Тримата братя и златната ябълка

ВЕЙХАЙВЕЙ И НЕЙНИЯТ БАЩА

Слънцето се беше вдигнало високо над небосклона, когато княгиня Вейхайвей се пробуди. Най-напред две ръце с дълги нокти раздвоиха кадифените завески на балдахина, направен от черно абаносово дърво и слонова кост. Навън се подаде рошава женска глава. Княгинята протегна лениво голата си ръка и пое огледалото от нощната масичка. Приближи го до лицето си. В огледалото се появиха две сънливи мигави очи и един дълъг нос като чукундур.

Вейхайвей се усмихна. Откри зъбите си, които не бяха твърде за пред хората, и тъй като помисли, че огледалото й прави зъбите грозни — захвърли го към задрямалата котка до порцелановата камина. Котката побягна през отворения прозорец и се спусна в градината по водосточната тръба.

Вейхайвей грабна звънчето от масичката и нервно почна да звъни. Само след един миг в спалнята влязоха една след друга с балетни стъпки осемнайсет слугини и паднаха на колене. В един глас се провикнаха слугините:

— Заповядайте, ваше височество!

Вейхайвей се намери в голямо затруднение, защото сама не знаеше какво иска да заповяда.

— Заповядвам… — почна да мънка тя — заповядвам… заповядвам…

Тогава се обади първата слугиня, за да й помогне:

— Ваше височество е благоволила да забрави какво иска да заповяда. Вие може би ще благоволите да заповядате да ви донесат мляко с шоколад в прозрачна чашка от планински кристал?

Вейхайвей поклати глава отрицателно:

— Тц! Мразя млякото!

— Тогава да ви донесем пържени дробчета от мисикоми в златна чинийка, осемнайсет карата! — предложи първата слугиня.

Вейхайвей пак поклати глава като кон на празни ясли:

— Тц!

— Ах, досетих се! — плесна ръце първата слугиня. — Ще повикам вашата княжеска колесница, пред която бягат дванайсет коне. Тя ще ви откара на синьото езеро да направите една освежителна баня и да си съберете мидени черупки покрай брега.

Вейхайвей проточи глас глезено:

— Не мооога да понасям езерото!

Първата слугиня учудено я попита:

— Защо, хубавичке?

— Защото е пълно с водаааа! — отговори княгинята. Първата слугиня изгледа другарките си и разтвори безпомощно ръце. Умолително дигна очи към Вейхайвей.

— Ваше височество, благоволете да помислите мъничко! Навярно ще си спомните какво искахте да заповядате, когато се пробудихте!

Вейхайвей сбърчи вежди, подпря глава с показалеца си и почна уж да мисли. Очите й зашариха наоколо и паднаха върху разтворената книга. „Български народни приказки“. Изведнъж тя скочи права върху пружинения балдахин и захвана да се друса. Обхвана я голямо веселие, запляска с ръце:

— Досетих се какво, щях, да заповядам! Аз, княгиня Вейхайвей, дъщеря на най-великия цар Патаран, заповядвам вед-на-га да ми се до-не-се ед-на злат-на я-бъл-ка!

Слугините зинаха от удивление. Наведоха се една към Друга и всяка зашепна на ухото на другарката си:

— Златна ябълка! Златна ябълка! Златна ябълка! Вейхайвей тропна с крак сърдито: — Я да мълчите. Вашата господарка иска златна ябълка и туйто!

Тогава първата слугиня рече:

— Ваше височество, позволете да ви обърна внимание, че на Долна земя няма такъв плод.

Но Вейхайвей се развика:

— Има. В приказката пише, че на Горна земя имало едно дърво… После дървото раждало всяка година само по една златна ябълка… После, щом ябълката узреела, Ламята я отнасяла в двореца на сина си. Ох. Искам тазгодишната златна ябълка!

Първата слугиня се опита да я вразуми:

— Но да вземеш ябълка от страшната Ламя е все едно да отнемеш агне от устата на вълка!

Вейхайвей изпухтя:

— Я па тая! Баща ми могъщият цар Патаран, има един милион войници. И като му изпратят отнякъде още сто милиона на помощ, ние ще нападнем Ламята и ще я направим на пух и прах.

За да покаже как ще бъде смачкана Ламята — Вейхайвей стисна зъбите си и удари юмруците си един върху друг. Сетне дигна ръка:

— Повикайте царя!

Първата слугиня се поклони с почит: — Негово Величество не е благоволил да си отвори очите.

— Нека ги отвори! — викна княгинята. — Събудете го! Веднага да дойде!

И тропна с крак.

Слугините се навървиха една след друга като патици. Безшумно се измъкнаха.

Подир малко пристигна цар Патаран по нощница. Той пристъпваше важно и се подпираше на жезъла си. Беше брадясал като таралеж. Сплъстената му коса, като на калугер, стигаше до раменете. Короната му, вързана с конец, се клатушкаше върху гърба му.

Негово величество пристъпи страхливо и протегна ръце към дъщеря си — да я прегърне. Приготви устни да сложи бащина целувка върху челото й.

— Пиленцето ми — рече той, — какво има?

— Татко — започна Вейхайвей, — няма да ти позволя да ме целунеш, додето не ми донесеш една…

Царят я прекъсна:

— Всичко, каквото пожелаеш — ще го имаш, гълъбче ненагледно.

— Не ти вярвам, закълни се!

— Заклевам се в моя непобедим царски меч! — викна величеството.

Тогава Вейхайвей викна тържествено:

— Аз искам една златна ябълка!

Дарят се стъписа, сякаш беше ударен от гръм:

— Каквооо?

— Една златна ябълка, глухчо! — кресна на ухото му княгинята. — От ония, които Ламята носи всяка година на своя син.

— Как ще взема ябълка от Ламята? — стъписа се царят и направи три крачки назад.

— Най-напред ще я убиеш! Царят дигна очи към тавана:

— Чувате ли, звезди небесни?

— Или прати войниците си да я пометат! Ти имаш един милион войници! Защо ги хрантутиш, ако не могат да се разправят с една нищо и никаква Ламя?

Царят смирено отвърна:

— Че аз не ги храня. Те сами ядат. Всеки носи в ботуша си по една дървена лъжица и с нея сърба чорба.

— А кой ги командува? — попита хитро Вейхайвей. Царят отговори гордо:

— Аз!

— Тогава заповядай им още утре да потеглят на бой срещу Ламята! — извика в самото му ухо Вейхайвей. — Нито думичка повече!

Царят дигна ръка към челото си и отдаде чест:

— Слушам, котенце!

А на себе си изломоти:

— Сега я оплескахме.

И като удари три пъти с жезъла си по мраморния под, негово величество се възправи, както подобава на един безстрашен владетел, и гласът му прокънтя в целия дворец: