Тигърът на Трейси

Глава 11

Отмина една трескава за Ню Йорк седмица.

Тигърът бе все още на свобода. Което за него означаваше, че умира от глад и страх под балсамьорната на Руш, Рубелинг и Райън.

Според вестниците обаче в понеделник сутринта тигърът е бил видян на три различни места в Харлем, на две в Гринуич Вилидж, на шест в Бруклин, а някакво момче от Фресно, Калифорния, застреляло с флоберова пушка една черна котка, защото приличала изумително на тигъра на Трейси. По всички вестници из страната се появи снимката на момчето, гордо вдигнало котката за опашката.

То се казваше Салваторе Бенинтенди.

Във вторник привечер Тигърът на Трейси, както вече го наричаха, бе забелязан от най-различни хора из цялата страна.

Някакъв джентълмен от Лондон го видял в Сохо и обясняваше в писмо до вестник „Таймз“ как това същество, както го наричаше той, е стигнало дотам. Обясненията му бяха извънредно интересни, неговите симпатии явно бяха на страната на съществото, както става понякога с англичаните или поне с благородните ексцентрици.

Някакъв служител от тотализатора при хиподрума в Сиатл, бит от гангстерите-конкуренти, съобщи в полицията, че е бил нападнат от Тигъра на Трейси.

Едип съдържател на ресторант в Чикаго рекламира ново питие, наречено Тигърът на Трейси, по двайсет и пет цента чашката.

Един производител на играчки от Толидо събра своите дизайнери и търговски агенти и в събота сутринта на бял свят излязоха черни плюшени играчки „Тигърът на Трейси“, с които децата трябваше вече да си лягат. Той пусна на пазара и пуловери с щамповани образи на тигъра и името му, а също и най-различни по големина гумени надуваеми тигри и кутийки, от които на пружинна изскачаше Тигърът на Трейси.

Самото животно бе хванало настинка, която бързо се обръщаше в плеврит. Очите му помътняха и непрекъснато се слепваха от гурели. Носът му бе запушен. Белите му зъби се покриха с нещо, което имаше вкуса на края.

Продължаваха наблюденията над Трейси и резултатите всекидневно бяха грижливо докладвани пред нацията и пред целия свят редом с останалите, пак толкова важни новини.

Повече от десетина психиатри и журналисти направиха кариера благодарение на Трейси и неговия тигър.

Чувствата на Трейси към Лора Лути бяха разкрити от един находчив журналист, който извести сензационната новина на света в очерк, озаглавен

Вестник „Мирър“ обаче, като не можа да си осигури снимки и материали за Трейси и тигъра, реши да удари останалите вестници с искането да бъде незабавно разследвана градската полиция и ако е нужно, да се стигне и до уволнението на началника Огъст Блай, защото ако той не може да убие или залови тигъра, как ще се грижи за населението на Ню Йорк в случай че над града бъде хвърлена бомба?

Идеята бе възприета от много хора, които с готовност възприемат всякакви идеи.

„Мирър“ се обърна пряко към началника Блай: „Кога ще можете да уверите гражданите на най-големия град в света, че тигърът на Трейси ще бъде заловен или убит и ще осигурите отново спокойния сън на хората?“

Въпросът бе зададен чрез телеграма.

Началникът на полицията Блай повика най-способните си сътрудници и им нареди да съставят отговор на телеграмата. Предложени бяха десетина най-различни варианта, обаче нито един не бе приет като задоволителен, понеже никой не знаеше кога тигърът ще бъде заловен или убит.

„Не знам“ — искаше да отговори началникът, но не посмя.

Вместо това, в отговор на „Мирър“ бе написана и изпратена телеграма от петстотин думи. Отговорът бе поместен на първата страница на „Мирър“ под заглавие „Срам за нюйоркската полиция“. „Мирър“ постави ребром въпроса за оставката на началника Блай. Освен това вестникът оповести награда от пет хиляди долара за всеки мъж, жена или дете, независимо от тяхната раса, цвят на кожата, възгледи или вероизповедание, който донесе на „Мирър“ тигъра или кожата му.

На следващия ден във вестник „Мирър“ дойде някакъв човек с простреляна в главата черна пантера и тъй най-сетне „Мирър“ се добра до желаната сензация.

Съобщенията и снимките за убиването на Тигъра на Трейси бяха разпратени из цялата страна и из целия свят.

Човекът, на име Арт Плайли, само за няколко часа бе потърсен повече от сто пъти по телефона в „Мирър“, предимно от жени, като някои от тях му предлагаха годеж. Фирмата „Елегантният мъж“ влезе в преговори с него за демонстрирането на нов костюм за реклама на предприятието, когато в редакцията на вестника пристигна Трейси, ескортиран от полицаи, за да види тигъра.

Всички вестници бяха изпратили по един репортер и фотограф за всеки случай. Не че беше някакъв изключителен случай да заснемат шефа на полицията, а защото си струваше да видиш всичко отблизо.

„Мирър“ обаче не разреши на Трейси да види тигъра.

Арт Плайли бе замолен да стисне ръка на Трейси за снимка, но той вече знаеше как стават тези неща и каза:

— Ще го направя за не по-малко от пет.

— Пет какво? — запитаха го.

— Стотачки — отвърна Арт Плайли. — Само „Мирър“ може да ме снима без възнаграждение. Това е според договора. За всеки друг вестник — петстотин.

— Това е за училищен вестник — рече на шега фотографът и тъй като Арт Плайли никога не бе ходил в гимназия, счете това за свой дълг и стисна ръката на Трейси безплатно.

За което обаче получи няколко солени ругатни от главния редактор на вестник „Мирър“.

Колкото до Трейси, той се здрависваше с всички. Надяваше се, че са искрени. Всъщност или затова, или защото нямаше как иначе.

Вестник „Нюз“ обвини „Мирър“, че е извършил измама пред гражданите на Ню Йорк, тъй като тигърът, който се намира при тях, не е тигърът на Трейси.

В резултат на тези подозрения и конкуренцията след три дни бе организиран тържествен, официален преглед на „Мирър“-ския тигър от Трейси, цирковия дресьор на животното и още десетина души, които търсеха някаква, та дори и нищожна популярност.

Церемонията бе кратка. Трейси погледна към нещастната мъртва черна пантера, положена до специално приготвения за нея ковчег, в който възнамеряваше да я погребе „Мирър“. Всъщност Трейси погледна чак от другия край на стаята. При това говореше почти без да се обърне и направи цялата церемония на пух и прах.

— Това не е моят тигър — заяви той. — Това дори не е черна пантера. Това е пума, на която са боядисали козината черна.

В резултат на измамата вестник „Мирър“ конфискува банковата сметка на Арт Плайли, той бе арестуван и хвърлен в затвора. Там обаче бе посетен от главния редактор на вестник „Нюз“, който му направи следното предложение: ако Плайли прави разкрития само пред „Нюз“, вестникът ще му заплати шест хиляди долара. Плайли правеше разкрития в продължение на три дни, след което бе изпратен на каторжен труд, тъй като покрай акуратните му разкрития излязоха наяве и цял куп други неща. Той заяви, че винаги е искал да бъде преди всичко известен и щом най-сетне е станал известен, не иска да спре на половината път.

Би било скучно да навлизаме в естеството на неговите разкрития. Той искаше да бъде известен, това е всичко.

На деветия ден от своето укриване под балсамьорната на Руш, Рубелинг и Райън тигърът се почувства много зле. Тази нощ, разтреперан от отчаяние, той изпълзя от скривалището си и отиде до една отворена кофа за смет, в която намери остатъци от месо, кости и обелки от най-различни зеленчуци. Замъкна повечето остатъци в скривалището си, като ходи до кофата на няколко пъти.

Към два часа през нощта едно момченце се събуди от кашлица и поиска от майка си да му даде сиропа. Когато тя се върна с лекарството, момченцето извика:

— Мамо, виж каква голяма котка в боклукджийската кофа!

Мама погледна и събуди татко. Таткото нямаше никакво оръжие, но беше любител-фотограф и имаше камера.

Таткото седна на прозореца и зачака тигърът да се върне до кофата за смет. След две-три минути тигърът се върна, само че таткото изведнъж нещо се вцепени и не можа да щракне апарата.

Мама ядосано измъкна камерата от ръцете му и я даде на момченцето, което беше осемгодишно. То нагласи апарата на фокус колкото можа, тигърът видя светкавицата, скочи и избяга в скривалището си.

Мъжът се облече и прояви снимката в собствената си тъмна стаичка. Снимката показваше задницата на тигъра.

После той отиде в полицията със снимката на задницата на тигъра на Трейси. В полицията го разпитваха близо час и към четири сутринта болният тигър дочу гласове и зърна светлини. Гледаше и слушаше дълго време.

Когато всичко утихна, тигърът излезе и тръгна из града.

Снимката и разказът как е била направена бяха съответно публикувани във вестниците, заедно със снимки на болното момченце, което веднага се разболя още повече.

Районът в Ню Йорк, където живееше момченцето, бе маркиран от специалисти картографи, след което почнаха да се строят хипотези за скривалището на тигъра.