Сълзата на боговете

Глава 10Таласъми

Джеймс се пробуди.

Нещо не беше наред. Той скочи и изрита леглото на Кендарик. Заместникът се надигна и се огледа сънено:

— Какво има?

— Мирише на дим.

Джеймс изтича при съседната стая, където спяха Яжара и монахът, и задумка по вратата. Коридорът вече се изпълваше със синкав дим, а възкиселият мирис на горящо дърво дразнеше мъчително очите.

— Ставайте! — изкрещя той. — Ханът гори!

Сънени посетители надникваха през вратите, за да видят какво се е случило. Джеймс повтори предупреждението си, после се върна за раницата и оръжието си. Яжара и Солон се появиха след секунди и го последваха надолу по стълбите.

В гостната стана ясно, че огънят е запречил входната врата — предната част на странноприемницата бе обхваната от пламъци.

— Към кухнята! — извика Джеймс. Когато влязоха в коридорчето, което водеше към кухнята, се сблъскаха с Ройос и дъщеря му, понесли ведра с вода.

— Запазете спокойствие! — извика им съдържателят. Джеймс го сграбчи за ризата.

— Не се опитвай — няма начин да успееш! Спасявай се, докато можеш!

Мъжът се поколеба, после кимна, захвърли ведрата и махна на дъщеря си да се измъква през задната врата след посетителите.

Писъци отвън подсказаха на Джеймс, че огънят не е единственото премеждие, което ги очаква.

Двамата със Солон извадиха оръжията си. Щом излязоха през задната врата, видяха, че банда таласъми се опитва да развърже спънатите в откритата конюшня коне.

Бяха поне десетина — по-ниски от хората и с по-тесни рамене, със скосени чела, надвиснали вежди и рунтава черна козина. Уловили отблясъците на пламъците, черните ириси на жълтеникавите им очи пламтяха като въгленчета. Джеймс и друг път си бе имал работа с таласъми и веднага прецени, че става въпрос за добре обучен и опитен отряд. Трима от воините носеха племенни украси от пера и кости на главите, които сочеха, че са вождове или жреци. Всички бяха въоръжени с боздугани и саби. Джеймс можеше само да благодари на боговете, че сред тях няма стрелци с лък.

Заедно с него, Солон и Яжара въоръжените сред гостите на странноприемницата наброяваха единадесет души. Той извика на Ройос:

— Кажи на момичето и останалите да се скрият отзад!

Таласъмите се хвърлиха в атака и Яжара запрати една огнена топка право в центъра на групата. Две-три от чудовищата бяха обгърнати от пламъци, още няколко бяха сериозно обгорени.

Останалите шест се понесоха напред със смразяващи кръвта вопли, като размахваха яростно оръжия. С крайчеца на окото си Джеймс забеляза, че Солон е измъкнал тежкия си боен чук и още с първия удар смаза черепа на един от нападателите.

Оставаха още петима.

Появи се и Кендарик, стиснал несръчно сабята, и едва сега Джеймс си даде сметка, че заместникът дори не умее да се защитава. Джеймс скочи встрани и събори един от таласъмите, който се опитваше да го заобиколи, после се завъртя в другата посока и посече през кръста чудовището, което застрашаваше да промуши Кендарик.

Ужасеният заместник го гледаше с облещени очи.

— Върни се отзад при Ройос! — кресна му Джеймс.

Кендарик стоеше като парализиран, така че се наложи да го бутне с рамо в посоката, в която трябваше да тръгне. В последния момент Джеймс долови някакво раздвижване във въздуха и едва успя да се наведе, за да избегне насоченото към главата му острие. Ако се беше забавил само секунда, щеше да е с една глава по-нисък.

Извърна се и видя, че го е нападнал един от обгорените таласъми. Цялата дясна страна на чудовището димеше, окото му беше подпухнало и затворено и Джеймс незабавно се премести от тази страна, за да попадне в сляпата зона на противника си.

Яжара произнесе ново заклинание и изстреля лъч яркочервена светлина, която попадна право в лицето на таласъма, атакуващ Кендарик. Съществото изпищя, изпусна сабята и притисна очите си с лапи. Останалите таласъми се разколебаха.

Кендарик се възползва от моментното затишие и избяга отзад. Мястото му заеха брат Солон и един от посетителите, които веднага се нахвърлиха върху заслепения таласъм. Чудовището едва успя да избегне удара на страховития чук, докато другият мъж се опитваше да го промуши. Възползвайки се от това, че атаките на двамата не бяха съгласувани, таласъмът се отдръпна и побягна.

Изведнъж всички останали таласъми се втурнаха да си спасяват живота. Джеймс последва неохотно един от тях, но бързо се отказа от преследването, спря и се обърна, за да провери какви са щетите от нападението.

Странноприемницата бе обгърната от пламъци и Ройос я гледаше отчаяно, прегърнал дъщеря си. До него стоеше конярчето и гледаше пламъците с широко отворени очи.

Половин дузина таласъми се търкаляха мъртви по земята.

Джеймс поклати учудено глава.

— Какво ли е докарало таласъмите толкова близо до брега?

Брат Солон застана до него.

— Таласъмите са прословути с глупостта си, но едва ли биха се опитали да крадат коне, ако нямаха лагер наблизо.

Дъщерята на Ройос се приближи към тях.

— Вчера оттук мина жената на фермера Тут. Беше тръгнала да търси войници, които да спасят малкото й момиченце.

— Мария! — скастри я Ройос. — Кой ти позволи да дрънкаш врели-некипели?

— Татко — обърна се момичето към него. — Нима мислиш, че можеш да ме защитиш от всички неволи на този свят? Погледни какво стана. Странноприемницата изгоря напълно. Успя ли да я спасиш?

Ханджията само повдигна широките си плещи.

— Дъще, май не съм забелязал кога си пораснала.

Около тях се скупчиха останалите гости — някои все още стискаха саби и кинжали.

— Благодаря на всички, които помогнаха за прогонването на таласъмите — обърна се към тях Ройос.

— Щеше ми се да свършим тази работа докрай — промърмори Джеймс.

— Ти спаси живота на мнозина — припомни му Ройос. — Къщата ще я вдигна отново. Но клиентела се намира по-трудно. — Той се наведе и целуна Мария по челото. — Също и дъщери. — Двамата се върнаха при димящите развалини на странноприемницата, за да видят какво може да се спаси.

— Брей — възкликна Солон. — Таласъмите ни чакаха отвън, за да ни погнат като пилци на заколение.

Джеймс се почеса зад ухото.

— Но защо им е трябвало да се излагат на риск? Сигурно знаят, че наблизо има конен патрул, който може да ги подгони.

— Може би тъкмо с тази цел — намеси се Яжара. — За да отвлекат патрула надалеч оттук.

Джеймс втренчи поглед в младата магьосница и й даде знак да го последва. Когато се отдалечиха достатъчно от останалите, я попита тихо:

— Мечището?

— Би могло. Той има полза наоколо да не се навъртат войници на принца, когато поднови опитите си да извади Сълзата.

— Ако знаехме как смята да я извади, вероятно можехме да предположим и къде е в момента.

— Да се поставим тогава на негово място. Щом не успя да се докопа до заклинанието на Кендарик, му остава да дебне някъде в засада, за да плени самия него.

— Или да ни изчака, докато извадим Сълзата, а след това да се опита да я отнеме.

— И в двата случая има сметка Кендарик да стигне безпрепятствено Носа на вдовиците — заключи Яжара.

— Не ми се ще да изчакваме, но от друга страна, не бих искал да се захващаме с тази работа преди подкреплението да е пристигнало в Мелничарски отдих. — Той погледна към групичката пред изгорялата странноприемница и се провикна: — Брат Солон! Изглежда, имаш известни познания за таласъмите. Според теб колко ще е голям този техен лагер, дето смяташ, че е наблизо?

Монахът се замисли.

— Трудно е да се каже. Проклетите създания не разсъждават като мен и теб. Да речем, още три групи като тази, дето ни нападна. Едната пази лагера, а другите две извършват набези. По-странното бе, че в тази група имаше вождове и жреци.

— И с каква цел може да е това? — попита Кендарик, който най-сетне се бе възстановил от уплахата.

— А, това е ясно като бял ден — отвърна Солон. — Те са отвлекли човешко бебе. — Той вдигна очи към небето, насред което грееше Малката луна. — След два дни, в нощта на пълното затъмнение, ще го поднесат, нещастното, в жертва на боговете. Тъй че тия тука не бяха бандити, тръгнали да събират плячка. Този набег е с религиозно предназначение. Изпълняват повелята на предците — да нахлуят в човешките поселения, да проливат човешка кръв, да взимат роби, да крадат коне, а после да се приберат. Много лоша работа, казвам ви.

— Трябва да направим нещо — заяви Яжара. — Ако наистина ще убият детето след две нощи, отрядът няма да пристигне навреме, за да го спаси.

— Ненавиждам мисълта, че ще подложат бедното дете на мъчения, но от друга страна, ни чака още по-важна и неотложна работа — въздъхна Джеймс.

Яжара го сграбчи за ръката и му заговори с нисък, ядосан глас:

— И ще оставиш едно бебе да бъде заклано като добиче?

— Не можем да бъдем навсякъде, нали? — попита я Джеймс.

— Не можем. Но аз ще ида сама, ако трябва.

Джеймс се освободи от хватката й.

— Не забравяй, че дългът стои над всичко.

— Ти сам каза, че може целта на това нападение да е да се отвлече вниманието на войниците. И без това трябва да чакаме в Халдонова глава, докато пристигне конният отряд. Ако спасим детето и го върнем на семейството му, ще изгубим не повече от два дена — време, достатъчно отрядът да заеме позиции в Мелничарски отдих.

Джеймс махна с ръка и даде знак на Кендарик и Солон да се приближат.

— Солон, възможно ли е тези таласъми да работят за Мечището?

— Не мисля — отвърна монахът. — Но не е изключено да са под негово въздействие. Малко натиск, малко магия, няколко бъчвички с ейл и вино и току-виж решили, че има хляб в това да опустошават тукашния район.

— Мечището да не е вездесъщ? — зачуди се Кендарик.

— Не, не вярвам — отвърна Джеймс. — Дори не смятам, че стои зад тази работа. Според мен той служи на някой друг.

— Защо? — попита Яжара.

— Ще ти отговоря по пътя. — Той погледна към небето. — До няколко часа ще започне да се развиделява. Време е да тръгваме.

— Къде отиваме? — попита Кендарик.

— На лов за таласъми — отвърна Джеймс с убийствена усмивка.

— Това ми се струва глупаво! — оплакваше се Кендарик.

Джеймс поклати глава — стараеше се да не му обръща внимание — и се наведе към Солон.

— Май не са си направили труда да прикриват следите.

Монахът-воин следваше дирите, уловил коня си за юздите.

— Защото са ранени, а и са бягали презглава.

Джеймс посочи напред. В далечината се издигаха хълмове, а зад тях се виждаха върховете на Калатийската планина.

— Как мислиш, дали не са в подножието на планината?

— Най-вероятно — отвърна монахът. — Обикновено се разполагат на място, удобно за отбрана — някой затворен каньон или малка долчинка, откъдето ще е трудно да ги прогониш.

— И кой ще ги гони — ние четиримата ли? — попита Кендарик.

— Не, ние няма да ги гоним оттам — тросна се изгубилият търпение Джеймс. — Ние ще държим конете, а ти ще идеш да ги избиеш.

Кендарик се закова на място и го погледна стреснато.

— Кой, аз ли?!

Яжара не можа да сдържи смеха си. Дори мълчаливият Солон се закиска.

— Не се безпокой — въздъхна Джеймс. — Имам план. Обърна гръб на Кендарик и се приближи към Яжара.

— И какъв е този твой план? — попита го тя.

— Нямам никакъв план — отвърна той шепнешком. — Като стигнем там, ще се огледам и ще измисля нещо. Просто исках да го накарам да млъкне.

Яжара се усмихна и кимна.

Най-после Солон даде знак да спрат.

— Не съм кой знае какъв следотърсач, но човек трябва да е слепец, за да не види това нещо. — Той скочи от седлото и се наведе над един дълбок отпечатък от ботуш в меката почва.

— Изглежда, доста е бързал — отбеляза монахът.

— Кой? — попита Кендарик.

— Може би само предполагам — отвърна монахът, — но ми прилича на отпечатък от крака на фермера, тръгнал да дири отвлеченото си чедо.

— Добро предположение — каза Джеймс и посочи напред. В далечината, на билото на хълма, се виждаше самотна фигура. — По-добре да го настигнем, преди да са го убили.

Солон се метна на коня и всички препуснаха по тясната пътека. Скоро настигнаха фермера. Мъжът се обърна и ги изгледа с нескрито подозрение. Беше въоръжен с коса, която държеше пред гърдите си — готов да отбива удари или сам да ги нанася.

— Почакай — вдигна ръка Джеймс. — Ние сме хора на принца.

— Най-сетне! Мислех си, че никой няма да ми прати помощ. Как е жена ми?

— Струва ми се, че ни бъркаш с други — отвърна предпазливо Джеймс.

— Какво? — подскочи фермерът. — Искате да кажете, че не ви е пратила Беки от Крондор? А аз си помислих, че сте дошли да спасите дъщеря ми!

— Успокой се, Тут — обърна се към него отец Солон. — Вече си под покровителството на Ишап. Казаха ни, че те е сполетяло нещастие. Моля те, разкажи ни какво се случи с дъщеря ти.

Мъжът видимо се поотпусна.

— Беше преди седмица. Излязох на лов с един мой приятел, Лейн. Намирахме се из хълмовете на изток оттук и една нощ чухме тъпани и зурли. Приближихме се, за да видим каква е причината за тази врява, и в един каньон недалеч оттук се натъкнахме на банда таласъми. Бяха заловили едно момченце и… о, богове… посякоха го на две. Принесоха го в жертва! Аз извиках… не можах да се сдържа… и те се втурнаха да ни преследват. Успяхме да им се измъкнем, но после, онзи ден, те нападнаха фермата ми. Влязоха в къщата и отвлякоха дъщеря ми! Лейн умее да разчита следи и тръгна след тях, а аз пратих Беки за помощ в Крондор и после поех след него. Днес пък се появихте вие.

— Накъде тръгна Лейн? — попита Джеймс.

— Обратно към каньона, дето ги видяхме за пръв път. Оставил ми е знаци, за да го следвам. Смятах да изчакам пристигането на войниците… но не можех да понеса мисълта, че дъщеричката ми ще бъде разкъсана от онези зверове!

— Ще бъде в безопасност до следващото лунно затъмнение — обясни Солон.

— Имаше затъмнение на Средна луна в нощта, когато убиха момченцето — каза Тут и изведнъж пребледня. — Утре е затъмнението на Малка луна!

— Трябва да действаме бързо — изсъска Яжара.

— Всичко е работа на онази вещица — просъска Тут.

— Вещица ли? — попита Яжара.

— Ами да, старицата от Халдонова глава — проклетата вещица вероятно е предизвикала отвличането на дъщеря ми с черните си магии!

Яжара го изгледа с присвити очи.

— Ти видя ли някакви „магии“, когато таласъмите убиха момчето?

— Не, но…

— Сега не е моментът да го обсъждаме — прекъсна ги брат Солон. — Ако искаме да помогнем, трябва да действаме незабавно.

— Моля ви, направете го! — възкликна Тут. — Помогнете да спасим дъщеря ми!

Солон се огледа.

— Ще се разположиш на лагер тук, добри ми човече. Тази нощ ще ги нападнем.

Джеймс кимна.

— Да тръгваме.

Те поеха по пътеката, а фермерът остана да намери подходящо място за лагер. Докато се отдалечаваха, Джеймс се обърна да го погледне. Нямаше никакво съмнение, че нещастният човечец възлага всичките си надежди на тях.

— Изглежда, Лейн — приятелят на Тут — е попаднал в беда — рече Джеймс. Бяха се натъкнали на няколко трупа на таласъми, разхвърляни върху пътеката и около нея. Под един от тях откриха и окървавено човешко тяло.

— Поне ги е накарал да си платят скъпо — изръмжа Солон.

— Но на каква цена, след като е мъртъв? — попита Кендарик.

— Успокой се най-после — сряза го Яжара.

— Да съм се успокоял значи! — промърмори Кендарик.

— Стори ми се, че тялото помръдна — подхвърли Джеймс и скочи от коня. Дръпна трупа на таласъма и се наведе над поваления човек. — Дайте вода!

Яжара му подаде един мях и Джеймс повдигна главата на мъжа в скута си, докато тя му миеше лицето. Лейн премигна и изпъшка:

— Таласъми… отвлякоха дъщерята на моя приятел… открих лагера им, но бяха… твърде много…

— Не се тревожи, ще ги намерим — рече Яжара.

— Наблизо са. Има един затворен каньон, на север оттук. Моля ви. Не им позволявайте да убият момичето.

Джеймс понечи да попита нещо, но Лейн склопи очи. Джеймс опря ухо на устните му и поклати глава.

— Издъхна.

— Но не умря напразно — заяви Солон. — Скоро смъртта му ще бъде възмездена.

Джеймс положи главата на Мъртвия на земята, изправи се и каза:

— След два часа ще се стъмни. Трябва да открием този каньон преди това. — Той махна на Кендарик и Солон да слязат от конете. — Ще отведем конете до входа на каньона. Като се върнем, ще погребем Лейн.

Изгубиха около час, докато стигнат входа на каньона. От него излизаше малък поток, който пресичаше пътеката и се спускаше по склона. Джеймс се обърна към Кендарик.

— Напой конете и ги пази да не се пръснат. Скоро се връщаме.

— Сам ли ще ме оставите? — попита уплашено Кендарик.

— Щом предпочиташ, ела с нас в лагера на таласъмите.

— Не! Просто не исках да остана…

— Колкото и да ми е неприятно да го призная — прекъсна го безкомпромисно Джеймс, — в този момент ти си по-важен от Яжара, брат Солон или от мен. — Той се замисли, после добави: — Всъщност, Солон, ти също ще трябва да останеш тук. Ако не се върнем, идете до Мелничарски отдих и повикайте патрула. После се прехвърлете в Халдонова глава, извадете кораба и намерете Сълзата.

Солон понечи да възрази, но бързо осъзна, че това е най-правилното решение.

— Добре, ще чакаме тук.

Джеймс и Яжара продължиха навътре в каньона. След известно време той започна да извива наляво. Джеймс надникна зад завоя, изправи се и показа на Яжара два пръста — значи имаше двама постови.

Тя кимна. Джеймс погледна нагоре и посочи едно място малко зад Яжара.

Тя проследи погледа му, забеляза няколко подходящи естествени подпори за изкачване и пак кимна. След това намести тоягата на гърба си и се заизкачва. Джеймс я последва. Когато стигнаха върха, й пошепна:

— Ще продължа сам напред, за да проверя дали можем да заобиколим поста. Ако не успеем оттук, ще опитаме от другата страна.

— Ами ако и от другата страна няма път?

— Тогава ще трябва да ги премахнем, преди да са вдигнали тревога.

По изражението на Яжара можеше да се съди какво мисли за тази възможност.

— Моля те, намери друг път — отвърна тя.

Джеймс продължи да пълзи по ръба на каньона, като се стараеше да не се подава на фона на все още светлото небе. Подмина завоя и погледна надолу, за да се увери, че не са го забелязали.

Продължи да се придвижва предпазливо. Склонът пред него се издигаше още нагоре. Отдолу се виждаха десетина шатри, сред които се открояваше една по-голяма. Джеймс беше изненадан. Шатрите обикновено се ползваха от хора, таласъмите предпочитаха сламени колиби или се спотайваха в пещери и скални кухини.

И тогава забеляза долу човек. Нищо чудно: нерядко се случваше в редиците на таласъмите да се срещат и ренегати. Дори предположи, че човекът ще е облечен с черните дрехи на Нощните ястреби, но остана разочарован, когато установи, че носи типични дрехи на наемник. И все пак съвпадението бе твърде голямо — таласъми и наемници. Най-вероятно зад набезите на таласъмите стоеше Мечището — или друг, който дърпаше конците…

Но сега по-важното бе да спасят детето.

Наемникът срита един таласъм, който се отмести неохотно, а войникът приклекна до огъня и си отряза голям къс месо. Набучи го на кинжала си, отхапа лакомо и бавно се отдалечи. Джеймс продължаваше да го наблюдава, но изведнъж чу детски плач и се сепна. Завладяха го противоречиви чувства при мисълта, че отвлеченото момиче е още живо — облекчение, тревога, безпокойство. Очите му се стрелкаха из лагера: някогашният крадец в него вече подбираше най-подходящия маршрут по ръба на каньона до голямата шатра, където, изглежда, държаха детето.

Няколко таласъма си превързваха раните — спомени от среднощното нападение срещу странноприемницата. „Как да вляза и да изляза от шатрата, без да ме забележат“ — питаше се Джеймс.

Вдигна очи към небето. До появата на Малка луна оставаха около три часа. Средна луна беше в първата си четвърт, високо в небето. Около час след изгряването на Малка луна щеше да се появи и Голяма луна.

Джеймс направи бързи изчисления. Разполагаше с около час относителен мрак, през който да проникне в лагера, да освободи детето и да се върне до мястото, където ги очакваха Солон и Кендарик. Колкото и да не му се искаше да преминава три пъти покрай лостовите, знаеше, че трябва да се върне, за да обсъди плана си с Яжара, защото нямаше да се справи без нейната помощ.

Прокрадвайки се бавно и безшумно, той се върна до мястото, където го чакаше Яжара.

— Какво откри? — посрещна го тя нетърпеливо.

— Детето е живо и мисля, че можем да го измъкнем, но трябва да измислим някакъв начин, за да го накараме да пази тишина. Изплаче ли дори веднъж, веднага ще ни открият.

— Мога да измисля нещо, но с колко време разполагаме?

— С около час.

— Малко е. Ще ми трябва огън, както и моите неща — те са при конете.

— Да се връщаме — рече той и я поведе обратно към входа на каньона, където ги очакваха Солон и Кендарик. Когато се появиха, Кендарик се опита да ги засипе с въпроси, но Джеймс му махна да ги остави на мира.

— Детето е живо и мисля, че ще мога да го спася. Първо обаче ни трябва огън.

Солон не чака втора покана и започна да събира клони и изсъхнали корени. Яжара смъкна дисагите от седлото и извади няколко стъкленици, малка медна съдинка и тънки платнени ръкавици.

— Сигурно няма да е лесно да накараме детето да пие — то е уплашено и може да извика — обясняваше им тя. — Ще забъркам една отвара, която може да го приспи за няколко часа, стига само да вдъхне от изпаренията й. Достатъчно е да поставиш пред носа и устата й парче плат, напоено с нея. Внимавай обаче да не вдишаш и ти. Няма да те приспи, но ще те обърка достатъчно, за да затрудни действията ти.

— С други думи, току-виж сам си паднал в ръчичките им — подметна ехидно Кендарик.

— Момко — озъби се добродушно брат Солон, — някой досега казвал ли ти е, че си досаден като трън в задника?

Джеймс се засмя. Яжара не им обърна внимание, изцяло погълната от забъркването на отварата. Смеси съдържанието на пет стъкленици, добави няколко капки вода, след това поднесе съдинката към неголемия огън, разпален от Солон.

Накрая извади една празна стъкленица, пресипа в нея получената течност и бързо я затапи.

— Пази я — предупреди още веднъж Джеймс, докато му подаваше стъкленицата. Отново бръкна в дисагите и извади парче чист плат. — Използвай и това. Сипи малко от течността върху кърпата точно преди да я долепиш до лицето на детето. Достатъчно е да я притиснеш за няколко секунди. После няма да ти създава проблеми.

— Благодаря — отвърна Джеймс и погледна небето. — Време е да тръгвам. Чакайте ме тук и дръжте конете оседлани и готови за незабавно потегляне.

— Най-после едно мъдро предложение — ухили се мрачно Кендарик.

Джеймс разкопча колана с рапирата — даваше си сметка, че ако му потрябва оръжие, това би означавало, че двамата с отвлеченото дете са загубени. След кратък размисъл все пак взе кинжала. Накрая пъхна стъкленицата и парчето плат под ризата си, обърна се и закрачи към каньона. Средна луна вече залязваше на запад, а Малка и Голяма щяха да изгреят скоро.

Огънят в средата на лагера бе позагаснал, а таласъмите бяха налягали на земята около него и спяха. От няколко шатри също се дочуваше похъркване, по което Джеймс определи, че целият лагер е потънал в сън. Той прати една кратка молитва до Рутия, богинята на късмета, на таласъмите и наемниците да не им е хрумнало да сложат постове по ръба на каньона. Разположи се точно над голямата шатра и се огледа. След това бавно започна да се спуска.

Когато стигна дъното, долепи ухо до земята и се заслуша, но не чу нищо подозрително. Приближи се до шатрата и извади кинжала. Вдигна го на височината на очите си, прободе внимателно дебелия плат и плъзна острието надолу, като се стараеше да го движи плавно, за да не вдига много шум. Когато цепката стана достатъчно голяма, за да си промуши главата, надникна вътре. Едва не повърна от вонята, която го посрещна. Веднага позна на какво мирише: на трупове. Когато привикна с тъмнината и тежката миризма, се огледа.

Три таласъма спяха на одеяла право на земята, а четвърти се бе разположил върху издигнат пред нещо като олтар подиум. Пред олтара имаше и нещо, което наподобяваше люлка. Джеймс се промуши през отвора и се приближи.

Наистина се оказа грубо скована люлка, в която спеше бебе. Джеймс се огледа и неволно потрепери. На пода на шатрата части от човешки тела бяха подредени в зловеща пародия на човек. Имаше женски гръден кош и таз от мъж, отрязани и окървавени ръце и крака — всички с различни размери. Джеймс надникна в люлката. Изглежда, възнамеряваха да вземат главата от детето. Нямаше представа що за черна магия се практикува тук, нито гореше от желание да остане, за да провери — наскорошните му премеждия в изоставената крепост в пустинята, където Нощните ястреби смятаха да го използват като примамка и храна за току-що призования демон, събуждаха у него остра неприязън към подобни преживявания.

Джеймс извади стъкленицата и парчето плат и капна няколко капки от течността. Приближи навлажнената кърпа към лицето на детето и лекичко я притисна. Със свободната си ръка постави тапата на шишенцето и го пъхна обратно под ризата си. След това се наведе и вдигна детето.

Вик на изненада го накара да погледне към подиума. Жрецът-таласъм, който допреди малко спеше там, се бе надигнал и го гледаше с ококорени очи. Джеймс сграбчи кърпата и я хвърли към таласъма — парчето се залепи точно върху щръкналия му нос. Жрецът премигна от изненада и понечи да махне кърпата, но в същия миг погледът му се замъгли и краката му се подгънаха. Докато се свличаше на земята, Джеймс мислено благодари на Яжара.

Той загърна бебето в малкото одеяло, измайстори с краищата му нещо като вързоп и го преметна през рамо. Понесъл детето така, както често в миналото бе носил заграбената плячка, се измъкна безшумно от шатрата и се изкатери по скалата. Почти очакваше да чуе сигнал за тревога, но в каньона цареше тишина. След като се отдалечи достатъчно, за да не чуят стъпките му, Джеймс се втурна презглава.

Имаше чувството, че измина цяла вечност, преди да намери другите — те го очакваха, яхнали конете.

— Взех я — изхриптя Джеймс и подаде вързопа на Яжара. След това се метна на коня си и четиримата препуснаха по обратния път.

Около час по-късно намериха Тут — клечеше до неголям огън. Той скочи още като чу тропота на копитата и изтича насреща им. Лицето му беше пребледняло от безпокойство.

— Тя ли е? — извика той, щом зърна вързопа в ръцете на Яжара.

Магьосницата му подаде детето с думите:

— Ще спи до сутринта, после ще е неспокойна още няколко часа.

— Благодаря ви! Слава на боговете! Тя е жива и здрава! Много ви благодаря на всички!

Джеймс се огледа.

— Ще те придружим до фермата. Таласъмите скоро ще разберат за отвличането.

— Имаме и една лоша вест — обади се Яжара. — Твоят приятел Лейн е мъртъв.

— И аз така си мислех, след като не се върна.

— Скъпо е продал живота си на тези чудовища — намеси се Солон и погледна многозначително Кендарик, но заместникът предвидливо предпочете да запази мълчание. — Без съмнение е бил истински герой.

— Още не бяхме дали име на нашето малко бебче — проговори развълнувано фермерът. — Сега вече знам как ще се казва — Лейн. В негова памет.

— Хубав избор — одобри Солон.

На зазоряване вече бяха само на няколко мили от главния път. Малко преди изгрев-слънце се размърда и детето.

— Гладна е, а майка й я няма — промърмори фермерът. — Ще трябва да потърпи, докато се приберем във фермата. Там имам козе мляко.

— Колко остава до фермата? — попита Кендарик, който непрестанно се озърташе за преследвачи.

— Не е далече — отвърна Тут. — Ако имаме късмет и жена ми е намерила помощ в Крондор, може вече да се е прибрала.

Джеймс и Яжара дръпнаха конете назад и магьосницата подметна:

— Не каза нищо за онова, което си видял в лагера.

— Така е.

— Нещо не ти дава мира.

— Аха.

— Не искаш ли да говориш за това?

— Никак — отвърна Джеймс, но добави: — Всъщност май с теб трябва да го споделя. Ти си съветник на принца по магьосническите дела. — Той й описа олтара и подредените части от човешки тела.

— Прилича ми на черна магия — подметна замислено Яжара. — Лоша работа. Напомня ми за онази история с чудовището в крондорските подземия. Някой се опитва да извика на този свят силите на хаоса, за да предизвика размирици в Крондор. Но с каква цел го прави?

— Ами ако е съвпадение? Таласъмите и друг път са проявявали интерес към подобни неща. — Той млъкна, забелязал неодобрителния й поглед.

— Знаеш не по-зле от мен — рече тя. — Има някаква обединяваща сила зад всичко това, някой, който дърпа конците.

— Гадника? — попита Джеймс. Яжара сви рамене.

— Той, или някой свързан с него, а може би друг, който го използва. Трудно ми е обаче да повярвам, че става въпрос за съвпадение, когато из Кралството действат подобни злонамерени сили.

— Страхотно — изпъшка Джеймс. — Ако трябва да слушам цицината си, която винаги надушва неприятностите отдалече, съм склонен да се съглася, че в тази история няма нищо случайно. Само дето не мога да разгадая замисъла.

— Ами ако няма никакъв замисъл?

— Какво искаш да кажеш?

— Ако всичко, което виждаш, е следствие от случайни събития? Ако не става въпрос за осъществяване на план, а по-скоро за поредица от действия, целящи да дестабилизират този район?

— И кой би имал полза от това? — попита Джеймс.

Яжара се засмя.

— Списъкът ще е твърде дълъг, Джеймс.

Той кимна и се прозя.

— Уморих се вече. Кеш, Квег, някои от Източните кралства, а и половин дузина дребни аристократи, които биха се зарадвали на възможността да уголемят владенията си. Че и по-лошо дори.

— Какво имаш предвид?

— Говоря за онези, които са се съюзили със силите на мрака и използват хаоса като димна завеса, зад която да вършат тъмните си дела.

Солон се обърна към тях.

— Чух за какво говорите. Има сили на този свят, чиято единствена цел е да сеят бедствия и мрак около себе си.

— Трябва да призная, че никога не съм разбирал смисъла на подобни действия, но сигурно защото никога не съм бил магьосник, практикуващ черна магия.

Яжара се разсмя и дори Солон се изкиска тихичко.

— Достатъчно е, че си склонен да признаваш съществуването на нещо, което дори не си виждал — рече монахът.

— Мога да си го представя, макар че не съм го виждал. А онова, което каза — за сили, готови да сеят беди и нещастия, напълно съвпада със събитията от последно време.

— Тъй де — кимна монахът. — Това ти рекох и аз.

Продължиха да яздят мълчаливо до фермата на Тут. Десетина коня бяха завързани за оградата недалеч от къщата. В двора се бе събрал малоброен конен отряд и Джеймс с изненада установи, че познава някои от войниците.

— Джонатан! — провикна се той. — Какво те води толкова далече от града?

— Събитията взеха неочакван обрат, скуайър, и Негово височество реши, че ще е по-добре, ако за известно време напусна града.

— Какво означава това? — попита Джеймс, докато скачаше от коня и подаваше юздите на един от войниците.

— Означава, че капитан Гурут се опитва да убеди Негово височество в необходимостта да закрие поста на шерифа и да събере всички сили под егидата на градската стража.

— С което да повиши мощта и авторитета си — заключи Джеймс.

— Борба за власт — кимна мъдро Джонатан. — Лично аз не гоня никакви постове, но откакто се помня, винаги е имало шериф на Крондор.

Джеймс поклати глава.

— Понякога се чудя… — Той въздъхна. — Никак не е мъдро да се превръща града в частно владение на Короната. Този горчив урок са го научили още жреците-основатели. Открай време с дребните престъпления се занимават канцеларията на шерифа и Палатата на магистратите. — Той погледна Джонатан в очите. — Ще поговоря по въпроса с Арута веднага щом се върнем. Съмнявам се, че ще склони да приеме предложението на Гурут. — След което добави малко по-тихо: — Всъщност каква е истинската причина да напуснеш града?

— Ами просто в двореца изнемогват от недостиг на информация за това, което става по тези места, особено след слуховете за ужасяващи и необясними случки. През последните две седмици Алан — тукашният осведомител — е пратил няколко доклада за подобни събития — болести по животните, чудовища, скитащи из горите, изчезнали деца, други от тоя род. Наредиха ми да се срещна с отряда в Мелничарски отдих и да ти оказвам пълно съдействие.

— Значи Арута смята, че един отряд от крондорската кавалерия може да не се окаже достатъчен, така ли? — попита Джеймс.

— Очевидно — отвърна Джонатан. — Трябва да внимаваш, когато потеглиш за Халдонова глава. Там вече ще можеш да разчиташ само на себе си, докато не получим вест, че трябва да ти се притечем на помощ.

— Е, благодаря за предупреждението. — Джеймс кимна, давайки знак на Джонатан, че може да се върне при хората си.

Останал сам, отново се замисли за провалилия се опит да бъде открадната Сълзата. Какво общо можеше да има този случай с на пръв поглед хаотичните действия на Нощни ястреби, крадци, чудовища, заклинатели и побъркани жреци и всичко останало, на което бяха станали свидетели след предателството спрямо Крондор, осъществено от Макала и цуранските магьосници? Вече не се съмняваше, че в тази сложна игра е забъркан и трети играч. Не беше Гадника, нито Братството на Тъмната пътека, нито дори лудите жреци, които бяха взели под свой контрол Нощните ястреби.

Очевидно Яжара бе права — зад всичко това през последната година се долавяше нечие вездесъщо присъствие и той бе твърдо решен да го разкрие и да отърве Крондор от него.