Тигърът на Трейси

Глава 13

Една слънчева неделна утрин Трейси се показа изпод земята, изкачвайки стъпалата на метрото.

Спря вече на светлото и се огледа наоколо, както бе правил преди шест години. Нямаше големи промени.

Мина през Боулинг Грийн Парк, излезе на Уорън стрийт, погледна си часовника и забърза, както бе правил винаги, тъй като беше осем без пет.

Уорън стрийт бе пуста. Като повечето неделни улици и тя приличаше на улица от сънищата.

Трейси видя, че сградата отново е „Ото Сейфанг“. Забърза към входа и влезе, а от насрещната сграда го наблюдаваха капитан Хузинга и началникът Блай.

Вече бяха видели да влизат Пебърди, Рингърт и Шивли.

— Виж какво — рече началникът Блай, — не зная ти какво мислиш, но на мен ми се струва, че Трейси е по-луд, отколкото изобщо може да се очаква. Ти как мислиш?

— Малко рано е още — рече Хузинга. — Доколкото знам, в дванайсет и половина по Уорън стрийт ще се зададе Лора Лути, както е станало преди шест години.

— Хубаво — рече началникът Блай. — Само че какво смята да прави той тук — да домъкне тигъра в „Ото Сейфанг“, където и да се е скрил, така ли?

— Да.

Прекъсна ги радиостанцията на полицията; докладваха, че всичко е спокойно.

— Я чакай да си припомня как беше — рече началникът Блай. — Тя ще бъде с жълта плетена рокля, така ли?

— Да — отвърна Хузинга.

— Ще дойде насам около дванайсет и половина, така ли?

— Да.

— Трейси ще седи там отпред на стъпалата, така ли?

— Да.

— Момичето ще спре, като види Трейси, така ли?

— Да.

— И в тоя момент ще се появи тигърът, така ли?

— Да.

— Трейси ще хване момичето за ръка и ще тръгнат заедно по Уорън стрийт, а тигърът ще върви до тях, така ли?

— Да.

— Три къщи по-нататък в оня празен склад, който сега е пълен с картини на животни, ще има клетка, така ли?

— Да.

— Откъде намери картините? — попита Блай.

— От „Реймънд & Реймънд“ — отвърна Хузинга, — имат репродукции от световно известни картини, изобразяващи животни.

— Тигърът ще влезе в клетката и Трейси ще я заключи, така ли?

— Да.

— На мецанина в оня склад водят секретно наблюдение двама от твоите по-нови хора, Сплайсър и Слю, за да ни докладват каквото стане по-нататък, така ли?

— Да. Вече са там.

— Повикай ги.

Хузинга взе връзка и Слю дигна слушалката. Двамата поговориха малко.

— И двамата са на линия — рече Хузинга.

— Какво им каза да не правят? — попита началникът.

— Питаше ме дали може да направи няколко снимки — отвърна Хузинга. — Той не знаеше за какво сме го сложили да наблюдава, но си е взел камерата.

— Не мислиш ли, че няма да е зле, ако все пак направи няколко снимки? — попита началникът.

— Обещахме да не правим снимки.

— Та ние сме полиция — заяви началникът. — Какво от това, че сме обещали?

— И тъй да е, но не мисля, че ще е добре, ако ги снимаме — рече Хузинга.

— Добре — съгласи се началникът. — И ако всички ние не сме откачени, и той наистина вкара тигъра в клетката, после ще излезе от склада и ще продължи нататък по Уорън стрийт с момичето, така ли?

— Да.

— А къде ще отиде? — попита Блай.

— Това не е наша работа — рече Хузинга. — На разходка, да кажем.

— И щом той излезе, ние ще отидем в склада, по съобщение от Сплайсър и Слю, така ли?

— Да.

— Зад склада има фургон — рече началникът. — Клетката с тигъра ще бъде натоварена на фургона. Веднага щом стане възможно, тигърът ще бъде прегледан, излекуван най-внимателно и после пуснат на свобода някъде, където няма да безпокои никого, така ли?

— Да.

— Къде ще бъде това?

— Дресьорът съобщи, че животното е родено в плен. В парка на Медисън скуеър. Трейси поиска тигърът да бъде пуснат на свобода в най-близката до Ню Йорк планина.

— Кой каза, че там няма да има опасност? — попита началникът.

— Най-близките планини са диви — рече Хузинга. — Там не живеят хора.

— Не говоря за хората — обясни Блай. — За тигъра говоря. Как ще живее той? Може да се натъкне на ловец и да го застрелят.

— Това би било случайност — рече Хузинга.

— И това ще стане, ако всичко тръгне тъй, както Трейси и ти искате да вярвате, че ще бъде. А какво ще правим, ако тигърът не се появи?

По-младият погледна по-възрастния.

— Ще трябва да ме уволните — рече Хузинга. — В такъв случай ще си подам оставката.

— И никой друг не знае, така ли? — попита Блай.

— Само вие и аз — рече Хузинга, — ако не стане, ще си подам оставката.

— А какво ще правим с Трейси и момичето, ако не стане?

— Дадох дума на д-р Скатър да ги върна и двамата в Белвю — отвърна Хузинга.

— Д-р Скатър знае ли за всичко това?

— Не, скалъпих му друга история — рече Хузинга. — Пингицър знае. Искам да кажа, знае, че Лора Лути ще се срещне с Трейси в дванайсет и половина пред „Ото Сейфанг“. Нищо повече не знае, обаче.

— Той къде е? — попита Блай.

— Трейси помоли д-р Пингицър да седи в дегустаторския отдел — рече Хузинга. — Видях го да влиза няколко минути, преди да дойдете вие.

— Какво прави там? — попита Блай.

— Трейси поиска да е там.

— Трейси знае ли, че ако нещата се провалят, ще ги върнат и двамата с момичето в Белвю?

— Не — рече Хузинга. — Точно това ме тревожи. Скрих го от него. Мисля, че е по-добре. Обаче доста се безпокоя.

Радиостанцията се обади отново в осем и половина. Все още всичко бе спокойно. Началникът телефонира на секретаря си.

— Цели два часа да няма никакви произшествия? — учуди се той. — Искам да знам какво точно се е случило, каквото и да е то. Свържи се отново с мен.

След малко секретарят се свърза с него и доложи:

— От всички постове докладваха, че нямат никакви произшествия.

— Наистина ли?

— Да, господин началник.

— Кога се е случвало такова нещо — учуди се началникът, — цял час да няма никакви произшествия в Ню Йорк?

— Не се е случвало, доколкото знам — потвърди секретарят.

— Виж ти! — обърна се Блай към Хузинга. — Нещо става. Абсолютно никакви инциденти, няма дори пияници, нито семейни скандали, ни дребни кражби, цял час никакво нарушаване на реда в Ню Йорк!