Укротяването на кралицата

Дворецът Уайтхол, ЛондонЗимата на 1546 г.

Здравето на краля се влошава със смяната на сезона и доктор Уенди казва, че той има остри пристъпи на треска, които не могат да бъдат овладени. Докато се поти и се гневи в унеса си, топлината се издига от претовареното му сърце до мозъка му и може да се окаже прекалена за него. Докторът предлага поредица от вани и дворът се мести в Уайтхол, за да може кралят да бъде потапян в гореща вода и повиван като бебе в ароматизирани чаршафи за подсушаване, за да извлекат отровите от него. Изглежда, че това помага и той се посъвзема, но после казва, че иска да отиде в Оутландс.

Едуард Сиймор идва в покоите ми да се допита до мен.

— Кралят едва ли е достатъчно добре, за да пътува — казва той. — Мислех, че дворът ще остане тук за Коледа.

— Доктор Уенди настоява да не го ядосваме.

— Никой не иска да го ядосва — отговаря Едуард, — Бог ми е свидетел. Но той не може да излага на риск здравето си, плавайки с баржа по зимната река до Оутландс.

— Знам. Но не мога да му го кажа.

— Той се вслушва във вас — напомня ми той. — Поверява ви всичко: мислите си, сина си, страната си.

— Слуша колкото мен, толкова и камериерите в покоите си — казвам упорито. — Помолете Антъни Дени или Уилям Хърбърт да говорят с него. Ще се съглася с тях, ако ме попита. Но не мога да го съветвам против желанията му — спомням си камшика, който държи в шкаф някъде в спалнята си. Спомням си парчето плат с цвят на слонова кост между краката му, изцапано с кръв от разкъсаната кожа на устните ми. — Правя каквото ми нареди — казвам кратко.

Едуард ме поглежда замислено.

— В бъдеще — казва той предпазливо, — в бъдеще може да ви се наложи да вземате решения за сина му и за страната му. Може вие да сте тази, която издава нареждания.

Незаконно е да се говори за смъртта на краля. Държавна измяна е дори да се намеква, че здравето му се влошава. Мълчаливо поклащам глава.