Тайна идентичност

21

Щом Декстър се увери, че никой не го следи, престана да тича. Той се огледа в бързо притъмняващата джунгла и му се прииска да беше спрял, за да вземе фенерче. За щастие светлината от луната и звездите беше достатъчна, за да не се блъска в дърветата.

Декстър спря на малка, осветена поляна и се облегна на едно дърво. Отпусна глава в ръцете си и тихо простена. Стонът му се смеси със стоновете, които все още слабо долитаха от плажа.

Как можах да забравя, питаше се той безрадостно. Все едно съм лъгал сам себе си и съм си вярвал…

— Защото искаше да вярваш в тези лъжи.

— Кой го каза? — стреснат, Декстър свали ръце от главата си и премига в мрака. — Кой е?

Нечия фигура излезе от сенките на дърветата от другата страна на поляната. За момент Декстър си помисли, че е Буун, и сърцето му трепна. Това значеше ли, че Буун е тръгнал след него, за да го върне, че отсега нататък Декстър няма да е прокуден от лагера?

Но тогава силуетът направи още една стъпка и Декстър видя, че мъжът е малко по-млад от Буун и малко по-нисък. Косата му беше малко по-светла, очите — малко по-тъмни, носът и брадичката — различни…

Сърцето на Декстър заблъска в гърдите му.

— Ти… Ти ли си? — запъна той. — Искам да кажа аз ли съм!

Декстър се замая. Главата му се завъртя, сякаш съзнанието му се понесе над дърветата, откъснато от действителността. Но силуетът беше напълно материален — клонките пукаха под краката му, стръковете трева се превиваха с всяка крачка през поляната.

— Знаеш кой съм — лъч светлина падна върху приближаващия се.

Декстър се взря в него. Той отново забеляза, че дрехите на другия Декстър са малко по-износени от неговите и косата му е малко по-различна. Различна и въпреки това позната.

— Ти си… аз съм… — прошепна той. — Старият аз.

— Истинският ти — отвърна другият Декстър. Очите и тонът му бяха обвинителни. — Онзи, когото изостави в деня, в който получи парите. Онзи, от когото още се срамуваш, макар че не съм направил нищо нередно.

Декстър поклати глава.

— Но аз не съм… не бях… — безсилно възрази той. — Аз… аз направих онова, което смятах, че ще ни помогне. Че ще помогне на мен — главата му отново се завъртя и той се запита дали изобщо се е будил от последния пристъп. Може би си беше въобразил, че Буун и Шанън са го спасили и Арц се е погрижил за него. В този ред кой можеше да каже кое е действително и кое — не? Кой можеше да каже, че още не седи в самолета на „Океаник“, който падаше от небето? Ако питаха него, всичко това можеше да е безразсъдно дело на обърканото му съзнание.

Странно, но тази мисъл му даде кураж.

— Какво искаш? — предизвика той другия Декстър.

— Да ти напомня откъде идваш. Кой си.

— Вече си го спомних — този път гласът на Декстър беше малко по-силен. — Мисля за това всеки Божи ден. Как бих могъл да забравя.

— Забрави за мен!

— Какво? — Декстър сложи ръка на челото си. Тя беше хладна, влажна и трепереше леко. — Какви ги говориш?

— Говоря за теб, Декстър Крос — гласът на другия Декстър прозвуча презрително. — Забрави, че Декстър Стъбс изобщо е съществувал.

— Това беше заради обезводняването… — възрази Декстър.

— Да. И заради обезводняването ли не каза истината на Дейзи? Тя ти вярваше.

— Знам… — прошепна Декстър. Изведнъж гърлото му се стегна, когато си спомни наскърбения поглед в очите на Дейзи, след като най-сетне й каза истината.

— Ти не я заслужаваш и го знаеш.

Декстър нямаше какво да отговори на това. Изведнъж се почувства много уморен.

— Виж, говоря сериозно — уморено каза той. — Какво искаш от мен?

— Искам… — Другият Декстър се спря. — Искам…

Бум!

Декстър подскочи и се обърна. Това изстрел ли беше? Каквото и да беше, дойде откъм плажа. Той напрегнато се взря в тази посока, макар от плажа да го деляха стотина метра гъст храсталак.

— Чу ли? — попита той. — Според теб какво…

Той не довърши изречението, когато, след като се обърна, установи, че двойника му го няма.

— Ей! — извика той. — Чакай!

Фигурата беше ли се появявала изобщо? Изведнъж отговорът на този въпрос доби жизненоважно значение. Много по-голямо от това да се върне на плажа. Декстър се втурна към мястото, на което беше стояла фигурата, и падна на ръце и колене на земята.

„Стъпки — трескаво мислеше той. — Трябва да има стъпки…“

Той се взря в земята, но на бледата лунна светлина не можа да види нищо. Декстър притисна пръсти към леко влажната земя и затърси вдлъбнатини.

„Какво правя — помисли си Декстър. След малко рязко спря трескавото си търсене и седна. — Какво търся изобщо?“

Той се почувства глупаво. Изправи се. Точно тогава чу характерното трошене и пукането на клонки, предизвикани от някого, който бързо се движи през джунглата. Декстър изпъна рамене, пое си дълбоко дъх и се подготви за завръщането на двойника.

Вместо него обаче от гората изскочи Кейт. Тя носеше широка бяла блуза, която светеше на бледата светлина на звездите и луната.

— О! — възкликна тя явно изненадана, че го вижда. — Декстър, ти ли си? Извинявай, не знаех, че някой…

Гласът й заглъхна и тя бързо извърна очи. Декстър усети как се изчервява. Беше ли научила вече за него? Толкова бързо ли се разнасяха слуховете из лагера?

Той премига, когато разбра, че Кейт подсмърча.

— Добре ли си? — попита той, в миг забравил за проблемите си.

— Да — измънка тя. — Маршал…

— Кой?

— Мъжът в лазарета — гласът на Кейт заглъхна. — Той…

Декстър погледна към плажа. Започна да се досеща.

— О! Изстрелът, който чух… Мъжът от лазарета… Той да не…

Кейт вдигна очи колкото да кимне. Дори на бледата светлина Декстър видя, че по клепките и блестят сълзи.

Не си беше давал сметка, че Кейт познава мъжа по-добре от останалите. Но независимо от това, каквото и да беше станало, я беше разстроило силно.

— Все едно — каза тя, подсмръкна силно и избърса нос с опакото на ръката си. — Трябваше да се махне за малко. Хайде, ще се видим после.

Тя тръгна през поляната към джунглата. За миг Декстър беше готов да я остави да си тръгне. Все пак Кейт изглеждаше една от най-интелигентните и способни жени на острова. С какво можеше да й помогне, особено след като той самият беше толкова объркан.

Въпреки това нещо в него не можа да устои.

— Искаш ли да поговорим за случилото се? — попита той.