Тигърът на Трейси

Глава 12

Капитанът от полицията Ърл Хузинга води няколко разговора насаме с Трейси в Белвю, след което реши да иде направо при началника Блай и да изкаже своето мнение, дори и да му коства службата.

— Той може да залови тигъра — заяви Хузинга.

— Как? — попита началникът Блай.

— Ами, може би изглежда доста сложно — каза Хузинга, — но след няколко срещи, които имах с него, зная, че не е сложно. Зная, че той може да го направи.

— Как? — повтори Блай.

— Първо — рече Хузинга, — той иска никой да не знае за това. Изобщо да не се вдига никакъв шум.

— Можем да запазим това в тайна — увери го началникът. Бе му дошло до гуша от цялата тази история и просто се чувстваше болен от нея и по-стар от своите шейсет и шест години.

— На Уорън стрийт има една сграда, която е била фирмата на Ото Сейфанг за внос на кафе — продължи Хузинга. — Сега вече не е никаква фирма, но сградата е на мястото си. Сега там е склад. Трейси иска да се направи табелата на фирмата „Ото Сейфанг“ и да се закачи отново на старото й място. Иска да се възстанови дегустаторският отдел и там да се настанят хора на име Пебърди, Рингърт и Шивли, които да дегустират кафето. Пебърди живее в една мебелирана стая. Рингърт е във Белвю, а Шивли живее с дъщеря си в Бронкс.

— И за какво му е цялата тази идиотщина? — попита Блай.

— Знам, че не изглежда много смислено — каза Хузинга, — но съм сигурен, че ще залови тигъра. Трябва му само един ден. И да е в неделя. За нас това е много удобно, защото в неделя следобед по Уорън стрийт едва ли ще има някой, освен един-двама пияници.

— Май ти самият малко си мръднал от това често ходене в Белвю, но продължавай да чуя цялата работа.

— Освен това иска в склада да има поне стотина чувала с кафе — продължи Хузинга.

— Защо?

— Той е работил там — каза Хузинга. — Тази неделя смята да отиде в осем сутринта. После да дига и да пренася чувалите, а Пебърди, Рингърт и Шивли ще бъдат през това време в дегустаторския отдел. От време на време Трейси ще прекъсва за малко и ще се отбива при тях да изпие по едно кафе. По обяд ще има почивка, той ще излезе пред фирмата и ще седне там на слънце. В дванайсет и половина по улицата ще се зададе едно момиче на име Лора Лути и ще спре пред „Ото Сейфанг“.

— Ще спре? — учуди се Блай.

— Да.

— И какво?

— Трейси веднага ще се приближи — рече Хузинга. — Ще вземе момичето за ръка и ще тръгне с нея по Уорън стрийт. Две-три къщи по-нататък от „Ото Сейфанг“ има един празен склад, който е бил продоволствен магазин. Ще влезе в тази сграда с момичето и тигъра. В склада ще има една клетка. Тигърът ще влезе в клетката, Трейси ще я заключи и после ще излезе с момичето от сградата.

— Тъй ли?

— Да.

— После?

— Две неща трябва да му обещаем — рече Хузинга. — Първо. Абсолютно никаква гласност. Никакви снимки, дори за нашия архив. Вие и аз ще можем на наблюдаваме от отсрещната сграда. Второ. Ще се сдобием с тигъра в клетка, обаче трябва да му обещаем никой да не знае, че е при нас. Ако тигърът е болен, ще трябва да полагаме специални грижи за него, особено за ранения крак. Предния десен.

— И вярваш ли му на този шантав? — запита началникът Блай.

— Да, сър.

— Защо?

— Преди десет дни ми възложихте този случай — рече Хузинга. — През цялото време се срещах с Трейси. В пресата и думичка нямаше за Лора Лути. Докторите казваха, че е на смъртно легло, и всичко, което можаха да направят, бе да я гледат как угасва, съзнавайки това. Е да, но тя сега и не мисли да умира. Пингицър, който всекидневно разговаря и с двамата, се мъчи да проумее какво става. Той казваше, че всички в Белвю са хора, загубили по някаква любов в живота си. Влюбените в мнозинството си се разболяват и мнозина от тях умират. И то за много кратко време. А Трейси не е луд.

— А защо д-р Скатър и всички останали специалисти твърдят, че е луд? — попита началникът.

— Не зная — рече Хузинга. — Техните заключения изглеждат добре обосновани. Но мисля, че на нещата може да се гледа винаги по няколко начина. Пингицър изучава случая на Трейси и смята, че в този случай винаги има добри резултати, особено ако се започне достатъчно рано, но никога не е виждал да подейства в такъв напреднал стадий, както е при Лора Лути. Казваше, че когато става дума за човешкото съществувание трябва да бъдеш търпелив, да се стремиш да разбереш, защото всичко може да се случи, особено ако е замесена любовта. Едва ли предполагате, че в Белвю има много смях, нали?

— Надали, но и да има, по-скоро е ненормален.

— Е, да, но има, и то абсолютно разумен — рече Хузинга. — Скатър и всички останали почнаха да се вбесяват от това и се мъчат да го спрат. Раздразнени са, че пациентите им не се държат тъй, както се е очаквало от тях; стават, ходят си един другиму на гости, помагат си, разказват си разни истории, танцуват, пеят, и то съвсем не по ненормален начин. Съвсем естествено, разумно и приятно. Разбира се, повечето от тях са тъжни, но не по-тъжни от хората където и да било другаде. — Хузинга замълча за миг. — И тъй, Трейси ще залови тигъра. Като стане това, отново ще имаме почва под краката си, нищо че не ще го оповестим на хората. И без това след две седмици всички ще са забравили тази история. Какво ще кажете?

— Глупости! Не съм съгласен — заяви началникът. — Ще гръмне навсякъде и ще стана за смях на целия град.

— Днес е сряда — каза Хузинга. — До четири дни ще имаме резултат. Ще ми дадете ли разрешение да действам? Аз отговарям, ако се провали нещо. Ще кажа, че е мое хрумване и съм го направил на своя глава. Пингицър е с мен и иска да види какво ще се получи. Началникът мисли дълго време над това.

— Добре — рече накрая той. — Добре, и аз ще гледам.

— Но ще трябва да удържим на обещанието си — предупреди Хузинга.

— Добре — рече началникът. — Действай!

Доволен и сигурен, но същевременно с дълбоко затаен страх, капитанът започна да действа.