Тигърът на Трейси

Глава 15

На отсрещната страна на улицата от стаята на втория етаж капитан Хузинга и шерифът Блай наблюдаваха.

Там, според плана, Томас Трейси бе застанал пред „Ото Сейфанг“.

— Колко е часът? — попита Блай.

— Дванайсет и половина — отвърна Хузинга. — Мислите ли, че ще стане?

— Нещо вече стана — рече Блай. — Нали и ти слуша на всеки половин час рапортите по радиовръзката?

— Да.

— Пълно спокойствие вече цели четири часа.

— Да. Мислите ли, че ще стане?

— И да не стане, все едно. Погледни го — рече Блай. — Той не е луд.

— И все пак е ненормален — рече внезапно Хузинга. — И всичко това не е нормално. Не ми е ясно. Не мога да го разбера. Сложихме там оная табела. „Ото Сейфанг“. Ото Сейфанг е мъртъв от три години. Тук вече е склад, а не фирма за внос на кафе. Сега е така, а не както преди шест години. Той е ненормален, но не колкото мен — да вярвам, че някой от нас може да повтори същото нещо, което на времето е разбило сърцето му. Това не може да бъде сторено. Не може — и толкова. Жал ми е за него. Той е луд. И не знае това, но ще го върнат в Белвю заедно с това момиче. Нищо няма да стане, шефе. Жалко. Подавам си оставката. Вярвах с цялата си душа, че това ще може да стане. Но е лудост да вярваш в това. Нищо няма да стане.

— А какво ще кажеш за нещата, които вече станаха? — попита Блай.

— Случайност — отвърна Хузинга. — Впрочем ставало е и преди. Прегледах старите досиета. През декември 1882 година е имало цели седем часа, през които не е докладвано нито едно произшествие. През март 1896 — единайсет часа, през юли 1901 — пет, август 1908 — девет часа. И по-рано се е случвало.

— Да. Но как можеш да знаеш, че в същото време не става нещо друго, за което никой не знае — рече шерифът. — Нещо друго, което остава незабелязано?

— Искате да кажете, че ви се струва и в момента да става нещо? — попита Хузинга.

— Казах, че вече е станало — рече началникът. — И ти казвам да не ги връщате в Белвю.

— Дадох дума на д-р Скатър — рече Хузинга. — След малко ще ги върна и ще си подам оставката.

— Няма нужда да си подаваш оставката — каза Блай. — Понякога изпадаме в неизгодно положение, нали? Случвало се и по-рано — много пъти. Няма да си загубиш службата. Тук нищо не си заложил. Понякога нещата се провалят. Кой ти гледа?

— Аз — рече Хузинга.

Внезапно видяха по Уорън стрийт да се задава Лора Лути.

Видяха как Трейси и Лора се срещнаха. Видяха ги да се усмихват, видяха устните им, раздвижени в говор. Видяха Лора да изкачва трите стъпала до Трейси. Видяха Трейси да обгръща раменете й. Видяха нейните ръце да го прегръщат силно. Видяха как Пебърди, Рингърт, Шивли и Пингицър, застанали заедно, ги наблюдават. Видяха Трейси и Лора да тръгват, хванати за ръце, но точно преди да тръгнат, Трейси да отива към вратата и да я отваря.

Не я разтвори докрай, а само колкото бе нужно.

И тогава видяха да излиза тигърът на Трейси и да застава до Лора Лути.

Бе черна пантера, която накуцваше с десния си преден крак. Ако не се гледаше накуцването, това бе най-красивата черна пантера, която изобщо бе виждал някой.

Видяха как Трейси, Лора Лути и тигърът на Трейси тръгват заедно по Уорън стрийт. Видяха ги да влизат в магазина за картини на животни, закачени по стените.

След малко видяха Трейси и Лора да излизат и да се запътват към доковете в края на Уорън стрийт.

И видяха, че тигърът вече не е с тях.

Блай и Хузинга изтичаха по стълбите, изскочиха от сградата, прекосиха улицата и влязоха в магазина. Там завариха Сплайсър и Слю да стоят заедно и да ги чакат.

— Кой от вас е Слю? — попита Блай.

— Аз, сър — отвърна единият.

— Тъй. Кажи ми точно какво видя току-що.

— Видях един млад мъж и една млада жена да влизат и да разглеждат всичките картини по стените на този магазин — отвърна Слю. — И ги видях да излизат.

— Нещо друго?

— Не, сър.

— Ти, Сплайсър — рече Блай, — кажи ми точно какво си видял ти.

— Същото видях, сър — отвърна Сплайсър.

— Сигурен ли си?

— Да, сър.

— Върнете се на поста си, ако обичате — рече Блай.

Двамата млади полицаи напуснаха магазина.

— Е, какво ще кажеш? — обърна се Блай към Хузинга.

— Не знам — рече Хузинга. — Вие видяхте тигъра, нали?

— Аз видях тигъра — отвърна Блай.

— Не го казвате просто така, нали? — рече Хузинга. — Видяхте да му отварят вратата? Видяхте тигъра да излиза и да застава до нея, нали?

— Да. Всичко видях — отвърна Блай.

— А Сплайсър и Слю не са видели тигъра.

— Не, не са — рече Блай.

— И тигърът е изчезнал.

— Да, изчезнал е.

— Какво може да е станало с тигъра? — попита Хузинга.

— Не знам — отвърна Блай.

— Тогава, ако нямате нищо против, бих искал да ме освободите за останалото време от деня.

— Ти си свърши работата — рече Блай. — Какво ще правиш сега? На мач ли ще ходиш?

— Не, иска ми се да отида за малко в „Сейнт Патрик“. После май ще се прибера у дома. Нямам търпение да видя жената и децата.

— Добре. Върви си — рече началникът.

Хузинга тръгна из магазина, като спираше пред всяка картина, после излезе оттам и се отправи към „Сейнт Патрик“. След това и Блай разгледа картините. Върна се да види още веднъж картината с някакъв арабин, заспал в пустинята, и един лъв, надвесен над него.

После и той излезе от магазина и се запъти към „Сейнт Патрик“.

Това е историята за Томас Трейси, Лора Лути и тигъра, който бе любовта.