверниците. Когато настъпи моментът, ще трябва да се приближиш колкото може повече до тяхната маса, преди да взривиш пояса с експлозивите.

— Моето лице ще бъде последното нещо, което ще видят. — Васфийе усещаше, че най-после ще отмъсти за живота на невинните.

Тел Авив

Майк Маккинън чакаше да се заредят кодовете на компютъра му и на екрана да се появи последната сводка от Ешелон. Преди два дни беше постигнал важен напредък. В поредната сводка от Ешелон имаше разпечатка на разговор по мобифон, проследен от сателит до пряка на „Йехуда ха-Ямит“, недалеч от телавивското пристанище Яфа. Снабден с необходимите дипломатически разрешителни, Майк намери уличката и запуснат гараж под стара каменна сграда, но огледът не доведе до нищо повече. Сега беше получил последния засечен разговор и изглеждаше, че е улучил десетката.

На другия ден малко след два и половина следобед Майк паркира бежовото си рено „Клио“ така че да може да наблюдава уличката, и зачака. Действаше сам и остро осъзнаваше факта, че взима решения, които директорът на ЦРУ основателно ще отхвърли. Нещо повече, тъй като засечените разговори по-скоро поставяха въпроси, отколкото даваха отговори, в разузнавателните сведения имаше огромни празноти. В Мосад нямаше много да се зарадват на опита за кражба на свитък, а без тяхна помощ Майк беше принуден да приложи план, основан на инстинкт — да следи човека на Хамас и да чака да му се отвори възможност.

Малко по-нататък по пътя Джорджо Феличи остави бинокъла си и се зачуди защо в ЦРУ проявяват интерес към някакъв свитък от Мъртво море. От Хамас може би се нуждаеха от малко помощ, помисли си той, и разсеяно опипа с ръка своята берета „Кугър“, скрита под сакото на Армани.

В 15:00 от един страничен вход излезе мургав арабин. Вратите на гаража под старата каменна къща не бяха от обикновения вид, които се накланяха, нито ролки. Това бяха големи, тежки дървени врати тип хармоника и якият арабин с известна трудност ги отвори. Малко по-късно той изкара навън тъмнозелен бус със златни надписи отстрани: „Лейбзол Сейфс Секюрити, ул. «Бен Йехуда» 84, Тел Авив“.

Уличката се намираше доста далеч от „Бен Йехуда“ и Майк Маккинън заключи, че макар навярно наистина да съществува, фирмата Лейбзол Сейфс Секюрити едва ли подозира, че притежава такъв бус.

Шофьорът явно не бързаше за никъде, докато маневрираха по улиците на Тел Авив, но щом излязоха на шосе 1 и магистралата за Йерусалим, бусът увеличи скоростта и агентът продължи да го следва от разстояние. След един час и три проверки, през които на буса му трябваше повече време да мине, отколкото на Маккинън, „човекът със сейфа“ стигна до Еврейския университет на хълма Скопус. След кратък разговор, по време на който пазачът на входа, изглежда, му обясняваше откъде да мине, арабинът влезе в кампуса. Понякога израелците бяха изключително отзивчиви, мрачно си помисли Майк и се зачуди дали да проследи буса вътре. Това само щеше да привлече внимание и затова реши да изчака в една странична улица, откъдето можеше да наблюдава входа.

Йерусалим

Давид се отби да види епископ О’Хара и после отиде на среща с Алегра в Нумеро Венти, като размишляваше за нейните поразителни резултати. Радиовъглеродното датиране се беше оказало лесно — 20–40 г. сл.Хр. — но дори с негова помощ ДНК анализите на двете хиляди фрагмента й бяха отнели близо два месеца. Поне есеите бяха използвали само три кози кожи, каза си той. В резултат на анализа фрагментите от евангелието на Тома, Големият свитък на Исая и свитъкът Омега бяха разделени в три големи найлонови плика. Тепърва обаче им предстоеше да се справят с изключително трудната задача да подредят късчетата от свитъка Омега.

— Честито, Давид! — Алегра вдигна чашата си с шампанско в чест на новия депутат в Кнесета.

Точно в този момент се появи Ели с менютата.

— Честит избор, доктор Кауфман — поздрави го и той. — Сега поне изглежда, че има шанс за мир.

— Надявам се, Ели, наистина се надявам и ти благодаря.

Наблизо в мюсюлманския квартал на Стария град, Юсеф Сартави донаместваше тънкия пояс с експлозиви, натъпкан с амониев нитрат. За максимален брой жертви вътре имаше над триста гвоздея и стоманени лагера. Васфийе повдигна елегантното си сако и той здраво уви пояса около тънката й талия.

— Преди да се наложи да използваш детонатора, го дръж в джоба си — инструктира я Юсеф, докато проверяваше дали сакото й покрива излизащата от пояса жица. — Ето ти сто шекела. Вземи такси, клиентите на Нумеро Венти не се возят с автобус.

Майк Маккинън претегляше възможностите си. На магистралата едва ли щеше да може да засече обекта, помисли си той — прекалено натоварено движение, прекалено много израелски патрули. По-добре да проследи арабския шофьор до Тел Авив. Всякакви по-нататъшни планове бяха прекъснати от появата на буса на входа. Агентът запали мотора и излезе от страничната улица.

Точно преди пътя за Наблус стигнаха до първата от няколкото случайни проверки и Майк неспокойно изчака шофьорът на буса да си покаже документите. Ако подозренията му, че в сейфа е бил свитъкът Омега, се окажеха основателни и израелските войници го откриеха, цялата му операция щеше да се провали. Фалшифицираните от Хамас документи трябва да бяха изработени професионално, каза си той, когато видя, че войниците махат с узитата си на арабина да мине.

Когато стигнаха до магистралата за Тел Авив, Майк разбра, че предположението му се е оказало вярно. И дума не можеше да става да му пресече пътя. Освен че ги спираха за проверка още два пъти, колите се движеха свободно и лесно можеше да простреля гумите на буса, само че навсякъде имаше израелски патрули и докато следеше арабина, агентът си наложи да запази спокойствие. Когато в предградията на Тел Авив движението се позадръсти и се спусна мрак, Майк се приближи до буса — не искаше да го изгуби из градските лабиринти. След половин час бусът отби в една уличка и американецът паркира максимално близо. Обикновено не шофираше с ръкавици, но този път те имаха друга функция и без да ги смъква, Маккинън извади пистолета си от жабката. Той се озърна наоколо и с облекчение установи, че е пусто. Благодари се и за малкото улични лампи в този квартал на Тел Авив. Агентът с бързи крачки се скри в сенките, движейки се така, че паркираните коли да го скриват от обекта.

Бусът беше спрял пред гаража и арабинът пак имаше проблем с отварянето на тежките врати. Като се криеше зад буса, Майк безшумно го заобиколи отстрани и се приближи само на две крачки от човека на Хамас, който вече псуваше на висок глас. Преценил, че няма да получи по-добър шанс, Маккинън обърна пистолета, за да удари противника си с ръкохватката по главата, но в този момент онзи се подхлъзна, политна напред и Майк го улучи по гърба. Арабинът бе обучен да реагира на изненадващо нападение отзад. Той падна на колене и с мощно замахване запрати невидимия си съперник във въздуха. Агентът се просна на пода на гаража и инстинктивно се претърколи с оръжие в ръка, навреме, за да види, че терористът също вади оръжие.

Фют. Фют. Фют. Майк натисна спусъка три пъти бързо един след друг и изстрелите на четирийсет и пет калибровия пистолет със заглушител прозвучаха невероятно високо. Тренировките в Ленгли не бяха отишли напразно. Арабинът се хвана за гърдите и пистолетът му се изтърколи под буса. Нещастникът се свлече сякаш в забавен кадър на пода. Омразата ясно се виждаше в очите му, ала гаснеше. Майк Маккинън хладнокръвно завлече трупа в дъното на гаража и вкара буса вътре. Вдигна трите гилзи и ги прибра в джоба си.

С помощта на микрофончето и слушалката, получени от момчетата в сутерена, агентът чу и последният обръщач да изщраква на място. Маккинън отвори вратата на стария сейф и огледа съдържанието му. Имаше само един плик, надписан отвън с дебел черен маркер: Ω.

Джорджо Феличи беше проследил Майк Маккинън от отсрещната страна на платното. Човекът на Хамас спокойно щеше да се справи с американеца, помисли си той, но за всеки случай се приближи.

За миг Феличи изпусна от поглед двамата мъже зад буса. После чу три изстрела от четирийсет и пет калиброво оръжие със заглушител и разбра, че е изгубил своя арабин. Решил да не рискува с онзи от ЦРУ в затвореното пространство на гаража, сицилианецът приклекна ниско. Движейки се покрай стената, той се прикри зад една паркирана кола.

След петнайсет минути американецът се появи с найлонов плик в ръка, бързо се озърна наоколо и се запъти към автомобила си. Джорджо извади своята берета и безшумно го последва.

Майк Маккинън чу шум, моментално посегна за пистолета си и се завъртя по посока на звука. В този момент един-единствен куршум го улучи между очите и той тихо се строполи на тротоара.

45.

Йерусалим

— Йоси ще стане прекрасен премиер-министър, Давид, но се боя за вас двамата — каза Алегра, когато Ели се оттегли с поръчката им. — Някои от ултраортодоксалните евреи и заселниците са бесни.

Когато Давид и Алегра чукнаха чаши в наздравица за мира, двама младежи, увлечени в разговор край входа на Нумеро Венти, млъкнаха и се отдръпнаха настрани, за да направят път на красива млада жена. Васфийе Хатиб уверено влезе в претъпкания ресторант и се запъти към Давид и Алегра.

Ели излезе иззад бара. Беше я виждал веднъж и не го подтикна поразителната външност на младата хубавица, а дългогодишният опит и някакво шесто чувство, че нещо не е наред — никой от гостите му не очакваше никого и всички маси бяха заети.

— Какво обичате? — любезно се усмихна той и я потупа по рамото.

Когато девойката се обърна, проблесналата за миг загриженост в тъмните й очи не убягна на стария келнер. Тя пъхна ръка в джоба си. Ели видя жицата, инстинктивно завъртя палестинката и я обгърна с две ръце, но… закъсня. Васфийе натисна бутона и взриви почти два килограма амониев нитрат. В ресторанта се развихри ураган от летящи гвоздеи, дим и смъртоносни парчета стъкло и ударната вълна разтърси старите каменни стени.

— Алегра! — Давид тръсна глава и с олюляване се изправи на крака. От дълбоката рана отстрани на главата му струеше кръв.

Алегра беше седяла по-близо до момичето и сега лежеше неподвижно в локва кръв. В далечината се чуваше толкова добре познатият вой на приближаващи се сирени — кадрите с линейките щяха да бъдат показани в новините по цял свят.

— В началото на емисията — нов трагичен атентат в Йерусалим — започна Джералдин. — По първоначални данни жертвите са пет. Десетки са ранени, някои с опасност за живота.

При други обстоятелства това щеше да е просто поредната статистика, с която светът беше свикнал поради самата й периодичност, ала този път в атентата бяха пострадали роднини на премиер-министъра Кауфман и в репортажа показаха медицински работници, бутащи колички с ранени, на фона на разрушения и зловещи червено-сини въртящи се лампи. Картината се смени с входа на болницата „Хадаса“ в Еин Карем и пребледнялото лице на видимо потресения Том Шуайкър.

— Какви са последните новини, Том?

Въпреки личните си връзки с Давид и Алегра журналистът говореше спокойно и премерено.

— Поредната шокираща трагедия за жителите на Йерусалим с атентата в един от най-популярните ресторанти в града, Нумеро Венти — започна Том. — Пострадалите са много и сред тях е синът на премиера, доктор Давид Кауфман, както и един от най-известните учени в света в областта на археологическата ДНК, доктор Алегра Басети.

— Има ли информация за тяхното състояние?

— Стана ясно, че Давид Кауфман е постъпил в болницата с порезни и охлузни рани, но доктор Басети продължава да е в операционната и все още нищо не се знае за нея.

В Рим държавният секретар, предварително предупреден за атентата, беше залепнал пред телевизора и гневът му отново се разпали, когато споменаха името на жената.

— Това ще повлияе ли на мирния процес, Том?

— Колкото и да е трагично, съмнявам се, Джералдин. Министър-председателят Кауфман съвсем скоро направи изявление в този смисъл. Ето част от думите му.

Премиерът на Израел влезе в болничното фоайе и с тъжно изражение кимна на очакващите го репортери.

— Тази вечер ни сполетя поредната трагедия, част от прекалено проточилия се порочен кръг на кръвопролития и насилие. Искам да изразя най-искрените си съболезнования към хората, които са изгубили свои близки при този безсмислен атентат срещу невинни граждани. Искам виновните да знаят, че това само още повече затвърждава нашата решителност да постигнем справедлив мир. И за двете страни. — Показателен за далновидността на Йоси Кауфман беше фактът, че въпреки личната си трагедия той бе в състояние да избегне отмъстителните нападки на предишните правителства. — Искам всички израелци да знаят, че палестинският президент Ахмед Сартави беше един от първите, които ми се обадиха да изразят съболезнованията си към народа на Израел.

— Как ще се отрази това на мирния процес, господин премиер? — попита Том Шуайкър. Кореспондентът на Си Си Ен бе опознал израелския държавник и му се възхищаваше, но сериозните въпроси все пак трябваше да бъдат зададени.

— Преди две седмици с президента Сартави разпространихме проект за мирен договор. Днес не се е случило нищо, което да промени решимостта ни и двете страни са съвсем близо до мира. Този договор предвижда установяването на палестинска държава и определя времето за изтегляне на нашите заселници от Ивицата Газа и Западния бряг. Вече говорих за мъките, които ще причини това на някои израелци, но ние трябва да се върнем в договорените граници отпреди хиляда деветстотин шейсет и седма година и палестинците да получат земята си. Изтеглянето на заселниците ще се проведе по изключително щедър план за намаляване на данъците и икономическо стимулиране. Договорът урежда и обезщетение за близо осемстотинте хиляди палестински бежанци, които ще могат да се завърнат в новата държава Палестина. Създадохме Съвместен съвет за управление на Стария град в Йерусалим, с гаранции за религиозна свобода и достъп, при признаване на израелската столица Йерушалаим в сегашната столица Западен Йерусалим и на палестинската столица Ал Кудс в Източен Йерусалим. Освен това се договорихме за разрушаването на една стена, която, подобно на своя аналог в Берлин, решително се оказа грешка.

Мнозина журналисти бяха хипнотизирани от този миг. Там се твореше история.

— Знам, че ще ме извините, ако сега не отговоря на въпросите ви — приключи интервюто Йоси. — С най-голямо удоволствие ще го направя следващия път.

Повече никой не зададе въпрос на премиер-министъра Кауфман — проява на уважение към един истински държавник, и той излезе от претъпканото с репортери фоайе.

— Има ли някаква международна реакция към този проектодоговор, Том?

— Планът Кауфман-Сартави е далновиден, Джералдин. Това е не само мирен договор, той има много по-широк контекст. Сега стотици милиони долари, които по-рано са отивали за отбрана, ще бъдат пренасочени в една от най-мащабните близкоизточни инвестиционни програми в историята и двамата президенти са убедени, че ако успеят да установят стабилна среда, ще получат подкрепа от международната общност и особено от Европейския съюз. Ще бъдат създадени хиляди работни места във водния транспорт, транснационалните железници, канали, пътища, проекти за обезсоляване, образование и здравеопазване. Премиерът Кауфман и президентът Сартави мечтаят всички близкоизточни държави да заработят заедно като членки на консултативен съвет, подобен по форма на Европейския съюз. Европейските страни вече изразиха категоричната си подкрепа, особено Франция и Германия, въпреки че Съединените щати не са толкова ентусиазирани и като че ли имат резервирано мнение. Най-интересна е силната подкрепа от страна на Католическата църква.

— На папата ли?

— Не съвсем, но все пак от много високо равнище, от патриарха на Венеция, кардинал Донели. Твърди се, че той е приел поканата да присъства на мирната церемония, която ще се проведе под Дамаската порта.

— Професор Кауфман определено дава надежда на хората, Том, но някой поел ли е отговорността за последния атентат?

— Да, Джералдин. Хамас незабавно направиха изявление в този смисъл и заплашиха с още атентати, въпреки че това спокойно може да даде обратния ефект. Даже палестинците, изглежда, искат Кауфман и Сартави да успеят.

— Том, благодаря за включването в „Международен кореспондент“. А сега за ядреното напрежение със Северна Корея…

Петрони се пръскаше от гняв. Той се опита да подреди въртопа от мисли и да овладее пристъпа на паника, какъвто не беше получавал от години. Извади тъпоносата си берета „Чийта“ и притисна буза към успокояващия хлад на метала. Донели продължаваше да си е съвсем жив, а сигурно и жената. Оставащият препис на свитъка Омега все още не бе в негови ръце и държавният секретар знаеше, че журналистическото разследване на Лоунърган набира скорост. Поне здравето на треперещия стар понтифик се влошаваше, помисли си Петрони, и ако не друго, посещението на Донели в Близкия изток можеше да се отмени и да се разпространи съобщение до медиите, че не е спазен ватиканският протокол. Щом не можеше да го отстрани незабавно, щеше да го държи далеч от светлината на прожекторите. Участието на Донели в подписването на международен мирен договор с ония мюсюлмани, горчиво си каза държавният секретар, се равняваше на нещо като международно признание, което можеше да повлияе върху конклава. Петрони стисна ръкохватката на беретата по-здраво. Не можеше да търпи да не владее положението, изобщо не можеше, и сега се чувстваше по-категоричен от всякога да постигне желаните резултати.

46.

Тел Авив

Когато се прибра в телавивския си хотел, Джорджо Феличи гледа повторението на включването на Том Шуайкър в „Международен кореспондент“. Все още нямаше вести за състоянието на италианката. Замисли се за времето, когато беше държал ония стегнати малки гърди на мушка. Щеше да е жалко, ако жената останеше жива, обаче съобщението, че Донели ще участва в мирната церемония му бе дало една идея. Измъчваше го проблемът как да елиминира кардинал Донели и после да не бъде заловен. Този план спокойно можеше да успее. Ако кардиналът загинеше в резултат на атентат срещу министър-председателя на Израел, неизбежното следствие щеше да се съсредоточи върху Кауфман. Смъртта на Донели щеше да бъде обяснена като злополука. Джорджо знаеше, че Юсеф Сартави изпитва дълбоко вкоренена омраза към израелците, но дали това щеше да е достатъчно, за да убие израелския премиер наред с Донели? Извършването на политическо убийство в Израел щеше да бъде изключително трудно.

Феличи вдигна мобифона си и набра кода на обезопасения телефон на държавния секретар. Очакваше кардиналът да е в мрачно настроение и не се излъга.

— Петрони!

— Обажда се Джорджо Феличи, Лоренцо. Току-що гледах съобщението, че кардинал Донели е поканен на церемонията по подписването на мирния договор в Йерусалим — каза той, като запази за себе си факта, че се е добрал до свитъка Омега.

— Само че той няма да отиде, Джорджо. Поканата не е одобрена от светия отец, нито от мен, естествено. — Петрони кипеше от яд и съскаше думите по телефона.

— Съветвам те да му разрешиш, Лоренцо — спокойно отвърна сицилианецът. — Така ще имам възможност да привлека подкрепата на хората, от които се нуждая, за да изпълня уговорката ни.

Държавният секретар не отговори веднага. Беше притиснат в ъгъла и не можеше да се измъкне оттам.

— Ако се съди по резултатите от досегашните ти действия, Джорджо, не ми остава друг избор — ледено заяви Петрони и затръшна слушалката.

Феличи се усмихна. Петрони щеше да бъде полезен като папа, но дори да не го изберяха, в списъка на П3 имаше и други. Междувременно изпитваше огромно удоволствие да повърти безпощадно амбициозния кардинал на шиш, като го държи в неведение за местонахождението на свитъка Омега.

Давид стигна в отделението на третия етаж на огромната болница „Хадаса“ и почука на малкия външен офис.

— За мен ли, доктор Кауфман? Не беше нужно. — Старшата сестра се усмихна на красивия посетител с бинтована глава, който носеше дванайсет рози.

Давид отвърна на усмивката.

— Как е тя?

— Тази сутрин е много по-добре. Все още е малко потресена, затова ще я задържим под наблюдение още една нощ, обаче утре сигурно ще можете да я отведете вкъщи.

— Знам, че сега не е време за посещения, но може ли да я видя?

— Разбира се.

Той последва сестрата по коридора. До самостоятелната стая на Алегра ненатрапчиво седеше агент от Шин Бет. Предзнаменование за бъдещето, мрачно си помисли Давид.

По лицето на Алегра имаше охлузвания и множество ранички. Ръцете й бяха плътно бинтовани, ходилата също. За щастие раните й не бяха толкова опасни, колкото изглеждаха. Тя все пак успя да му се усмихне, докато Давид подреждаше цветята във вазата. После нежно я целуна по устните.

— Розите са прекрасни, Давид. Изобщо не подозирах, че си толкова романтичен — пошегува се Алегра, после настроението й стана сериозно. — Как е семейството на Ели? — попита тя. — Можем ли да им помогнем с нещо? — Сърцето й се късаше за стария келнер, дължеше му живота си.

— Разговарях с жена му — тихо отвърна Давид. — Справя се, доколкото може. Сигурна ли си, че все още искаш да участваш?

Алегра се приповдигна от възглавниците, наведе се към него и го хвана за ръка.

— Ако ти беше като онези, които искат да се борят срещу насилието с насилие, и смяташе, че няма друг начин, може би щях да се поколебая. От все сърце вярвам в мира, който ще постигнете вие с Йоси и Ахмед. Знам също, че много те обичам и няма да се откажа от теб толкова лесно.

Давид я погледна със замъглени очи. Тя му се усмихваше. Когато Алегра напълно се възстановеше, щеше да има достатъчно време да й разкаже за взлома в университета.

47.

Наблус

Юсеф Сартави се бореше със задушаващата сила на нещо, което го притискаше. Опита се да се освободи, извика два пъти и се събуди, целият плувнал в пот. Сълзите му отново бликнаха, когато за пореден път преживя гибелта на семейството си.

Погледна си часовника. Четири. Почти всяка сутрин се събуждаше по това време. Знаеше, че няма да заспи пак, затова си направи кафе и се замисли за капитулацията на брат си пред неверниците. 11 септември беше показал на какво е способен ислямът, слава на Аллах. Сега перспективата за мир с израелците измъчваше душата му, но това не бе единственото, което го смущаваше. Трябваше да се срещне с Джорджо Феличи, а нямаше желание. Знаеше, че сицилианецът не се е зарадвал много на оплесканото отмъкване на свитъка, нито на оцеляването на жената, ала планът за журналиста продължаваше да е в сила и щяха пак да се опитат да убият доктор Басети. Юсеф беше предложил да се срещнат в парк, където трудно можеха да ги подслушат, а в близостта до Кнесета се криеше и ирония.

— Моите клиенти в Рим са много недоволни от загубата на свитъка Омега — мрачно заяви Феличи. След като свитъкът беше в него, той нямаше намерение да плати нито стотинка от парите на Ватикана.

Слабото, загоряло от слънцето лице на Юсеф и тъмните му очи останаха неразгадаеми.

— И са още по-недоволни от това, че досега не успяхте да се избавите от италианката.

— Не е толкова лесно да се очисти този обект. Сега тя е в кръга на премиера, въпреки че нашето момиче се приближи максимално и следващия път италианката няма да извади такъв късмет.

— Държите ли журналиста под наблюдение?

— Неговата СИМ карта сега е в същия мобифон, само че натъпкан с експлозив. Ако се наложи, веднага може да бъде елиминиран.

Джорджо Феличи презрително изсумтя.

— Няма да ви изплатим парите за свитъка Омега, докато не ни го доставите, обаче има начин да поправите грешката си и да си осигурите още повече средства за своята кауза.

Юсеф изслуша подробностите от новия план за италианския кардинал.

— Само че има едно условие — предупреди сицилианецът. — Ударът трябва да бъде нанесен в рамките на атентат срещу израелския премиер по време на мирната церемония.

Сартави не отговори веднага. Джорджо Феличи дори не подозираше, но палестинецът много беше мислил за атентат срещу премиера Йоси Кауфман, включително за възможността да провали мирната церемония, и вече имаше някакъв план. До този момент му липсваха финансови средства да осигури успеха му.

— Тази операция ще бъде изключително трудна и много скъпа. — Юсеф нямаше нужда да пита защо неверниците искат смъртта на един от своите духовници. — Охраната ще бъде засилена. Районът около Дамаската порта ще се пази по-добре от летище „Бен Гурион“. Бих могъл да вкарам камикадзе със съответния експлозив през кордона, обаче се съмнявам, че той ще успее да се доближи до централната група, преди да го повалят. Смъртта само на няколко обикновени израелски войници ще е равносилна на пълен провал.

— Лек самолет? — предложи Феличи.

Арабинът поклати глава.

— Мислил съм за това. Имам пилот, който е повече от готов да отмъсти за смъртта на жена си, само че го пазя за друго време. Дамаската порта се охранява прекалено добре. Самолетът може да излети само от Ливан или Йордания. Въздушната зона около Йерусалим е затворена и още щом нашият човек наруши одобрения план за полет, израелските изтребители ще го свалят. — Сартави сякаш изплю последните думи, после замълча за миг и се замисли.

След като брат му се бе съюзил с неверниците, ако получеше шанс, щеше да го убие. Този план също можеше да се изпълни, но знаеше, че трябва да бъде близо, а това означаваше, че и той може да загине. Знаеше също, че планът му ще успее само ако избере нужния експлозив, който много трудно се намираше. Слава на Аллах, сега най-после навярно имаше такава възможност и Юсеф щеше да си заслужи мястото в рая.

— И все пак операцията може да се проведе, само че ще бъде крайно рискована — заяви накрая той. — Ще струва значителна сума.

— Разбира се — съгласи се Джорджо. — Какво имате предвид?

— Ще са ми нужни поне шест кила семтекс.

— Непременно ли трябва да е семтекс?

Сартави кимна.

— Това е единственият експлозив, който бих могъл да се надявам да вкарам, и даже тогава ще трябва да измисля някаква хитрост — без да уточнява, отвърна той. — Семтексът е изключително стабилен и трудно се взривява случайно. Може да му бъде придадена всякаква форма, а това в нашия случай ще бъде от решаващо значение. Нещо повече, той няма мирис и полицейските кучета няма да го надушат.

— Възможно ли е изобщо да бъде засечен? — попита Феличи, впечатлен от професионализма на палестинеца, но и мислейки за проблемите около вкарването на експлозиви в Израел.

— Да, ако бъде облян в неутрони. Техниката за това е много скъпа и освен ако израелците не разполагат с разузнавателни сведения, едва ли ще използват такава дори на мирната церемония.

— Секретни ли са плановете ви?

— Подробностите от този план се разкриват само доколкото някой трябва да знае нещо конкретно. Изложих ви общите му очертания, защото иначе не можете да ни осигурите семтекса — студено поясни Юсеф.

Джорджо Феличи го познаваше само от няколкото разменени шифровани съобщения, ала изпитваше все по-голямо уважение към него.

— Нещо друго? — попита той.

— Двайсет милиона долара. Освен разходите. И платени предварително.

— Това е много голяма сума, приятелю.

— И рискът е много голям — невъзмутимо отвърна Сартави. — Хамас не се различава от никоя друга организация. За да продължаваме борбата, имаме нужда от средства.

— Има ли вероятност италианката да присъства на мирната церемония? — върна се към първия си обект Феличи.

— На първия ред — заяви Юсеф. — Възможно е да хванем и нея в мрежата — добави той, прочел мислите на сицилианеца.

Преди да замине за Рим, Джорджо Феличи остави шифровано съобщение за кардинал Петрони. Семтексът трябваше да се осигури чрез една от ватиканските компании, която произвеждаше експлозиви, и да се достави с дипломатическата поща.

Йерусалим

— Голям компромис — съобщи Давид, докато махаше на доброжелателите в болничното фоайе и придружаваше Алегра към очакващата ги правителствена кола. — Дадох на Онслоу почивен ден.

— Казваш го почти със съжаление — укори го тя.

— Е, половин ден. Ще го вземем от моя апартамент.

— От нашия апартамент! — прошепна Алегра и го сръга в ребрата.

— Как се чувстваш? Струва ми се, че вече си съвсем добре — рече Давид, като разтриваше удареното място.

— Нямам търпение да продължим. Обядваме и — в лабораторията, нали?

— Хм, нещо такова — отвърна той с типичната си усмивка.

След обяда потеглиха към епископ Патрик О’Хара в Стария град.

— Къде отиваме? — попита Алегра, когато видя, че не пътуват към хълма Скопус.

— Всичко ще ти се изясни — обеща израелецът със странно изражение.

На прага ги посрещна сестра Катерина и докато ги водеше нагоре по стълбището, думите й се сипеха една след друга.

— Давид! Алегра! Влизайте, влизайте. Много се радвам, че си добре, Алегра.

— Алегра! — Патрик я поздрави с протегнати ръце. — Всички се чувствахме зле. Със сестра Катерина щяхме да идваме днес в болницата, но ни казаха, че си добре. Много се радвам да видя, че си на крак.

— Извадих късмет, Патрик, благодаря. Явно още не ми е дошло времето — усмихна се Алегра. — Макар да съм малко озадачена защо сме тук, когато имаме страшно много работа. — И тя погледна въпросително Давид.

— Може ли, Патрик?

— Естествено, Давид. Тук сме в максимална безопасност.

Археологът отиде до голямата картина на стената и внимателно я спусна на пода, разкривайки стар стенен сейф. Той въведе комбинацията и извади два големи плика, които Алегра веднага позна.

— Само два ли? — загрижено попита тя.

— Евангелието на Тома и свитъкът Омега.

— Не разбирам. Какво се е случило със свитъка на Исая?

— Сутринта на атентата ми се обади Йоси. Един от неговите хора в Мосад му съобщил, че е възможно свитъците да са под наблюдение в лабораторията, затова прибягнах до помощта на Патрик и го вкарах в играта.

— С Джовани често сме разговаряли за свитъка Омега, Алегра, и от него знам какво се е случило с Йоан Павел Първи — включи се в обясненията епископът. — В университета фрагментите нямаше да са в безопасност — до лабораториите имат достъп прекалено много хора.

— Лаборантът с шарещите очи ли? — обърна се към израелеца Алегра.

Той кимна с глава.

— Намерен мъртъв в един телавивски гараж, колкото и да е странно, наред с агент от ЦРУ. Следяла ги кола от Мосад, обаче един камион я блъснал, когато пресякла на червен светофар. Онзи, у когото е пликът със свитъка на Исая, си мисли, че това е Омега.

— Значи повече от една група се опитва да се добере до него — заключи Алегра.

— Да, и докато смятаха, че свитъкът е при нас, щяха да ни наблюдават като ястреби. Надписах плика с буквата „омега“, но трябваше да поставя нещо вътре, нещо, което да ги заблуждава колкото може по-дълго, затова жертвах преписа на Исая. Надявахме се, че Мосад ще го върне, обаче… е, предполагам, че няма идеална служба за сигурност — малко разочаровано рече Давид, — но поне оригиналът на Исая все още е в Светилището на книгата.

Алегра се усмихна.

— Какви сте ми заговорници вие двамата! Тук сигурно е последното място, където някой ще се сети да търси.

— В някой предишен живот съм бил сред шпионите на Навуходоносор — подхили се Патрик. — С удоволствие бих останал, но имам среща оттатък улицата — кимна с глава към черквата на Божи гроб той. — Въпреки че с нетърпение очаквам да узная какво има в свитъка Омега.

— Това ще отнеме бая време, Патрик — посочи Давид. — Мерси, че ни пускаш във всекидневната си.

— Интересно, че няколко групи търсят свитъка — продължи Алегра след излизането на епископа. — Макар че имам известна представа коя е едната от тях.

Израелецът кимна.

— Петрони и неговите момчета. Възможно е все още да ни наблюдават, затова ще ги заблудим, че продължаваш да работиш върху фрагменти в лабораторията, въпреки че ако си мислят, че Омега вече не е при нас, за известно време ще ни оставят на мира.

— Колко време ще отнеме подреждането на фрагментите?

— Трудно е да се каже, но след като частите от свитъците вече са разделени, задачата ни много ще се улесни. Йоси ми съобщи, че подготвят мирната церемония за след два месеца, доста преди завръщането на Лоунърган. Да се надяваме, че дотогава ще сме близо.

— Трябва ли да върнем другите фрагменти в хранилището?

— Има много време. Предпочитам да изчакам, докато можем да върнем трите части от свитъка Омега, които бяха залепени за капака на ковчежето, и да го направим наведнъж. Един мой приятел реставрира стари книги и пергаменти. Той може да преписва документи и да им придава вид на стари. В този случай — много стари.

— Интересни приятели имаш — подхвърли Алегра.

48.

Йерусалим

Медиите въртяха историята близо два месеца. Убийството на Майк Маккинън беше неудобно и за Израел, и за Съединените щати и от ЦРУ категорично отричаха агентът да е имал каквато и да е заповед за участие в предполагаемата кражба на израелски паметник на културата. В Мосад изобщо не им вярваха. Накрая постигнаха компромис. Стига името на „петдесетинагодишния мъж“ да не бъдеше разкрито, както и връзката му с ЦРУ, на все по-неспокойните медии щеше да бъде позволено да отразят двойното убийство на пряката на „Йехуда ха-Ямит“ и да тиражират догадките за свитъка Омега, които от седмици се разпространяваха из Йерусалим и Тел Авив. Военната техника на стойност четири милиарда долара можеше да осигури известна отзивчивост даже от страна на израелците. Първият репортаж се появи на челната страница на „Джерусалем Поуст“ наред със съобщение за операцията на гърлото на папа Йоан Павел II и неговото влошаващо се състояние.

Отказът на директора на Рокфелеровия музей привлече вниманието на медиите към онова, което може би криеше музеят, и разтревоженият Жан-Пиер ла Франси се обади на кардинал Петрони.

— И тук ни звънят, Ваше Високопреосвещенство, и ако някой не каже нещо, няма да се успокоят.

— Оставете това на мен — ледено отвърна Петрони.

Лоунърган бе отсъствал достатъчно време, реши той. Дебелият учен трябваше да престане да се шматка по света и да продължи да върши онова, за което му се плащаше — да брани интересите на Църквата. Петрони натисна бутона на интеркома.

— Ваше Високопреосвещенство? — обади се отец Томас.

— Известно ли ни е къде се намира монсиньор Лоунърган?

— Чете лекции из Европа, Ваше Високопреосвещенство. Може би във Флоренция.

— „Може би“ не ми стига, отец Томас. Открийте го и му се обадете. — Държавният секретар изключи интеркома с раздразнение.

Флоренция

Дерек Лоунърган приключваше лекцията си за свитъците от Мъртво море във флорентинския Il Museo Archeologico.

— Повтарям, няма абсолютно никакво съмнение — вирна брадичка и почти затвори очи той, — че свитъците от Мъртво море датират от втори век преди Христа.

Осемнайсетте души, представляващи „тълпата“ от слушатели, любезно изръкопляскаха и един по един се извиниха, оставяйки монсиньор Лоунърган в ръцете на злочестия музеен директор, който успя да го качи на такси и да го прати в хотела му на брега на Арно с изглед към Понте Векио.

— Троен скоч, барман. Гласните ми струни се нуждаят от смазване — нареди Лоунърган, когато седна на бара и шумно се оригна.

Клиентите, насядали на белите фотьойли в елегантния централен бар на хотел „Лунгарно“, учудено повдигнаха вежди.

— Certamente, signor — отвърна барманът. — Певец ли сте? — усмихнато попита той. Английското му произношение не беше идеално и въпреки това далеч изпреварваше италианския на Лоунърган.

— Мили боже, ти да не си се побъркал? Четох лекция пред много голяма и внимателна публика за загадките на свитъците от Мъртво море. Чувал ли си за Лоунъргановите лекции? Много са известни.

— Аха! Монсиньор Лоунърган!

— Същият.

— Има съобщение за вас.

На Дерек Лоунърган изобщо не му хрумна, че барманът може да го познава само от телефонното съобщение, което гласеше: „Настоявам незабавно да се завърнете в Йерусалим. Ла Франси“.

— Lei e va bene, signor?53 — загрижено го попита барманът.

49.

Йерусалим

Денят на мирната церемония беше топъл и чудесен. Главният аудиоинженер на „Кохатек“ лично бе ръководил приготовленията. Привечер Юсеф се облегна на едно от скелетата и огледа почистената Дамаска порта, в момента отцепена от израелската армия, без обичайните танкове и бетеери. За голямо огорчение на някои военни премиерът беше наредил „да се уважава животът“, което изискваше нова политика на свеждане на силата до абсолютния минимум.

Въпреки това не всички бяха за мирния договор и, макар и минимално, присъствието на армията все още си личеше. Всеки стол, маса, сандък с техника и дори външните тоалетни бяха подложени на щателно претърсване от стотици обикновени войници, сапьорни отряди и кучета. На всички входове бяха монтирани редици от детектори за метал и млади израелски войници нервно охраняваха контролно-пропускателните пунктове. През тях трябваше да минат всички, освен групите на държавните ръководители и съответните ВИП лица, ако искаха да наблюдават церемонията. Вече се образуваха дълги опашки.

Юсеф знаеше, че въпреки всички тези мерки една решителна атака би могла да успее и той кимна с глава на младия палестинец, когото беше включил във ведомостта. Фалшивите документи бяха издържали проверката и пред погледа на Сартави младежът се настани зад волана на електрокара. Машината не щеш ли се наклони назад към катедрата със специално изработени мотиви отпред. Пронизителният трясък привлече вниманието на всички наоколо и Юсеф се втурна към злополучния шофьор, като размахваше юмрук.

— Мамка му, идиот такъв! — изруга той. — Гледай какво направи! — Той отчаяно се вторачи в останките от разбитата катедра.

При него моментално дойдоха двама израелски офицери, единият от които бригаден генерал Аврахим Мишал, шеф на охраната на мирната церемония.

— Имате ли друга? — попита генералът.

— Да, обаче нямаме много време. Поне тия неща са невредими — отвърна Юсеф и прокара длани по гербовете на Израел и Палестина. — Дали ще можете да ни осигурите ескорт, господин генерал? Складът ни е в Западен Йерусалим и не съм сигурен, че ще успеем да докараме нова катедра навреме.

Бригаден генерал Мишал се обърна към придружаващия го млад капитан.

— Осигурете камион и ескорт на този човек и докарайте нова катедра колкото може по-бързо.

След час войниците на контролно-пропускателния пункт на шосето за Наблус спряха израелския военен камион с новата катедра, завързана в каросерията. Капитанът в кабината размени няколко реплики с войника на пункта и камионът продължи пътя си.

На Юсеф му трябваха двайсет минути, за да монтира националните гербове и нов микрофон на катедрата върху трибуната под Дамаската порта. Гласът му отекна над Стария град на Йерусалим.

— Проба… проба… проба… — Останал доволен, той изключи микрофона.

— Всичко наред ли е? — попита генерал Мишал, приближавайки се от мястото, от което наблюдаваше тълпите, изпълващи района пред древната порта.

— Да, благодаря, благодаря ви и за ескорта. Без него едва ли щяхме да успеем да докараме нова катедра.

— Радвам се, че можах да ви помогна — усмихна се генералът.

Разчитането на свитъка Омега отне два месеца усърден труд и сега оставаха само десет фрагмента. В деня на мирната церемония Давид и Алегра приготвиха тоалетите си за вечерта и отидоха при Патрик.

— Видяхте ли статията за убийството след кражбата на сейфа в „Джерусалем Поуст“ преди два дни? — попита епископът. — Странно, че трябваше да мине толкова време, докато стигне до пресата.

— Сигурно е свързано с американеца. Том ми каза, че бил агент на ЦРУ и на медиите било наредено да не разпространяват информацията, което прави цялата тази история още по-тъмна.

— Статията е доста мъглява — отбеляза Алегра. — Още не са го разпознали и след случилото се с Йоан Павел Първи не бих се изненадала, ако с това са свързани ватиканските мутри.

— Проблемът е, че случаят отново събуди интереса на медиите към свитъка Омега. Надявам се онези, които си мислят, че са се добрали до него, да не се вгледат много внимателно в онова, което е при тях — отвърна Давид и постави поредния фрагмент на мястото му. Оставаха само още четири. Посланията за числата на Магдалина и ДНК вече бяха съвсем ясни. Предупреждението почти беше завършено.

— „И две откровения ще осмеят трето — преведе от елинистически гръцки ученият, — макар че и трите ще бъдат от Авраам.“

— Започва да изглежда, че Йоси е бил прав за сблъсъка на цивилизациите — мрачно посочи Патрик. — Обаче наближава шест и половина и може би е време да оставим това за утре.

— Да — неохотно се съгласи Давид. — Докато слезем до долу и минем през охраната, оркестърът вече ще е загрял. Това тук е чакало две хиляди години, може да почака още един ден.

Мобифонът му иззвъня и той го вдигна от масата.

— Давид Кауфман.

Алегра инстинктивно разбра, че нещо не е наред, и тревожно го зачака да затвори.

— Обаждаше се Хафиз. — Мислите на археолога препускаха. — Току-що получил съобщение, че Лоунърган ще пристигне от Европа късно тази вечер. От летището направо отива в музея. Директорът ще го чака там в девет. Хафиз получил нареждане да остане дежурен, в случай че имат нужда от него.

— Нали щеше да се върне чак след месец!

— Следващата седмица имаше лекция пред Лондонското археологическо дружество. Лоунърган за нищо на света не би пропуснал такъв случай — отбеляза Патрик.

— Да не споменавам извънработното време. Обикновено в пет вече е в бара. — Алегра съзнаваше, че времето им изтича.

— Това може да означава само едно — заключи Давид. — Някой му е наредил да се върне и се басирам, че причината е онази статия за свитъка Омега.

— Лоунърган ще се уплаши, че фрагментите са от неговия куфар, и щом направо отива в музея, ще иска да го провери преди срещата с директора — предположи Алегра.

— Права си, ще ми се да бях върнал евангелието от Тома, когато получихме трите копия на фрагментите от Омега. Вече е малко късно — мрачно рече археологът, — обаче не можем да си позволим да поемем риска. Ще трябва да върна фрагментите от евангелието от Тома в хранилището още сега. Да се надяваме, че Лоунърган няма да претърси куфара си прекалено внимателно.

— Ами церемонията, Давид? Ще я пропуснем!

— Ти върви с Патрик, аз ще дойда по-късно.

— Не, идвам с теб. Ако стигнем до хранилището навреме, може би ще хванем част от церемонията.

— Ами външните патрули? — попита Алегра на влизане в музейния паркинг.

— Ще трябва да рискуваме.

Сърцето й се сви, когато на паркинга след тях се появи патрулната кола.

Рим

Кардинал Петрони включи телевизора. В световните медии господстваха две новини: влошаващото се здраве на папата и мирната церемония в Йерусалим. Държавният секретар проследи обобщението на събитията през последния месец, което включваше кадри с линейката на болния понтифик, пристигаща в римската клиника „Гемели“. Светият отец немощно помаха от носилката си и Петрони презрително изсумтя. Когато дишането на папата се влоши и се наложи да му направят трахеотомия, кардиналът одобри изявленията на ватиканските медии, предназначени да успокоят вярващите. Сега, в папските покои точно над неговия кабинет, старецът беше получил инфаркт и бъбреците му отказваха. Петрони се бе разярил, когато папският лекар беше скрил истинското състояние на папата, ала сега понтификът умираше и му оставаха около две денонощия живот. Лоренцо си позволи доволно да се усмихне. Като се имаше предвид легендарният му инат, папата можеше да издържи малко повече, но нямаше да се наложи да иска оттеглянето му. Кардиналът беше инструктирал неохотния пресаташе да подготви изявление за пресата, „в случай че Господ призове папата“, и сега текстът очакваше подпис. Петрони се наведе напред, когато кадрите със светлините в прозорците на папските покои се смениха със златното кубе на Купола на скалата.

Си Си Ен и останалите световни медии отразяваха изключително важната мирна церемония в Йерусалим. Международните кореспонденти бяха събрани върху старата градска стена отстрани на портата и Том Шуайкър обобщаваше събитията, довели до подписването на договора, и говореше за надеждата, която даваше за бъдещето той. Не за теб, подсмихна се Петрони. Негов човек във Вашингтон го беше осведомил, че разследването на миналото на Лоунърган е стигнало чак до ФБР, и кардиналът бе казал на Феличи да пристъпи към следващата мярка. Това щеше да бъде изпълнено едновременно с убийството на Донели.

Йерусалим

На няколко места пред трибуната бяха инсталирани камери. Президентът Ахмед Сартави щеше да представлява новата държава Палестина и като духовно лице, щеше да говори и за пътя пред палестинските мюсюлмани, подкрепян от присъствието на имама на Йерусалим. Премиерът Йоси Кауфман щеше да представлява държавата Израел и като набожен юдей, щеше да говори за юдейската вяра, подкрепян от присъствието на главния равин на Йерусалим. Венецианският патриарх, кардинал Джовани Донели щеше да демонстрира подкрепата на християнството, третата голяма Авраамова религия. Джовани щеше да говори пръв, следван от Ахмед, и накрая Йоси. Трима ръководители, трима държавници, трима далновидни мъже. След края на речите те щяха да отидат до масата при катедрата, където премиерът на Израел и президентът на Палестина щяха да подпишат договора, подаден им от Джовани.

В Йерусалим се беше събрала Мирната филхармония и хор под ръководството на световноизвестния израелски диригент Леви Майер. Сред сто и четирийсетте му членове бяха едни от най-добрите музиканти — евреи, мюсюлмани и християни — в историята на музиката.

Мариан се настани на официалната трибуна, до мястото, запазено за Йоси. Мирната филхармония и тристачленният хор зад нея бяха разположени на подиум над трибуната, построен до каменните укрепления на Дамаската порта. Леви Майер вдигна палката си и мощните лъчи на прожекторите осветиха дребния израелец. На телевизионния екран на Петрони камерите показаха Майер в близък план — лекият ветрец развяваше сребристосивата му коса, лицето му беше съсредоточено. Камерите се изтеглиха назад и показаха целия оркестър и хор. Също като своя диригент, музикантите носеха бели официални сака и рокли, символизиращи мира. Зад тях пъстрееше хорът: лявата една трета носеха светлосиния цвят на Давидовата звезда, дясната една трета бяха в яркозелено, универсалния цвят на исляма. Разделяше ги белотата на християнството. Хорът символизираше надеждата, мира и търпимостта — посланието на великите пророци от историята.

Стремителните звуци на Бетховеновата Хорална меса в до мажор се понесе в мрака на вечерта над долината на Кидрон към Елеонската планина, отеквайки из пазарищата и сокаците на Стария град и сред парковете и градините на Новия. Музиката заплува над Голгота, където бяха преминали последните часове на Христос, над Западната стена на големия втори храм на Неемия, отказал да се покори на римляните, и над огромния купол на скалата, откъдето Мохамед се беше възнесъл на небето.

Кардинал Донели се качи на трибуната и алените му одежди зашумоляха от вятъра. Той намигна на Мариан и седна до нея. Жената изглеждаше спокойна, ведра и красива в този исторически миг.

Рим

— Петрони! — сприхаво отговори държавният секретар по интеркома.

— Знам, че не желаете да ви безпокоят, Ваше Високопреосвещенство, но на първа линия е Ащън Люис от държавния департамент във Вашингтон. Каза, че било спешно. — Гласът на многострадалния отец Томас звучеше нервно. Спешните съобщения от рицарите на Малтийския орден не биваше да се пренебрегват.

Кардиналът изключи интеркома без отговор и се стегна.

— Радвам се да те чуя, Ащън. С какво мога да ти помогна? — попита Петрони, като продължаваше да следи репортажа за събитията в Йерусалим.

— Реших, че трябва да знаеш, Лоренцо. Правителството се отнася с известна предпазливост към мирния процес в Йерусалим. Кауфман направи прекалено много отстъпки на мюсюлманите и еврейското лоби тук е разярено от подкрепата за изтеглянето на заселниците, особено от Западния бряг. Следващите избори са още далече, но много републикански сенатори са нервни.

Докато държавният секретар слушаше, бързият му ум съставяше план.

— Напълно съм съгласен, Ащън, мюсюлманите не бива да вземат превес, и съм ти много задължен. Кога ще идваш в Рим? Трябва да вечеряме заедно.

Кардинал Петрони затвори телефона и излезе иззад бюрото си, дълбоко замислен. Още откакто онзи самозванец Мохамед се беше опитал да узурпира ролята на Христос в света и се бе самопровъзгласил за Божи пратеник, злите последователи на исляма се мъчеха да угасят единствено правата вяра. Сега правеха поредния си опит и мирният процес в Йерусалим представляваше реална опасност. Всъщност това означаваше помиряване с исляма, а никога не биваше да се допусне той да набере сила. Взел решение, държавният секретар набра предварително въведения номер на рицаря на Малтийския орден в нюйоркските студиа на Си Си Ен.

— Даниъл, обажда се Лоренцо. Как си?

— Чудесно, Лоренцо, въпреки че всички се молим за папата. Изглежда много сериозно.

— Боя се, че наистина е така, Даниъл. Той беше прекрасен ръководител и ще бъде много трудно да го заменим. Но борбата за доброто трябва да продължи и тъкмо затова ти се обаждам. Тоя мирен процес в Йерусалим много разтревожи всички тук.

— Не бих могъл да съм по-съгласен с теб, Лоренцо. Като че ли правим много отстъпки пред ислямското зло.

След десет минути кардиналът бе убеден, че материалът ще бъде излъчен. Всичко, което караше евреи и мюсюлмани да се стискат за гушите, можеше да е само от полза за единствения верен път. Останал доволен, той продължи да следи развитието на своята намеса в церемонията. Петрони отново владееше положението или поне така си мислеше.

Йерусалим

Мариан си погледна часовника, вече не толкова спокойна.

— Чудя се защо се бавят Давид и Алегра — прошепна на Джовани тя.

— Ще дойдат — отвърна кардиналът. — Патрик ми предаде, че трябвало да се погрижат за нещо спешно. Музиката ти казва да не се безпокоиш — успокоително добави той.

— Великолепна е.

Джовани се усмихна.

— Бог е знаел какво върши, когато е дал палката на Леви Майер — заяви той, когато над Дамаската порта се разнесе ясният глас на Мишел Ортега, невероятно сопрано, една от най-великите в света.

Когато оркестърът и хорът стигнаха до финала, под усилващите се аплодисменти на седящите, както и на хилядите присъстващи на пътя за Наблус, премиерът Йоси Кауфман и президентът Ахмед Сартави влязоха през портата откъм Стария град и рамо до рамо се запътиха към местата си на трибуната.

— През сто и петдесетината хиляди години, откакто обитаваме тази планета, ние сме се сражавали и избивали едни други само за да свършим една война и да поведем друга — започна Джовани, когато аплодисментите стихнаха. — Понякога ми се струва, че изобщо не обръщаме внимание на уроците на историята, но днес съм тук, за да ви кажа, че зад мен виждате двама велики ръководители, които разбират безплодността от това да убиеш своя брат или сестра.

Юсеф потрепери, когато докосна малкия предавател, скрит в джоба му. От сенките на контролната шатра до трибуната, разположена отстрани на Дамаската порта, той се взираше в брат си, когото вече не познаваше. Двамата не бяха разговаряли от онзи съдбовен ден, когато бяха погребали семейството си.

— Тези войни често се водят в името на религия и култура — продължи венецианският патриарх. — Като християнин, мога да ви уверя, че Христос не е имал това предвид. Той не е мислил, че вярата и културата на един човек превъзхождат тези на друг и че всички трябва да се бием до смърт, за да го докажем. Пророкът Мохамед също е бил изключително търпим и справедлив човек. На него се приписват думите: „Ако желаеш на другите същото, което желаеш на себе си, стани мюсюлманин“, залегнали в основата на златното правило. За съжаление обаче мюсюлманинът често се изобразява в медиите като терорист или фанатик. Аз опознах истинския мюсюлманин като човек на мира и молитвата. Освен това имам честта да познавам много прекрасни хора от юдейската вяра — вяра, която наред с исляма и християнството споделя общ баща, Авраам. Ние често се държим като лошо семейство, спорим за неговия завет, за нещо, което смятаме, че ни принадлежи. Някои юдеи претендират, че Авраам е техен, настояват, че Божията благословия и тази земя са само за еврейския народ. Някои мюсюлмани претендират, че Авраам е пример само за исляма, а някои от моята религия смятат, че дадените на Авраам обещания са изпълнени едва от Христа. — Джовани се усмихна. — Авраам има основание да е смутен. — Сред древните стени отекна смях. — Подобно на всички добри бащи, Авраам е всичко това за всичките си деца. Твърде странен би бил онзи бог, който, след като е сътворил мюсюлманското дете в Багдад, християнското дете в Богота или еврейското дете в Берлин, ще се обърне и ще затвори портите на Царството небесно за две трети от тези деца, защото не са родени в правилната култура. — Джовани проявяваше присъщата си дързост в борбата си за мир и търпимост. Тези думи, знаеше той, щяха да бъдат посрещнати с тиха ярост във Ватикана, ала те означаваха смайващо публично признание от страна на един кардинал, че съществува повече от един път до Омегата, до вечността.

Юсеф Сартави го слушаше. Речта на този човек го остави скептичен, но и го трогна. Той за стотен път опипа предпазителя, инстинктивно вярвайки на този християнски духовник, което още повечето озадачаваше защо неверниците желаят смъртта му.

— Знам, че Авраам, Мохамед и Христос биха аплодирали този мирен договор като повратен момент в историята на цивилизацията — завърши Джовани. — Поврат от убийствата и кръвопролитията, поврат към търпимост и признаване на ценностите на различните култури и религии. Крачка към справедливостта и мира. — Когато прожекторите осветиха усмихнатия италиански кардинал, тълпата се изправи на крака с мощни овации.

Напрежението в новинарското студио на Си Си Ен в Ню Йорк растеше.

— Не можем да го пуснем, Даниъл! Това ще прекрати мирния процес още преди да е започнал! — разпалено заяви Джералдин. Тя гневно се взираше в шефа на отдел „Новини“ и се питаше откъде е толкова добре осведомен този отвратителен дребосък.

— Може и да не сте забелязали, госпожо Ръшмор, обаче не вие определяте какво да се излъчва в ефир по тоя канал, а аз — ледено я сряза Къркпатрик. Очите му бяха по-пронизващи от всякога. — Публиката има право да знае и ще го излъчим. Още сега. Шуайкър има ли копие? — обърна се към секретарката си той.

Тя утвърдително кимна, уплашена от гневната размяна на реплики.

В Йерусалим президентът Ахмед Сартави започваше своето обръщение.

— Задължен съм на далновидността и мъдростта на Негово Високопреосвещенство кардинал Джовани Донели и на моя приятел, премиера Кауфман.

Юсеф слушаше брат си, който подкрепи позицията за мирно съвместно съществуване като единствена алтернатива на убийствата. Ахмед настояваше Западът да застане зад мащабната далновидност на Йоси Кауфман и да осигури подкрепа и инвестиции за Близкоизточния икономически съюз. Наред с думите на Джовани за безплодността на това да убиеш брат си, тази реч събуди един отдавна забравен спомен, спомен за бране на маслини и мечти за бъдещето. Разкъсван от вътрешна борба и объркан, Юсеф извади ръка от джоба си.

— За Палестина и палестинците това ще означава равенство и справедливост — завърши президентът Сартави. — Палестина няма да бъде страна нито на безбожието, нито на религиозния фанатизъм, а държава, основаваща се на справедливост и свобода на избора. Бих искал да напомня на онези, които се опитват да наложат волята си на всички останали, че в страните, където екстремисти се опитват да наложат волята си, резултатите за исляма са катастрофални — заяви той, ясно предупреждение към войнстващите групировки. — Спомням си какво казва за насилието великият пророк Мохамед, мир Нему. Ще цитирам Корана за онези, които навярно не са запознати с него. „И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: «Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени».“

Когато овациите стихнаха, се изправи премиерът Йоси Кауфман.

— От дълги години съм голям приятел с кардинал Донели и съм му задължен за неговите напътствия, за прозорливостта и мъдростта му. Задължен съм и на своя приятел и съсед президента Ахмед Сартави за неговото водачество и търпение през тези последни няколко седмици. Това ми напомня за един ден преди няколко години, когато тримата бяхме за риба и кардинал Донели, тогава свещеник в селцето Мар’От, отбеляза, че в малката лодка седят християнин, евреин и мюсюлманин, а опасност заплашва единствено рибата.

Докато речта на Йоси набираше скорост, множеството схвана настроението и посланието, че най-после има истински шанс за мира.

— Спомням си и думите на друг израелец, премиера Голда Меир — продължи професорът. — Преди петдесетина години, в деня, когато Обединените нации признаха новата държава Израел, тя беше министър в първия кабинет на Давид Бен Гурион. Немного далеч оттук Голда Меир се обърна към публика, подобна на тази, и каза: „Това не е всичко, което сте искали. Не е всичко, което искахме ние, но нека продължим напред в дух на компромис и мир“. Също като тази вечер тогава израелците и палестинците бяха изправени пред съдбовен избор. Изборът да признаем силните страни и успехите на двете култури и правото да съществуваме мирно като добри съседи или решението да продължим да убиваме родните си деца, собствените си семейства. За съжаление навремето всички избрахме войната и оттогава се избиваме взаимно. Тази вечер ние избираме мира.

Юсеф Сартави слушаше високия изискан израелец и остана поразен от искреността на този премиер. Чудеше се дали този път израелците и техните американски поддръжници не говорят онова, което мислят — навярно този път имаше шанс палестинците да заживеят нормално. Навярно след всички тези години на омраза към израелците той можеше да започне да прощава. Навярно в края на краищата Ахмед е бил прав да тръгне по пътя на мира. Юсеф се обърна и погледът му попадна върху редиците от телевизори в контролната шатра. Репортажът по арабския канал прекъсна, заменен от предаване на живо от Си Си Ен.

— Още преди мирният договор да бъде подписан в Йерусалим, докато церемонията зад мен продължава, върху Белия дом се усилва натискът да се откаже от ангажимента за подкрепа на изтеглянето на еврейските заселници от земята, която поне по име днес е държавата Палестина.

Юсеф с разпалващ се гняв слушаше авторитетния репортаж на Том Шуайкър, дублиран на арабски. В долния край на екрана течаха субтитри.

— Еврейското лоби възразява парите на американските данъкоплатци да се използват за арабско развитие и призовава Съединените щати да продължат да осигуряват милиардите долари, нужни на Израел за военна техника, с която страната да се сражава срещу палестинските групировки на Западния бряг и в Ивицата Газа. Говорител на Белия дом заяви, че американското правителство е ангажирано с установяването на справедлив мир в Близкия изток, но отказа да коментира отпускането на огромна военна помощ, поискана от Израел.

— Ами еврейските заселници, Том? — попита Джералдин, като четеше от сценария, даден й от Даниъл.

— Има сведения — цитира източниците на своя нюйоркски шеф Шуайкър, — че Белият дом е под обстрел от страна на влиятелното еврейско лоби и християнската десница в Съединените щати да настои израелското правителство да остави заселниците на палестинска земя, особено на Западния бряг.

— Това ще подрие ли мирния договор, Том?

— По всяка вероятност да. Това означава само номинална палестинска държава. Всъщност държавата Палестина ще се състои от изолирани палестински градове и временни жилища, обсадени от десетки еврейски селища и пътища.

— Ами инвестициите в района?

— Въпреки подкрепата от европейските страни Съединените щати все още не са дали знак, че ще осигурят някакви финанси, но наблюдателите тук предполагат, че ако Америка не осигури сериозна подкрепа за мирния план Кауфман-Сартави, негодуванието срещу Запада просто ще се възроди.

— Благодаря за включването, Том. А сега се връщаме към самата мирна церемония.

Юсеф Сартави погледна израелския министър-председател, който приключваше речта си, и омразата му към неверниците и предателството на брат му отново се разгоря.

— Това е ново начало, но е само начало — каза Йоси. — Нито аз, нито президентът Сартави подценяваме трудностите по пътя пред нас. Ще има несъгласия. Когато преговаряхме за условията на този договор, от наша страна имаше хора, които твърдяха, че отстъпваме прекалено много. От страната на президента Сартави имаше други, според които Израел не даваше достатъчно. Изборът е ясен. За да се установи справедлив мир, трябва да има компромиси от двете страни.

Оглушал от ярост, Юсеф не чуваше нито дума. Не виждаше брат си, седнал между Мариан и Джовани. Виждаше само един президент, продал се на неверниците, който за пореден път проявяваше коварството си. Пресметливото хладнокръвие на Юсеф за пръв път отстъпи мястото си на емоциите. Забравяйки да въведе кода на мобифона на Том Шуайкър и без да изчака трите му цели да се съберат на масата, той предизвикателно вдигна юмрук.

— Слава на Аллах — извика Юсеф Сартави и натисна бутона на предавателя.

И умря, убеден, че си е спечелил място в рая.

Екипът в студиото на Си Си Ен смаяно зяпна апокалиптичния взрив, обгърнал официалната трибуна. Във въздуха полетяха части от човешки тела и столове. Цветовете на оркестъра и хора се пръснаха зад трибуната и по онова, което беше останало от публиката, се посипа дъжд от метал и стъкло. След силния кънтеж на експлозията над множеството се спусна зловеща тишина и се чуваше само пукотът на изолирани огньове и пращене на електричество. После започнаха виковете за помощ — плачеха деца, хората молеха своя бог за милост. Мъже и жени изгаряха живи, ранени се изправяха на крака и побягваха панически в опит да избягат от епицентъра на опустошението. Краката им стъпваха върху трупове и вледеняващият писък на раненото човечество се сливаше с острия вой на сирените. Конвои от линейки се носеха към касапницата при Дамаската порта. Семтексът и петте хиляди лагера, скрити в плоскостите на катедрата, бяха предизвикали пълен погром.

Кардинал Петрони невъзмутимо наблюдаваше предаваната от камерите сцена, която приличаше на бойно поле. Търсеше доказателства, че Донели и Басети са мъртви. Обективите улавяха отчаяните медицински работници, които бясно сновяха около официалната трибуна. Един от екипите дотича с носилка при линейката и кардиналът видя окървавеното тяло на Донели. Той мрачно се усмихна, после забеляза движение върху носилката. Патриархът на Венеция явно още не беше умрял и усмивката на Петрони се смени с гневно изръмжаване.

Телевизионните коментатори като онемели слушаха стърженето на метал по паваж, предизвестяващо появата на танкове. Въздухът се изпълни със заплашителния кънтеж на бойни хеликоптери. След толкова много години на практика, израелското командване моментално се беше задействало.

— Добър вечер, Хафиз — поздрави Давид стария пазач.

— А, вие ли сте, доктор Кауфман? Добър вечер, доктор Басети. — Хафиз докосна с пръсти фуражката си.

— Здравей, Хафиз — овладя гласа си Алегра.

— Искаш ли да погледнеш в куфарчето? — попита археологът.

Алегра за малко да ахне. Да не беше полудял?!

— Може да връщаме онези химикалки и кламери, нали се сещаш! — дяволито се ухили Давид.

— Не, няма нужда, доктор Кауфман. Извинявайте за безпокойството, но трябва да знаем кой е тук. Мислех, че ще присъствате на церемонията.

— Отиваме, Хафиз, само трябва да взема нещо от офиса — спокойно отвърна израелецът.

— Най-после шанс за мир. Не мога да повярвам — с топла усмивка рече старият палестинец и се запъти обратно към колата си.

— Помислих, че си се смахнал — подхвърли Алегра на път към хранилището.

— Съдбата помага на смелите — заяви Давид и метна черното парче плат върху охранителната камера. Той слезе от перваза под камерата и се насочи към вратата на хранилището.

След по-малко от час фрагментите от евангелието на Тома лежаха обратно в старото ковчеже от маслиново дърво върху няколко парченца хартия, които Давид бе прибавил за обем.

Изпълнили мисията си, двамата излязоха от подземието на музея, ала веднага разбраха, че се е случило нещо ужасно. Небето гъмжеше от вертолети, грохотът на роторите им разкъсваше нощта. Над Дамаската порта се стелеше димна завеса и из града отекваха пронизителни сирени.

— Не, Давид! — Алегра вдигна ръка към устата си.

— Ела — тихо рече той.

Войникът на контролно-пропускателния пункт размаха автомата си и Давид спря Онслоу.

— Не може… — Боецът го позна и млъкна. — Извинявайте, господине, на церемонията избухна бомба.

— Има ли някаква информация за жертви?

Младежът поклати глава.

Давид обърна ленд роувъра и се насочи към болницата „Хадаса“, минавайки зад една бясно носеща се линейка.

Когато стигнаха, линейката пред тях спря. От нея изскочиха двама санитари, други двама се втурнаха да ги посрещнат. На носилката лежеше дванайсет-тринайсетгодишно момиче. Главата му беше омотана с окървавен бинт и кръвта се стичаше по мъртвешки бледото му лице — животът му гаснеше. Претоварените дежурни лекари щяха да направят каквото могат, но щяха ли да успеят да спасят всички тези хора, които пристигаха като безкраен поток.

В целия този хаос Давид и Алегра накрая бяха посрещнати от дежурна сестра.

— А, доктор Кауфман. Не ви видях там. Извинявайте, че ви накарах да чакате.

— Няма нищо — любезно отвърна той. — Тук ли са родителите ми? Имате ли някаква информация?

— Един момент, доктор Кауфман. Ще повикам медицинския управител.

Алегра го хвана за ръка. И двамата знаеха, че в такъв момент възрастната сестра би повикала управителя само ако има лоши вести. Медицинският управител се появи и отведе Давид и Алегра в частна чакалня.

Лоренцо Петрони продължаваше да следи репортажа на Си Си Ен. Том Шуайкър отново се появи на екрана и кардиналът се наведе напред на стола си. Джорджо Феличи явно не беше успял да очисти журналиста, ала за момента повече го интересуваше участта на Донели и Басети.

— Трагедия, Джералдин. Насилието отново измести мира.

— А жертвите?

— Всички правителствени говорители заявяват, че премиерът Кауфман и жена му Мариан са в операционната и че лекарите се опитват да ги спасят. Смята се, че състоянието на палестинския президент Ахмед Сартави е сериозно, но стабилно. Той също е в болницата в Еин Карем, както и кардинал Донели.

— Някаква информация за състоянието на кардинала, Том?

— Колкото и да е чудно, твърди се, че неговите наранявания не са сериозни и състоянието му се определя като задоволително. Той се намираше най-далеч, когато избухна бомбата. Смята се, че експлозивите са били скрити в катедра, заменена малко преди началото на церемонията. По време на експлозията израелският премиер беше на катедрата.

— Никой ли не е поел отговорността?

— Отговорността още не е поела нито една терористична групировка, въпреки че според моите източници израелците в момента съсредоточават подозренията си върху брата на палестинския президент, Юсеф Сартави. Той е работил в „Кохатек“ — фирмата, осигуряваща подготовката и озвучаването на церемонията. Юсеф Сартави е загинал по време на експлозията и може би никога няма да узнаем до каква степен е бил замесен.

Кардинал Петрони рязко изключи телевизора. Устните му образуваха плътна безцветна линия. Джорджо Феличи беше поискал двайсет и пет милиона долара в аванс, които Петрони бе скрил като помощ от Ватиканската банка за Южна Америка, а все още нямаше никакъв резултат. Щеше да се наложи сицилианецът да дава много обяснения.

50.

Рим

— Avanti!

— Изявлението за пресата, Ваше Високопреосвещенство. — Монсиньор Сервини, завеждащ пресслужбата на Ватикана, подаде изключително важното комюнике на кардинал Петрони.

Светът чакаше, докато държавният секретар проверяваше всяка дума:

Лоренцо Петрони провери точността и въздействието на изявлението, преди да го върне на видимо смутения монсиньор Сервини.

— Разпространете го — нареди държавният секретар и се отпусна назад на стола си, замислен за бъдещето.

Макар и след още няколко заседания, някои кардинали от Курията начело с възрастния, ала твърд кардинал Кастилионе все още не бяха убедени в необходимостта от оттегляне на папата. Петрони беше изтъкнал различни аргументи, включително задължението да поставят доброто на Светата църква над всичко останало и нуждата да дадат покой на светия отец поради влошаващото му се здраве, но напразно. Дори неособено завоалираното напомняне за огромната вреда, която можеше да бъде нанесена на останалата без никой на кормилото Църква, ако понтификът изпадне в кома, не бе достатъчно, за да въздейства на Кастилионе. Петрони доволно подсмръкна. Сега нямаше да има нужда от гласовете на Стария бик и останалите от неговия кръжец за плетиво. Упоритият дърт папа най-после беше умрял.

Държавният секретар натисна бутона на интеркома още щом монсиньор Сервини излезе.

— Можете да започнете да се обаждате по реда на списъка, който ви дадох.

— Веднага, Ваше Високопреосвещенство.

Малко по-късно червеният телефон на бюрото му тихо иззвъня.

— Кардинал Фритш от Берлин, Ваше Високопреосвещенство.

— Hans! Wie gehts? — Петрони използва родния език на архиепископа на Берлин, за да го поласкае, а не от учтивост. — Zehr gut, zehr gut!54 Новините тук не са добри, Ханс. Макар и да не е неочаквано, това все пак ще ти дойде като шок, както и за всички нас тук, но исках лично да ти се обадя, преди да разпространим изявлението. Светият отец почина преди по-малко от час, в девет трийсет и седем наше време…

Кардинал Петрони едно по едно отметна имената на сто деветдесет и четиримата кардинали от списъка на бюрото му. Един по един те лично бяха информирани за огромната скръб на държавния секретар от кончината на папата. Последният в списъка беше Даниъл Къркпатрик.

— Къркпатрик.

— Лоренцо.

— Тук е много тъжен ден, Даниъл. Вашият репортаж беше изключителен и исках лично да ти благодаря. Както и отразяването на атентата в Йерусалим — добави Петрони, подчертавайки истинската причина за обаждането.

— Благодаря, Лоренцо, много любезно да ми се обадиш в такъв тъжен момент. Папата много ще ни липсва, но не мога да кажа същото за някои от ония араби в Йерусалим. Никога не се доверявай на арабин, особено мюсюлманин.

— Напълно съм съгласен, Даниъл, те са сключили сделка с дявола.

— Въпреки че кардинал Донели, изглежда, изцяло ги подкрепяше — отвърна Даниъл Къркпатрик, озадачен защо толкова висш представител на единствената права религия се съюзява с вярата на терористи.

— Още една причина да ти се обадя, Даниъл.

След няколко минути кардинал Петрони затвори слушалката. Също като за отразяването на мирната церемония, той беше убеден, че и очернящият репортаж за Донели ще бъде излъчен. Като се имаха предвид изявленията на Донели от Йерусалим, репортажът щеше да изглежда правдоподобен, макар и впоследствие да не се окажеше верен. Изборът на момент означаваше всичко и информацията щеше да се разпространи точно преди всички кардинали да бъдат заключени на конклава, за да не може някой от верните хора на Донели да я опровергае. Петрони се усмихна. Почти усещаше тежестта на ключовете на свети Петър в джоба си.

Йерусалим

Джералдин се запъти обратно към студиото и набра новия номер на Том, който й бяха дали.

— Нов номер, а, Том?

— Прекалено много хора знаеха предишния — поясни той, без да споменава, че техникът, който беше прегледал мобифона му, бе установил, че е натъпкан със семтекс.

— Ще започнем с обичайното обобщение, после ще включим теб — каза водещата. Двамата обсъдиха стандартното встъпление и след пет минути Джералдин включи в ефир Том, за да осведоми десетте милиона зрители за новините около бомбения атентат. — Започваме поредния репортаж за атентата в Йерусалим. Сега ще чуете нашия кореспондент Том Шуайкър, който ще направи важно съобщение.

Четиримата най-висши членове на новата Либерална партия на справедливостта, сред които възрастният държавник и вицепремиер Гидеон Визел, мрачно влязоха в кабинета на медицинския управител и един по един изразиха съболезнованията си. Гидеон погледна колегите си, после Давид.

— Надявам се, не възразяваш, Давид, но проведохме неофициално заседание и имаме предложение за теб. — Старческите му очи отразяваха смесица от скръб и надежда за бъдещето.

Археологът кимна.

— Засега се пада на мен да поема премиерския пост. Опозиционните партии са готови да ме подкрепят и няма да настояват за оставка на правителството. Това ще осигури известна стабилност за момента. Аз бях съгласен с всичко, за което се бореше баща ти, но съм стар човек и повече съм свикнал да работя зад кулисите, отколкото пред прожекторите и камерите. Насрочихме заседание след един месец, което ще ни даде нужния период за траур и размисъл, но възнамеряваме да излезем на изборите с нова личност, която да замени баща ти като министър-председател на Израел. Ако се съди по реакцията на хората, с които имахме възможност да разговаряме, решението ще бъде единодушно.

След като делегацията ги остави сами в кабинета на медицинския управител, Алегра прегърна любимия си и дълго го притиска към себе си. Давид тихо заплака на рамото й.

— Двамата много ще ми липсват — промълви той.

Младата жена избърса очите му и Давид мрачно се усмихна.

— Благодаря. Нали разбираш, че животът ти повече няма да бъде същият?

— С теб съм до края, Давид. Никога не съм била по-сигурна в нещо — през сълзи отвърна тя.

— Е, медиите чакат. Нещо, с което се опасявам, че и двамата ще трябва да свикваме.

Доктор Давид Кауфман и доктор Алегра Басети заеха местата си до Гидеон Визел пред огромното множество от репортери, струпало се на главния вход на болницата. Пръв говори Давид, важен момент, който не остана незабелязан от израелската нация.

— С огромна скръб трябва да съобщя за кончината на моя баща, премиер-министъра на Израел, професор Йоси Кауфман, и майка ми Мариан, негова съпруга от дълги години — каза той и замълча за миг, за да възвърне самообладанието си. — Аз изгубих велик баща и прекрасна майка, а Израел изгуби двама от най-достойните си граждани. След съответния период от време членовете на Либералната партия на справедливостта ще се съберат, за да изберат нов ръководител на тази велика нация. Сега не е моментът за политически изявления, но това ще стане известно съвсем скоро и предпочитам да го чуете от мен. Помолиха ме да се кандидатирам и аз отговорих положително. Признателен съм за доверието и съчувствието, които бяха проявени към мен тази вечер, и се надявам, че след време ще заслужа доверието на целия израелски народ. Дотогава вицепремиерът Гидеон Визел, един изключително честен и мъдър човек, ще поеме ежедневното ръководство на правителството. Той се радва на нашата пълна лоялност и подкрепа. И накрая, настоявам за спокойни и хладнокръвни дебати, преди да направим каквито и да е изводи за това последно зверство. Известно ми е, както и на мнозина от вас, убеден съм, че в атентата е замесен братът на палестинския президент. Надявам се, че следствието ще хвърли повече светлина върху това, но що се отнася до палестинския президент, искам да знаете, че познавам Ахмед Сартави и споделям уважението на баща си към него и като ръководител, и като човек на мира. Надявам се, че ще можем да оставим тази трагедия зад гърба си и ще продължим напред, за да изпълним мечтата на баща ми за мир и благоденствие на двата велики народа.

Давид Кауфман имаше повече право от всеки друг израелец да иска възмездие и все пак настояваше за мир. Той щеше да ръководи страната със собствения си пример.

Алегра и Давид почукаха на вратата на Джовани на седмия етаж в огромната болница.

— Avanti! Avanti! — Той бе повдигнат на възглавници. Уморената му приветствена усмивка бързо угасна. — Много съжалявам, Давид. Да познавам родителите ти беше удоволствие и чест за мен.

— Благодаря, Джовани — мрачно се усмихна археологът.

— Баща ти така и не престана да ме удивлява. След всичко, което е преживял през Холокоста, той успя да използва този си опит по начин, който ще промени отношението към палестинците. Йоси беше реална надежда за мира.

— Надявам се, че и аз ще съм в състояние да направя същото. Той беше прекрасен пример за подражание.

— Как си? — загрижено попита Алегра.

— Добре съм — тъжно отвърна Джовани. — Явно още не ми е дошло времето.

— Когато те изпишат, трябва да се настаниш при нас — настоя Давид. — Обещавам, че секретната служба няма да бъде прекалено натрапчива. С Алегра имаме да ти покажем нещо много важно.

Преди Джовани да успее да отговори, на екрана на телевизора, който тихо работеше в стаята, се появи говорителят на Ватикана.

— Светият отец почина в 21:37 тази вечер в личните си покои…

Джовани, Алегра и Давид, заедно с милионите по света, тъжно изгледаха потвърждението за кончината на папата.

— Първото общо събрание на кардиналите ще се проведе в десет часа сутринта в понеделник, четвърти април, в зала „Болоня“ на Апостолическия дворец — завърши говорителят.

51.

Рим

— Успех, Ваше Високопреосвещенство — пожела Виторио на Джовани и му подаде куфарчето от задната седалка на стария фиат.

Джовани се усмихна.

— Има една стара поговорка, приятелю: „Който влиза за папа, излиза кардинал“. Пък и има много други, далеч по-подготвени от мен, и аз не се стремя към този пост. Ще оставим Светия Дух да реши, non è vero?

Той отключи вратата на апартамента си в новата сграда за свещеници, която Йоан Павел II беше поръчал да построят в общежитието „Санта Марта“ на територията на Ватикана, и остави куфарчето си. После седна на малкото бюро да почете от молитвеника си и се поразходи в тихата вечер. Съвсем скоро нямаше да има такава свобода. Всички кардинали щяха да бъдат заключени от външния свят, докато изберат нов понтифик. Докато крачеше в многовековния парк, Джовани потъна в разговор със Светия Дух, молейки за напътствие — той и другите кардинали да изберат папа по Негов избор, може би някой като Йоан XXIII, народен човек, способен да се пребори със злополучията и заблудите на една Църква, която Джовани искрено обичаше. Промяната нямаше да настъпи толкова лесно в тази Църква, от векове обвързана с догми от хора, които бяха поставяли собствената си политика и власт над правдата и истинското послание на Христа. Щом бъдеше разгласена, правдата щеше да се превърне във факел, от който цивилизацията така отчаяно се нуждаеше. Когато всичко това приключеше, помисли си той, откровенията в свитъка Омега може би щяха да постигнат онова, което не беше успял Йоан XXIII.

Още щом от Ватикана съобщиха за смъртта на папа Йоан Павел II, Том официално поиска да отразява събитията в Рим. В деня след най-голямото погребение, на което беше свидетелствал светът, умореният Том Шуайкър отново се приготвяше за поредното включване на живо.

— Включваме Рим, откъдето Том Шуайкър ще сподели мислите си за папския конклав, който ще избере наследник на третия по продължителност управлявал понтифик в историята на папството.

— Добър вечер, Джералдин. Управлението на покойния папа беше дълго, макар и доста противоречиво. Репортажите за кончината на папата изобилстват от похвали за Йоан Павел и досега само неколцина журналисти проявиха готовност да споменат за някакви недоволства.

— Тъмната страна, а, Том?

Кореспондентът утвърдително кимна.

— Така ми се струва. През деветте дни на траур за този папа шейсет хиляди африканци ще умрат от СПИН, тъй като Ватиканът поддържаше абсурдната представа, че презервативите причиняват тази болест. Ежедневно умират шест хиляди и петстотин души и можете да си представите какво е мнението за тази догма на някои от медицинските екипи, борещи се с болестта.

— Другият проблем е безбрачието, нали така?

— Абсолютно. Особено когато през първите хиляда години от съществуването на Църквата католическите свещеници са били щастливо женени. И естествено — прибави Том, като се опитваше да скрие горчивината в гласа си, — този папа не стори почти нищо, за да се пребори с рака на педофилията в редиците на свещеничеството. Направи се нещо едва когато медийното отразяване на насилието срещу деца в Бостън достигна своята кулминация. И даже тогава кардиналът, който беше принуден да се оттегли, получи висок пост и просторен апартамент тук, в Рим, и участва в една от месите за покойния папа, затова е трудно да повярваме, че педофилията сериозно смущава Ватикана.

— Има ли вероятност това да се промени с новия папа, Том?

— Като се има предвид, че този папа е ръкоположил повече кардинали от който и да е негов предшественик, мнозина предполагат, че следващият понтифик ще бъде кардинал като него, навярно още по-консервативен.

— Италианец ли?

— Трудно може да се предвиди, въпреки че един от най-вероятните кандидати определено е сегашният държавен секретар Лоренцо Петрони. Консервативен хардлайнер, който не е голям почитател на Втория ватикански събор.

— Той има ли достатъчно гласове, Том?

— Според доктрината изборът се извършва от Светия Дух, а не от колегията на кардиналите. Кардиналите са сто деветдесет и четирима, само сто и седемнайсет от които са под осемдесет и могат да бъдат избирани. Само двайсет и трима от тях са италианци. За да бъде избран италианец, той ще трябва да получи значителна част от техните гласове и гласовете на останалите от европейския блок, както и от още два блока, например африканския и централно- или южноамериканския. По време на конклава нито един кардинал няма право да излиза или да поддържа контакт с външния свят и всички телефони са изключени, освен един в стаята на шамбелана, който може да се използва в извънредни случаи. Дори прозорците са запечатани.

— Някакви неочаквани претенденти, Том?

— Според някои е време да имаме папа от Третия свят и наистина има един-двама изтъкнати кандидати, въпреки че изборът им сигурно ще бъде възпрепятстван от консерваторите. Има един друг италианец, чието име може би ще започне да се спряга, Джовани Донели, сегашният патриарх на Венеция. Той е много прогресивен и ще се хареса на либералите, обаче консерваторите най-вероятно категорично ще се противопоставят на избора му.

— И ако не успеят да се разберат?

— Това вече се е случвало в миналото, но преди да почине, папа Йоан Павел Втори въведе нов принцип. Ако никой кандидат не получи две трети от гласовете и ако продължи така до тридесетото гласуване, новият папа може да бъде избран с обикновено мнозинство.

— Това беше Том Шуайкър, нашият кореспондент от папския конклав в Рим. А сега към новините в страната…

Лоренцо Петрони даваше пищен прием за италианския и африканския блок в разкошния си апартамент отвъд Тибър, третия пореден прием за също толкова вечери. Плановете му се развиваха отлично. Последният препис на свитъка Омега беше заключен на сигурно място в специално помещение в Тайния архив или поне така си мислеше и Феличи продължаваше да е убеден, че в края на краищата и жената, и журналистът ще бъдат очистени. Петрони се грееше на сиянието на своето неизбежно могъщество. Въпреки че Донели се бе спасил от бомбения атентат в Йерусалим, държавният секретар вярваше, че с помощта на малтийския рицар в Ню Йорк ключовете на св. Петър ще станат негови, а щом се озовяха в джоба му, това щеше да сложи край на всякакви разследвания на Ватиканската банка. На другата вечер щеше да е ред на старите кардинали. Той щеше да използва събирането, за да признае уникалния принос на осемдесетгодишните към Светата църква. Ласкателството винаги помагаше.

— Естествено новият избирателен правилник на папата повдига някои интересни възможности, Агостино — любезно се обърна Петрони към кардинала на Луанда, Да Силва.

— Имаш ли предвид кандидат, Лоренцо?

— Изключително силен, Агостино, и въпреки че има множество подходящи африкански кандидати, моментът за това сигурно ще е следващия път. Но ние се нуждаем от кандидат, който да подкрепи каузата на Църквата в Африка, а на него ще му трябва добър държавен секретар. Като теб, Агостино. Шампанско? — Лоренцо Петрони стисна ръката на кардинал Да Силва и продължи към следващия си гост, кардинал Фиорели от италианския блок.

— Много се радвам да те видя, Виторио? Come stai?

— Molto bene, grazie. Ти за кого си, Лоренцо? — попита Виторио, по-наясно с политиката на конклава.

— Не бива да обсъждаме този въпрос и папата свърши прекрасна работа, но ще се радвам, ако за Църквата пак се грижи италианец. Човек, който може да подкрепи проверените и изпитани ценности.

Кардинал Фиорели се усмихна.

— Кого имаш предвид, Лоренцо?

— Никого конкретно, но избраникът трябва да има държавен секретар като теб, Виторио. Трудно е да се намери подходящ човек за този пост и малцина притежават твоите способности. Шампанско?

Докато слънцето залязваше над Тибър и Джовани се разхождаше във ватиканските градини и разговаряше със Светия Дух, кардинал Петрони пристъпи към следващия си гост, архиепископа на Париж.

— Естествено, новият избирателен правилник на папата, Жан-Пиер…

Ню Йорк

— Една минута, Джералдин.

Водещата на Си Си Ен зае поза и отпи глътка вода. С огромна изненада тя видя, че към нея се приближава Даниъл Къркпатрик. Материалът беше озаглавен „Гореща новина от Рим“.

— Не можем да излъчим това, Даниъл! — изсъска Джералдин. — В деня преди конклава!

— Двайсет секунди, Джералдин.

— Можем и ще го излъчим — ледено отсече Даниъл Къркпатрик. — Не си ти тази, която взима решенията, освен ако не искаш да намеря друг да чете следващата емисия. И всяка следваща емисия.

— Десет секунди… камера.

В края на емисията Джералдин се обърна към трета камера и призова на помощ целия си професионализъм.

— От Ватикана съобщиха, че е започнало следствие срещу патриарха на Венеция, кардинал Джовани Донели, във връзка с речта му по време на незавършилата мирна церемония в Йерусалим и едно негово обръщение за религията и науката, в което оспорва католическата доктрина за сътворението. Кардинал Донели е смятан от някои за евентуален кандидат за папския престол на тазседмичния конклав в Рим. Говорител на Ватикана заяви, че няма да коментира в подробности следствието до неговото приключване. От Ватикана определиха твърденията на кардинал Донели, че обещанията, дадени от Авраам, може би са били изпълнени, освен от Христос, и от Мохамед, като „безполезни“. Напълно обяснимо е също, че Донели е широко критикуван в Църквата заради подхвърленото от него предизвикателство към Библията с идеята, че животът е възникнал с бактериите в морето. Гледайте следващата ни емисия след един час. — Джералдин се усмихна, но само докато угасна червената лампичка на трета камера.

Йерусалим

— Давид! Това е възмутително! Явно е написано от онзи задник Петрони!

Давид не беше виждал често тази страна на Алегра. Тя дори бе възприела някои от неговите по-цветисти изрази.

— Нарочно го съобщават точно преди да влязат на конклава.

— Мисля, че си права — съгласи се той, — но не съм сигурен, че можем да направим нещо.

Алегра предизвикателно поклати глава. Очите й гневно блестяха. Тя вдигна слушалката и набра номера на Патрик О’Хара. Отговори й сестра Катерина.

— Благодаря, сестро Катерина, ще дойда в осем и половина — разочаровано каза младата жена. — Патрик ще нощува във Витлеем, но ще отида при него утре сутрин. Само че вече ще бъде късно — примирено въздъхна тя. — Конклавът започва утре. Онова копеле Петрони е разчело всичко до минута.

Том Шуайкър се събуди от дълбок сън и се пресегна за мобифона си, но звъненето престана, преди той да успее да отговори. После пак иззвъня. Кой ли иска да говори с мен по това време, сприхаво си помисли репортерът. Сигурно Даниъл Къркпатрик. Том отдавна беше решил, че даже да можеше да проумее тази подробност, Пора най-вероятно е отсъствал от урока по география за часовите пояси.

— Шуайкър — каза той, без да погледне номера на дисплея.

— Извинявайте, че ви безпокоя, господин Шуайкър, но реших, че трябва да чуете това колкото може по-скоро.

Том седна на леглото и се опита да разпознае гласа.

— Кой се обажда?

— Казвам се Ханк Питърсън, господин Шуайкър. Преди да го убият, моят приятел Майк Маккинън ми е пратил един необичаен колет. Отпечатъците върху чашата от уиски бяха отлични и реших, че резултатът може би ще ви заинтересува. Те принадлежат на някой си отец Рори Кортни. В края на петдесетте години лежал за изнасилване в Монтана. В досието му също фигурират няколко случая, в които е бил заподозрян в педофилски престъпления. Не били повдигнати обвинения, въпреки че Католическата църква провела вътрешно разследване под ръководството на някой си епископ Петрони във Ватикана. Скоро след това Кортни изчезнал. Не съм сигурен дали ще ви е от полза, но щом сте били приятел на Майк, това е най-малкото, което мога да сторя. Ако някога дойдете във Вашингтон, обадете ми се.

— Много съм ви задължен и със сигурност ще ви се обадя.

— Копелета! — гневно изруга Том Шуайкър, след като изключи телефона, потвърдил подозренията си за белега.

Епископ Петрони сега беше кардинал и държавен секретар, горчиво си помисли той и си погледна часовника. Два през нощта. Патрик О’Хара сигурно бе единственият човек, на когото можеше да се довери. Репортерът реши да му се обади на другата сутрин.

52.

Рим

След месата жизнерадостното сопрано се издигна над баритоните в хора, натрапчивата мелодия на „Tu es Petrus — Ти си Петър“ на Джовани Пиерлуиджи да Палестрина отекна в огромната базилика „Св. Петър“ и сто и петнайсетте кардинали, дошли в Рим да изберат наследник на Йоан Павел II, по двойки влязоха в Сикстинската капела, която скоро щеше да бъде изолирана от външния свят. Специалният комин беше готов, както и старата печка, в която щяха да бъдат изгорени бюлетините, заедно с химически свещи, за да оцветят дима. Черният дим щеше да означава, че никой кандидат не е получил две трети плюс един глас мнозинство, нужно за избора. Белият щеше да означава, че един кандидат е получил нужните седемдесет и осем гласа.

От двете страни на капелата под Микеланджеловата фреска на сътворението стояха шест реда маси и столове в три редици. В единия край при олтара бяха поставени маси за преброителите.

— Extra omnes55 — нареди на латински шамбеланът.

Това означаваше, че всички, които имат някаква спомагателна задача, включително двамата медици, трябва да опразнят Сикстинската капела, въпреки че нямаше да им позволят да се отдалечат повече от общежитието „Санта Марта“. Съгласно протокола длъжностите на главите на службите във Ватикана, включително Петрони, бяха временно суспендирани, освен на петима: шамбелана, викария на Рим, председателя на папския трибунал, архидякона на „Св. Петър“ и главния викарий на града държава Ватикан.

Джовани зае мястото си на втория ред отдясно. С изненада беше установил, че е следствен, ала това всъщност не го учудваше. Светата църква не за пръв път реагираше неистово срещу всеки, който оспори непогрешимостта на нейната доктрина. На всяко бюро имаше екземпляр от „Universi dominici gregis“, „Цялото Божие паство“ — новия правилник на папа Йоан Павел II за избор на неговия наследник.

Той се огледа наоколо. Кардинал Туку от Кения широко му се усмихна, както и предпочитаният от самия Джовани кандидат, кардинал Медичи от Еквадор. Патриархът на Венеция се надяваше, че за доброто на Църквата изборите ще бъдат кратки, ала ако продължаха два-три дни, поне щеше да има възможност да се види с много свои приятели.

Шамбеланът, кардинал Монети — слаб и нисък плешив мъж, вдигна ръка за тишина.

— Да се помолим — започна той: — „Всемогъщи Боже, ние, рабите Твои, Те молим за напътствие, защото сме се събрали в името Твое. Дай ни мъдрост да решим кой от нас да поеме огромната отговорност като наследник на Петър, върху чийто камък е основана Твоята Църква, чрез Христа Господа наш, амин“.

— Амин — присъедини се към хора на колегите си Джовани.

— Още веднъж ви напомням, Ваши Високопреосвещенства — напевно произнесе шамбеланът, — за положената от вас клетва да изпълнявате правилника за тези избори, да съблюдавате най-голяма поверителност за всичко, свързано с избора на римския понтифик и случващото се на това място, и ако ви изберат, да защитавате правата на Светия престол.

Шестима кардинали бяха избрани да помагат на шамбелана за провеждане на изборите — трима „преброители“ и трима „надзорници“, които трябваше да контролират преброителите. Шамбеланът им кимна с глава да раздадат бюлетините.

Джовани се усмихна в знак на благодарност, когато получи правоъгълния лист хартия с латинските думи „Eligo in suramum pontificem“ — „Избирам за първосвещеник“. Подчинявайки се на странното нареждане да промени почерка си, той написа името на кардинал Родригес Медичи и сгъна бюлетината. След това се нареди на опашката пред олтара, държейки бюлетината над главата си.

Кардинал Донели остави бюлетината си на блюдото, покриващо потира, и коленичи пред олтара, за да се помоли беззвучно на Светия Дух, после се изправи и каза:

— Призовавам за свидетел Христа Бога наш, който ще е съдия, че давам гласа си за онзи, когото смятам, че трябва да изберем. — И като наклони блюдото, плъзна бюлетината в потира.

След като всички гласуваха, първият преброител покри потира с блюдото и го разклати, за да размеси бюлетините. Когато преброителите под контрола на надзорниците се увериха, че в потира има само сто и петнайсет бюлетини, преброяването започна.

Първият кардинал преброител записа името от първата бюлетина и я предаде на втория си колега, който направи същото. Третият прочете името гласно пред цялата колегия.

— Кардинал Лоренцо Петрони — напевно произнесе той, продупчи листа през думата „Eligo“ и прокара през него конец, на който щяха да бъдат нанизани всички бюлетини, за да бъдат изгорени заедно.

— Кардинал Джовани Донели.

Джовани поклати глава, но се усмихна. Нямаше нищо лошо в това да получи един-два гласа, предполагаше той.

— Кардинал Родригес Медичи.

— Кардинал Лоренцо Петрони.

— Кардинал Даниъл Туку.

— Кардинал Джовани Донели.

След края на първото гласуване шамбеланът прочете резултатите:

— Кардинал Лоренцо Петрони, четирийсет и два гласа.

Кардинал Петрони едва-едва кимна с глава.

— Кардинал Джовани Донели, трийсет и два гласа.

Погледът на държавния секретар стана твърд. Донели. Съобщението за следствието явно имаше известно въздействие, но не достатъчно и Петрони се зачуди кой гласува за него. Той реши по време на обедната почивка да подсили опасността от ерес и дълго папско управление.

— Кардинал Даниъл Туку, двайсет и четири гласа.

Кардинал Петрони кимна на кениеца. Приблизително колкото предполагаше. Пак щеше да се наложи да повтори довода, че „още не му е времето“. Замисли се как да привлече Туку и неговия африкански блок на своя страна. Блок с двайсет и четири гласа, заедно с още един-два щяха да му осигурят най-малко седемдесет и да го изтласкат съвсем близо до вълшебното число седемдесет и осем. Знаеше, че щом един кандидат се приближи до него, обикновено печели следващия вот, защото всички други кардинали се втурваха да се наредят в печелившия отбор.

— Кардинал Родригес Медичи, двайсет и два гласа.

Кардинал Петрони отново кимна одобрително. По-трудно щеше да привлече латиноамериканския блок на освобождението, ала вече беше нарочил онези, които може би бяха уязвими. Другите гласове бяха пръснати по два-три и шамбеланът даде нареждане да изгорят бюлетините със свещ, така че от комина да излезе черен дим.

Йерусалим

— Все нещо трябва да сме в състояние да направим, Патрик — гневно каза Алегра, докато Патрик О’Хара я въвеждаше в дневната си.

— Съгласен съм с теб, Алегра, във всичко това си личи пръстът на Петрони, обаче проблемът е, че щом конклавът започне, кардиналите са изолирани от външния свят.

— На което Петрони несъмнено е разчитал — горчиво отвърна тя. — Посял е семената на съмнението в умовете на хората, които се колебаят за своя кандидат, за да осигури собственото си избиране, и после може да заяви, че това просто е недоразумение.

— Извинете, че ви прекъсвам, епископ О’Хара — повика го от прага сестра Катерина. — Том Шуайкър се обажда от Рим, да го помоля ли да ви потърси по-късно?

— Не, не, и без това тук сме в задънена улица, сестро Катерина. Ще се обадя от кабинета, но можете да ни поднесете чай тук.

Минаха почти петнайсет минути, докато Патрик се върне, но крачеше жизнерадостно и в очите му танцуваше гняв.

— Том ми се обади по личен въпрос, но си направих труда да засегна темата за снощното предаване и той е не по-малко бесен от нас. Има основание да вярва, че когато е бил епископ във Ватикана, Петрони е участвал в потулването на педофилски скандал в Църквата.

Епископът изложи обвиненията в общи черти. Том Шуайкър не беше казал много, ала Патрик имаше достатъчно голям опит, за да усети, че за журналиста въпросът е по-личен, и му бе казал, че вратата му винаги е отворена. Том беше отговорил с признателност, която потвърждаваше подозренията на О’Хара.

— Том ми каза, че преди излъчването на материала в Ню Йорк имало разгорещен спор. Само секунди преди началото на емисията водещата на Си Си Ен получила текст със заглавие „Гореща новина от Рим“. Когато обърнала внимание на датата, тя видяла, че информацията се е получила от офиса на Петрони близо седмица по-рано.

— Значи има връзка между Петрони и завеждащия отдел „Новини“ в Си Си Ен — заключи Алегра.

— Том е убеден в това.

— В такъв случай няма никакъв шанс Том да излъчи репортаж, предполагащ, че провеждането на следствие в такъв момент има политически причини. — Алегра все повече се разгневяваше.

— Това обаче не пречи на нас публично да отправим обвинения на Петрони — отвърна Патрик. — Обадих се на единствения човек в конклава, който има връзка с външния свят, шамбелана. Не възлагам големи надежди на това, но Том се съгласи да ни подкрепи. Шамбеланът побесня, но аз му казах, че медиите вече разпространяват тази информация и няма да изглежда добре, ако после се разчуе, че е отказал да се срещне с нас. За да го склоня, му дадох телефона на Том, да провери, ако иска. Трябваше здраво да го притискам, обаче накрая много неохотно се съгласи да ни изслуша.

Италианката в Алегра взе връх. Тя остави чашата си, наведе се напред и прегърна смаяния епископ.

— Ти си чудесен, Патрик!

— Не се въодушевявай много, Алегра — предупреди я ирландецът. — Той само се съгласи да се срещне с нас. Курията може да проявява ужасен инат. Давид ще дойде ли с нас?

— Не виждам защо не — твърдо заяви Алегра. — До изборите остават шест седмици. Определено може да напусне страната по лична работа, без всичко да се разпадне. Ако изберат Петрони за папа, това няма да е отстъпление само за Католическата църква. — Тъмните й очи пламтяха. — Като се има предвид съдържанието на свитъка Омега, това може да ускори гибелта на цивилизацията.

Рим

На излизане от Сикстинската капела кардинал Петрони успя да скрие раздразнението си, но към края на обедната почивка той ставаше все по-мрачен. Трябваше да остане насаме с кардинал Родригес Медичи и кардинал Даниъл Туку, ала двамата бяха потънали дълбоко в разговор помежду си вече над двайсет минути. Държавният секретар чакаше удобна възможност, ядосан, че трябва да дрънка общи приказки с кардинали, от които няма никаква полза.

Ако знаеше за какво разговарят Медичи и Туку, неговата самоувереност щеше да се замени с отчаяние и усещане, че властта бавно се изплъзва от изящните му пръсти.

— Поласкан съм от подкрепата, която получих, Даниъл — каза Родригес Медичи, — но ще трябва да разменя някоя и друга дума с един-двама от моите поддръжници, за да видя дали можем да застанем зад общ кандидат. Едно ми е ясно — ще бъде пълна катастрофа, ако изберем Петрони. Миналата седмица той безсрамно агитираше за себе си и като папа ще върне Църквата със сто години назад. Може би смяташ, че сега е много трудно да накараш Курията да промени мнението си за презервативите. При Петрони ще те отлъчат дори само за това, че си могъл да си го помислиш.

Даниъл Туку мрачно се усмихна.

— Да, мисля си също, че вероятността за трети Ватикански събор ще бъде сведена до нула. Ами това разследване на Джовани?

— Личи си пръстът на Петрони, Даниъл, наясно си с това, нали?

— Да, но дали другите са наясно?

Когато се върнаха в капелата, шамбеланът прочете резултатите от второто гласуване.

— Кардинал Лоренцо Петрони, четирийсет и осем гласа.

Държавният секретар скри ледената си ярост. Някакви си шест гласа повече на втория вот. Изборът му се отлагаше. Нещо не се връзваше.

— Кардинал Джовани Донели, четирийсет и два гласа.

Джовани поклати глава. Кардиналите около него го чуха да прошепва:

— Моля Те, Господи, недей. Моля Те, недей.

Кардинал Салваторе Бруно, който седеше точно насреща му, само се усмихна и окуражително му кимна с глава. Докато кардинал Петрони черпеше с шампанско и хайвер, старият наставник на Джовани също не беше седял със скръстени ръце преди конклава, тихо подкрепяйки кандидатурата на венецианския патриарх сред кардиналите, които високо уважаваха блестящия си млад колега. Гласовете за кардиналите Туку и Медичи бяха намалели главно по тяхно собствено настояване и двамата заговорнически се спогледаха. Питаха се дали това е целувката на смъртта за Петрони, или той ще задържи позицията си още двайсет и осем балотажа, за да спечели с обикновено мнозинство. Самият държавен секретар мислеше за същото.

От комина на Сикстинската капела повторно се вдигна черен дим, докато на римското международно летище „Леонардо да Винчи“ кацаше полет 401 от Тел Авив.

— Май че съм си сбъркал професията — прошепна епископ О’Хара на Алегра, докато следваха Давид и агентите от Шин Бет през един служебен изход и италианският митничар ги пускаше да минат.

— Buongiorno, signor, signora. Benvenuti a Roma.

— Има си и добрите страни — съгласи се тя.

Очакваха ги две коли и макар Давид да заяви, че е на частна визита и помоли да не й дават гласност, потеглиха с неизбежния карабинерски ескорт.

— Поне не се виждат репортери — каза на Алегра той, докато пътуваха в първата кола. Патрик се возеше във втората.

— Дай им време — ехидно отвърна младата жена.

— Не си справедлива. От години не са имали фотогеничен обект като теб в публичния живот. Голда Меир може и да беше страхотен държавник, обаче не беше голяма хубавица.

— Давид! — прошепна Алегра и наклони глава към шофьора и агента от Шин Бет на предната седалка. Нямаше защо да се безпокои, агентите от Службата за лична охрана се бяха захилили по-широко от Давид. — Мислиш ли, че медиите в Йерусалим ще надушат, че те няма?

— Най-опасният разследващ журналист в Йерусалим ще дойде с нас във Ватикана. На останалите ще казват, че съм по спешна семейна работа.

— Предполагам, че поне това е вярно. Джовани определено е член на семейството. Кога ще повдигнем другия въпрос? — попита тя и посочи с глава дипломатическото куфарче, което Давид не изпускаше от ръце, откакто бяха излетели от израелската столица. Вътре се намираше безценният свитък Омега.

— След конклава, ако бързо вземат решение. Иначе ще трябва да останеш сама тук.

— Да се надяваме, че ще побързат. — Тя сложи ръка на коляното му и се наведе да го целуне. — Много ти благодаря за това.

— Няма да е безплатно — моментално отвърна Давид.

— Ужасен си!

След половин час швейцарските гвардейци на Портата на св. Ана застанаха мирно.

Отец Томас ги въведе в разкошната чакалня на държавния секретар.

— Шамбеланът ви праща своите извинения, но ще се забави няколко минути. Да ви донеса ли кафе или чай?

— Той може и да се съгласи да ни приеме, но несъмнено е бесен при мисълта, че прекъсваме конклава — предупреди ги Патрик, когато отец Томас се оттегли. — Просто ще трябва да свирим по слух.

Малко по-късно страховете на Патрик О’Хара се оправдаха.

— И дума да не става, епископ О’Хара! — Очите и лицето на кардинал Монети изведнъж придобиха цвета на алената шапчица, която отчасти скриваше плешивото му теме. — Даже тези обвинения срещу кардинал Петрони да са верни, в което много се съмнявам, Светият Дух определя изборите и аз категорично няма да стана агент-провокатор — нито ваш, нито на когото и да е друг. — Шамбеланът се обърна към Давид. На Алегра й заприлича на освирепял териер. — Съжалявам, че не мога да ви помогна много, доктор Кауфман. Трябва да призная, че съм малко смутен от това, че евентуалният бъдещ премиер на Израел си позволява да се забърка в толкова евтини инсинуации. Ако се разчуе, това ще ви струва победата в изборите — предупреди той.

— Моето решение да дойда тук днес е продиктувано от едно-единствено нещо — спокойно заяви Давид. — Истината. Честно казано, Ваше Високопреосвещенство, Католическата църква прекалено отдавна потулва такива неща. Аз уважавам вашето решение. Моля и вие да уважавате моето.

— Отец Томас ще ви изпрати — студено отвърна кардинал Монети. — Извинете ме, трябва да участвам в конклава.

— Откъде са го изкопали? — попита Том, когато за ужас на охраната си тримата решиха да се присъединят към множеството, което се трупаше на площад „Св. Петър“ с надеждата да види бял дим от комина на Сикстинската капела.

Джовани излезе от Сикстинската капела и се оттегли в стаята си за молитви в почивката между вотовете. Отначало беше малко смутен, но когато срещу неговото име бяха прочели поразителните четирийсет и два гласа, първо се бе обезпокоил, а после и разтревожил. Той застана на колене, мислите му препускаха. Ами ако го изберяха? Невъобразимо. Утеши се с мисълта, че се е изравнил с Петрони и че на следващия балотаж ще пробие един от неговите приятели Родригес Медичи и Даниъл Туку. Всеки един от двамата, знаеше го, щеше да стане изключителен папа.

Кардинал Туку тихо си приказваше с неколцина кардинали от африканския блок.

— Добре го познавам, приятелю, той има блестящ ум и добро сърце. Що се отнася до другия въпрос, трябва ли да обръщаме внимание на съобщения в медиите, насрочени за разпространение в деня преди конклава?

В другия край на стаята Родригес Медичи също тихо разговаряше с неколцина от своите азиатски колеги. Кардинали от италианския блок внимателно слушаха Салваторе Бруно.

Малко по-късно навалицата на площад „Св. Петър“ изригна в овации, когато от комина на Сикстинската капела се вдигнаха облаци бял дим.

— Боже мой, Давид — въздъхна Алегра и го хвана за ръка. — Взели са решение! Моля те, Господи, нека не е Петрони! — От много отдавна не беше изричала молитва към Бог.

В Сикстинската капела шамбеланът бе обявил резултатите от третия балотаж.

— Кардинал Родригес Медичи, един глас.

Джовани държеше на своя кандидат докрай.

— Кардинал Лоренцо Петрони, дванайсет гласа. Кардинал Джовани Донели, сто и два гласа.

Джовани окончателно се обърка. Кардинал Салваторе Бруно го гледаше с грейнала усмивка от отсрещния край на капелата. Когато главата на Колегията на кардиналите се приближи по централната пътека, той си спомни думите на стария си наставник: „Ако ти предложат ключовете на свети Петър, приеми ги“.

— Приемаш ли своя каноничен избор за първосвещеник?

Джовани чу гласа му сякаш от много далече и отговорът заседна в гърлото му.

— Приемам го.

— И с какво име искаш да бъдеш известен?

— Йоан Двайсет и четвърти — без колебание отговори Джовани.

Церемониалмайсторът весело хвърли цели шест свещи заедно с бюлетините в огъня и на il capo di fuoco vigiliare56 можеше да се прости, задето си помисли, че безценната фреска на Микеланджело е в опасност, когато над Пиаца Сан Пиетро блъвна огромен облак бял дим. Кардиналът дякон излезе на главния балкон на „Св. Петър“, произнесе думите „Habemus papam“ и пълният с хора площад отново изригна.

— Имаме папа! Папа Йоан Двайсет и четвърти! — При споменаването на наследник на многообичния Йоан XXIII ревът на тълпата достигна кресчендо.

Когато видя Джовани да излиза на балкона на базиликата, Алегра се просълзи. Неговият секретар Виторио също избърса една сълза от окото си. Любимата му Църква, знаеше той, се намираше в добри ръце. Топлотата на усмивката на Джовани сякаш прегърна площада.

53.

Рим

На другия ден папа Йоан XXIV коленичи в личния си параклис, за да се помоли за напътствие и подкрепа. Поверената му задача беше огромна и той се чувстваше съвсем сам.

Духът се усмихна.

Джовани се изправи на крака, прекръсти се и се запъти обратно към кабинета си на третия етаж в Апостолическия дворец, където завари Виторио. Двамата бяха работили добре заедно и въпреки съпротивата на кардинал Петрони веднага след избора му, Джовани повиши Виторио в монсиньор и го помоли да остане в Рим като негов личен секретар.

— Израелската делегация отговори ли на поканата за обяд? — попита новият папа.

Съдбоносните събития от последните няколко дни бяха погълнали почти цялото му внимание и беше успял да се срещне насаме с Алегра, Давид, Патрик и Том Шуайкър само за няколко минути. Освен радостта от срещата, тези няколко минути бяха имали жизненоважно значение. Съдържанието на свитъка Омега не преставаше да вълнува мислите му.

— Израелската делегация е потвърдена за дванайсет и трийсет, Ваше Светейшество, и папският лекар професор Мартинес ще дойде да ви прегледа в единайсет и трийсет.

Джовани избели очи и се ухили.

— Медицинските прегледи вървят с територията, предполагам. Ако съм в по-добра форма, току-виж съм станал опасен, но можеш да попиташ професор Мартинес дали ще се присъедини към нас за обяд. Искам да дойдеш и ти. Свитъкът Омега съвсем скоро ще стане публично достояние.

— Благодаря, Ваше Светейшество.

За управлението на Джовани щеше да стане присъщо да кани най-близките си хора, сякаш са му роднини.

— Кога искате да приемете кардинал Петрони?

— Хайде първо да отметнем това, Виторио — отвърна папата и погледът му помръкна. — Прочете ли записките ми за Ватиканската банка?

— Не бях сигурен, че трябва, Ваше Светейшество. В сейфа са.

Джовани се усмихна при спомена за Албино Лучани — човек, който го беше научил на толкова много.

— Никой от нас не е свикнал с ватиканската политика, Виторио, обаче ще трябва да прилагаме същите принципи като във Венеция. Важно е да си запознат с всичко тук, затова, когато имаш време, прегледай бележките ми. — Съветът му почти дословно повтаряше онзи, който беше получил от папа Йоан Павел I. — Преди да повикаш кардинал Петрони, моля те, кажи на началника на швейцарската гвардия да дойде при мен.

— Разбира се, Ваше Светейшество, и когато имате свободна минутка, кардиналите от Курията са ви приготвили реч, очертаваща насоките на вашето управление. На бюрото ви е.

Джовани мрачно се усмихна.

— Предполагам, че ще трябва да свикна с това.

— Може би ще пожелаете да го промените — отвърна Виторио. Тъй като я беше чел, той знаеше, че Джовани ще го стори.

Новият папа седна на бюрото си и прочете обръщението, подготвено му от кардиналите. „Важно е да продължите делото на Йоан Павел II… Светата църква трябва да се противопостави на секуларизма и либерализма в съвременното общество… Да се придържате към единствения верен път… Факел в мрака на съвременната епоха…“

Виторио имаше право. Миш-маш от куриални клишета, предназначен да запази статуквото. Джовани изведнъж изпита самотата на водачеството. Поне Патрик щеше да поостане няколко дни. Той беше истински резонатор, човек, здраво свързан с хората и действителността. Внезапно му хрумна нещо и той се усмихна. Сигурно имаше и някои малки плюсове, които вървяха с това да те изберат за понтифик. Способностите на хората като Патрик О’Хара бяха безценни. Колегията на кардиналите можеше да използва онези, които щяха да запазят тясна връзка с вярващите, и сега той притежаваше властта да направи нещо по въпроса.

Джовани стана, отиде до прозореца и зарея поглед към площада. Все още имаше много хора, но ако кардиналите от Курията се наложеха, той щеше да стане затворник, завинаги заключен в своите покои, и те щяха да контролират всеки негов ход. Е, предстоеше да чуят една неприятна вест. Щом Йоан XXIII беше обикалял сред народа си без предизвестие, Йоан XXIV също щеше да го прави. Мислите му бяха прекъснати от Виторио, който почука на вратата.

— Кардинал Петрони е тук, Ваше Светейшество.

— Покани го да влезе, Виторио — тихо отвърна Джовани.

— Certamente, Ваше Светейшество. — Секретарят не си спомняше да го е виждал толкова загрижен.

— Нашите най-искрени поздравления, Ваше Светейшество. Всички сме щастливи. — Петрони се поклони съвсем леко.

— Ще започна веднага по същество, кардинал Петрони. Седнете, моля. — Папата посочи едно от креслата край ниската масичка в единия край на кабинета. Гласът му беше леден, но овладян.

Петрони седна, едва скривайки гнева си, че му нарежда човек, който до предишния ден е бил негов подчинен.

— Когато вечерях тук с папа Йоан Павел Първи през последните часове от живота му, той ми каза, че е уволнил държавния си секретар и че вие ще бъдете освободен от задълженията си на другата сутрин. Една от причините, както, сигурен съм, ви е по-добре известно, отколкото на повечето други, е фактът, че Ватиканската банка много отдавна участва в престъпна дейност.

— Това е нелепо, Ваше Светейшество. Пълна измислица. — В змийските очи на Петрони проблясваше предпазливост, сякаш виждаше пред себе си мангуста.

— Съмнявам се, кардинал Петрони. Снощи, въпреки трудната връзка с по-отдалечените краища на Амазонка, моят секретар откри монсиньор Паскуале Гарибалди. Наредих му да се върне в Рим, за да бъде ръкоположен за епископ и да извърши пълно разследване на дейността на банката. В зависимост от резултатите може би ще се наложи да предам този въпрос на италианските власти и La Guardia di finanza57.

— Това е напълно излишно, Ваше Светейшество. Мога да извърша всякакво разследване, без да се налага да връщате монсиньор Гарибалди от Перу. — В гласа на Петрони вече се долавяха отчаяни нотки.

— Преди да го пратите в Перу — многозначително продължи Джовани, — монсиньор Гарибалди е открил някои несъответствия в сметките, включително разход от десет милиона долара за нещо, което ние с папа Йоан Павел Първи знаехме, че е препис на свитъка Омега.

— Това е възмутително обвинение! — с пребледняло лице изсъска Петрони. — Напрежението на поста ви вече ви идва нанагорно.

Джовани запази леденото си поведение, решен този път да принуди Петрони да признае миналото си.

— Монсиньор Гарибалди ми съобщи също, че преди да замине, е взел предпазната мярка да преснима някои важни документи, които ще донесе със себе си от Перу.

Петрони отвори уста, ала от гърлото му не излезе нито звук.

— Снощи наредих на швейцарската гвардия да запечата Тайния архив. Поръчах да се извърши пълен обиск и съм убеден, че в най-малко известните хранилища ще се открие поне един препис на свитъка Омега. Възможно е също да се натъкнем на препис от Големия свитък на Исая, взет от Еврейския университет в плик, който носи символа „омега“. Ако това подозрение се потвърди, израелската полиция и ЦРУ несъмнено ще пожелаят да ви разпитат относно евентуалната ви връзка с двойно убийство в Тел Авив. Ако ни бъде отправено такова искане, ние ще окажем пълно съдействие и ще ви предадем в техни ръце.

Джовани дълго беше мислил дали да повдигне въпроса за изнасилването на Алегра, но държавният секретар можеше да го отрече и ако самата Алегра не пожелаеше да свидетелства, имаше предостатъчно други доказателства, за да му бъдат предявени сериозни обвинения.

— Получих и смущаващ доклад от епископ О’Хара. Несъмнено ви е известно, че той е тук, в Рим, нали? — леко повдигна едната си вежда папата, ала не получи отговор. Лицето на държавния секретар бе пепелявосиво. — Отец Лоунърган, когото вие несъмнено познавате и като отец Кортни, е повикан в Рим и помолих епископ О’Хара да разследва евентуалната връзка на Ватикана с новата му самоличност. Освен това ще си съдействаме с ФБР. Ръкополагам епископ О’Хара за кардинал и той незабавно ще поеме поста държавен секретар. Вие сте освободен от всичките си задължения.

Папа Йоан XXIV се приближи до бюрото си и натисна интеркома.

— До края на следствията швейцарската гвардия ви поставя под домашен арест и нямате право да напускате Ватикана. Съветвам ви за доброто на Светата църква сериозно да помислите дали да не се откажете от свещенически сан. В противен случай, независимо от изхода от криминалните обвинения, които несъмнено ще ви бъдат повдигнати, ще предприема стъпки за вашето прогонване от Църквата. Бог да се смили над вас.

54.

Рим

Отец Виторио въведе израелската „делегация“ в частната трапезария на папа Йоан XXIV и малко по-късно Джовани дойде с папския лекар професор Винченцо Мартинес.

— Алегра! — Отхвърляйки папския протокол, Джовани ентусиазирано я целуна по двете бузи. — Benvenuta di nouvo. Добре дошла отново!

— Давид! Патрик! Том! — Новият притежател на ключовете на св. Петър отправи на всеки от гостите си напълно неофициален поздрав, преди да ги представи на професор Мартинес.

Виторио се усмихна. Ако не друго, този понтификат поне щеше да бъде забавен.

— И сте донесли свитъка Омега. — Джовани отиде до дългата маса встрани, на която беше оставен документът. — Това обяснява защо подминах толкова много швейцарски гвардейци по коридорите — намигна той на Виторио и прие чаша вино от една от сестрите. — Макар да предполагам, че е чакал прекалено дълго, може да почака, докато се наобядваме. За едно време! — Усмивката му излъчваше топлота, след като бе отметнал неприятното си задължение от сутринта. — Тук ме глезят — добави папата. — Ако се съди по малкото, което вече видях, виното е превъзходно, а и храната също — печално поглади корема си той.

— Не си наддал и с грам през всички години, откакто те познавам — укори го Алегра.

— Само се огледай наоколо. Този пост носи със себе си двайсет кила! — намигна на Патрик новоизбраният понтифик.

Ирландецът вдигна очи към тавана и сви рамене. Усмивката му казваше всичко.

След обяд малката група премести столовете си при дългата маса.

— Свитъкът Омега е написан от Мехалава, учител от общността на есеите в Кумран — започна Давид. — Написал го е в периода между двайсета и четирийсета година след Христа и тази датировка се потвърждава от радиовъглеродния анализ на Алегра. Датите са изключително важни.

Джовани се усмихна. Знаеше какво предстои.

— Защото обхващат годините, през които Исус е формирал своята философия, както и периода на неговите проповеди и разпване, нали?

— Точно така, и както — струва ми се, вече знаете, Ваше Светейшество, свитъкът Омега се състои от три части: числата на Магдалина, произхода на ДНК и ужасното предупреждение за цивилизацията — продължи Давид. — Както ще видите, и трите съдържат взаимосвързани послания. Числата на Магдалина идват от литературния метод гематрия. Тъй като числата на езици като старогръцки и иврит се представят с букви, а не с цифри, авторите на множество древни текстове били в състояние да вмъкват тайно значение, което може да се извлече само чрез събиране на стойностите на буквите, за да се получат свещените числа.

— Числото, от което най-много се страхуват във Ватикана, е сто петдесет и три, което е шифровано в свитъка Омега. Въпреки че… — Давид погледна Джовани, — сигурно е по-правилно да се каже, че от това число са се страхували във Ватикана досега.

— Значи сте го открили — усмихна се на Алегра папата. И двамата помнеха заданието на Росели и един малък плаж край Маратея.

— Свитъкът Омега съдържа странен израз, който се повтаря в Откровението — каза Давид. — Откъсът се превежда по следния начин: „Тогава видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж“.

Джовани кимна в отговор.

— Новия Йерусалим. Иначе известен като Христовата невеста, символ на новото небе и новата земя.

— Гематрията за този израз възлиза на хиляда двеста двайсет и четири — отвърна израелецът. — Гематрията за Исус е осем. Когато разделим хиляда двеста двайсет и четири на осем, получаваме сто петдесет и три. С други думи, този странен израз, включващ „Христос“ и „Христова невеста“ се представя с числата осем и сто петдесет и три. Когато анализираме гематрията за η Mαγδαληνη, „Магдалина“, установяваме, че сборът на буквите е сто петдесет и три.

Том тихо подсвирна с уста.

— Значи Мария Магдалина наистина е била невеста на Христос.

— Да — потвърди Давид. — Указанието е майсторски вмъкнато в Библията и Откровението.

— И също толкова майсторски е вмъкнато в евангелието на Йоан — спокойно добави Джовани. — Когато учениците нямат късмет с риболова в Тивериадско море, Христос им казва къде да хвърлят мрежата си и Йоан съобщава, че когато изтеглили мрежата, вътре имало точно сто петдесет и три риби, иначе доста странно сведение.

— Рибата символизира жътвата на хора, което в по-широк смисъл също е Христова невеста — отбеляза Алегра, спомнила си дяволитото чувство за хумор на професор Росели и неговата забележка, че 153 е числото, от което най-много се боят във Ватикана, и че „Това може да е свързано с риби и градове, падащи от небето“. — Въпреки че това ще е доста трудно за Църквата — добави тя, като се питаше как ще се справи със свитъка Омега старият й приятел, не като Джовани, а като папа Йоан XXIV.

Той й се усмихна и сякаш прочел мислите й, поде дискусията.

— Спомням си за думите на Йоан Двайсет и трети, когато свикал Втория ватикански събор. Той оприличил своето aggiornamento, обновлението на Църквата, на отварянето на прозорец на „Свети Петър“. Свитъкът Омега е като огромен сноп слънчеви лъчи, проникващ през купола и осветяващ по-тъмните кътчета на базиликата. Той възражда красотата на вярата, като я уравновесява с женското начало — прибави Джовани и лицето му се оживи от ширналите се пред тях възможности. — Не съм изненадан да чуя, че трите послания в свитъка Омега са взаимосвързани. Живеем във важно време и подозирам, че свитъкът Омега ни казва да променим посоката.

— За доста хора потвърждението за брака на Христос и Мария Магдалина няма да е свършекът на света — проницателно отбеляза Патрик. — Множество уважавани учени вече са стигнали до това заключение, но за стотиците милиони християни то ще постави под въпрос всичко, в което са ги учили да вярват, и мнозина от тях просто няма да го приемат.

— Ще се наложи да ги привлечем по-внимателно — многозначително погледна Джовани към Том, — като се съсредоточим върху смисъла на всичко това. Новият Йерусалим — Христос и Мария Магдалина — символизира равновесието на мъжкото и женското начало в християнството. Когато се замислим, това се отразява и в други религии като ин и ян в таоизма и Шекина, женския аспект на бог в юдаизма.

Том и Винченцо изглеждаха малко смутени, затова Алегра поде обясненията на Джовани.

— Това означава, че женското начало е изключително важна част от духовността и религията и има равностоен принос за свещения съюз, който е истинското рождено право на човечеството. Равновесието между мъжкия и женския принцип в религиозното учение поражда хармония, възстановява естествения баланс на Земята и удовлетворява божествения копнеж у всички нас към пълен съюз, за да станем едно цяло.

— Подозирам, че женското равновесие се появява точно в този исторически момент, когато светът е на ръба на пропаст, оттук и връзката с предупреждението — замислено рече Джовани. — В едната крайност ни предстои гибел поради сблъсък на религиозни тълкувания с мъжка насоченост, но другите крайности на планетата също ще ни погубят. Злините на съвременния свят достигат катастрофални равнища, тъй като фокусът се изкривява към едната страна на уравнението, мъжкото начало. Неравновесието се проявява в екологични катаклизми, гонения на малцинства, драстично нарастване на бедността и глобални вълнения. Казано просто, ранните отци на Църквата са се чувствали застрашени от женското начало и като приемаме техните догми, ние нанасяме неизмерими щети. Изключването на женската част от уравнението в продължение на толкова много време е задействало човешката и екологичната катастрофа.

— Потискането на женското начало и непризнаването на съюза между мъжа и жената, между Христос и Мария Магдалина, също отразява изключването на сексуалността от религиозния живот — добави Алегра. За миг тя си спомни връщането от Маратея с Джовани. — Това изключване е изопачаване, отрицание и дълбоко нараняване на нашата истинска природа.

— Последиците се проявяват в трагичното неравновесие на сексуалните скандали със свещеници, които разкъсват на парчета тялото на Църквата — съгласи се Давид.

Том неловко се размърда на мястото си. Патрик привлече вниманието на израелеца и поклати глава. Давид промени тактиката.

— Разкриването на това неравновесие ще върне търпимостта на човечеството.

Алегра кимна в знак на съгласие.

— Опасността да приемаш догмите, на които те учат, без да разсъждаваш, като доктрината за сътворението, е свързана с второто послание в свитъка Омега, посланието за ДНК, истинския произход на живота.

Както много пъти през годините, ала сега за последен път, Лоренцо Петрони отправи поглед над Пиаца Сан Пиетро и Тибър към апартамента си. Ключовете на св. Петър трябваше да бъдат негови. Беше отдал душата си на Църквата, криейки хора като Дерек Лоунърган и бранейки доктрината. Какъв могъщ тандем щеше да образува заедно с П3, ако седеше на трона на Петър! Вторият ватикански събор щеше да бъде отхвърлен и свещеничеството щеше да си върне могъществото. Ватиканската банка щеше да се превърне във финансов бастион, с който щяха да се съобразяват. Ако Феличи бе поне малко по-кадърен, сега истинският свитък Омега щеше да е на сигурно място в Тайния архив, а не свитъкът на Исая.

— Как можа да не ги различиш? — кипна той и бледите му устни се разтеглиха в ръмжене. В ъгълчетата на устата му се стичаше слюнка. — Копелета! — гневно изригна бившият държавен секретар.

Мъглата на отчаянието го обгръщаше. Лоренцо Петрони отключи горното чекмедже на работното си писалище и извади малката черна берета „Чийта“ от кожената кутия до черния му кожен бележник.

— Някой ден ще осъзнаят, че е имало само един верен път към Омегата — горчиво промълви той.

— Втората част от свитъка Омега се отнася за произхода на ДНК — продължи Алегра.

— Ако си спомням вярно, ДНК не беше известна до средата на миналия век — озадачено отвърна Том.

— До малко по-рано, поне на нашата планета — поясни Алегра. — Всъщност тя е открита през хиляда осемстотин шейсет и девета, десет години след публикуването на „Произход на видовете“. Швейцарският биолог Фридрих Мишер я открил в клетки гной върху изхвърлени бинтове, макар че, честно казано, той не разбрал значението й. Това станало по-късно — или по-рано, в зависимост на коя планета във вселената живеете.

Джовани се усмихна. Знаеше, че Алегра притежава един от най-блестящите интелекти, които познава, и ликуваше при мисълта колко е напреднала тази изключителна италианска изследователка от първата им среща на миланската Stazione centrale.

— Сър Франсиз Крик, който получи Нобелова награда за откритието на молекулярната структура на ДНК, издаде книга за произхода на живота, за която бе подложен на жестока критика. В нея той твърди, че молекулярната структура на ДНК е толкова сложна, че не е имало достатъчно време да се развие — продължи тя.

— Крик предполага, че тя произхожда от по-високоразвита цивилизация, обитаваща някоя от милиардите галактики като нашата, които образуват вселената, и че е била донесена с ракета или космически кораб. — Алегра постави на масата диаграма на водорода и фосфодиефирните връзки на ДНК спиралата.

— Мнозина, особено от Църквата, неистово се противопоставиха на възгледите на Крик, тъй като те пряко противоречат на историята за сътворението в Библията. През деветдесетте години на двайсети век Майкъл Дроснин публикува „Библейският шифър“, където се очертават проучванията на израелския математик Елияху Рипс. Рипс открива скрити шифри в Тората, които Йоси Кауфман регистрира и в свитъците от Мъртво море. В един документ отпреди три хиляди години Рипс разчита думите „ДНК спирала“ и „ДНК е донесена с кораб“. Дроснин стига до заключението, че корабът предстои да бъде открит, но че е някъде близо до Мъртво море.

— Йоси не беше толкова сигурен — обади се Давид. — На първо място, той смяташе, че корабите са били повече.

— Даже само един да е стигнал до древните морета на Земята, това обяснява свързването на ДНК с аминокиселините в първичната супа, която образувала земните океани преди четири милиарда години — каза Джовани, като си мислеше за своята проповед в „Сан Марко“.

— Точно така — съгласи се Алегра, — и както ще ви преведе Давид, свитъкът Омега съвсем ясно го показва.

Давид отиде при втората част от свитъка Омега и започна да чете от елинистическия гръцки текст.

— „И те дойдоха като звезди от небето и бяха погребани в безкрайните пясъци на пустинята, стоманени колесници, носещи семената на живота.“

— Значи есеите са открили кораба, така ли? — попита професор Мартинес.

Израелецът утвърдително кимна.

— Свитъкът Омега разказва за откритието и както предполага преводът, той потвърждава, че корабите са били повече. Освен ДНК, всеки носел диаграма на структурата на киселината и карта на нейното местоназначение, което обяснява есейските модели, включително десетата планета, открита съвсем наскоро от нас. Това също може да означава, че нашата галактика не е единствената, към която са се отправили.

— Послание, което ще пренебрегнем на свой риск — отбеляза Джовани. — Според мен е много възможно друга цивилизация да се опитва да ни каже, че животът на тази планета е в наши ръце, но ако продължаваме сегашния си курс и я унищожим, тази грешка няма да бъде от голямо значение в мащабите на космоса. Други цивилизации, по-мъдри от нас, ще продължат нататък и ще заемат нашето място.

— Все още има време да се вслушаме в тези предупреждения и да поправим причинената вреда — подчерта Алегра. — Подозирам, че съществува връзка между ДНК елемента на свитъка Омега и равновесието на женското начало. В човешката ДНК има приблизително три милиарда основни двойки, организирани в двайсет и три двойки хромозоми. Всички имаме по двайсет и две, но решаващата двайсет и трета двойка винаги е различна, две хикс хромозоми за жените и хикс и игрек за мъжете. Това деликатно равновесие още отначало съзнателно е било вписано в плана на космоса и разкриването на произхода на ДНК в свитъка Омега съдържа важно послание — всяка промяна на това равновесие в крайна сметка ще доведе до нашата гибел.

— Това ще се стори на много хора малко шантаво — посочи Том. Скептицизмът му беше втора природа.

— И много хора са затворили ума си за всичко, което излиза извън техния опит, Том — твърдо заяви Алегра. — Крик отбелязва, че вселената е огромна и надхвърля въображението на мнозина от нас. Само в нашата галактика има около сто милиарда звезди. Милиарди слънца като нашето дават енергия на планетите, които обикалят около тях. Само в нашата галактика — повтори тя. — А има още най-малко десет милиарда галактики, което прави трилиони планети. Сериозно ли предполагаш, че единствено на нашата планета сред всички тях има живот или че ние сме най-високоразвитите? — разпалено попита младата жена, после продължи по-спокойно. — Преди по-малко от четиристотин години един от най-блестящите учени, живял тогава в нашия свят, се осмелил да предположи, че Земята не е, както твърдяла Църквата, в центъра на Божията вселена, а че се върти около Слънцето. Това толкова разярило Ватикана, че папа Урбан Осми наредил да хвърлят учения в затвора. — Алегра се усмихваше, ала от очите й струеше предизвикателство, ако Том дръзнеше да го приеме.

Джовани широко се усмихна.

— Галилео Галилей, хиляда шестстотин трийсет и трета. Със съжаление трябва да кажа, че на Църквата й трябваха повече от триста и петдесет години, за да се извини на Галилей. На двайсет и осми декември хиляда деветстотин деветдесет и първа ние най-после издадохме комюнике, в което признахме, че той е бил прав, въпреки че и двамата имате основание — дипломатично прибави папата. — Много хора ще затворят ума си за това и най-вече в Църквата. Когато затваряме ума си, ние затваряме много пътища за учене.

— Ще разберете, че това е особено опасно, когато ви разкрия защо есеите са записали своето предупреждение за нашата цивилизация — мрачно прибави Давид, ала не успя да продължи. Единственият изстрел, който отекна от етажа под тях, ги оглуши.

На професор Мартинес му отне по-малко от минута, за да стигне до кабинета на държавния секретар, където го посрещна зашеметения отец Томас.

— Негово Високопреосвещенство… току-що извърши… — Свещеникът се втурна към съседната врата.

Макар и опитен психиатър, професор Мартинес се вцепени от разкрилата се пред него гледка. Мозъкът на Лоренцо Петрони или онова, което беше останало от него, се стичаше по стената срещу прозореца, гледащ към Пиаца Сан Пиетро. Аутопсията щеше да установи само един куршум, преминал през небцето. Трупът на кардинала лежеше до бюрото върху моравосиния килим. Черната берета „Чийта“ трийсет и осми калибър се търкаляше наблизо. Тилът му липсваше. Винченцо Мартинес чу, че отец Томас повръща в тоалетната на държавния секретар.

Папският лекар затвори двукрилата врата на кабинета и зачака отец Томас. Навън се събираха няколко монахини и един-двама свещеници.

— Смятате ли, че ще можете да останете? — попита Мартинес отеца, когато той излезе от тоалетната. — Засега не бива никой да влиза тук.

Отец Томас само кимна в отговор.

55.

Хиндукуш

Вятърът беше лек, ала на тази голяма височина привечерното слънце не грееше, само лъчите му се отразяваха в гранитните склонове и снега по северозападната граница и връх Тиричмир. В пещерния комплекс доктор Хюсеин Третяков бе предал поредната смъртоносна куфарна бомба на Абдул Башир, който се взираше в пътна карта на Сидни.

— Настъпи малка промяна в плана ни — тихо каза Башир. — Реших да ударя неверника по начин, по който той най-малко очаква. Първо ще атакуваме Сидни, после Манчестър и Чикаго. В паниката, докато тия удари привличат вниманието му, ще атакуваме Ню Йорк и Лондон. Сидни е особено уязвим. Ще докараме бомбата по въздух и имаме богат избор на летища наоколо, които не се проверяват. Планът за полета ще бъде стандартен — към недалечното летище „Банкстоун“. Нашият самолет ще наруши плана чак в последните минути, преди да заходи за кацане.

— Авиодиспечерите ще забележат ли това отклонение? — попита Третяков.

— Разбира се, но тогава вече ще бъде късно. Само след няколко минути нашият самолет ще се намира над деловия център на града. За разлика от американците, австралийските неверници нямат патрулни изтребители над градовете си и няма да са в състояние да ни спрат — обясни Башир и запита: — Какви ще са последиците от въздушна експлозия над града?

— Подобни на тези в Ню Йорк и Лондон, макар че въздушният взрив ще причини по-големи щети на сградите и инфраструктурата — отвърна Хюсеин. — Изчислил съм, че ако бомбата избухне над града, експлозията ще убие около двеста хиляди души, още стотици хиляди ще загинат от изгаряния и радиация. Мостът на пристанището в Сидни ще се огъне и стопи, сградите и хората около епицентъра ще се изпарят във въздуха.

— Жалко за загубата на човешки живот, но това ще прати предупреждение на останалия свят, че ние няма да стоим със скръстени ръце, докато арогантно изколват нашите жени и деца в Ирак, Палестина, Кашмир и безброй други страни, където неверникът е задействал своите военни машини — твърдо заяви Башир.

Хюсеин кимна с глава. Сърцето му още се късаше при спомена за жена му и дъщерите му.

— Атаката срещу Хирошима и Нагасаки е сложила край на Втората световна война — добави Башир. — Време е и ние да сторим същото. Ако даде Аллах, Мохамед, мир Нему, и ислямът ще възтържествуват.

56.

Рим

На връщане към папските покои професор Мартинес размишляваше за своята предишна диагноза и подозренията си. Когато стигна до трапезарията, лекарят тихо изрази страховете си.

— Понякога е трудно да се определи дали някой попада в категорията „психопат“, Ваше Светейшество, освен ако пациентът се съгласи да се подложи на психологически преглед и поведението му се наблюдава от медицински специалисти. Симптомите се изразяват в неспособност за общуване с другите, обаятелно и очарователно поведение и липса на угризения или чувство за отговорност. Хората, които не са способни да обичат, често го заместват с отчаян стремеж към власт. Подозирах го от много години и не направих нищо по въпроса — тъжно завърши професор Мартинес.

— Не се самообвинявай, Винченцо — утешително отвърна Джовани. — Лоренцо Петрони беше смутна душа. Той обаче не беше твой пациент, нито търсеше помощ. Да почива в мир. Известно ли е какви са причините за това състояние?

— Не точно, въпреки че често са свързани с травма в детството. Провеждат се много изследвания на генетичното влияние и се поставя въпросът дали този тип хора се раждат така, или стават такива впоследствие. Извънредно труден въпрос. — Професор Мартинес се извини, че трябва да присъства на изнасянето на тялото на кардинал Петрони и да организира аутопсията и следствието.

— В рамките на Ватикана ли ще остане този случай, Ваше Светейшество? — попита Виторио. Знаеше какъв медиен интерес ще привлече самоубийството на Петрони.

— Не, Виторио, този път нищо няма да крием. Направи кратко изявление за пресата, че ще има аутопсия и полицейско следствие, независимо от Ватикана.

— Може ли да предложа да включите това, че сте пратили съболезнования на роднините на кардинал Петрони и че до приключването на независимото следствие не е от полза да се гадае за причините за смъртта на държавния секретар — обади се Том. — Това няма да ги спре за дълго, но ще ви даде глътка въздух.

— Благодаря — признателно отвърна Джовани. — Явно ще имам нужда от медийна подготовка.

— Можем да го уредим — позволи си иронично да се усмихне журналистът.

Папата се обърна към Давид. Лицето му отразяваше сериозността на онова, което подозираше, че ще чуе.

— Тъкмо се готвеше да обясниш последната част от свитъка Омега — напомни той.

— Есеите са включили в свитъка Омега загадъчно послание от цивилизацията, пратила ДНК, което гласи: „за да продължи животът и след ядрения удар“ — каза израелецът.

— Отнасям се към това без предубеждение, но е интересно, че на стотици хиляди светлинни години в космоса са регистрирани няколко необясними експлозии — добави Алегра. — Неколцина водещи учени са убедени, че това не са супернови, а по-скоро напомнят ядрени взривове.

— В друга галактика ли? — попита Том.

Тя кимна с глава.

— Определено е възможно. Може би са се опитвали да ни предупредят или са пращали ДНК в далечни галактики, включително нашата, с надеждата животът да просъществува.

— Свитъкът Омега продължава с ужасно предупреждение към нас, независимо дали нашата ДНК е дошла от друга цивилизация — поде Давид. — Опасността от ядрен удар сега е напълно реална. — Той отиде при последния от трите части на свитъка и го прочете: — „И две откровения ще осмеят трето, макар че и трите ще бъдат от Авраам. Алфата на третото ще бъде на планината Хира, ала омегата му — на Тиричмир и отначало третото ще тържествува над първото и второто, но накрая цивилизацията ще бъде погубена.“

— Мохамед и Ал Кайда — промълви Том. — Алфата и омегата на исляма.

— А двете откровения, които осмиват третото? — озадачи се отец Виторио.

— Преди Мохамед да получи своите божествени откровения от архангел Гавраил, по които написал Корана, юдеите и християните се присмивали на арабите — поясни Алегра. — Аллах, което на арабски означава „Бог“, пратил много пророци на юдеите и християните, но нито един на арабите и тъй като арабите не били получили откровение на родния си език, юдеите и християните твърдели, че Бог не ги включва в плана си.

Журналистът кимна с глава.

— „И две откровения ще осмеят трето“ — мрачно повтори той. — Много западняци, особено американци, нямат представа как разсъждава ислямът.

— А планината Хира и Тиричмир? — попита отец Виторио.

— Планината Хира е на няколко километра от Мека — отвърна Давид. — От времето, когато бил четирийсетинагодишен, през месец рамазан Мохамед се качвал на планината Хира и там получавал откровения от Бог чрез архангел Гавраил на родния си език. За да стигне до пещерата, трябвало да се изкачи на върха.

— Ходил съм на планината Хира — каза Том. — Пещерата на Мохамед се намира на вертикалния склон на планината и е много уединена. Таванът й се спуска към малък отвор отзад и ако надникнеш вътре, в далечината се вижда Каабата.

— Ходил ли си и на Тиричмир? — попита Давид.

Шуайкър кимна с глава.

— Тиричмир е най-високият връх в Хиндукуш на северозападната пакистанска граница с Афганистан. Освен това районът е известен като недостъпен за полицията. Много области са извън юрисдикцията на централната и местната власт, което обяснява защо Съединените щати толкова се затрудняват да заловят Бин Ладен. Даже да успеят, стотици други ще заемат неговото място.

— Предупреждението е съвсем ясно — сериозно заяви Джовани. — Ако не сложим край на това безумие, че Бог някак си поставя една религия над другите — безумие, за което от векове са виновни моите събратя, ние ще се самоунищожим.

— Съгласен съм — рече Том. — От онова, което ми е разказвал Майк Маккинън за Ал Кайда, те възнамеряват да нанесат ядрен удар, който напълно ще разруши големите западни градове.

Патрик през цялото време мълчеше и внимателно слушаше. Накрая взе думата.

— Положението няма да се промени и докато Джордж Буш се перчи насам-натам, като че ли има лична задача от Бог. — Той замълча за миг и погледна Джовани. На лицето му отново се изписваше дяволито изражение. — Въпреки че вече ръководя външната политика, ще запазя тези си мисли за себе си, Ваше Светейшество.

— Обаче Патрик е прав — по-сериозно заяви Давид. — Един от ключовете е ангажирането на умерените с признаване на всички религии. Снощи разговарях с Ахмед. Той ми благодари за сдържаността на Израел след атентата при Дамаската порта и двамата сме уверени, че можем да превърнем този мирен договор в действителност. Това ще бъде първата голяма крачка.

— Проблемът, Ваше Светейшество, е как да реагираме в момента — продължи О’Хара, като гледаше към свитъка Омега. — Медиите ще се развихрят — намигна на Том той.

— В крайна сметка зависи от Алегра и Давид — отвърна Джовани. — Съгласих се да участвам във всякакво изявление и възнамерявам да изпълня обещанието си. — Папата се обърна към Шуайкър. — Освен пресконференцията, на която посланията сигурно ще бъдат изопачени, какво ще кажеш да ме интервюираш за възгледите ми, един по един?

— На това в бранша му викат „ексклузивно“ интервю, Ваше Светейшество, и мисля, че изпитаната от времето реакция ще бъде „католик ли е папата“! Въпреки това въпросите ще са трудни — отговори американският репортер. — Какво ще кажете, ако ви попитам дали вярвате, че Исус е бил женен за Мария Магдалина?

Джовани се усмихна.

— Ще помисля за това, но предварителният ми отговор е, че много учени стигат до това заключение и че нашата вяра винаги трябва да се основава на истината, а не на догмата и следователно е тема, достойна за дебати.

Том повдигна вежди и наклони глава в безмълвен жест на уважение към отговора на Джовани.

— Ами ако ви попитам дали ДНК е донесена от по-висша цивилизация?

— Виждам, че си играем на първокласници — усмихна се папата. — Като учен, аз съм се занимавал с изключителната сложност на биохимията, но винаги съм смятал, че зад изящния замисъл на природата се крие величествен и мистичен Творчески дух. Много хора ще отхвърлят това, докато не бъде доказано. Аз съм непредубеден и предпочитам да не го отхвърлям, докато не бъде опровергано.

Това очевидно задоволи Шуайкър. Интервюто притежаваше наелектризиращ потенциал.

— Ами предупреждението?

— Предупреждението, подобно на онези в Исая и Даниил, е ужасно и заплахата е реална. Опасявам се, че ако могъщите християнски държави не променят политиката си, не приемат валидността на другите религии и не работят активно за тяхното разбиране и приемане, заплахата ще се превърне в действителност. По силите ни е да променим посоката на унищожение, накъдето сега сме се запътили. Това е въпрос, който ще засегна в края на интронизационната си реч след два дни. Надявам се, че всички ще можете да останете за церемонията.

— Да, и за мен ще бъде огромна чест да ви интервюирам, макар да се съмнявам, че имате нужда от подготовка в изкуството на четвъртата власт — ухили се Том.

Два дни по-късно Алегра и Давид гледаха в хотелския си апартамент повторението на интронизацията на Джовани по Си Си Ен. В края на репортажа папа Йоан XXIV се появи на балкона над Пиаца Сан Пиетро.

Той протегна ръце и всички на площада долу почувстваха топлотата на усмивката му.

— Сега е нужна философия на великите световни религии — започна папата. — Повече, отколкото във всеки друг момент от историята на човечеството. Истинските послания на Христос, Мохамед, Авраам, Буда и други притежават забележителен резонанс и простота. Любов и търпимост към съседа ви, независимо от неговата вяра, пол или раса.

Духът се усмихна.

— Фанатиците и фундаменталистите от всички страни, включително християнството, трябва да бъдат убедени, че да държат на един път, на монопол върху истината до такава степен, че да изключват всички други, в свят, разнообразен като нашия, означава да държат на път, който може да доведе единствено до гибелта на цивилизацията. Истината ще ни направи свободни. Нека вървим по различните си пътища в мир, а не във война. Защото — завърши Джовани — има повече пътища към омегата.