Топката

Бащата

Влезе в двора, въртейки топката на пръста си. На масата под асмата баща му внимателно постави огромната чаша и се обърна към него. Бавно преглътна кафето и каза:

— Здравей, победителю!

Момчето му подхвърли топката.

— Здравей! Виж какво намерих.

Без да става, мъжът я пое и задриблира до стола. Ръката му се спусна към земята, а ударите зачестиха като барабанен бой. После с едно движение на китката я отпрати към сина си.

— Разкошна е! Това ли е наградата?

— Тц. Финалът е в неделя — рече момчето, докато сядаше. — Откъде знаеш, че сме били?

Баща му побутна каната към него.

— Вземи си чаша.

— Не искам — то продължи да подхвърля топката и да я върти на пръста си. — Толкова ли ми личи?

— Не бих казал. По-скоро професионална деформация. Все пак имам двайсет години практика.

— Щом си толкова деформиран, ела в неделя да наблюдаваш публиката. Така щурее, че можеш да умреш от смях. Психология на тълпата — така ли беше?

Доволна усмивка.

— Ще дойда, разбира се. Но не заради публиката.