На малкото ми момиче.
Най-ярката искрица.
Казваше се Стела и се влюбих в нея още щом я зърнах. Дори след като видях как убива човек, който доста приличаше на мен, не можех да не я обичам.
Не знаех, че го е убила — не и тогава, нямаше как да знам. Видях ги обаче да се целуват и този миг предначерта края му със същата сигурност, с която водата се стича надолу.
Щяхме да скрием трупа заедно, след като изслушах обясненията ѝ за стореното.
След това тя щеше да изчезне в нощта.
А аз нямаше какво друго да сторя, освен да я последвам със сърце, изпълнено с болка.