Топката

Магия

На завоя на голямата алея се разделиха и момчето тръгна само по диагонал през парка. Слънцето изпъстряше част от листата на дърветата, някъде избарабани кълвач, косовете пееха. Беше приятно топло и умората уютно се наместваше в тялото и мислите му, като изместваше постепенно радостта от играта.

Замалко щеше да подмине храсталака, когато нещо трепна в крайчеца на окото му. За миг топката и момчето се втренчиха един в друг. То отмести клонките, приведе се и я перна с пръсти. Тя отскочи и послушно застана в ръката му: чисто нова, с непозната емблема и надпис като на арабски. Изглеждаше невъзможно някой да я забрави или изпусне в храстите и все пак тя беше тук. Момчето се усмихна на късмета си — топката го привличаше безмерно. Стори му се, че и тя е доволна от своя късмет. Беше като зрял домат, като свежи устни, като залязващо слънце.