Топката

Публика

Половината от публиката, която ме обожава, ме освирква, другата половина освирква съдията. Треньорът ме извиква на резервната скамейка — натрупах четири фала, а в края на мача ще му трябвам.

Той седна, извади от сака неостаряващата топка и я запремята в ръцете си. Внезапно усети, че всичко му е опротивяло — дори и топката. Погледна я с отвращение. Беше като яйце на гигантски паяк, като смъртоносна мина, като кръвясало око на великан.

Баща ми е прав: тия не могат вече да се радват, а само да злорадстват. Ето пак — свиркат, подиграват се и се смеят. Сигурно някой е опитал да стреля отдалеч и не е уцелил. Да свиркат, много ми пука.

Той подложи топката зад тила си и се отпусна назад. После уморено затвори очи.