Труден противник

Епилог

Момичето от Ямайка, което се казваше Абриана Кларк, се съгласи да издаде Ела Филдс в замяна на полека присъда.

Джъстин Портър обясни на Абриана, че знае как Филдс я е наела, за да убие Рейчъл Куин, и ако Абриана не се съгласи да свидетелства срещу Филдс, самата тя — освободена под гаранция, след като беше осъдена за въоръжен обир — ще се върне в затвора „Бедфърд Хилс“, където да излежи оставащите седем години от десетгодишната си присъда. Джъстин заплаши Абриана, че в добавка към това ще бъде осъдена и за притежание на незаконно оръжие и опит за убийство.

Абриана се съгласи да свидетелства срещу Филдс в замяна на четиригодишна присъда.

Четири години беше твърде щедра оферта за опит за убийство, но Джъстин искаше да накаже Ела Филдс повече, отколкото Абриана.

След като Абриана се съгласи да свидетелства, че Филдс ѝ е платила да убие свидетел, Джъстин се срещна с Едмундо Ортис, Кейти Толивър и Джак Морис и направи всичко по силите си, за да ги изплаши до смърт. Каза им, че ако се съгласят да свидетелстват, че Филдс ги е подкупила или изнудила да променят свидетелските си показания срещу Тоби Розентал, тя ще им осигури имунитет за всичките им евентуални престъпления — например това, че я бяха излъгали. Джъстин им обясни, че лъжата по време на разпит от служител на реда или прокурор е криминално престъпление, което се нарича „възпрепятстване на правосъдието“, а ако настояват да лъжесвидетелстват по време на делото, тя ще ги закове и заради това.

Каза също, че е проверила телефоните им със съдебна заповед, което отговаряше на истината, и ще използва наученото, за да докаже, че са били в престъпен заговор с Филдс. Каза го, въпреки че беше съвсем наясно с факта, че информацията от телефоните им не доказва нищо. Може и да беше незаконно един свидетел да лъже прокурор, но беше напълно неприемливо един прокурор да лъже престъпник.

В крайна сметка Едмундо Ортис и Кейти Толивър признаха какво беше направила Филдс и се съгласиха да свидетелстват срещу нея. Едмундо обясни, че Филдс го беше заплашила да предаде семейството му на имиграционните служби и го беше подкупила с предложението за нова работа. Кейти разказа как Филдс я беше дрогирала, а след това я беше заплашила да каже на родителите на бившия ѝ съпруг, че е взела свръхдоза наркотици, заради което можеше да загуби дъщеря си. Нито Едмундо, нито Кейти споменаха нещо за парите, които им беше дала Филдс.

За разлика от тях Джак Морис не се огъна и продължи да твърди, че никой не го е подкупвал, никой не го е заплашвал и той все пак ще свидетелства, че не е сигурен дали именно Тоби е застрелял Доминик Динунцио. Джак наистина се оказа твърд като скала.

Първото дело срещу Тоби Розентал завърши без резултат, защото съдебните заседатели не можаха да достигнат до единодушно решение за присъда.

Дейвид Слейд постигна блестящ успех, като убеди няколко от тях, че въпреки наличието на трима свидетели — Рейчъл Куин, Кейти Толивър и Едмундо Ортис, които бяха посочили Тоби като убиеца на Динунцио — те са сгрешили. Слейд демонстрира, че осветлението в бара е било твърде слабо. Изтъкна, че убиецът е минал твърде бързо покрай свидетелите. Подчерта, че един от свидетелите — Джак Морис — все пак беше проявил достатъчно честност, за да си признае, че не е сигурен за Тоби. Освен това някои от съдебните заседатели повярваха на възможността Данте Бело, който им беше представен като истински престъпник, наистина да се е опитвал да убие Кармайн Фратело и да е застрелял Доминик Динунцио погрешка. Въпреки всички притеснения на Ела Кармайн се справи страхотно със задачата да свидетелства в полза на защитата, като насочи подозренията срещу вбесения Данте Бело.

Второто дело срещу Тоби, което се гледа шест месеца след първото, не премина толкова добре за него, защото Данте Бело вече беше мъртъв, а Кармайн Фратело беше задържан за убийството му.

Кармайн твърдеше, че убийството на Данте е било при самозащита.

Една вечер, след първото дело срещу Тоби, излязъл от някакъв бар и Данте стрелял няколко пъти срещу него, но за щастие, не го улучил. Мотивът на Данте беше ясен: Кармайн се беше опитал да го натопи. Е, както каза Кармайн, просто няма начин той да се озърта през рамо до края на живота си, ако онова откачено малко лайно реши да го убие. Затова самият Кармайн го беше убил при първия удобен случай.

Органите на реда и адвокатът на Кармайн му обясниха, че идеята на самозащитата не е такава. Казаха му, че няма право да причака човек, докато разхожда кучето си, да го доближи в гръб и да го застреля в тила, защото същият този човек се е опитал да стреля по него преди две седмици.

Изправен пред вероятността да го осъдят за предумишлено убийство, Кармайн разказа на полицията всичко, което знаеше за Ела Филдс: как му беше платила, за да излъже на първото дело срещу Тоби, и как след това се беше обърнала към него, за да ѝ намери професионален наемен убиец — момичето от Ямайка, — за да ликвидира Рейчъл Куин. В замяна Кармайн получи възможността да се признае за виновен по обвинение в непредумишлено убийство.

По тази причина Кармайн не се яви като свидетел на второто дело срещу Тоби, но трябваше да го направи на делото срещу Ела Филдс.

След първото дело Едмундо Ортис хвана полет обратно до Сиатъл и отново потегли в открито море като готвач на един от риболовните кораби на Шиърсън, но се върна в Ню Йорк за второто дело срещу Тоби. Поне според Едмундо той не можеше да си мечтае за нищо повече. Дъщеря му и двете ѝ деца бяха щастливи в Сиатъл, а съпругът на дъщеря му се беше върнал при нея, след като Едмундо беше платил на един трафикант да го докара. Самият Едмундо имаше работа, която му харесваше и беше много добре платена. Америка беше прекрасна страна.

След като го признаха за виновен на второто дело, Тоби Розентал беше осъден на петнайсет години тъмничен затвор за непредумишленото убийство на Доминик Динунцио. След седем години щеше да има възможност да кандидатства за освобождаване под гаранция. И по всичко личеше, че ще оцелее дотогава. В затвора се намираше под крилото на новия си интимен приятел — един особено едър албанец, който излежаваше доживотна присъда за някои от убийствата, които беше извършил. Единственото, което отказваше да направи Тоби, беше да обясни защо е убил Доминик Динунцио. Новият адвокат на Тоби обжалваше присъдата и не искаше Тоби да прави самопризнания.

Дейвид Слейд не се съмняваше, че е болен от язва, въпреки че лекарите се опитваха да го убедят в противното. Непрекъснато го измъчваха болки в стомаха и в гърдите, както и обриви с неизвестен произход, и всичко това беше причинено от непрестанното напрежение, че може да го арестуват във всеки момент. Всички в правната общност в Ню Йорк бяха убедени, че той е влязъл в престъпно съдружие с Ела Филдс, за да манипулира свидетелите по делото „Розентал“. Поне засега Филдс не го беше уличила в това. В действителност тя беше произнесла само две думи, откакто я бяха арестували, и ги беше произнесла на съдебното заседание, на което бяха предявили обвиненията срещу нея: „Невинна съм“.

Въпреки това адвокатската кантора уволни Слейд. Беше едно да направи всичко по силите си, за да осигури защита на подсъдимия, но беше съвсем друго да влезе в престъпно съдружие с някого, за да убие свидетел… Все пак всичко си имаше някакви граници.

А Хенри Розентал отказа да му изплати хонорара.

Лия Абрамсън се обади на Демарко, за да му съобщи, че най-добрата ѝ приятелка е починала.

— Ще осъдят ли кучката за онова, което направи с Естер? — попита Лия.

— Не, Лия — отговори Демарко. — Но ще я осъдят за множество други престъпления, така че ще остане зад решетките много, много дълго време.

Джон Махоуни се срещна с Кони Динунцио на гроба на сина им в гробището „Маунт Сейнт Мери“ в Куинс. Кони коленичи и остави един букет до надгробния камък. Наложи се Махоуни да ѝ помогне, за да се изправи на крака, после двамата седнаха на една пейка, на която бяха гравирани ангелче и името на някакво момиченце, починало само на шест месеца.

Махоуни си помисли, че Кони изглежда ужасно. Скръбта я беше накарала да се превие и беше състарила лицето ѝ с цяло десетилетие. Той разбра, че тя никога няма да се съвземе от загубата на сина си.

— Беше добър човек — каза му Кони. — Жалко, че така и не успя да го опознаеш.

— Така е — отвърна Махоуни. — И ще съжалявам за това до последния си миг.

Махоуни попита дали жената и децата на Доминик ще се оправят с парите и Кони му отговори, че не се притеснява за тях. Доминик имал голяма застраховка „Живот“ — все се притеснявал да не получи сърдечен удар, защото беше с наднормено тегло — и семейството му нямало да изпитва финансови затруднения. Освен това и Кони имала пари, които възнамерявала да завещае на внуците си.

Двамата нямаха кой знае какво друго да си кажат и Кони заяви, че ще си тръгва; щеше да вечеря с внуците си. Тя изохка от болка, изправи се и бавно пое към колата. После се обърна и каза:

— Когато си припомням живота си, има само едно нещо, от което наистина се срамувам, и това беше онази изневяра с теб, след като знаех, че си женен. Не съжалявам, че родих Доминик — никога няма да се разкайвам за това, — но съжалявам, че те срещнах. Никога повече не искам да те виждам, Джон.

Махоуни я проследи с поглед, после извади от джоба на сакото си плоско метално шише и остана на пейката с ангелчето. Пи джеймисън, докато светлината не угасна в небето.

Ела Филдс беше в центъра за задържане „Роуз С. Сингър“ в затвора „Райкърс“ и очакваше делото срещу нея да започне.

Полицейската кола я беше накарала да спре в тунела „Линкълн“. Джъстин беше наредила на полицаите да я задържат като свидетел на опита за убийство срещу Рейчъл Куин, докато измисли друго обвинение. После ченгетата намериха револвера в чантата на Ела, така че беше обвинена и в притежание на незаконно оръжие. След това откриха и документи за самоличност, включително и международен паспорт, издадени на името на Каръл Оуен, така че я обвиниха и в притежание на фалшифицирани документи.

След като Джъстин успя да убеди момичето от Ямайка да свидетелства срещу Ела, към обвиненията беше добавено и още едно — опит за убийство. А след като Кейти Толивър и Едмундо Ортис се съгласиха да свидетелстват, че тя се беше опитала да ги принуди да променят показанията си в съда, беше добавено и обвинение в манипулиране на свидетели.

В съда Джъстин се прояви като истински ангел на отмъщението и Ела не бе освободена под гаранция. Джъстин изтъкна, че не е справедливо съдът да даде това право на жена без постоянен адрес, която разполага с потенциален достъп до неограничени средства. Освен това посочи, че жена с фалшифицирани документи за самоличност очевидно разполага с необходимите ресурси да избяга от страната, ако има намерение да го направи. Съдията се съгласи с тези доводи.

И така, Ела отиде в затвора „Райкърс“, но изобщо не смяташе, че играта е свършила.

Защото Ела имаше план.

Демарко беше сериозно разтревожен.

Току-що беше ударил топката с толкова силен фалц, че тя се беше озовала на съседния феъруей.

Костта на хълбока му вече беше напълно зараснала. Нямаше нужда от бастуна и кракът изобщо не го болеше. Но откакто беше получил онази контузия, почти при всеки удар придаваше фалц на топката, без да иска. Беше убеден, че причината за проблема е в хълбока му, но не разбираше защо или как. Имаше отчаяна нужда от професионална помощ.

Докато крачеше бързо, за да си прибере топката, той отново се сети за Ела Филдс и се запита кога най-сетне ще започне делото срещу нея. Искаше да присъства, когато я осъдят на много години в затвора. Демарко не знаеше нищо за миналото ѝ, но тази жена очевидно беше истински социопат и мястото ѝ беше зад решетките. И той се гордееше, че беше направил всичко по силите си, за да я вкара там.

Първото нещо, което направи Ела, след като предявиха обвинението срещу нея, беше да се обади на Джордж Чавес от един телефон, разговорите по който се следяха от надзирателите.

— Искам да те видя — каза му тя. — Идвай веднага.

Джордж беше достатъчно схватлив, за да не се опита да ядосва Ела, така че хвана следващия полет до Ню Йорк.

Без никакво въведение Ела нареди на Джордж да намери друг човек, който да може да върши онова, което бяха вършили двамата с Бил.

— Ако не го направиш — каза му тя, — ще те издам.

Два месеца по-късно Ела се запозна с млад мъж на трийсет и няколко години, който се казваше Майкъл. Изглеждаше добре, беше самоуверен и спокоен и веднага ѝ стана симпатичен. Изобщо не приличаше на Бил, но ѝ напомняше за него. Ела обясни на Майкъл, че няма какво да направи срещу обвиненията за притежание на оръжие и фалшифицирани документи за самоличност, така че ще се наложи да излежи присъдата за тях. Но в никакъв случай нямаше намерение да бъде осъдена за опита за убийство или манипулирането на свидетели, което осигуряваше мотив за въпросния опит за убийство.

— Има общо четирима свидетели, които могат да дадат показания срещу мен — каза му Ела. — Кейти Толивър и Едмундо Ортис — за подкуп, изнудване и бог знае още какво. Както и онова момиче от Ямайка и Кармайн Фратело, които излежават присъдите си в два различни затвора.

— В затвора на човек могат да му се случат много неприятни неща — отбеляза Майкъл.

Ела се усмихна.

— Точно така — каза тя. — Направи каквото трябва, а след като се измъкна от тази каша, може би двамата с теб ще можем да работим заедно.

Колкото до адвоката ѝ — друг елегантен млад мъж — Ела се беше срещала само няколко пъти с него. Още на първата им среща тя му беше казала:

— Основната ти задача към този момент е да отлагаш началото на делото срещу мен колкото можеш по-дълго.

Имаше още един проблем, за който Ела трябваше да се погрижи, след като излезеше от затвора. Все още не беше решила какво точно ще направи, но определено щеше да измисли нещо.

И този проблем беше Джо Демарко.