Тайната на Пегас

— Моля ви, господин Райли! Мафията не е тайна организация, поне от четиридесет години. И повечето й членове са в затвора или скоро ще бъдат там. Не, господин Райли, ние сме много по-компетентни. Имаме братя във всички западни страни, влиятелни членове на своите общества. Двама държавни глави и видни политици. Преподаватели, търговци, бизнесмени, учени, изтъкнати специалисти във всички области. Достатъчно сме богати, за да купим половината държави в света, «Дженерал Мотърс» и каквито други големи корпорации назовете. И политици. В Западния свят няма външна политика, която да не дирижираме. Предизвикваме конфликти, включително войни, когато това е изгодно за нас, и мир, когато не е.

Каква утешителна новина!

Човекът беше луд и страдаше от мания за величие, подсилена от стероиди. Или по-лошо — може би не беше луд. Но ако дори половината от твърденията му бяха верни, маниаците по световните конспирации всъщност се оказваха оптимисти.

Ланг беше забравил колко му е студено. Изправи се и се протегна, разкършвайки ставите, които бяха започнали да го болят от хлада и влагата.

— Веднага щом прочета статиите във вестниците, ще ви изпратя по електронната поща указания къде да изпратите парите. И ако имате хора в пресата и смятате да съчините някаква фалшива история, не го правете. Ако ме арестуват, тамплиерите ще станат сензацията на века, а може би и на хилядолетието.

Среброкосият също стана и угаси цигарата си, като я настъпи с подметката на скъпите си италиански обувки.

— Да ви изпратя ли документите?

— Ще предположа, че сделката ни е отменена, ако не ги получа до един месец.

Тамплиерът поклати глава и изцъка с език.

— Не си губите времето и не се церемоните, както се изразявате вие, американците.

— Казваме още «каквото повикало, такова се обадило». И вие не се церемонихте много със сестра ми и племенника ми.

— Всъщност е елементарно, господин Райли. Въпрос на оцеляване. Няма нищо лично. — Той се усмихна любезно, сякаш оправдаваше дребно закононарушение.

Копелето говореше сериозно. Неподправената първична омраза разпръсна влагата с горещината си. Ланг отново потисна желанието си да го сграбчи за гърлото. Спря го единствено мисълта, че ако го убие, ще си остане беглец и Орденът на тамплиерите ще продължи да съществува.

— Беше ми приятно — каза Ланг и тръгна към изхода.

— Да, разговорът достави удоволствие и на мен — отвърна тамплиерът.

Ланг изсумтя. Вампир се разпознава, защото не се отразява в огледало, а тамплиерът — по липсата на чувство за хумор.

Той отстъпи пред любопитството и се обърна.

— Един последен въпрос.

Среброкосият кимна.

— Разбира се.

— Всички сте мъже. Как се…

Онзи се усмихна.

— Как си осигуряваме членове, след като нямаме потомци? Също като доминиканците, францисканците и всеки друг орден. Привличаме ги. Разликата е, че ние търсим и вербуваме най-умните в света. Но не забравяйте, че в Църквата през четиринадесети век обетът за безбрачие е бил по-скоро форма, отколкото истина. Дори папите са имали любовници и деца. Ние… Е, предполагам, че отговорих на въпроса ви.

Ланг искаше да му зададе още хиляди въпроси, но не възнамеряваше да му доставя удоволствието, че проявява интерес.

Сенките по Виа ди Сан Джовани бяха започнали да се удължават, когато Ланг излезе от «Сан Клементе». Дори отслабващата светлина на късния следобед го накара да трепне след сумрака в подземието. Той погледна часовника си и се изненада, като установи, че е бил долу само половин час.

Имаше чувството, че е възкръснал от собствения си гроб.

Трета глава

1.

Лаго Маджоре

Седмица по-късно

Сара се нацупи, когато Ланг отказа да й каже къде е. Опасяваше се, че телефонът все още се подслушва, и не искаше да излага на риск свободата си.

Във вестниците писаха, че двете убийства са извършени в опит да бъде открадната безценна картина на Никола Пусен, френски художник, за когото е отделено малко място в Лувъра. Тъй като я притежавал, Ланг бил заподозрян за кражбата, но истинският извършител бил разпознат и заловен в Лондон. Ланг не се изненада, че предполагаемият крадец е загинал при опит за бягство. Колата му била овъглена от необикновено силната експлозия в резултат от сблъсък с висока скорост и е било невъзможно да се идентифицират човешки останки. В нито един вестник не се споменаваше, че в Лондон е бил убит търговец на антики, нито какво общо е имал един портиер в Атланта с ценната картина.

«Нелогичните обяснения не плашат вестниците — с иронична усмивка помисли Ланг. — Иначе защо уводните им статии шумно хвалят някого, а година по-късно го критикуват безпощадно?»

Той почти изпита съжаление, че вече не е необходимо да се крие.

Двамата с Герта бяха на брега на езеро Маджоре сред няколко скупчени вили и бензиностанция на име «Ранчо». В единствената странноприемница имаше само пет стаи за гости, но места за хранене за тридесет души, и беше пълна всяка вечер. Ланг напълняваше най-малко с половин килограм на ден.

Любеха се всяка сутрин, а след това лежаха изтощени, отлагаха ставането и гледаха как изгряващото слънце обагря в кървавочервено заснежените върхове на швейцарските Алпи. Пейзажът се отразяваше в бездънните тъмни води на езерото, докато сутрешният ферибот оставеше диря по повърхността.

През деня се разхождаха по брега като млади влюбени и се възхищаваха на красивите къщи, направени от хора, отхвърлили комерсиалното строителство, характерно за по-известния италиански курорт Комо.

След обилна вечеря двамата сядаха на терасата пред стаята и гледаха звездите, докато мъглата се протегнеше като пръсти, за да ги угаси. Веднага щом единият станеше, другият се втурваше към леглото, където трескаво се събличаха и отново се любеха, докато заспиваха от умора. Кой би искал подобно нещо да свърши?

Едва когато пътуваше към «Малпенза», Ланг се стресна и се надигна на седалката на старото такси. Току-що беше прекарал първия ден от години, без да се сети за Доун. Мисълта го накара да се почувства виновен.

Но не за дълго.

2.

Атланта

Две седмици по-късно

Герта се влюби в Атланта. Тя гледаше изумено огромните къщи на Уест Пейсиз Фери и се чудеше как е възможно един човек да има такава голяма площ само за живеене. Харесаха й и разнообразните ресторанти в Бъкхед. Огромните търговски центрове, площад Ленъкс и Фипс Плаза бяха рай за нея, а супермаркетите — обетованата земя. Множеството възможности за избор я възхищаваха и същевременно объркваха. По време на първото си пазаруване тя не можа да избере нищо, от което имаше повече от три варианта.

Ланг я заведе на мач на «Брейвс». Герта прояви по-голям интерес към бирата и кренвиршите, отколкото към играта. Тя възприе любимото американско национално развлечение като голям разгорещен «Октоберфест» на открито.

Герта се влюби и в Мърморко, който отвърна на чувствата й. Сара се беше погрижила за кучето, но съвсем не му липсваше, и Мърморко бурно изразяваше радостта си, когато Герта се върнеше в апартамента. Ланг се запита дали двадесетото столетие не би преминало по-спокойно, ако германците обичаха хората колкото кучетата.

Привързаността на Мърморко се превърна в източник на шеги между двамата. Всеки път, когато той я прегърнеше, кучето захапваше обувката, чорапите или панталоните му, ръмжеше и се опитваше да го издърпа.

Опасенията на Ланг от съжителството с жена не се оправдаха.

Първият осезаем удар върху вярата му в неприкосновеността на домашното огнище беше нанесен от Франсис.

Свещеникът дойде на вечеря — печени на скара наденички и студена бира «Будвайзер».

Те му разказаха накратко тяхната версия за преживяванията си в Европа. Герта и Франсис поведоха спор, който се отклони от църквата през средновековното и се насочи към Мартин Лутър. Ланг ги остави, когато стигнаха до 1560 година, и отиде да си легне.

По настояване на Франсис Герта беше поканена на вечеря в «Мануел». Свещеникът отхвърли възраженията на Ланг, че тези вечери по традиция са само за мъже, и по йезуитски маниер подчерта, че Ланг е решил така. На вечерята Ланг се изуми, като чу как Герта разказа виц на разбираем латински, макар да се запъваше. Нямаше представа, че тя знае и дума от този език.

Едва след няколко месеца той намери тънка книжка със съвременни анекдоти заедно с превода им на латински — «Amo, Amas, Amat: Научи латински и изненадай приятелите си». Герта беше положила големи усилия да му достави удоволствие.

На мивката нямаше кремове за лице, нито копринено дамско бельо в чекмеджетата. Въпреки че тя беше винаги подходящо облечена, когато излизаха, мястото в гардероба на Ланг не намаля. Той се запита къде Герта държи дрехите си. Предположи, че годините, прекарани в малки апартаменти в Европа, са я накарали да бъде пестелива с пространството.

Тя се забавляваше, когато Ланг беше на работа, като съставяше списъци на задачите и заниманията през деня — пазаруване, разходки в паркове или само приятни мигове в компанията на Мърморко.

Ланг започна да гледа календара тревожно заради ускорението, с което наближаваше денят на заминаването й. Беше прекалено упорит да го признае, но се страхуваше дори от мисълта.

3.

Атланта

Седмица по-късно

В една от онези вечери в началото на лятото в Атланта, когато човек лесно може да забрави, че температурата скоро ще стигне четиридесет градуса и най-лекото раздвижване въздуха се смята за ветрец, Ланг и Герта бавно разхождаха Мърморко по Пийчтрий, за да му позволят да подуши и да отвърне на посланията, оставени от другите кучета в затревената ивица между тротоара и улицата.

Герта заминаваше на другия ден и Ланг не беше в състояние да мисли за нищо друго.

— Ланг — попита тя, — посочил ли си облагодетелствани лица?

— От фондацията ли? Не, все още не съм. Стесних кръга до фондове за помощ в Централна Америка, специализирани в обучение и здравеопазване на деца като Джеф. Ще трябва да назнача персонал, за да пресее кандидатите. Ако аз разговарям с всички, ще се наложи да се откажа от адвокатската си практика.

Герта спря, за да може Мърморко да изследва особено интересно място.

— Не разбирам. Щом парите идват от Църквата към тамплиерите, а после при теб, защо не ги върнеш на Църквата?

Тя очевидно бе разсъждавала за това, защото рядко задаваше безсмислени въпроси.

— По две причини. Първо, ако парите бъдат върнати на Църквата, тамплиерите ще разберат и ще увеличат сумата за изнудването, ако вече не са го направили. Второ, непосредствените задачи на Църквата не са същите като моите. Не искам да прозвучи грубо, но в страните с ограничени ресурси децата отрано трябва да научат за контрола върху раждаемостта и безопасния секс, за да се пазят от СПИН и други неща, а Църквата не одобрява това.

— И католическата църква ще продължи да плаща пари на онези хора, защото не иска светът да знае, че тялото на Христос не се е възнесло на небето?

Мърморко се втурна напред и едва не изтръгна каишката от ръката й.

Ланг я грабна и дръпна назад кучето.

— Не бързай толкова, приятелю. Да. Не съм теолог, но може и в двата случая Христос да е имал божествен произход. Църквата просто е направила грешка далеч в миналото и не иска да си признае.

Герта взе каишката.

— Да докоснеш надгробния камък на Божия син… Страхотно поклонение.

— Отначало не го възприемах така. Аз… — Ланг спря и я прегърна. — По дяволите надгробния камък, тамплиерите и всичко останало! Не искам да си тръгваш, Герта.

Тя отпусна глава на рамото му. Друга двойка им се усмихна, докато ги заобикаляше.

— Има ли смисъл да остана? Трябваше да те принудя да ми позволиш да дойда. Знам, че не мога да заменя Доун.

— Никой не може. Но ти не си заместник. Ти си неповторима и това е напълно достатъчно.

— Тогава предполагам, че ще остана, докато си щастлив с мен.

— Това означава завинаги.

Той я целуна, без да обръща внимание на клаксоните и шеговитите подвиквания на минаващите мотористи.

Мигът беше прекъснат от изсвирване на спирачки и силен удар.

Герта се освободи от прегръдките му.

— Мърморко! Mein Gott!⁷¹

— По дяволите!

Кучето лежеше на тротоара, където беше отхвърлено след удар от автомобил.

От волвото слезе пребледняла и разтреперана жена.

— Не го видях кога е изтичал пред колата.

Ланг и Герта се втурнаха към все още конвулсивно потрепващото животно. Герта взе кучето и го притисна до гърдите си, без да се смущава от кръвта, която обагри блузата й.

— Liebchen, liebchen⁷² — изстена тя. — Какво ти е?

Мърморко близна лицето й, а после изцъкли очи и се отпусна неподвижно.

Ланг не беше виждал Герта да плаче. Мисълта, че е убивала хладнокръвно, направи скръбта й още по-трогателна. Той взе кучето от ръцете й, изненадан, че тялото вече е изстинало. Мърморко не дишаше и сърцето му не туптеше. Ланг коленичи и внимателно го сложи на земята, а сетне прегърна обезумялата от мъка Герта и й зашепна утешително.

Наоколо се събра малка група минувачи и велосипедисти и други хора, привлечени от нездраво любопитство. Репликите им бяха тихи и изпълнени с уважение.

По-късно Ланг не можеше да си спомни какво се случи по-напред — възклицанието от изненада или подръпването на крачола на панталоните му. Той погледна надолу, убеден, че губи разсъдъка си. Мърморко ръмжеше доволно, захапал маншета на панталоните му. Локвата кръв около него беше изчезнала като утринна роса.

Герта и Ланг тръгнаха, без да промълвят дума. Кучето отново започна да души тревата. Ланг се замисли за далечния хълм във Франция и за необяснимата топлина, която беше усетил да се излъчва от каменния саркофаг, чието съществуване повечето християни биха отрекли.

Може би… Той поклати глава, отхвърляйки мисълта като невъзможна. Чувствата му към Герта бяха достатъчно чудо.