Теменужени очи

ЕПИЛОГ

Мадрид, Коледа, 1812 година

Падаше лек сняг и се стелеше като фин бял прах по тесния, с много завои път, който водеше към града.

Ефрейторът пред митническия пост трепереше от студ и се гушеше във вдигнатата си яка. След малко провря глава в задушното помещение.

— Някой идва, сър.

Лейтенантът се отдели от нажежената печка, над която топлеше ръцете си, и излезе навън. Наближаваше малка група ездачи, бели, призрачни фигури под сипещия се сняг.

— Испански седла — промърмори той и скри ръце в джобовете. — Май е госпожата на бригадния генерал. Тя е! Навсякъде ще позная този невероятен кон!

Четирите коня излязоха от снежната вихрушка и спряха пред поста. Двамата ездачи не се отличаваха с нищо по-забележително, но третият беше огромен мъж, възседнал силен и невероятно грозен жребец. Крехката фигура до него яздеше великолепен арабски кон с млечнобяла кожа.

— Добър вечер, лейтенант. — Ездачът на арабския кон се оказа жена и ефрейторът зяпна смаяно. Нежният, мелодичен глас издаваше едва забележим акцент. Ала лейтенантът изобщо не се изненада.

— Добър вечер, мадам. Идвате тъкмо навреме за коледния бал в главната квартира на херцога. Започнали са само преди час.

— Очевидно сме планирали добре времето си — засмя се Тамсин и го удостои с очарователна усмивка. — Надявам се, че не сте на пост през цялата нощ.

— За съжаление изтеглих късата сламка — отговори той и поклати глава с безкрайно съжаление. — Но момчетата обещаха да ни донесат коледната вечеря.

— Коя беше тази жена? — попита ефрейторът, когато четиримата ездачи се отдалечиха.

— Съпругата на бригадния генерал — отговори лейтенантът. — О, да, забравих, че си нов и не я познаваш. Нали пристигна само преди няколко седмици.

Той се върна в митническия пост и изтърси снега от палтото си.

— Лейди Сейнт Симон — продължи да обяснява той. — Тя язди с партизаните и е свръзка между тях и главнокомандващия. Огромният шотландец й е телохранител, името му е Габриел. Пази се от него, ако го видиш пиян. Обикновено е мирен като агне, но като си пийне малко повече, става истински дявол.

— Жената на бригадния генерал Сейнт Симон е партизанка? — Ефрейторът не можеше да повярва на ушите си.

— Точно така. — Лейтенантът беше много горд, че може да разкаже тази интересна история. — Тя е любимката на полка. Всички се радваме, че се върна при нас. — Той се засмя весело. — Всъщност трябваше да се върне още преди четири дни. Бригадният генерал се е разболял от тревога. Последните дни беше твърде неприятен началник.

В този момент бригадният генерал Сейнт Симон правеше всичко, което зависеше от него, за да бъде учтив към партньорката си, с която танцуваше кадрил. Балната зала в голямата къща, обитавана от херцог Уелингтън, беше украсена със зелени клонки, които бяха започнали да повяхват от горещината. Топлината на открития огън в двете огромни камини и безбройните свещи, които горяха в канделабрите, правеха задухата наистина непоносима. Ароматите на парфюми и помади се смесваха с миризмата на претоплени тела и много дами отвратено закриваха носовете си с ароматизирани кърпички. Все пак офицерите от испанската армия и придружителките им танцуваха и се веселяха, опитвайки се да забравят несгодите и лишенията на страшния летен поход. Предстоеше зимата с многобройните й светски развлечения и това ги правеше още по-весели.

Само Джулиън не се забавляваше, макар че партньорката му беше една от красавиците на полка. Почтената мис Бейли, която знаеше много добре защо партньорът й е толкова мълчалив, реагира с разбиране и дори не се опита да протестира. Докато бъбреше за незначителни неща, тя му напомняше внимателно за фигурите на сложния танц и дори се опитваше да го направлява, когато мислите му се отклоняваха твърде много.

Часовникът тъкмо беше ударил девет, когато големите врати на балната зала се отвориха и в помещението нахлу освежително хладен въздух. Настана малка бъркотия и след секунди една крехка фигура полетя като вихър през танцовата площадка.

Бригадният генерал Сейнт Симон пусна ръката на партньорката си, когато жена му, все още в панталон за езда, се хвърли с ликуващ вик на шията му и обви с крака хълбоците му. Тя го прегърна здраво и впи устни в неговите.

В едно далечно ъгълче на съзнанието си Джулиън си повтаряше, че поведението им е твърде неприлично, защото стройните крака в кожен панталон се виждаха отгоре до долу. Ръцете му обхванаха твърдото й задниче, за да я задържат във въздуха, докато тя го целуваше с буйна страст. Главата му се въртеше и той се чувстваше слаб и замаян от безкрайното облекчение.

— Истинско диво жребче, нали? — промърмори Уелингтън, който очевидно се наслаждаваше на сцената. — Прекрасна фигура.

— Мисля, че е редно да заема мястото на Джулиън при мис Бейли — предложи Тим О’Конър и се ухили широко. — Младата дама изглежда изоставена. — Той се запъти с широки крачки към танцовата площадка и предложи ръката си на бившата партньорка на Джулиън, за да продължат да танцуват.

Джулиън, който продължаваше да държи жена си на ръце, излезе бързо извън танцовата площадка.

— Къде беше? — извика той, когато си възвърна дар слово. — Знаеш ли как се тревожех за теб!

— Планинските проходи са затрупани със сняг… едвам минахме. — Тамсин се отдръпна малко назад и му се усмихна. — Имаше два-три дребни сблъсъка… нищо сериозно, разбира се — прибави бързо тя, като видя как лицето му помрачня.

— Ти ми даде думата си, че няма да участваш в сражения!

— Не съм участвала в сражения — отговори невинно тя. — Ако искаш, можеш да попиташ Габриел. — Тя го целуна още веднъж.

— Разбира се, че ще го попитам. — Джулиън не можеше да обуздае гнева си. Тамсин помнеше колко й беше трудно да го убеди, че трябва да продължи да работи с партизаните. За да отклони вниманието му, тя отново впи устни в неговите.

— Стига толкова! — Джулиън разтърси глава, за да се върне в действителността. — Днес има бал, за бога! Погледни как си облечена! Това е безсрамие! — Смехът му обаче издаваше безкрайно облекчение. Той я цапна приятелски по дупето и най-после я остави на пода.

— Нима предпочиташ да си бях останала в къщи още час или два, за да облека новата си бална рокля? — попита развеселено Тамсин. — Може би трябваше да направя точно това и да те оставя да се измъчваш в неизвестност. — Устните й се нацупиха в очарователна гримаса.

— В никакъв случай — отговори категорично Джулиън. — Ако беше изхабила за това дори само една минута, щях да ти извия врата като на пиле.

— Така си и мислех — промърмори ухилено Тамсин, после се обърна към мъжа, който вървеше към тях: — Добър вечер, херцог Уелингтън. Нося ви вест от Лонга. Смята да проникне във Франция.

— Радвам се да ви видя в добро здраве и разположение на духа, Виолет — отговори развеселено Уелингтън. — Най-после ще мога отново да разчитам на цялото внимание на мъжа ви. — Той вдигна лорнета си и я огледа с видимо удоволствие. — Не намирате ли, мадам, че сте облечена малко необичайно за тържествения коледен бал?

Тамсин се усмихна пленително.

— Извинявам се, херцог. Но горях от нетърпение да видя отново Джулиън и тъй като той се забавляваше тук, без да мисли за бедната си съпруга, която препускаше през снега и виелиците, не ми остана друг избор, освен да дойда и да го заловя на местопрестъплението. — Тя хвърли обвинителен поглед към мъжа си. — Представете си, сър, той танцуваше с красивата мис Бейли! Това е смъртна обида.

Джулиън поклати глава и се нацупи.

— Пак преувеличаваш, глухарче. — Той посегна към нея и с бързо движение я вдигна на ръце. — Извинете ни, господа.

— Не е почтено да ме наричаш глухарче, след като не ми позволяваш да те наричам милорд полковник — заговори сърдито Тамсин, когато излязоха от балната зала.

— Животът е пълен с непочтени неща, любов моя.

— И това е една от тях — изръмжа тя. — Много мразя да ме разнасяш насам-натам като чувал с картофи. Не е достойно, не разбираш ли!

— Но ти изобщо не си достойна личност — отговори й иронично Джулиън и се запъти с големи крачки, към малката къща, която бяха наели за зимата.

— Сега ще допълниш, че освен всичко друго не съм и подходяща съпруга за лорд Сейнт Симон, нали?

Лордът влезе в къщата и се изкачи право в спалнята. Тамсин напразно се опитваше да се освободи от яката му хватка.

— Точно обратното. Ти си съвършената съпруга за лорд Сейнт Симон. — Джулиън я хвърли на леглото с лицето надолу.

— Жената, чийто най-близък роднина по майчина линия предизвика най-големия скандал през последното столетие? — Тя се претърколи по гръб и се усмихна подканващо.

— Лорд Сейнт Симон не може да си представи по-добра жена — отговори с добре изиграна сериозност той.

Тамсин протегна ръце към мъжа си.

— А лейди Сейнт Симон не може да си представи друг мъж. В момента тя е безкрайно жадна за любов и само той може да утоли жаждата й.

Джулиън се усмихна и подигравателните искри в очите му изчезнаха, полегна до нея и протегна ръка да я помилва.

— Никога вече няма да жадуваш за любов, мила.

— Това е любов за цял живот — заяви тя и помилва устните му с връхчетата на пръстите си.

— Има ли изобщо друга любов? — Той хвана китката й и загриза нежно силните й пръсти.

— Барона и Сесил бяха убедени, че няма. — Тамсин се усмихна и удостои мъжа си с нежен поглед.

— Твоите родители са били разумни хора, много пъти съм го казвал — промърмори той, обърна ръката й и целуна дланта. — Нашата любов наистина е за цял живот и без никакви ограничения. — Върхът на езика му помилва дланта и се мушна между пръстите.

— Без ограничения значи — прошепна Тамсин и се наслади на обещанието, което се четеше в сияещите сини очи на съпруга й. — Това звучи много примамливо, милорд бригаден генерал.

— Винаги на вашите услуги, мадам.